Европейската дива котка (Felis silvestris)се среща в Европа, включително в България, Мала Азия, Северен Кавказ и Закавказието. Дължината на тялото й е около 75 см, а на опашката е 34 см, теглото й е около 6 кг. По външния си вид прилича на домашната котка, но има по-големи размери от нея. Космената покривка на гърба й е гъста и мека с ръждиво-сива окраска и с жълтеникав оттенък, а на корема – сиво-охрова с тъмни петна. Напречно на гърба и отстрани има черни ивици, които се разпадат на петна. По горната страна на главата и шията има четири надлъжни ивици, като две от тях се простират до основата на опашката. Космената окраска на дивата котка е доста изменчива. Най-често тя бива сиво-ръждива с жълтеникав оттенък. Понякога се срещат диви котки с кафяво-черна или черна окраска. Тъмните ивици на гърба и отстрани са по-ясно очертани през лятото, отколкото през зимата. Окраската на малките е винаги с по-тъмни ивици. Опашката на дивата котка е сравнително по-къса, еднакво дебела по цялата си дължина, широко закръглена, с тъп черен връх на края. Опашката на домашната котка има заострен връх. Дивата котка се отличава от домашната и по черното овално петно върху външната страна на задните ходила, което при домашната котка обхваща целите ходила. Опашката й има от четири до шест тъмни широки пръстена. Обитава гъсти широколистни, смесени и рядко иглолистни гори. Среща се и в речни долини, обрасли с тръстика и храсти, каменисти места и близо до селища. Крие се в дупки на паднали дървета, скални пукнатини и напуснати дупки на язовци и лисици. Активна е обикновено през нощта, по-рядко през деня. Лази по дърветата, но ловува на земята. Храни се с дребни гризачи и малки птици, понякога напада и по-едри животни, но яде също така и плодове. След около два месеца бременност ражда от три до шест малки, които след 10–12 дни проглеждат, а след около една година женските стават полово зрели. Живее около 16 години. При размножаване и недостиг на храна предприема далечни странствания.

Европейската дива котка има незначително промишлено значение, полезна е като изтребител на вредни гризачи, но същевременно е вредна за ловното стопанство.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Степна котка (Felis libyca). Степната котка има незначително промишлено значение. Причинява вреди на ловното стопанство.

Рис (Lynx lynx).Рисът се среща в гористите и планинските райони на Азия и Европа, в България също може да се срещне. Той е доста едър представител на семейството и се отличава с дългите си крака и късата си опашка, която на върха е тъпа, сякаш е отрязана. Дължината на тялото му е около 120 см, на височина достига до 65 см, а опашката му е дълга 31 см. Теглото му е до 32 кг. Ушите му завършват с дълги космени четчици, а отстрани на главата си има ясно изразени бакенбарди. Окраската му е твърде изменчива и варира от жълто белезникава до ръждивочервена. На гърба и краката си има кръгли петна, които понякога липсват, а коремът му е едноцветен. Рисът е типичен обитател на обширните високостеблени гори с гъст подлес. Той добре се катери по дърветата и може да плува. Активен е през нощта. Плячката си хваща чрез засада, като ловува вечер и сутрин. Храни се главно със зайци и мишевидни гризачи, но напада и по-едри животни като глухари, лисици, сърни, елени, млади свине, малки лосове и други копитни. Води заседнал начин на живот, но при недостиг на храна предприема далечни странствания. След 63–70 дни бременност женската ражда 2–3, рядко 4 малки, които след 12 дни проглеждат и бозаят до 3 месеца, като женските след около 2 години, а мъжките след 3 години стават полово зрели. Живее около 11 години. Рисът има хубава, ценна кожа и вкусно месо, но тъй като е малочислен вид, няма голямо промишлено значение. Навсякъде е рядък и в много страни е поставен под закрила.

Каракал (Felis caracal).Каракалът е разпространен в Африка, Предна и Средна Азия, Туркмения и Узбекистан. Тялото му достига на дължина до 80 см, опашката до 30 см, височината му е 50 см, теглото 12 кг. По външния си вид прилича на риса, но има по-тънко и стройно тяло и тънки крака. На върха на ушите има дълги и гъсти космени четници. Козината му е къса. Окраската на гърба, отстрани на тялото и на краката е ръждиво-жълта, на корема и гърлото белезникава, а отстрани на муцуната има черни петна. Обратната страна на ушите му е черна. Населява пясъчни пустини, полупустини и предпланини, обрасли с храсти, където се крие в дупки под камъни и храсти, като се заселва и в дупки на бодлокожи. Активен е през нощта. Храни се с гризачи, зайци и други бозайници, понякога с птици, но напада и антилопи. Ражда от 2 до 4 малки.

Тъй като е много рядък, каракалът няма промишлено значение.

Тигър (Panthera tigris). Обитава най-затънтените участъци на джунглата, речни долини, обрасли с храсти и бамбукови горички, планински тайги и смесени гори с рекички, като избира закрити, сенчести места. Храни се с диви свине, елени, сърни, лосове, диви биволи, като напада понякога вълци, мечки, кучета и домашни говеда. Употребява и растителна храна през лятото – треви, плодове, кедрови орехи и др. Стари и болни животни по изключение стават човекоядци. Активен е денонощно, но предпочита да излиза на лов през ранните вечерни и утринни часове. Храната си добива чрез издебване или преследване и настига жертвата с грамадни скокове. При преследване на плячката си разчита главно на слуха си. Той е изключително силен, ловък и се движи безшумно, като измина ва десетки километри в денонощие, избягва дълбокия сняг и се придвижва по пътеки и леда на реките. Размножава се на две-три години веднъж и след 105 дни бременност женската ражда от 2 до 6 малки, които след 14 дни проглеждат. Бозаят около 40 дни и не се разделят от майка си до две-три години. Половата зрелост започва на четвъртата година. Живее около 25 години. Преследван и ранен, той напада човека. Макар и да е хищник и да нанася вреди на ловното стопанство, поради това, че навсякъде е малоброен, тигърът е поставен под защита.

Посетете нашата Енциклопедия за ТИГРИТЕ

Ягуар (Panthera onca).Ягуарът е разпространен в Южна, Централна и Северна Америка. На дължина тялото му достига до 2 м, а на височина – 80 см, опашката му е дълга до 75 см, женската има по-малки размери от мъжкия. Ягуарът има сравнително дълго и много гъвкаво тяло, къси крака и широки лапи, които завършват със здрави нокти. Космената му покривка е къса и гладка. Окраската на гърба е жълто-червеникава с многобройни черни петна, а отдолу по-белезникава. Срещат се понякога и меланистични форми – черни ягуари.

Обитава гъстите и влажни гори, планински гористи склонове главно край реки или блата. Живее край водите и е добър плувец. При преследване на плячката се катери по дърветата. Често лежи на дърветата, увиснал над реката или на скали край вода. Храни се с гризачи, риба, костенурки, тапири и алигатори. След 100 дни бременност ражда 2– 4 малки, които са добре окосмени и живеят заедно с майката 2 години. Продължителността на живота му е до 22 години.

Ягуарът се преследва от човека заради кожата и е обект на спортен лов.

Леопард (Panthera pardus).Леопардът, наречен още пантера, е разпространен главно в Източна и Южна Азия и Африка. Има го и в Русия. Той има дълго, тънко и стройно тяло скъси и здрави крака и дълга опашка. На дължина тялото му достига до 180 см, а опашката – до 110, височината му при холката е средно 80 см, теглото – 75 кг. Космената му покривка е гъста, с ярка петниста окраска – черни петна на жълт или жълто-ръждив фон. Обитава предимно тихи планински гори със скали и ручеи, храсталаци и по-рядко предпланински гори и открити равнини, където има естествени прикрития. Активен е най-вече през нощта, по-рядко през деня, когато излиза сам на лов за храна. Той прави дълги и високи скокове, лази по скали и дървета и .може да плува. Трудно се хваща, понеже е много предпазлив. Плячката си хваща чрез издебване или открадване в засада, което извършва с голяма ловкост и сила. Храни се предимно с диви свине, сърни, елени и други копитни, по-рядко с гризачи и птици, като понякога напада маймуни и домашни животни. Леопардът не напада пръв човека, но има и леопарди човекоядци. Храната си крие по дърветата от хиени и чакали. Ражда след около 3 месеца бременност от 2 до 5 малки, които след 10 дни проглеждат. Живее около 23 години. Леопардът има слабо значение за кожухарството. Причинява незначителни вреди на дивечовъдството и скотовъдството. Като унищожител на свинете и маймуните той спомага за опазване на реколтата.

Пума (Puma concolor).Пумата, или кугуарът, се среща в Северна и Южна Америка – от Западна Канада на юг до Патагония. На големина достига почти колкото леопарда, а по външния си вид прилича на котка. Окраската на късата и гладка космена покривка отгоре е жълто-кафява, а отдолу по-светла. Муцуната и ушите му отвътре са бели, а краят на опашката е тъмен.

Обитава планини, равнини, пустини и гори. Храни се с тревопасни животни. След около 100 дни бременност ражда до пет малки, които имат петниста окраска. След 10–14 дни малките проглеждат. Бозаят до 3 месеца и придружават родителите си до 2 години. Продължителността на живота й е до 20 години.

Пумата е рядко животно, поради което е поставено под закрила. Тя не напада човека, но е опасна за него, когато бъде наранена.

Снежен барс (Felis uncia).Барсът, или ирбисът, е разпространен в Средна и Централна Азия. Той има сравнително дълго тяло, къси и силни крака, дълга и дебела, добре окосмена опашка. Дължината на тялото му е около 130 см, опашката 90 см, височината му в плешките е 60 см. Космената покривка е гъста, висока и мека. Окраската е кафяво-сива с разхвърляни по цялото тяло големи пръстеновидни, неясно очертани тъмни петна.

Населява високопланински области с алпийски ливади, голи скали, зоната на вечните снегове, а понякога и места с горска растителност. Леговищата си прави в скрити долове и скални пукнатини. Активен е предимно през нощта, по-рядко през деня. Води скитащ начин на живот и извършва по-далечни сезонни миграции, свързани с намиране на много силно и ловко животно. Храни се предимно с копитни животни — диви кози, овце, свине, по-рядко с гризачи, а понякога напада и домашния добитък. След около 90 дни бременност ражда от две до четири малки. Барсът има незначително промишлено значение.

Лъв (Panthera leo). Обитава открити тревисти степи, обрасли с храсти или полупустинни места, близко до вода, както и тръстикови гъсталаци. Мъжкият и женската ходят в степите поединично, а в тревистите равнини се срещат по 10–20заедно. Денем стои прикрит в гъстите треви и храсти, а през нощта излиза на лов. Лъвът е много силен и ловък. Храни се главно с едри копитни животни – антилопи, зебри, жирафи, дори и биволи. При липса на друга храна се задоволява с гризачи, скакалци и бръмбари. Стари и ранени лъвове стават човекоядци. Когато отива на лов, предпазливо дебне и скача върху жертвата си, и едва след това околността се оглася от мощния му рев. Ражда след 105–112 дни бременност от две до пет малки с петниста окраска и слепи, които проглеждат на петия ден и бозаят около три месеца, а към тригодишна възраст достигат полова зрелост. Живее около 30 години. Преди е бил широко разпространен в Южна Азия, но сега го има само в Индия, където в един резерват на п-в Катиава са запазени около 300 лъва.

Гепардът (Acinonyx jubatus)е разпространен в Африка на юг от Сахара и в югозападна Азия – от Арабския п-в до Индия, като понякога попада и в Туркмения. Той е стройно дългокрако животно, но може да се каже, че е донякъде необичаен, тъй като обединява в себе си много белези от представителите на котките и кучетата. Прилича на хибрид, получен от кръстосването на леопард с куче. Главата му изглежда доста малка в сравнение с дългите му крака и изобщо едрото му тяло. Лапите му са малки и ноктите им не се прибират в тях, както при останалите видове от семейството на котките, а са като у кучетата. На дължина достига до 180–220 см, при което на опашката се падат около 75 см. Височината му е около 75 см. Гладката и сравнително гъста космена покривка е с къс косъм. На цвят тя е пясъчножълта или жълта до ръждива. Върху този фон са разхвърляни многобройни закръглени тъмни петна, които за разлика от тези на барса нямат светъл център, т. е. не са пръстеновидни. Дългата му и сравнително дебела опашка от основата докъм средата притежава леопардова окраска, а надолу се редуват дебели черни пръстени. Гепардът е типично степно животно и обитава равни или слабо хълмисти пясъчни пустини, като често се среща в предпланини с глинеста почва. Леговищата му се намират в естествени укрития Основната му храна се състои от различни видове птици, зайци, песчанки, джейрани и други степни копитни животни. Той се прокрадва умело към жертвата си, а ако се наложи, я преследва с бърз бяг и големи скокове. Гепардът е най-бързото четириного животно в света. На къси разстояния бяга със скорост повече от 100 км в час. Никога не напада човек. Лесно се опитомява и се използва като ловно животно.

След 95 дни бременност женската ражда 2–4 малки. Продължителността на живота му е до 16 години. Навсякъде, където се среща, гепардът е рядко животно и затова няма голямо промишлено значение. Като рядък вид е поставен под закрила.

Сервалът (Leptailurus serval)е разпространен в Африка. Тялото му е дълго около 100 см, опашката 35 см, на височина достига до 50 см. Той има малка глава като на котка, ушите му са заострени, а краката дълги. Окраската на космената му покривка е тъмносива, изпъстрена с тъмни петна и надлъжни ивици. Обитава храсталаци и гори. Храни се с птици и гризачи, а понякога и с насекоми. Излиза на лов нощно време. Ражда от 2 до 5 малки. Човекът го преследва заради ценната му кока.

Оцелотът (Leopardus pardalis),наречен още тигрова котка, е разпространен в Южна Америка и Мексико. Тялото му е дълго до 1 м, а опашката 45 см. Козината му е гъста и гладка; отгоре тя е жълто-сива, петниста, а отдолу бледожълта. От очите до ушите има една черна ивица. Обитава тихи гори, където през деня се крие в хралупи, а през нощта излиза на лов. Храни се с птици и техните яйца, с дребни бозайници. Ражда 2 малки. Ловят го заради кожата.

Манул (Otocolobus manul).Степната, или петниста котка е разпространена в Африка и Азия. По външния си вид тя прилича на домашната котка, но има по-големи размери от нея. Дължината на тялото й е около 70 см, на опашката 35 см, а теглото й е 5 кг. Окраската отгоре е светлосиво-жълтеникава с кръгличерни петна, през лятото по-сива, а отдолу – нечисто бяла с жълтеникав оттенък. На главата си има малки кафяви петна, а на опашката – от 6 до 8 пръстена и черен връх. Обитава сухи степи и полупустини, храсти и тръстикови храсталаци в речни долини. Храни се предимно с дребни гризачи – лалугери, песчанки, тушканчики и др., но напада и птици. Ражда след около два месеца бременност от 3 до 10 малки. Активен е предимно през нощта. Храни се с птици и дребни бозайници. Рядък вид.