СЕМ. КУЧЕТА (CANIDAE)

Към семейство Кучета спадат типични хищни бозайници с малки и средни размери на тялото, приспособени за издебване и преследване на плячката. Тялото им е стройно и удължено, главата също е дълга, с тъпа муцуна и остри уши. Предните крайници притежават по пет пръста, а задните – по 4–5. Големият пръст е значително по-къс и не достига до земята, ноктите са къси и тъпи. Всички са пръстоходещи и са пригодени за бързо и продължително бягане, а могат и добре да плуват. Окраската им е разнообразна и варира от монотонна до ярка, като у някои видове има и сезонна смяна. Зъбната формула обикновено е (/ 3/3, с 1 /1, р 4/4, т2/3).2 = 42. Кътните зъби са от туберкулорежещ тип. Горният плътоядензъб има 3 корена.

Населяват най-разнообразни ландшафти, като се заселват в дупки и леговища. Хранят се предимно с животинска храна, понякога с мърша, а някои видове и с растителна. Раждат през годината 1–2 пъти до 15 и повече слепи и слаби малки, които бозаят 4–6 седмици. Обонянието и слухът им са силно развити.

Разпространени са по цялата Земя с изключение на Антарктида. В състава на семейството влизат 12 рода, от които в България се срещат 2 рода и 3 вида.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Повечето видове са обект на кожухарската промишленост, като някои се отглеждат и изкуствено.

Вълк (Canis Iupus).Вълкът се среща в Европа, включително в България, в Азия и Северна Америка. Той има силно телосложение и дълги крака, голяма глава, източена муцуна, заострени уши, мускулеста шия и дълга окосмена опашка. Тялото му достига на дължина от 100 до 160 см, опашката до 30–50 см, а теглото му е до 65 кг. Космената му покривка е от груби и меки косми, окраската варира от сива до светложълта с различни оттенъци. Коремната част и краката са по-светли от гърба.

Вълкът обитава най-различни биотопи – гори, степи и пустини, като избягва безводни райони и гъсти гори. Неговото съществуване е свързано с човешкото стопанство, главно със скотовъдството. Активен е привечер и нощно време. Храни се с диви и домашни копитни бозайници, зайци, гризачи, птици, земноводни и насекоми. Плячката си лови чрез засада или с преследване, а са известни и случаи на канибализъм. През зимата напада домашни животни. Има определен ловен район, където лови плячката си. Размножаването започва през декември и януари. Ражда след 65 дни бременност от 3 до 13 малки, които след 13 дни проглеждат, а след 2–3 месеца започват да се хранят с месна храна. След 2–3 години става полово зрял. Живее 15–16 години.

Вълкът е вреден хищник за ловно-промишлените бозайници и е преносител на вируса на бяса. Кожата му се използва в кожухарството.

Чакал (Canis aureus).Чакалът е разпространен в Югоизточна Европа, включително в България, в Предна, Мала, Средна и Южна Азия и в Северна и Източна Африка. Той е по-дребен от вълка. На дължина тялото му достига до 70–100 см, опашката му е дълга – 20–30 см, а теглото е 6–14 кг. Муцуната му е заострена, ушите – прави и слабо закръглени, опашката – къса и дългокосмена. Космената му покривка е твърда с кафяво-сив тон и черен оттенък на гърба, муцуната и крайниците му са охровокафяви, а гърлото по-светло. През лятото окраската му е по-ръждива, със слабо изразен черен оттенък.

Населява равнини, гъсти тръстики по брегове на реки и езера, по-рядко – пустини и предпланини. Често се заселва около населени пунктове. Обитава естествени или изкопани от самия него дупки под корени на дървета или в храсти, като понякога заема готови дупки на други животни. Активен е през нощта. Храни се с гризачи, диви птици, отчасти с насекоми, жаби и др., като яде и мърша и различни отпадъци. Често напада и домашни птици, яде плодове на различни диви и културни растения. Ражда след 60 дни бременност през април-май от 3 до 9 малки, които след 10–11 дни проглеждат, а след 20 дни започват да ядат и месна храна. След около една година стават полово зрели. Живее около 15 години. Чакалът причинява вреди на ловното стопанство и птицевъдството. Кожата му е малоценна.

Лисица (Vulpes vulpes).Лисицата е разпространена в Европа, включително в България, в Северна Африка и Азия. Тялото й е дълго 60–90 см, а опашката – 40–60 см. Тежи 6–10 кг. Космената покривка на тялото й е гъста и мека, а на опашката дълга. Ушите й са остри и изправени, на задната страна черни. Окраската в северните райони е жълтокафява, а в южните степни райони е по-жълта и по-сива. На гърба тя има сребрист оттенък, а на корема е изменчива и по-светла. У нас различаваме 2 разновидности на лисицата – обикновена (червена) и въглищарка (кюмюрджийка). Окраската на червената лисица отгоре е сивкаво-червена, а отдолу пепелявосива, като доста се изменя в различните области. Опашката й завършва с бяло петно.

Въглищарката има матовочерна окраска, сива гуша и без бяло петно в края на опашката.

Обитава най-различни биотопи – редки гори, степи, лесостепи, полупустини и около селища. Живее в дупки, изкопани на склонове, или в скални дупки и дълбоки дупки на други животни. Активна е денонощно, но предимно вечер и сутрин. Храни се главно с мишевидни гризачи, по-рядко със зайци, малки сърненца, различни птици, а на юг – с насекоми и плодове. При липса на храна напада домашни птици, като яде мърша и отпадъци. Ражда след 56 дни бременност от 4 до 12 малки, които проглеждат след 2 седмици и бозаят около 6 седмици, като след 1 година достигат полова зрелост. Живее около 15 години. Лисицата е важен обект на кожухарската промишленост. Тя изтребва маса вредни гризачи, но нанася и вреди на ловното стопанство и птицевъдството. Преносител е на вирусите на бяса и на други заболявания.

Песец (Alopex lagopus).Песецът е разпространен в северните райони на Евразия и Северна Америка. По външен вид прилича на лисица. На дължина тялото му достига до 50–75 см, опашката му е дълга25–42 см, теглото е 6 кг. Краката му са сравнително къси, главата – заоблена, муцуната и ушите му са къси и закръглени. Тялото му е покрито с гъсти и твърди косми, които на опашката са най-дълги. През зимата космената покривка е по-дълга и по-мека, при което най-често е чисто бяла, а у някои животни – по-тъмна (синкава). Белите песци се отличават с рязко изразен сезонен диморфизъм, като през лятото отгоре стават кафяви, а отдолу жълтобели.

Населява хълмисти тундри, предимно възвишения около водоеми и по морското крайбрежие, където рови ходове по склоновете. Живее в дупки, които постоянно разширява и превръща в сложен лабиринт с много входове. Храни се с полевки и леминги, птици и техните яйца, с умрели, изхвърлени на брега риби и тюлени. След 52 дни бременност ражда 7–10 малки, които след 16 дни проглеждат и бозаят до 2 месеца, а след 1 месец започват да се хранят и с месна храна. На деветмесечна възраст стават полово зрели и живеят до 10 години. Линее през пролетта и през есента. Песецът е един от много важните бозайници с ценна кожа и е главен обект на кожухарската промишленост. Ценните със синкав цвят песци се отглеждат в клетки или се полагат грижи за развъждането им свободно в природата.

Енотовидно куче (Nyctereutes procyoides).Енотовидното куче се среща в Далечния изток, Япония, Китай, Корея, Сибир, Казахстан, Кавказ и европейските степни и лесостепни части на Русия, откъдето се разселва в съседни европейски страни. То е намерено и у нас. Размерите на тялото му достигат до 65–80 см, на опашката – 15–26 см, а теглото му е 6–10 кг. Тялото му е удължено, краката – къси, главата му също е къса с остра муцуна, ушите му са малки и почти скрити в козината. Космената покривка е гъста, дълга и груба.

Окраската му на горната страна е ръждивокафяво-сива с не съвсем добре очертана тъмна ивица на гърба, а на долната е жълто-кафява, гърдите са кафяво-черни, муцуната отстрани – тъмна. Горните резци имат длетовидна форма, горните хищни зъби са слабо развити, а кучешките – къси и дебели. Обитава ниски и влажни, покрити със смесени гори места, морски крайбрежия, речни долини и езера. Среща се още и в сухи горски и открити места и ливади. Води нощен начин на живот. Прави прости, но дълбоки дупки с камера или пък се настанява под корени на дървета и сред тръстики, където си прави гнездо от сухи стъбла. Храни се през лятото с мекотели, насекоми, жаби, риба, мишевидни гризачи и с плодове, но понякога напада и домашни птици. През есента се храни предимно с растителна храна. Излиза да търси храната си при здрач. След 65 дни бременност ражда 6–8 малки, които след 10 дни проглеждат и бозаят около 2 месеца, след което им носи храна и мъжкият. Половата зрелост настъпва след около 10 месеца. Енотовидното куче притежава ценна кожа, поради което е аклиматизирано в много райони. При голяма численост унищожава яйцата и малките на ловностопанските птици.

Гривестият вълк (Chrysocyon jubatus),наречен още американско диво куче, спада към специален подрод от семейство Кучета. Разпространен е в Южна Америка, главно в Парагвай, Северна Аржентина и Южна Бразилия, като навсякъде е рядък.

Той е сравнително дребно животно – на дължина достига до 125–130 см, а на височина около 75 см. Краката му са сравнително дълги, което му дава възможност да забелязва през високата трева жертвите си, както и да прави големи скокове при преследването им. Името му произлиза от ясно изразената грива на врата. Светло ръждивата му до червеникава козина му дава повече вид на лисица, отколкото на вълк или куче. Окраската му е еднотонна, само върхът на муцуната му и една ивица по цялата дължина на гърба са по-тъмни. Заострената му муцуна подсилва приликата му с лисицата и вълк на пампасите. Живее поединично, никога не образува групи. Храни се главно с дребни бозайници и птици, но напада и домашните птици.

Среща се главно в пампасите и в блатистите райони с висока тревиста растителност, затова го наричат още и вълк на пампасите.