Сердика: Хилядолетна история, лежаща под краката ни

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

Нашата столица е едно от най-древните селища в света. Много преди да изгрее античният ѝ блясък тук е имало селище още от ранния неолит (VІ хилядолетие пр.н.е.) на мястото на днешните квартали Слатина и Гео Милев.
Най-ранните следи от заселване на античния център на града – около минералните извори – са от бронзовата епоха (II хилядолетие пр.н.е.). Сведенията за това селище обаче са оскъдни, тъй като градът продължава да съществува на това място в продължение на хилядолетия и много от останките са унищожени през това време, а други вероятно лежат скрити под големите съвременни сгради в центъра. Но при всички положения селището е обитавано през цялото време оттогава до появата на траките.

Величието на римската епоха

Макар почти да няма информация за града през тракийския период – откъслечни писмени източници се появяват от времето на завладяването му от римляните през периода 28 – 9 г. пр.н.е., а археологическите сведения са оскъдни, поради мащабните римски строежи върху предходното тракийско селище. Все пак наличните данни показват, че то вече е използвало запазената и през римския период правилна проекция с перпендикулярни улици, ориентирани по посоките на света, с изключение на една диагонална улица от минералния извор на северозапад към тогавашното корито на Владайската река. Предполага се, че на възвишението югоизточно от извора се е намирала укрепената резиденция на владетеля и градския храм.

Император Марк Улпий Траян дава на града права на муниципиум (самоуправляващ се римски град) и официалното име Улпия Сердика в негова чест. По-късно при управлението на император Марк Аврелий Сердика получава правото да сече собствени монети, а около 180 г. от н.е. е изградена и крепостната стена, която в продължение на столетия отбранява града от враговете му. Съоръжението е дълго 340 на 560 м и огражда територия от ок. 17 хектара с формата на ориентиран от север на юг правоъгълник със скосен по тогавашното корито на Владайската река северозападен ъгъл. Стената е изградена от тухлена зидария върху каменен фундамент, с дебелина 2.2 м и височина 8-9 м, тя е оборудвана с кръгли и триъгълни кули и има четири порти, всяка защитена с бастион от двойни кули откъдето започват двете главни улици.


РЕКЛАМА:

***

Форумът на Сердика е разположен при сегашния площад „Света Неделя“ и заема значителна площ за сравнително малките размери на оградения от стената град. По южната му страна е разположена най-голямата обществена сграда в града – построеният в края на II или началото на III в. преториум, останките на който са под днешната катедрала Света Неделя и площада южно от нея. Преториумът е разрушен в късната Античност при неясни обстоятелства, може би в резултат на земетресение. На източната страна на форума е разположен булевтериона с форма на покрит амфитеатър, в който заседава градския съвет.

В края на II век са изградени термите на Сердика, които заемат цялата североизточна част на оградения от градската стена район. Построеният от римляните каптаж на минералния извор се използва чак до 1912 г., когато е реконструиран при изграждането на Централната баня. Наред с преториума, термите са двете най-големи сгради в антична Сердика. Те изглежда са разрушени от земетресение в късната Античност, като след това са възстановени само части от тях, но някои от римските басейни се използват до XVIII в. Освен чрез минералния извор, градът се снабдява с вода и чрез 8-километров водопровод, идващ от каптажи при днешния квартал Бояна, който е използван до 30-те години на XX в.

Вероятно във връзка с известния минерален извор, сред предхристиянските култови места в Сердика особено значение имат свързаните с медицината, известни са големи храмове на Асклепий, Аполон, Артемида, Зевс, Серапис, Херакъл и Митра. Освен тях на сечените в града монети са изобразени десетки други богове и обожествени императори. Голяма част от предхристиянското наследство на Сердика е систематично унищожено в края на IV век от християните, свидетелство за което са открити при разкопки край западната порта останки от десетки разбити на дребни парчета статуи.

Активна стопанска дейност се развива и далеч извън градските стени, но в днешните граници на София. Пример за това са използваните до съвременната епоха тухларни при днешния квартал Гоце Делчев, добивни съоръжения за желязна руда на Витоша и за злато в Горубляне и Дървеница, както и десетките известни извънградски вили – някои от тях включват луксозни жилищни помещения, докато други са изцяло ориентирани към земеделско производство, а някои са оградени и от значителни укрепления. Повечето от изследваните вили възникват между края на II и края на III в. и са унищожени при вражески нападения през III-V в.

През втората половина на III в. Вечният град Рим губи мястото си на политически център на империята и до утвърждаването на Константинопол като нова столица на изток, владетелите пътуват често между различни градове в провинциите. Един от тези градове е и Сердика, където често пребивават императорите Галерий (роден и починал в града) и особено Константин I, който прекарва в града голяма част от годините на управлението си. Според Петър Патриций той изразява особени предпочитания към града: „Константин най-напред възнамерява да пренесе управлението в Сердика; и понеже обича този град, често казва: „Сердика е моят Рим“.
Константин предприема мащабни строежи в града, като разрушава съществуващите дотогава жилищни квартали в югоизточната част и изгражда там архитектурен комплекс, наричан от археолозите „Константинов квартал“. Той представлява градска резиденция на владетеля, включваща жилищни и представителни сгради, останки от които могат да се видят днес във вътрешния двор на Президентството, сред тях е и най-старата изцяло запазена сграда в София – ротондата „Свети Георги“.

При Константин са преустроени и укрепленията на Сердика – стената на Марк Аврелий, вероятно пострадала от нападенията на готите през предходните десетилетия, е изградена отново върху старите основи. Площта, заградена от крепостните стени, още отпреди това се е оказала твърде недостатъчна за бързо развиващия се град и затова много сгради и храмове са построени извън стените. По същото време започва и изграждането на нова външна стена, увеличаваща значително защитената територия на града с 5 пъти по-голямо пространство – ок. 85 ха на север. Тя не е изцяло разкрита – известни са участъци на север и запад, като е възможно и съоръжението да е останало незавършено.

Да се разхождаш върху 2000 години история

Днес съвременните жители и гости на София имат възможността да се разходят по оригиналната настилка на главната римска улица такава, каквато тя е била и по времето на императорите.
По тази улица се е влизало от Източната порта, чийто вход е в подлеза срещу Министерския съвет. Оттук е продължавал на изток към Филипопол един от най-важните пътища в Римската империя, наричан Via Diagonalis или Via Militaris.

При разкопките на Ларгото е възстановена част от колонадата на широката улица. Това пространство обхваща 4850 кв.м между съществуващите подлези на Източната Сердикийска порта на античния град, централния подлез с храма “Света Петка Самарджийска”, пространството между булевардите “Княз Дондуков” и “Тодор Александров” и под площада пред ЦУМ. Зоната под булевард “Мария Луиза” е с площ 3150 кв.м и обхваща територията между Централния подлез с храма “Света Петка Самарджийска”.

Все още не е ясно дали в обозримо бъдеще ще се появят останките от двореца на император Константин І, за когото има улики, че вероятно се е намирал под хотел Шератон. Но за сметка на това всеки може да мине по улиците на неговия квартал, известен през ІV в. като Константиновия. Около главната улица може да се видят запазени жилищни отломки, в земята са открити оригинални части от канализацията, водопровода и подовото отопление на жилищата. Древните жители на Сердика са се отоплявали с горещата минерална вода, която е извирала на няколко места в центъра на града, а водопроводът е бил изграден от оловни тръби.
Императорските терми са били под Ротондата и все още личат съоръженията, използвани за отопление с топъл въздух, и за вентилация на обширните помещения. Останките от античните жилища подсказват, че някога те са били с правоъгълна форма и с двор по средата, а отстрани са били обградени с колони и сводове. Вероятно са строени през IV-VI век, но са били обитаеми и през Средновековието.
Заради една от мозайките, която е била под абсида на църква, частите от храма са преместени от другата страна на Ларгото. Парченцата от мозайката са били свалени, реставрирани и върнати отново на мястото им.

При разкопките са открити и ок. 70 скелета, тъй като зад църквата, построена върху античната сграда, са се извършвали погребения.
За друга сграда пък археолозите смятат, че е имала фонтан във вътрешния двор, но той не е запазен. Досега са разкрити и няколко църкви, чиито останки се появиха при строежа на метрото. Две са раннохристиянски, като едната е може би най-старата в Сердика – това подсказват строителните материали и самият градеж. Запазени са дори части от стенописите, въпреки че главите на фигурите по тях не се виждат и не е ясно дали това са владетели или светци.

Комплекс “Сердика” включва две улици от Римския период (IV-VI в.), останки от резиденция, 7 жилищни сгради и многоцветни мозайки. Смята се, че под “Света Неделя” би трябвало да бъдат руините на областната управа, когато Сердика е била сърцето на провинция вътрешна Дакия. Четири асансьора отвеждат към подземните улици на Ларгото, два от тях са разположени край самата Ротонда на площад “Независимост”, третият ще бъде пред “Шератон”, а четвъртият – пред ЦУМ. Сцена за театър, концерти и други събития с място за 1000 души публика е оформено точно под основния стъклен купол, покриващ Ларгото между президентството и Министерския съвет.

Днешният античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ интегрира експонираните археологически структури в място за културни събития. Тук могат да бъдат видяни останките от една от двете главни улици на антична Сердика – decumanus maximus, която свързва източната и западната порта на града. Южно от нея е разположена голяма жилищна сграда, заемаща цяла инсула (античен квартал). В нея са разположени малки търговски помещения, откъдето преминаващите жители и пътешественици са си купували храна и други стоки.
В близост до жилищната сграда е аранжиран лапидариум, в който са експонирани паметници от фонда на НАИМ-БАН, част от които са открити в района на площад Независимост и околностите му.

Комплексът съдържа още няколко инсули по протежение на главните улици на римския град, в които са разположени жилищата на част от градския елит. На площ от 6000 кв. м са експонирани части от 6 улици, 2 раннохристиянски базилики, терми и 5 жилищни и стопански сгради. Повечето постройки имат значителни размери, снабдени са със собствена отоплителна система и баня и се отличават с богата вътрешна декорация, илюстрираща възможностите на градския елит на Сердика в периода на нейния разцвет (IV−VI век).
Своеобразен акцент в комплекса е мозайката Felix, съхранена изцяло в една от сградите. От огромно значение за историята на града са останките на един от най-ранните християнски храмове в региона – епископската базилика на Протоген, в която вероятно се е провел Сердикийският събор от 343 г., както и резиденцията на архиепископ Леонтий от края на VI век. На различни места в комплекса са експонирани части от по-ранни сгради от II-III век, представителни находки, открити при археологическото проучване, както и интересни детайли от всекидневния живот в Сердика.

Радослав Тодоров

Статията е част от новия брой 142 на списание Българска наука>>

Подаряваме ти първите 37 стр. от брой 142 тук>>