1763—1773 г.
Изострят се противоречията между Англия и нейните американски колонии, които в стопанско отношение я конкурират на вътрешните и външните пазари. Конфликтът засилва стремежът на Англия да обложи колониите с високи данъци, необходими за изплащане на държавния дълг във връзка със 7-годишната война. Голямо недоволство предизвиква приетият от английския парламент закон — в колониите да се събират такси върху документите, вестниците, обявленията, календарите и т. н. (1765 г.), както и въведените от Англия мита за внасяните в колониите стоки — най-вече за чая (1767 г.). Възникват демократични организации, най-важната от които е „Синове на свободата“. Буржоазията от колониите (особено търговската) е засегната от мерките, провеждани от Англия и затова нейни представители застават начело на разгърналата се борба. Английският парламент е принуден и отменя Закона за гербовия налог; смекчава и митническите закони.

1773 г.
За да поправи финансовото положение на Остиндийската компания, английският парламент й разрешава да продава в Америка чай при условие, че плаща малко в сравнение с предишния режим вносно мито или фактически тя предоставя на компанията чайния монопол на американския пазар. Колониите се опълчват срещу това решение и когато остиндийският чай пристига в американските пристанища той не бил разтоварен. В Бостън група патриоти, преоблечени като индианци, го изхвърлят в морето (т. нар. „бостънско пиене на чай“). В отговор английското правителство затваря за търговия Бостънското пристанище.

1774 г. — 5. IX — 26. X
Първи континентален конгрес във Филаделфия. Най-важното решение на конгреса е да се създаде асоциация за прекратяване вноса и износа от и в Англия и на потреблението на английски стоки. За целта е решено да се изберат във всички окръзи комитети за надзор.

1775-1783 г.
Освободителна война.

1775 г. — 19. IV
Въстанически отряди от занаятчии, работници и фермери, разбиват английските войски край Лексингтън и Конкорд (недалече от Бостън). С тази битка се поставя началото на войната за независимост.

1775 г. — V
Втори континентален конгрес (от 10. V). Взето е решение още от начало конгресът да стане централно революционно правителство на въстаналите колонии.
За главнокомандващ на образуваната редовна армия е назначен Джордж Вашингтон, богат виржински плантатор-аристократ.

1776 г. — 4. VII
Вторият континентален конгрес приема във Филаделфия Декларация за независимостта, подписана от 13 щата. Неин автор е Томас Джеферсън. Декларацията е забележителен документ за своето време. Този ден става американски национален празник. Американските щати (бившите колонии) се обединяват (от тук названието Съединени американски щати) и провъзгласяват, че се отделят от Англия.

1777 г. — 17. X — 29. XII
Край Трентон (в района на Ню Йорк) американските войски, командвани от Вашингтон, удържат победа. Голяма английска армия под ръководството на ген. Бъргойн капитулира при Саратога. Тази важна победа е преломен момент във войната. Тя изменя международното положение в полза на американците.

1778 г.
Франция признава Съединените щати. За да отслаби своята отдавнашна съперница Англия, Франция сключва със САЩ съюз и търговски договор. Във връзка с това избухва френско-английска война. Френски военни части пристигат в Америка.

1780 г.
По инициатива на Русия възниква т. нар. Лига на неутралните, която защищава правото на неутралните страни да превозват през време на войната всякакви стоки с корабите си, освен оръжия. В лигата влизат много страни и създаването й довършва международната изолация на Англия. В Бостън е създадена Академия на изкуствата и науките.

1781 г. — 19. X
Край Иорктаун, щата Виржиния, капитулира английският корпус със 7200 души. Решаващите американски победи по суша допринасят да се образува коалиция срещу Англия. В американската армия воюват предимно фермери, работници, негри. Маневреността на английските войски се затруднява и от партизанските акции на негри и индианци.

1783 г. – 3. IX
Версайски мирен договор. Англия признава независимостта на Съединените американски щати.

1787 г.
Във Филаделфия се събира т. нар. „конституционен конвент“, състоящ се от делегати на щатите (банкери, търговци, индустриалци, плантатори, поземлени спекуланти и др.), който изработва нова конституция на САЩ — като съюзна, федеративна държава. Конституцията има буржоазен характер, гарантира преди всичко ненарушимостта на частната собственост. Влиза в сила през 1788 г. Значително по-демократичен характер й придават 10-те поправки, приети през 1789 г. (т. нар. Закон за правата, който предвижда свобода на словото, на печата, на събранията, на религията, съд със съдебни заседатели, отделяне на църквата от държавата, неприкосновеност на личността и др. подобни). Поправките влизат в сила през 1791 г. Въпреки демократичния си характер конституцията запазва робството. Конгресът (парламентът) и президентът са ръководните сили в държавата. Конгресът се състои от две камари: Камара на представителите и Сената взема решения по въпросите за мира и войната, за договорите с другите държави, данъците, митата, мерките и теглилките. Президентът се избира с общо гласуване за срок от 4 години. Той е държавен глава и осъществява изпълнителната власт (назначава министри и ръководи работата на правителството в съответствие с указанията на конгреса). Армията и флота се ръководи също от президента.

1789—1797 г.
Джордж Вашингтон — първи президент на САЩ, избран в съгласие с новата конституция. Негови най-близки сътрудници са Бенджамин Франклин, Джон Адамс, Томас Джеферсън, Александър Хамилтъи.

1790 г.
По инициатива на Александър Хамилтън е създадена Национална банка, която съдейства за паричното обръщение и развитието на търговията и промишлеността.
В САЩ се издават 8 вестника, 70 седмичника и 14 списания, които излизат 2 или повече пъти седмично.

1793 г.
Град Вашингтон става столица на САЩ, седалище на президента и Конгреса.

1797—1801 г.
За президент е избран Джон Адамс, Очертават се първите конфликти между двете партии съществуващи от създаването на САЩ.

1801—1809 г.
На поста-президент е Томас Джеферсън — изтъкнат деец от времето на борбата за независимост, автор на Декларацията за независимост от 1776 г. Той се причислява към т. нар. „анти-федералисти“, наричани по-късно „републикански демократи“, те са привърженици на значително по-широки пълномощия за отделните щати и имат подкрепата на повечето от фермерите. Политиката на федералистите изразява интересите на американската буржоазия. Техен водач е Ал. Хамилтън.

1803 г. — 30. IV
САЩ купуват от Франция за 15 млн. долара Луизиана. Нейната територия възлиза на 2 млн. кв. км. Главен град е Нови Орлеан, разположен около устието на р. Мисисипи.

1803—1882 г.
Ралф Уолдо Емерсон, американски философ, публицист и поет. Вожд на транс-ценденталистите. Критикува остро буржоазния строй и се обявява против робството в САЩ. Възгледите на Емерсон са противоречиви. Основни трудове: .Природата“, „Есета“, „Представители на човечеството“.

1809—1817 г.
Президент е Джеймз Медисън.

1811 — 1819 г.
САЩ купуват Флорида от Испания.

1812—1814 г.
Американско-английска война, наричана също Втора война за независимостта на Съединените щати; САЩ отказват да изпълнят искането на Англия за блокада на наполеоновата империя.

1814 г. — 24. XII

Мирен договор в Грент. Възстановяване на статуквото. САЩ се задължават да преустановят и да се противопоставят на търговията с негри.

1816 г.
Основана е втора Национална банка.

1817—1825 г.
Президент е Джеймз Монро.

1818 г.
Американско-английски договор, според който спорните територии западно от Скалистите планини — по посока на Тихия океан, покрай р. Колумбия — се поставят за 10 години под общо управление. По-късно тези земи стават владение на САЩ.

1819 г.
Джеферсън основава университета във Виржиния и става негов пръв ректор. Парният кораб „Савана“ за първи път преплава Атлантика и акустира в Ливерпул.

1819—1892 г.
Уолт Уитман, американски поет, журналист, есеист, борец против робството. Автор на „Пея за електрическото тяло“, „Песен за брадвата“, на стихотворения за Парижката комуна, „Стръкчета трева“, „Децата на Адам“ и др.

1820 г.
Населението на САЩ възлиза на 9,6 млн. души.

1820—1860 г.
В САЩ пристигат над 5 млн. европейски емигранти, предимно от Ирландия, Германия, Англия и други западноевропейски държави.

1821 г.
Броят на американските щати се увеличава от 13 на 26.

1823 г.
Правителството на САЩ провъзгласява политическа декларация, наречена „доктрина Монро“ („Америка за американците“). Тя се противопоставя на основаването на нови колонии от европейските държави в Америка, както и на намесата им в американските вътрешни проблеми. Всяка подобна стъпка ще се третира от САЩ като враждебна към самите тях. Правителството на САЩ заявява, че няма да се намесва в европейските работи. Доктрината „Монро“ служи на бъдещата териториялна и икономическа експанзия на САЩ в Америка.

1865 г.
Под командването на генерал Ю. С. Грант войската на Севера превзема Ричмонд и разгромява армията на генерал Ли. Край на гражданската война.

1865—1869 г.
Президент е Ендрю Джонсън.

1868-1875 г.
В САЩ емигрират 3 млн. и 250 хил. души от различни страни на света (До Края на XIX в. пристигат още 10 млн. души).

1866 г.
По дъното на Атлантическия океан се поставя кабел, който осъществява телеграфна връзка между Америка и Европа.

1867 г.
В земеделските щати на Средния запад недоволните фермери създават организацията на грейнджърите — собственици на ферми. Тя воюва срещу банковия капитал, машинациите и злоупотребите на жп компаниите, против заграбването на държавни земи. Спечелва влияние в законодателните институции, което подобрява положението на фермерите. САЩ купуват Аляска от Русия. Банкерът Джон Хопкинс основава университет в Балтимор.

1869 г.
Първата трансконтинентална жп линия свързва Атлантическия с Тихия океан (Сан Франциско с Омаха).

1869—1877 г.
Президент е Юлисис С. Грант. Стабилизиране на отношенията в държавата, нарушени от гражданската война. В обществения живот започват прояви на корупция и спекулация. В южните щати населението не може да се примири с равноправието на негрите (особено бившите собственици на роби) и ги преследва (линчува), налага расова дискриминация и сегрегация.

1870 г.
Създаден е първият голям тръст: Стандарт ойл къмпани. След време възникнат и други: в областта на металургичната промишленост, захарната индустрия и др.

1871 — 1886 г.
В Ню Мексико и Аризона се води война с апачите. Индианците претърпяват поражение, голяма част от тях са затворени в резервати.

1871—1945 г.
Теодор Драйзър, американски писател, представител на критическия реализъм. Член на Компартията от 1945 г. („Сестра Кери“, „Американска трагедия“, „Джени Герхарт“, „Трилогия на желанията“).

1873—1874 г.
Първите електрически трамваи в Сан Франциско и Ню Йорк.

1873, 1884, 1893 г.
Икономически кризи, които предизвикват разоряване на огромен брой дребни и средни предприятия.

1875 г.
САЩ разполагат със 120 хил. км жп линии. (До края на века дължината им достига около 240 хил. км).

1875—1878 г.
Възниква движението на грийнбекерите (фермери-длъжници). Те настояват за запазване на книжните пари (грийнбек), премахване на монопола на банките и промишлените корпорации, за въвеждане на подоходен данък. В 1877—78 г. е създадена Националната грийнбекерско-работническа партия, която включва в своята програма и някои искания на работниците (намаляване на работния ден, въвеждане на трудови борси). В изборите от 1878 г. получава около 1 млн. гласа и изпраща 15 свои представители в Конгреса, но скоро след това се разпада.

1876 г. — VII
Първи конгрес на социалистическите секции и групи. Основана е Работническа партия на САЩ (в 1877 г„ на Втория конгрес, тя е преименувана на Социалистическа работническа партия).

1876 г,
В битка край Литъл Биг Хорн индианците разгромяват правителствените войски на ген. Къстър. (През следващата година те се предават на американците заедно с 2000-та си армия и биват затворени в резервати). Александър Г. Бел открива телефона.

1884—1888 г.
Приети са закони, които забраняват приемането на китайски емигранти В САЩ. (Контролът върху изпълнението на законите е твърде затруднен, поради голямата дължина на мексиканската и канадска граница, през които приижда жълтото население).

1885—1889 г.
Президент е С. К Кливлънд (демократ), който предприема решителна борба с корупцията и за демократизация на обществено-икономическия живот.

1885—1951 г.
Хари Синклер Люис, американски новелист и романист. Произведението „Главната улица“, му донася слава и го поставя между най-добрите американски писатели.

1886 г.
Обща стачка, в която участват около 350 хил. работници; 200 хил. работници постигат победа: 8-часов работен ден. След 2 години тази придобивка е отменена, но 15 хил. работници запазват правото си на 8-часов работен ден.

1886 г. — 4. V
Големи работнически демонстрации в Чикаго — борба за намаляване на работния ден до 8 часа. Създадена е Американска федерация на труда под ръководството на Самюъл Гомпърс, който отхвърля идеите на социализма, признавайки само борбата за икономическите интереси на работниците в рамките на капитализма.

1887 г.
Т. нар. закон на Доуз — лишава племената, населяващи Индианската територия от правата на юридическа личност (това довежда до окончателно ликвидиране на тяхната територия и обединяването й в един щат с Оклахома през 1907 г.).

1888 г.
Публикувана е книгата на Джеймз Брайс „Американска република“, която посочва недостатъците на системата за управление.

1889—1890 г.
Първа панамериканска конференция във Вашингтон. Създаден е Панамерикански съюз (без Канада). Целта е да се регулират отношенията между държавите на американския континент. Доминираща роля играят САЩ.

1890 г.
Съединените щати повишават митата, за да ограничат вноса на стоки от Европа.

1890—1892 г.
Начало на „нова емиграция“ от Южна и Източна Европа.

1891 г.
Фондацията Рокфелер основава университет в Чикаго. Създадена е Партията на популистите (Народна партия).

1892 г.
В, президентските избори освен републиканската и демократическата партия „Участва и новосъздадената Партия на популистите, която настоява за въвеждане на прогресивен подоходен данък, национализация на жп транспорта, пощите, телеграфите и телефоните, предоставяне на цялата земя на тези, които я обработват, преки избори за президент и сенатори, точно спазване на разпореждането за 8-часов работен ден.

1893 г.
Най-голямата икономическа криза в САЩ през XIX в. Безработицата взема големи размери.

1893 г.
САЩ анексират Хавайските острови, (1. II).

1894 г.
Ожесточени стачни борби. Стачкуват миньорите в Пенсилвания, Охайо и Илиноис (общо 150 хил. души), те настояват за повишаване на заплатите. Стачката на жп работниците от концерна „Пулман“ обхваща 24 жп възела — в нея участват над 60 хил. души, Властите обявяват стачката за незаконна и арестуват ръководителите й. Промишлената продукция на САЩ се равнява на 50 на сто от продукцията на всички западноевропейски страни. В края на XIX в. Щатите са високо развита промишлено-аграрна страна.

1895 г.
Създаден е Националният съюз на промишлениците.

1896—1940 г.
Ф. Скот Фицджерълд, американски писател. Неговата книга „От тази страна на рая“ е своеобразен манифест на младото поколение след Първата световна война и получава голяма известност.

1897 г.
Създадена е Социалдемократическа партия начело с Юджин Дебс.

1897—1901 г.
Президент е Уйлям Маккинли. Той а символ на всевластната финансова олигархия.

1897—1962 г.
Уилям Харисън Фокнър, американски писател. Изтъква социалните противоречия и проблеми в живота на САЩ, дискриминацията на негрите. Романи: „Светилището“, „Светлина през август“, „Легенда“, „Градът“ и др. Оказва голямо влияние върху световната литература. Лауреат на Нобелова награда (1949 г.).

1898 г.
Американо-испанска война. (Още през 1895 г. САЩ подпомагат освободителното антииспанско движение в Куба и Филипините). Испанският флот е разбит край Сантяго де Куба и остров Лусон. Мирен договор в Париж (10. XII). Испания отстъпва на САЩ срещу обезщетение от 20 млн. долара Порто Рико, Филипините и о. Гуам. Куба става република, но фактически е под американски протекторат. Конструиран е първият двигател с вътрешно горене (дизелов).

1898—1901 г.
Възникват 234 тръста — например огромният металургичен тръст „Юнайтед стейтс стийл корпорейшън“ (1901 г.) с капитал от 1 млрд. и 400 хил. долара. Той обединява в една организация 228 предприятия от 127 града и 18 щата. Монополите подчиняват цели клонове от икономическия живот.

1899—1961 г.
Ърнист Милър Хемингуей, американски писател и публицист, считан за класик на литературата на САЩ. Романи: „И слънцето изгрява“, „Сбогом на оръжията“, „За кого удря часът“; повест: „Старецът и морето“; много реалистични разкази и др. (Лауреат на Нобелова награда (1954 г.).

1900 г.
Германия и САЩ си поделят о. Самоа.

1900—1914 г.
През този период в САЩ пристигат около 13 млн. емигранти.

1901 г.
По образец на европейските социалдемократически партии е създадена Социалистическа партия. В нея членуват работници и фермери. Дейността на партията се изразява главно с участието й в изборите.

1901—1909 г.
Президент е Теодор Рузвелт. САЩ проявяват политически и икономически интерес към източноазиатските проблеми. Политика на вмешателство спрямо южноамериканските държави.

1902 г.
В Пенсилвания, Западна Виржиния, Алабама и Мичиган стачкуват 150 хиляди миньори.

1902—1968 г.
Джон Стайнбек, американски писател. Описва съдбата на бедните емигранти в Калифорния, които търсят работа.

1903 г.
Договор с Колумбия за отстъпване на терена, необходим за построяване на Панамския канал.
Роден е Ърскин Колдуел, един от най-известните американски писатели. Творчеството му е насочено срещу експлоатацията, расовата дискриминация и фашизма. Романи: „Тютюневият път“, „Цяла нощ“, „Джени“, „Близо до дома“; автобиографична повест „Момчето от Джорджия“ и др.

1903—1904 г.
Стачкуват миньорите в Аризона и Колорадо. Кръвопролитни стълкновения с полицията и армията.

1905 г.
Роден е Робърт Пен Уорън, американски писател, поет и критик; автор на творбата „Схващане на поезията“, която оказва влияние върху изучаване на литература в Америка. Най-известното му произведение е романът „Цялото кралско войнство“ (1946 г.). Третира преди всичко морални и обществени проблеми. Създаден е съюз под наименованието Промишлени работници в света, който издига програма за класова борба, организира стачки. Приема анархо-синдикална програма и започва борба срещу Американската федерация на труда. (През 1917 г. най-прогресивните членове на тази партия преминават в редовете на Комунистическата партия на САЩ).

1905—1912 г.
Засилва се работническото движение, нарастват стачните борби. Избухват стачки в най-важните промишлени отрасли. Работниците завоюват икономически и политически отстъпки.

1907 г.
САЩ налагат договор на Санто Доминго. Поемат контрола върху финансите и политическия живот на тази страна. Имиграцията в САЩ достига кулминационна точка: пристигат 1 285 347 души. Имиграционното законодателство става по-строго.

1909—1913 г.
Президент е Уйлям X. Тафт.

1910 г.
САЩ предоставят на японците свобода на действие в Корея, където Япония води колониална политика.

1911 г.
Американските монополи притежават в Мексико 78 на сто от мините, 58 на сто от нефтените кладенци, 68 на сто от добива на каучук, 72 на сто от металургичните предприятия.

1912 г.
Военна интервенция в Никарагуа.

1913—1921 г.
Президент е У. Уилсън. Влиза в сила нов митнически закон. Митата се намаляват с 10 на сто. Конгресът приема поправка към конституцията, въз основа на която влиза в сила прогресивен подоходен данък. Закон за федерална банкова система (1913 г.). Цялата територия на страната е разделена на 12 района. Всеки район има своя банка, която обединява дейността на локалните банки. Реформите на Уилсън подпомагат финансовата олигархия.
Голяма миньорска стачка в Колорадо (1913 г.). След упорита борба загиват много стачкуващи; миньорите са принудени да започнат работа при наложените им условия.

1914 г. – 4. VIII
САЩ обявяват неутралитет.

1914 г. — 15. VIII
Панамският канал е открит за търговско корабоплаване. (Президентът на САЩ тържествено открива канала 6 години по-късно).

1915 г.
Роден е Артър Милър, американски писател, критически реалист. В своите пиеси остро критикува американското общество и расовата дискриминация. („Смъртта на търговския пътник“, „Всичките ми синове“, „След грехопадението“, „Цената“, „Сурово изпитание и др.).

1917 г. — 3. II
САЩ скъсват дипломатическите си отношения с Германия и на 6. IV й обявяват война.

1917 г.
Постепенно е въведена обща задължителна военна служба. Американски военни части вземат участие във военните действия на западния фронт. (През октомври 1918 г. около 1,7 млн. американски войници се намират във Франция).