Седемте най-зловещи научни експеримента

Науката е невероятна, но тя може да включва правенето на някои доста странни неща. Тук са описани седем научни експеримента, които са зловещи, страховити или просто отблъскващи.

  1. Учен позволява на насекомо да живее в тялото ѝ

Тропическата пясъчна бълха, известна още като южноамериканска бълха, е доста отвратителна. Тя се заравя трайно в кожата на топлокръвен гостоприемник, какъвто е човекът, където набъбва, изхвърля изпражненията си и произвежда яйца преди да умре от 4 до 6 седмици по-късно, все още вградена в кожата. Ние знаем много за тези бълхи, но досега половият им живот бе обгърнат в мистерия. Вече не. Изследователка в Мадагаскар била толкова заинтригувана от развитието на пясъчната бълха, че допуснала една да живее в ходилото ѝ в продължение на 2 месеца. Близките ѝ наблюдения се отплатили: тя установила, че паразитите най-вероятно се размножават, след като женските са вече в тялото на своя приемник.

Тропическа пясъчна бълха Tunga penetrans под електронен сканиращ микроскоп няколко дни, след като е проникнала в кожата. Credit: Eye of Science/Science Source
Тропическа пясъчна бълха Tunga penetrans под електронен сканиращ микроскоп няколко дни, след като е проникнала в кожата. Credit: Eye of Science/Science Source
  1. Кръв от мишки в ранна възраст подмладява стари мишки

Има много различни интерпретации за вампирите, някои по-бляскави от другите, но две неща си остават постоянни: вампирите пият кръв и живеят вечно. Както се оказва, ако се опитвате да останете вечно млади, не е лошо да започнете с кръв от млади жертви. Учени, изучаващи процеса на стареене, свързали две мишки – една млада и една стара, и изследвали резултатите. След като кръвоносната система на старата мишка била свързана с тази на по-младата, започнал да се наблюдава процес обратен на стареенето по отношение на нейните мускули и мозъка ѝ. Въпреки, че не е настанало времето да започнете да питате децата си за кръвопреливане, предстоят клинични изпитвания и при хора.

  1. Установяване на точното място в мозъка, където се заражда страхът

Страхът е доста универсална емоция. Но откъде идва той? И какво е да си наистина безстрашен? Изследователи се опитали да отговорят на първия въпрос през 2011 г., когато провели тестове с пациентка, известна с анонимното име С.М., която не изпитвала страх. С.М. имала поражения върху своята амигдала – част от мозъка, за която се смята, че е от ключово значение за усещането на страх. Изследователите изложили С.М. на змии и паяци, отвели я в обитавана от духове къща и я накарали да гледа филми на ужасите. Тя не показала знак, че изпитва страх. Тогава отговаря на въпроса, помислили си изследователите – амигдалата е от решаващо значение за човешката реакция на страх.

Но по-късно, през 2013 г., някои от същите изследователите отново провели тестове със С.М. Този път те ѝ дали да вдиша въглероден диоксид – преживяване, което предизвиква усещане за задушаване. С.М. не запазила спокойствие. Вместо това тя получила пристъп на паника, също както и останалите участници в експеримента, и двамата от които също имали повреди в амигдалата. Резултатите показали, че амигдалата не е единствената част от мозъка, в която се произвежда страхът и че той наистина е една универсална емоция.


РЕКЛАМА:

***

  1. Прилагане на електрошок на хора до „смърт“

Тестовете на Стенли Милграм са едни от най-известните психологични експерименти и то с основание. През 1961 г., по времето на процеса срещу нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман, Милграм решава да проучи нашето подчинение на авторитета. Експериментът е прост: участниците са инструктирани да задействат серия от електрошокове с увеличаваща се сила на човек, намиращ се в друга стая.  Електрошокът започва от 15 волта и завършва с внушителните 450 волта. Въпреки, че двамата участници са разделени, участниците имат възможност да комуникират с човека, който получава електрошока, и да чуя неговата (фалшива) реакция, включваща крясъци, удряне по стената и оплакване от болки в сърцето. След известно време, лицето в съседната стая напълно спира да отговаря. Участниците в експеримента не са застрашени или заплашвани – ако изразят дискомфорт, те просто биват инструктирани да продължат да прилагат електрошока до максималния брой от четири пъти. Резултатите са шокиращи: Милграм установява, че 65% от участниците, въпреки очевидния си дискомфорт, прилагат последния и привидно фатален 450-волтов електрически шок на лицето в съседната стая.

Такава електроконвулсивна машина може да излъчи болезнени шокови сигнали до мозъка. Credit: Isabelle Adam/Flickr
Такава електроконвулсивна машина може да излъчи болезнени шокови сигнали до мозъка. Credit: Isabelle Adam/Flickr
  1. За птиците, агресията и Дик Чейни

Внимавайте как се отнасяте към птиците, те помнят! Изследователи в Сиатъл са провели интересен експеримент с врани. Те определили маска на пещерен човек като опасна, а маска на Дик Чейни като неутрална. Те носели „опасната маска“, докато улавяли в мрежа врани, а маската на Чейни, когато играели добри хора. Оказва се, че враните не забравят лицата: до две трети от птиците в района ставали неспокойни, щом видели опасната маска и започвали да гълчат, да се струпват и да нападат човека, носещ маската, независимо кой е той.

  1. Реанимация с мъртви сърца

Ако сте предвидливи, вероятно вече имате план за зомби апокалипсиса и сте си подготвили комплект за оцеляване. Оказва се, че реанимацията може би не е научна фантастика. Изследователи в Калифорния успешно са трансплантирали „мъртви“, небиещи сърца на млади павиани. Въпреки, че всеки от обектите на изследването в крайна сметка починал, откритията предполагат, че някой ден е възможно да сме в състояние да присаждаме „мъртви“ сърца и на хора.

  1. Франкенщайн на мишките

 

Помните ли тази снимка? Кръстено с оригиналното име „ушата мишка“, това дребно същество първоначално беше изтъквано като доказателство, че сме прекалили с генното инженерство. Всъщност по-подходящо име за него би било „Франкенщайн на мишките“, тъй като то е продукт на просто съшиване, а не на генно инженерство. Създателите на ушатата мишка моделирали стерилна, биоразградима маса във формата на човешко ухо, в която имплантирали клетки от говежди хрущял. За да порасне ухо, бил необходим източник на енергия, затова те пришили създаденото скеле към гола мишка – мишка без имунна система. След като скелето било присадено, кръвоносните съдове на мишката проникнали в него и започнали да снабдяват зараждащото се ухо. Докато скелето се разгради, ухото вече било достатъчно стабилно, за да се поддържа само и истински да плаши всички.

b8855539z-1_20150928092255_000_gsab2b2g-3_1-1b0h613

Превод: Цветелина Христова

Източник: Science


Европейска нощ на учените 2022 г.: