Направи дарение на училище!
Археолози от Кеймбриджкия университет направиха забележителни открития за ежедневието на хората през бронзовата епоха при разкопките на древни дървени къщи в Мъст Фарм – глинена кариера в графство Кеймбридж.
Кръглите къщи в Мъст Фарм са на 3000 години и са смятани за най-добре запазените жилища от бронзовата епоха във Великобритания. Те са били разрушени от пожар, при който селището се е сринало в плитката река под него. Меката речна тиня е капсулирала останките от опожарените сгради и предметите в тях, запазвайки ги в невероятни подробности.
„Отличната запазеност на обекта се дължи на утаяването му в заблатена среда, вакуумирането му и липсата на външни влияния” – казва професор Чарлс Френч от катедрата по археология на Кеймбриджкия университет. „Дървеният материал и артефактите са паднали в частично запълнено речно корито, където по-късно са били покрити от повече от два метра торф и тиня. Повърхностното овъгляване на дървото и другите материали също е помогнало за запазването им.”
Сега, когато разкопките са към края си, учените са способни да си изградят почти пълна представа за домашния живот в едно жилище от бронзовата епоха: къде са се провеждали различните дейности, от какво е бил направен покривът, с какво са се обличали хората и как са произвеждали облеклото си. Находките свидетелстват за наличие на земеделие, занаяти и строителни технологии.
Досега са открити поне пет кръгли къщи, построени много близо една до друга и предназначени за малка общност от хора. Изглежда, че всички къщи са били с еднакъв план и са разполагали с отделни места за съхранение на месо и приготвяне на храна.
Къщите са били наколни, а конусовидните им покриви са били направени от дълги дървени греди, покрити с торф, глина и слама. Подът и стените са били изплетени от ракита и закрепени здраво за дървената конструкция.
Находките на обекта образуват най-големите британски колекции артефакти от бронзовата епоха: текстилни изделия, мъниста, дървени и метални домашни предмети. Дървените предмети включват кофи, чинии, корита и дръжки, а металните – брадви, сърпове, чукове, копия, длета, остриета, ножове и шила. Също така е открит голям асортимент домакински предмети, между които няколко пълни „комплекта” гърнета, чаши и купи, някои от тях съдържащи следи от зърно и храна. Повечето гърнета са здрави и са изработени в един и същи стил.
„Това е може би единственият път, когато можем да видим целия репертоар на ежедневието – от добива на храна до готвенето, храненето и отпадъците, и също така строежа и обработката на строителни материали” – казва проф. Френч.
Остатъците от месо на диви животни, намерени в местата за отпадъци извън къщите, показват, че хората в Мъст Фарм са се хранели с глигани, червени елени и сладководни риби, например щуки. Вътре в къщите са намерени останки от телета и агнета, свидетелстващи за смесена диета.
Докато отглеждането на добитък е често срещано в селищата от бронзовата епоха, консумацията в еднаква степен на диви и питомни животни е рядкост.
Растенията и зърнените храни също са представлявали важна част от хранителния прием на хората през бронзовата епоха. Овъглените останки на лимец, ечемик и подобни на овесени ядки култури са намерени в невероятно добре запазено състояние, понякога все още в купите, в които са били сервирани.
Находките от текстилни изделия и влакна хвърлят светлина върху етапите на производство на текстил и включват конци, навити на топка или около дървени пръчки, гранки обработени влакна и готови платове с различно качество.
„Изключителната степен на запазеност означава, че можем да проучим съдържанието и структурата на влакната в детайли, използвайки сканиращ електронен микроскоп, който дава над 10 хил. пъти увеличение”- казва доктор Маргарита Глеба, също от катедрата по археология в Кеймбриджкия университет. „Изглежда, че всички текстилни изделия са изработени от растителни влакна. За получаването на суровина тези хора са използвали култивирани видове, например лен, диви растения като коприва и дори дървета. Най-фините влакна са се получавали от лен и са били използвани за тъкането на фини платове на стан. Ленените изделия, намерени в Мъст Фарм, са едни от най-качествените платове, изработени в Европа през бронзовата епоха. Влакната от диви растения са били използвани за по-груби платове, които са били изтъкавани по друга технология.”
На обекта са намерени две редки и добре запазени тристранни колела от бронзовата епоха. Те свидетелстват за наличието на хора отвъд реката и за трайните отношения между крайречното селище и съседните сухи обработваеми земи.
Освен това са намерени около 18 зелени и тюркоазени стъклени мъниста, чийто анализ показва, че вероятно са били направени в Средиземноморието или Близкия изток.
Превод: Юлия Иванова