Създаване на платформа за автоматично свързване на компютърни програми от неспециалисти

Интервю на Българска наука с доц. Александър Димов от СУ „Св. Климент Охридски“.

  1. Бихте ли се представили на нашите читатели?

 Казвам се Александър Димов и вече 20 години се занимавам с наука и преподаване в областта на информатиката и информационните технологии. Интересите ми са в областта на софтуерното инженерство и по-конкретно надеждност и архитектура на софтуерните системи. Работил съм в над 10 научно изследователски проекта по тази тематика.

  1. Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Понасточщем съм доцент в СУ „Св. Климент Охридски“, в катедрата „Софтуерни технологии“ към Факултета по Математика и Информатика. Екипът ни се занимава с многобройни научни дейности и проекти в сферата на информационните технологии и дигиталното общество. Сред основните направления са изкуствен интелект, анализ на данни, интернет на нещата, съвременни системи за обучение, софтуерно инженерство и методи за разработка на софтуер.

  1. Бихте ли представили ваш научен проект накратко?

 Един от основните ми проекти беше по създаване на платформа за автоматично свързване на компютърни програми от неспециалисти. Използвахме последните достижения в компютърните науки и софтуерното инженерство, за да проектираме платформа, която позволява динамично и автоматизирано интегриране и разработване на софтуерни услуги. Също така работя и по редица проекти в сферата на технологиите за обучение.

  1. Кои са партньорите по проекта и с какво финансиране разполага и кой го осигурява?

 Проектът се разработваше само в СУ и беше финансиран от Фонд Научни Изследвания


РЕКЛАМА:

***

5. Каква ще бъде ползата за обществото от успешното реализиране на проекта?

Целта на проекта е да се създаде платформа и инструменти, чрез които всеки човек самостоятелно да може да създава и използва различни услуги на модерния дигитален свят без да е нужно да има непременно ИТ образование. Това би скъсило дистанцията между човека и компютъра. 

6. Как оценявате работата на екипа си?

По един единствен начин – отлично.

7. Трябва ли да се говори за наука и защо?

 Разбира се, че трябва да се говори, по същия начин както и за останлите отрасли като здравеопазване, производство и т.н. Науката и образованието са в основата на растежа във всички направления на едно общество, както и за създаването на иновации. Хората трябва да са наясно с това какво означава да се занимаваш с наука и защо работата на един учен е също толкова важна за обществото, както работата на лекарите, учителите и т.н.

8. Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

 Макар и рядко такива се срещат. Заниманието с наука е неблагодарна дейност, тъй като в началото не знаеш какъв точно ще бъде крайният резултат от това което правиш. Например, може да се окаже че си направил революционно откритие, но може да се окаже и че си попаднал в задънена улица… Всичко това, както и високите възнаграждения във фирмите в областта на Информационните Технологии (ИТ), според мен предпоставят недостига на млади хора, които да се занимават активно с наука. Все пак се надявам, че в близко време в тази посока нещата ще се променят.


Европейска нощ на учените 2022 г.: