“Scuta decumbere”
Автор: Владимир Попов
…отеква викът на центуриона от Legio I Italica и с дружен тътен оставяме щитовете на земята…
В Novae /дн. Свищов/ e адска жега, но аз стоически я понасям, закован в нагорещената си броня. Чувствам се като истински легионер. Форсираните маршове през града и руините на легионния лагер се редуват с битки с варварите. Подкованите ми калиги чаткат по асфалта, следвайки зададения ритъм. Въпреки тежестта на бойното снаряжение и умората обаче съм в еуфория, тъй като мечтата ми да участвам в римска възстановка се сбъдна. Още не мога да се отърся от фестивала, който ме върна назад във времето и напълни душата ми с положителни емоции…
А всичко започва в четвъртък /26-ти юни 2008 г./, когато натоварен с около 20 килограма екипировка поемам към Свищов. Пътьом минавам през летището да посрещна Евгени от Москва – ръководител на „Cohors II Mattiacorum Equitata“ – клуб за историческа реконструкция на тази римска помощна част, станувала някога по нашите земи. За съжаление тази година той идва сам, поради проблеми с организацията, но да се надяваме, че следващия път братята легионери от Русия ще са повече. Показвам му набързо центъра на София и главните забележителности . Имам и поставена задача от Стоян Проданов /един от организаторите на фестивала в Свищов/ да подбера няколко комплекта гладиаторски реквизит от филмовото студио “Nimar”. Оръжията и дрехите им не са никак достоверни, но двамата с Евгени съумяваме да отсеем по-нормални костюми. До Свищов пътуваме с кола на организаторите, улисани в разговори за римските легиони и развитието на клубовете, занимаващи се с исторически възстановки. Бързо се настаняваме в хотела и отиваме да гледаме откриването на фестивала със запалването на свещения огън от ‚весталките‘ /играни от доста младички италианки/, последвано от пиротехническо шоу. По пътя срещаме и братята от Първия италийски легион /Legio I Italica/, които маршируват в пълно бойно снаряжение. Очаровани сме от точните команди и синхрона, който постигат. Евгени не си носи бронята, шлема и гладиуса, поради митнически проблеми от руска страна, а на мен пък ми липсва шлем, тъй като за съжаление все още не е готов, но нито за миг не се съмнявам, че италианците ще откликнат на молбата ми и ще ни предоставят необходимите вещи…
Прочетете целия материал безплатно в новия брой на сп. Българска Наука тук:
https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka90/121
Изтеглете безплатно целия брой от тук:
http://image.nauka.bg/magazine/bg-science90.pdf
