Как (сериозно) да четем научните статии


Безплатна доставка за Канчета с Научни картинки:

***

Попитахме изследователи, от различни области и етапи от кариерата си, как четат научни статии. Въпреки че това става все по-лесно с натрупването на опит, трудности съществуват и от всеки учен зависи сам да открие и приложи техниките, които му помагат да се справи с тази задача най-добре. Отговорите са редактирани за по-голяма яснота и краткост.

Какъв подход използвате при четенето на статия?

Започвам да чета абстракта. След това, пропускам въведението и прехвърлям статията, за да прегледам фигурите. Опитвам се да определя коя или кои са най-важните и се старая да разбера много добре какво точно се случва на тях. После чета заключението. Едва тогава се връщам към техническите детайли, за да си изясня възникналите въпроси, ако има такива.

Джеси Шанахан – кандидат магистър по астрономия в Уеслианския университет в Мидълтаун, Кънектикът.


Разбери повече за БГ Наука:

***

Първо придобивам обща представа, като чета абстракта и заключението. Последното ми помага да разбера дали целта, описана в абстракта, е била постигната и дали представлява интерес за моето проучване. Също така, винаги преглеждам графиките и фигурите, тъй като те ми помагат да си изградя първо впечатление за статията. След това, обикновено прочитам цялата статия от началото до края, като преминавам през секциите, както са подредени, за да мога да проследя процеса на работа, както авторите са решили да го представят.

Ако искате упражнението да има смисъл, трябва да сте наясно какъв тип информация искате да получите на първо време, и след това да се фокусирате върху нея. Целта ви може да е да сравните своите резултати с представените от авторите, да поставите своите анализи в определен контекст или да ги разширите, като използвате данните от новите проучвания.

Сесилия Тубиана – учен от Института Макс Планк за изследвания на Слънчевата система в Гьотинген, Германия.

Ако целта ми е просто да разбера основните положения, ще прочета абстракта, после ще прегледам фигурите и ще претърся обсъждането за важни точки. Мисля, че фигурите са най-важната част от статията, защото абстрактът и изложението могат да бъдат манипулирани така, че да разказват убедителна история. След това, ако има нещо, което не ми е ясно, чета методологията.

Ако искам да се задълбоча в статията, обичайно я прочитам цялата, а после чета и някои от предходните публикации на същата група изследователи или други трудове по същия въпрос. Ако има препратка след някое особено интересно или противоречиво изречение, също я проверявам. В случай, че ми трябват повече детайли, търся допълнителна информация.

Освен това, ако изследването на авторите е сходно с моето, проверявам дали данните им съвпадат с нашите открития или има някакви несъответствия. Ако има такива, мисля за това какво може да води до тях. В допълнение, обмислям какво би се случило в нашия модел, ако бяхме използвали същите методи, като тях, и какво можем да научим от това. Понякога е важно да обръщате внимание защо авторите са решили да проведат даден експеримент по конкретен начин. Дали авторите са използвали неизвестен метод или стандартен тест и защо.

Джеръми Борнигер – докторант по неврология в Държавния университет на Охайо, Кълъмбъс.

Винаги започвам със заглавието и абстракта. Това ми подсказва дали статията ме интересува и дали ще успея да я разбера – както от научна, така и от езикова гледна точка. След това чета въведението, за да разбера въпроса и се прехвърлям директно към фигурите и таблиците, за да получа впечатление за данните. После чета обсъждането, за да видя как статията се вписва на фона на това, което вече се знае.

Обръщам внимание и на признанията за ограничения и правилните заключения, изведени от данните. Някои хора имат много големи претенции и за мен това е знак да внимавам. Опитвам се да преценя дали дизайнът на експеримента е подходящ за проверяване на хипотезата, която се изследва.

Задълбочавайки се в оформянето на аргументите, фигурите и обсъждането, мисля за това кое е новото и вълнуващо в проучването, кои части от него са биологично или логично свързани и значими и кои са най-застъпени в литературата. Също така, взимам предвид кои точки съответстват на предходните ми хипотези и научни въпроси.

Кевин Бейнке – докторант по здравни науки за околната среда в Университета на Мичиган, Ан Арбър.

Стратегията ми за четене зависи от статията. Понякога започвам с прехвърляне през страниците, за да видя каква част от нея съответства на това, което ми е необходимо. Ако може директно да се приложи към настоящия ми проект, ще прочета статията внимателно, с изключение на въведението, което вероятно вече ми е познато. Но винаги се опитвам да разбера дали има конкретни пасажи или фигури, на които трябва да обърна специално внимание. След това чета свързаната с тях информация в резултатите и обсъждането.

Също проверявам дали има препратки, които може да ме интересуват. Понякога ми е любопитно да видя кои изследователи в областта са били или не са били цитирани, за да видя дали авторите се опитват да игнорират някои аспекти от проучването. Често откривам, че допълнителните фигури съдържат най-любопитните и интересни резултати. Особено, когато резултатите са свързани с части от областта, които авторите не са засегнали или са неясни, или не помагат за интерпретацията на цялостната картина.

Гари МакДауъл – кандидат на науките по биология на развитието към Университета Тъфтс в Медфорд, Масачузец, и гостуващ учен в Boston College.

Когато чета статии, предпочитам да си записвам, вместо да изчета огромно количество текст, от който в крайна сметка не запомням нищо. Затова, когато например чета основната информация, си запазвам определени информативни изречения от всяка статия по даден въпрос, в документ на Word. Записвам си и коментари или нови идеи или въпроси, които възникват в съзнанието ми, докато чета. В бъдеще ще трябва само да препрочета този документ, вместо всяка отделна статия.

По същия начин, когато искам да разбера как да проведа даден експеримент, си създавам таблица в Excel, в която съм обобщила как различните научни колективи са се справили с него.

Лина Колучи – докторант по програмата Harvard-MIT Health Sciences and Technology.

Обикновено започвам с абстракта, който ми дава бърза представа за какво става въпрос в изследването. След това чета цялата статия, като оставям методите последни, освен ако не разбирам резултатите или експериментите са ми непознати.

Резултатите и методите ви позволяват да разберете дали статията е научно прецизна. Винаги мислете за това какъв тип експерименти са проведени и дали те са най-подходящите за поставената цел. Уверете се, че авторите са използвали подходящи и достатъчно на брой контроли. Често, заключенията може да са базирани на ограничен брой проби, което понижава значимостта им.

Обичам да си принтирам статията и да подчертавам най-важната информация, за да мога само с един бърз поглед да си припомням основните моменти. Най-важните точки са нещата, които променят мисленето ви по отношение на темата, върху която работите, както и тези, които ви дават нови идеи и насоки.

Лахлан Грей – заместник-началник на Лабораторията по невропатогенеза на HIV към Burnet Institute и научен сътрудник към Катедрата по инфекциозни заболявания на Университета Монаш в Мелбърн, Австралия.

Това, което избирам да чета, е свързано с областите, в които провеждам изследвания и с неща, които предизвикват голям интерес и обсъждане, защото те определят посоката, в която водим психологията или науката. Най-често това, което се опитвам да получа от статиите са методологията, дизайна на експеримента и статистическия анализ. И затова за мен е най-важно какво са направили авторите (методи) и какво са открили (резултати).

Може да бъде интересно да се разбере защо авторите смятат, че са провели изследването (въведение) и какво според тях означават резултатите (обсъждане). Когато става въпрос за област, за която знам много, обикновено тези раздели не ме интересуват особено, защото те често отразяват теоретичните пристрастия на авторите и представят само един начин на мислене и интерпретация на резултатите. Но когато областта ми е слабо позната, тогава ги чета много внимателно, защото така научавам доста за предположенията и обяснителните подходи в тази област на изследвания.

Брайан Нозек – професор от Катедрата по психология на Университета на Вирджиния и изпълнителен директор на Center for Open Science в Шарлътсвил.

Първо чета много бързо: целта на първото четене е да разбера дали статията ми е интересна. Ако е, чета я втори път, по-бавно и с внимание към детайлите.

Ако статията е жизнено важна за моето изследване – и ако е теоретична – взимам само изходната точка и след това правя всичко останало по свое усмотрение, без да поглеждам статията. Понякога това е болезнено бавен процес. Понякога се ядосвам на авторите, че не пишат достатъчно ясно, като изпускат много важни точки и се спират на излишни глупости.

Улф Леонхарт – професор по физика в Научния институт Вайзман в Реховот, Израел.

Почти винаги първо чета абстракта и продължавам със статията само, ако той ми подсказва, че тя ще е важна за мен. След това, ако темата на статията ми е добре позната, преглеждам бегло въведението, като прочитам само последния му параграф, за да съм сигурен, че знам какъв е конкретният въпрос, който се разглежда в статията. После преглеждам фигурите и таблиците, чета или прехвърлям резултатите и накрая правя същото с обсъждането.

Ако не познавам добре тематиката на проучването, обикновено чета въведението много по-внимателно. След това преглеждам набързо фигурите и таблиците и чета резултатите.

Чарлз Фокс – професор към Катедрата по ентомология в Университета на Кентъки в Ликсингтън.

Важно е да се осъзнае, че четенето на статии трябва да става по съкратената процедура, за да имаме време да вършим останалите си задължения – писане, провеждане на изследвания, посещение на срещи и събрания, преподаване и оценяване. Когато бях докторант, четях заключенията и методите на академичните статии в списанията и отделни глави, вместо целите книги.

Рима Уилкс – професор в Катедрата по социология към Университета на Британска Колумбия, Ванкувър.

Като главен редактор на Science, непрекъснато се налага да чета и осмислям статии, които засягат чужди за мен области. Обикновено започвам с резюметата на съответните редактори, които са предназначени за хора като мен: които се интересуват от всичко, но са специалисти само в една област. След това проверявам дали някой е написал новинарска статия за изследването. После проверявам дали друг автор е описал изследването по начин, който е разбираем и за неспециалисти.

След това се захващам с абстракта и накрая се насочвам към самата статия, като чета въведението, заключенията, преглеждам фигурите и прочитам целия текст.

Марша МакНът – главен редактор на Science.

Какво правите, когато попаднете на нещо, което не разбирате?

МакНът:
Обичам да чета онлайн, за да мога лесно да проверявам в интернет думите, които не разбирам.

Шанахан:

Ако има само няколко неясни неща в статията, си записвам да ги проверя по-късно. Ако ми е много трудно да я чета, се опитвам да намеря обзор или учебник, за да получа необходимите знания, за да продължа.

Има много акроними и жаргон, който може да са специфичен за тематиката, затова обикновено не се задълбавам в детайлите. Но винаги се старая да разбера използваните методи.

Борнигер:

Обикновено веднага проверявам нещата, които не разбирам. Останалата част от текста може да няма смисъл, ако не разбера някоя ключова фраза или жаргонна дума. Но това често ме води в лабиринт от безкрайно възникващи въпроси и отговори (Какво е Х? А, Х влияе на Y. …Тогава какво е Y? и т.н.). Може да бъде забавно, защото научаваш как всичко е свързано, но ако времето те притиска, това може да те разсее и отдалечи от належащите задачи.

Понякога, всички тези жаргонни думи в статията може да замъглят смисъла и целта на експериментите. В тези случаи трябва да се запитате: „На какъв въпрос са се опитали да дадат отговор авторите?“ Така можете да определите дали са успели или са се провалили.

Тубиана:

Зависи доколко неразбираемите неща ми пречат да схвана основните идеи. Обикновено не се опитвам да разбера всички детайли с първото четене. Ако неразбираемите части се окажат важни за проучването ми, тогава питам колегите си или се опитвам да се свържа директно с автора. Последното нещо, което правя е да проверя препратките, защото времето може да е ограничено, а личният контакт обикновено спомага много по-ефективно за решаването на конкретни проблеми.

Грей:

Понякога е достатъчно да прочетеш статията и всички непознати термини се изясняват накрая. Ако върви много трудно, обикновено на помощ идва търсенето и четенето на допълнителна информация. Набързо проверявам темата, методите и жаргона в Гугъл. Понякога се налага да прочета статията няколко пъти, докато нещата започнат да придобиват смисъл.

Нозек:

Въпросът, който си задавам е: „Трябва ли да разбера какво означава това, за да получа каквото ми е необходимо от статията?“ Сега чета статии, които са от далечни за мен области и често не ми трябва нищо повече от повърхностно познание за темата. Ако статията не ми е полезна без да разбирам всичко от нея в дълбочина, тогава търся повече информация.

Фокс:

Наскоро ми се налагаше да чета много статии, които са извън моята област и съдържаха много непознат за мен жаргон. В някои случаи успявам директно да получа информацията, която ми трябва от фигурите и таблиците. В други случаи използвам Гугъл, за да разбера някои термини и концепции или чета цитираните проучвания, за да разбера по-добре поставените въпроси. Понякога статията е толкова неразбираема (за мен), че изобщо не я чета.

 

Затруднява ли ви понякога четенето на статии и как се справяте с това?

Нозек:

През цялото време. Ако статията е свързана с проблем, който се опитвам да реша, можете да бъдете сигурни, че в нея има ключови неща, които не разбирам. Но това объркване е възможност за мен – аз съм невеж, трябва да се образовам. И тази статия може да ми помогне.

Същевременно, някои статии са написани ужасно и не си заслужават. Някой друг със сигурност е описал концепциите по-ясно и предпочитам да насоча усилията си към разбиране на същината, вместо да се занимавам с нечия слаба граматика.

Шанахан:

 

Най-много се затруднявам, когато статията не е в моята конкретна област, ако е много дълга и пълна с технически жаргон. В тези случаи я разделям на части и я чета в продължение на няколко дни, ако това е възможно. Когато статията е много сложна, помощта от колега също е от полза.

Бейнке:

Да, много често. Затова съм си изградил собствени стратегии за четене, като разговарям с други учени и на принципа проба и грешка. Случвало се е и да захвърля статията с раздразнение и никога повече да не я погледна.

Борнигер:

 

Да, в тези случаи в важно да осъзнаеш, че някои от статиите са резултат от дълги години усилен труд на голям брой учени. Очакването да разбереш всичко за един следобед не е реалистично.

Тубиана:

 

Често се затруднявам! Но не е нужно толкова задълбочено разбиране на всяка една част от статията. Освен това, трябва да сте наясно – има ли неща в нея, които бихте искали да повторите, но нямате опит с тях и смятате, че може да станат „достъпни“ чрез сътрудничество с други учени?

МакДауъл:

Ако усещам, че статията е много важна за това, което правя, оставям я за известно време и после пак се връщам към нея няколко пъти. Но ако е прекалено трудна, тогава се налага да се откажа от нея, освен ако някой колега не успее да ми я обясни.

Има ли нещо друго, което бихте искали да ни посъветвате?

Колучи:

Ако попадна на важна статия, която искам да разбера в пълнота, намирам начин да я представя пред публика. Най-добрият начин да разбера материята е като говоря за нея и повдигам въпроси.

Също така си намерете добър софтуер за съхранение на библиографска информация. Аз използвам Mendeley за изследванията си.

Уилкс:

В началото четенето на научни статии е бавен процес, но след няколко години съзнанието се оформя така, че си създаваме умствена библиотека и ни е лесно да подреждаме статиите по менталните си рафтчета. След това можем набързо да прехвърлим дадена статия и вече сме наясно какъв е нейният принос.

Бейнке:

Бъдете търпеливи. Не се страхувате или срамувайте да използвате Wikipedia и други подобни източници, например публикации в блогове, за да обогатите познанията си по дадена тема. Задавайте много, много въпроси. Ако не можете добре да разберете статията, разговаряйте с хора от обкръжението си. Ако все още сте объркани, а е много важно да разберете концепцията, пишете на авторите.

МакНът:

Не се колебайте да говорите с по-опитни изследователи. Ще направите услуга на ТЯХ, като ги помолите да ви обяснят значението на сложна статия, използвайки термини, които вие разбирате. Всички учени имат нужда от повече опит в обясняването на сложни понятия, чрез прости термини.

Шанахан:

Ако е възможно, четете повече. Опитайте се да поддържате библиографски файл с обобщение на статията, важните точки, дори една-две фигури, както и цитати. Обърнете внимание на различните начини на структуриране на статията и на различните стилове на писане. Това ще ви помогне да развиете стил, който е ефективен и уникален.

Превод:  Росица Ташкова

Източник: http://www.sciencemag.org

/careers/2016/03/how-seriously-read-scientific-paper?utm_source=newsfromscience&utm_medium=facebook-text&utm_campaign=seriouspaper-3115

 


Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.