Седемте най-ужасяващи неща в космоса


От мегакомети до измамни черни дупки, тези страхотни явления правят Вселената наистина опасно място.

 

Регионът между нашата родна планета и всичко останало във Вселената е голяма неизвестна – пълен е с несметни чудеса, небесни обекти, които са толкова големи, че озадачават ума и не на последно място някои наистина катастрофални събития. Ето седем от най-ужасяващите неща в космоса.

  1. Входяща мегакомета

Готови ли сте за „мегакомета“? появата в нашата слънчева система през 2021 г. на най-голямата до сега комета е ужасяваща. С диаметър 137 километра, с ледено ядро, 50 пъти по-голямо от предишният рекордьор и с маса 100 000 пъти по-голяма от тази на средната комета, кометата С/2014 UN271 (Bernardinelli-Bernstein) е толкова голяма, че първоначално е била класифицирана като малка планета.

За щастие се предвижда тази чудовищна снежна топка да се приближи на не по-малко от 1,6 милиарда километра до Земята, когато е най-близо през 2031 г. Но може ли да има повече чудовищни комети там? Това е наистина ужасяваща перспектива!


РЕКЛАМА:

***

 

2. Сблъсък с Андромеда

Може да е на 2,5 милиона светлинни години от Земята, но Андромеда, най-голямата галактика в нашата Местна група, е на ужасяваща траектория: насочва се право към нашата галактика „Млечен път“ и един ден ще се сблъска с нея. Точно преди да се случи това, обаче, той ще доминира в нощното небе. За щастие Андромеда няма да пристигне следващите близо 4 милиарда години. Да си отдъхнем дружно!

 

3. Катастрофално слънчево изригване

Земята постоянно е бомбардирана от високоенергийни частици на Слънцето. През по-голямата част от времето магнитното поле на планетата отклонява тези слънчеви атаки. Понякога обаче магнитните изкривявания в нашата звезда се пренастройват и причиняват слънчево изригване – най-общо казано това е внезапна светкавица, която изхвърля невероятни количества рентгенови лъчи и енергия във всички посоки, които от своя страна се движат със скоростта на светлината. Резултатът може да бъде прекъсване на навигационните и комуникационните сигнали. Друг сценарий е изхвърляне на „коронална маса“ (СМЕ), бавно горене, което изпраща магнетизирани частици в космоса. Ако СМЕ е насочен към Земята, ние получаваме геомагнитни бури няколко дни по-късно, които имат потенциала да нарушат комуникациите и електрическите мрежи.

Най-мощната геомагнитна буря в съвременната история, известна като събитието Карингтън, се е случила през 1859 г., преди съвременната епоха на технологиите. Ако сега се случи буря с магнитуд Карингтън, това ще предизвика „интернет апокалипсис“ – прекъсване, което може да продължи месеци. Вероятността от такава огромна слънчева буря е оценена на между 1,6% и 12% на десетилетие.

 

4. Измамни черни дупки в нашата галактика

Черните дупки очевидно са ужасяващи: тези смачкани останки от огромна звезда, избухнала като свръхнова, са толкова масивни, че нищо, дори светлината не може да избяга от хватката им. За щастие, изглежда доста безопасно да гледате първото изображение на „Стрелец А“, свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път. Все пак е на 26 000 светлинни години.

 

 

Но не всички черни дупки в Млечния път са толкова отдалечени, колкото чудовищната дупка в центъра на нашата галактика. Смята се, че в Млечния път има 100 милиона черни дупки, голяма част от които може да се скитат из Млечния път. Тази година учени, използващи космическия телескоп Хъбъл, забелязаха измамна черна дупка в нашата галактика – при това само на 5000 светлинни години от Земята. Те дори измериха нейната маса: седем пъти по-голяма от масата на слънцето.

 

5. Свръхнова в „Зоната на убийството“

Друг ужас от космоса е потенциалът за катастрофална свръхнова. Ако звезда загине в масивна експлозия, наречена свръхнова, всичко в конкретнаjd „зона на убийство“ ще бъде унищожено от интензивни вълни радиация. Астрономите са изчислили, че зоната на убийство се простира на 40 или 50 светлинни години от експлозията на свръхнова и няма известни звезди в тази близост до Земята. Въпреки това е възможно високоенергийните рентгенови лъчи и гама-лъчи от по-далечни свръхнови да взаимодействат със земната атмосфера и да повредят озоновия слой, което ще улесни преминаването на опасната ултравиолетова радиация от Слънцето.

Близка свръхнова е малко вероятна, въпреки че една от най-известните червени гигантски звезди, Бетелгейзе, е на прага на превръщането си в свръхнова. Тя е на почти 650 светлинни години от нас, което означава, че е малко вероятно да засегне нашата слънчева система. Най-близката супернова до Земята, пряко наблюдавана от астрономите през последните 400 години беше 1987А (SN 1987A). Открита в Големия Магеланов облак, сателитна галактика на Млечния път, тя пламтеше със силата на 100 милиона звезди в продължение на много месеци след откриването си на 23 февруари 1987 г.

 

6. Цели 154 741 допълнителни астероида

Много големи обекти се крият в нашата слънчева система. За съжаление, ние познаваме много малка част от тях. Възможно е да има неизвестен астероид, който може да унищожи живота на Земята, точно като този, който е унищожил динозаврите преди 66 милиона години. За щастие, откриваме повече космически скали на нашата слънчева система всеки ден, благодарение на непрекъснато подобряващите се широкообхватни телескопни проучвания. Всъщност учените смятат, че са открити 90% от близките до Земята обекти „убийци на планети“ (тези с диаметър над 0,6 мили) и около 50% от „убийците на градове“.

Космическият телескоп Gaia на Европейската космическа агенция обаче разкри тази година, че в Слънчевата система има около 10 пъти повече астероиди, отколкото смятаха астрономите. Новият набор от данни включва повече от 150 000 обекта в Слънчевата система, повечето от които са астероиди. 

 

 

7. Лунната сянка

Пълното слънчево затъмнение е омагьосващо небесно събитие, но тоталността може да бъде и малко ужасяваща. Докато луната покрива 95% от слънчевия диск, небето става по-тъмно. Температурата спада. Хладен вятър духа над теб и всеки косъм по тялото ти настръхва. Спуска се зловещ сив здрач и сенките се изострят. Ако се намирате на високо място с изглед към огромен пейзаж, можете също да видите лунната сянка да се носи към вас, докато не ви погълне – и всичко потъмнява. Има болезнен страх в стомаха ви; може би слънцето няма да се върне. 

Гледката с невъоръжено око на слънчевата корона е наградата за всеки, който стои в сянката на луната, но това натрапчиво усещане ще остане с вас, докато дневната светлина се върне няколко минути по-късно – а може би и след това.

 

Превод: Димана Георгиева

Източник: https://www.livescience.com/terrifying-things-in-space 

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: