Направи дарение на училище!

Автор: Йорданка Бонева

Резюме

Децата се учат играейки и това е вярно както за ранната детска възраст, така и по-късно, в училищните години. Най-малките ученици, тези в началното училище, вече са така наречените digital natives^[1] или преведено на български, деца, които са родени в ерата на компютрите, технологията е даденост за тях. Така че от игра с физически предмети, в един момент подрастващите се насочват към игра със съвременни технологии, мобилни телефони, таблети, компютри. В анкетата, която екип от учени от БАН са създали, се проучва интересът на учениците от начално училище – 1-ви до 4-ти клас към използването на учебни игри, сайтове и информационни технологии за целите на обучението. Освен за ученици, допълнителна анкета беше изготвена и за учители, а тези две анкети са част от по-голямо изследване, обхващащо всички класове в училище.

Въведение

Разбери повече за БГ Наука:

***

Тази статия ще се фокусира върху най-малките ученици – то 1-ви до 4-ти клас и върху мнението на техните учители за използването на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в училище. Важно е да се уточни, че анкетата е попълвана във всички региони на България и съответно резултатите са валидни за цялата територия на страната.

Учениците от 1-ви до 4-ти клас обичайно са между 7- и 10-годишни деца. Характерно за тази крехка възраст е лесната загуба на концентрация и лесното отвличане на вниманието, както и нетърпение. От тук следва и необходимостта да се привлича тяхното внимание с подходи, подходящи за тяхната възраст^[2]. Използват се и съвременни средства като 3D видео игри, като се появяват и такива, които се адаптират към стила на игра и емоционалното състояние на играещия^[3],[4].

Под съвременни технологии тук ще се разбират мобилни устройства, таблети, компютри, проектори, които попадат под определението ИКТ и могат да бъдат използвани за образователни цели.

Децата се учат играейки и то не само с физически предмети, а и на компютърни игри, предназначени да ги обучават на определени знания и умения. Освен игри, разбира се, се използват и информационни ресурси като електронни учебници, презентации, видео игри и др. Знанията се определят от изучавания предмет – математика, история, география и т.н., а уменията са свързани с решаване на проблеми, поставени им от играта, като работа в екип, сътрудничество, преговаряне, дискусии и др. Това са умения, необходими им в живота и развиващи се още от ранна възраст. ^[5]

Обучителните игри са забавен и лесен начин за придобиване на нови знания. Те са увлекателни и полезни, особено, когато са добре проектирани и подходящи за съответната възраст^[4],[6]. Разбира се, неразделна част от ежедневието са информационните технологии, които са и предпоставка за обучението не само по предмета ИТ, но и по други учебни предмети за предаване на нов урок, тестове, самостоятелна подготовка и др. Следващата част ще представи анкетата и профила на респондентите, а резултатите от нея и изводите от тях са представени в части 3 и 4.

Анкета

1. За анкетата и разпространение

Като форма за създаване и разпространение на анкетата е избрана Интернет-базирана анкета и е изготвена посредством Google Forms^[7]. Това помогна за достигането до много повече ученици и учители от различни краища на България. Разпространението става чрез Интернет връзка (линк), която е изпращана чрез електронна поща, социални мрежи и др., на ученици и учители. Обемът на събраните отговори, като брой и географско разпределение на отговорилите, би бил достигнат доста по-трудно, ако беше избран хартиен носител.

2. Профил на анкетираните

Броят на учениците от 1-ви до 4-ти клас, които са попълнили анкетата, е 991, като тяхното разпределение може да се види на фигура 1 – Разпределение на учениците по класове. При този въпрос впечатление прави, че повече от половината ученици (54.7%) са от 4-ти клас, следвани от значително по-малкия процент (19.3%) на учениците от 3-ти клас, следвани от 2-ри клас с 17,40%, а най-малък е броят на първолаците (8.6%).

Фигура 1: Разпределение на учениците по класове

Освен за ученици, отделна Интернет-базирана анкета беше съставена и за техните учители. Общо за всички класове, анкетата е била попълнена от над 1600 учителя, но резултатите, посочени в статията, се отнасят само за учителите от началното училище, които са 605 души. На фигура 2 е показано разпределението на учителите според типа на населеното място. Преобладават учителите от столицата (24,96%) и малките градове (общо 46,61%). Повечето учители, попълнили анкетата, са със стаж в преподаването между 15 и 25 години (26.45%) и над 25 години (41.49%). В повечето училища началните учители преподават по почти всички предмети на един клас. По тази причина не е правено разпределение по предмети. Изключения са основно преподавателите по математика, чужд език, информационни технологии, физическо възпитание и спорт и музика.

Фигура 2: Разпределение на учителите според типа на населеното място

Според населените места, в които учат анкетираните, може да бъде направено следното разделение – столица, голям град, среден град, малък град, малко населено място – фигура 2. Голям град се счита град с над 100 000 жители, среден град – от 30 000 до 100 000 жители, малък град – от 10 000 до 30 000 жители. Повечето отговорили са от столицата София – 38,52%, следват големи градове с 30,14%, среден град – 9,47%, малък град – 7,40%, малко населено място 7,18%. Тук е важно да са уточни, че не се изисква задължителен отговор на някои въпроси, затова и сборът от отговорите на някои въпроси не се равнява на общия брой на попълнилите анкетата ученици.

Фигура 3: Населено място, в което учат децата

Резултати

На въпроса за честотата на използване компютър или таблет за учене, учениците отговарят по следния начин, представен на фигура 4. Най-голям процент използват компютър или таблет понякога. Значителна част – над една четвърт (26,1%) никога не използват тези информационни средства за учене. Сравнително малък е процентът на анкетираните, които използват тези средства за учене всеки ден – 13,6%.

Фигура 4: Честота на използване на компютър или таблет за учене

На въпроса дали търсят по Интернет информация за учене, с „да“ отговорят 69,70%, докато с „не“ отговарят 30,30% (фигура 5). Това показва, че значителна част от учениците умеят и имат възможност да използват Интернет за учебни цели.

Фигура 5: Търсене на информация, свързана с учене по Интернет

Изследователите задават въпрос и относно това кой и към какви учебни сайтове насочва децата, като има възможност за повече от един отговор. Отговорите показват, че учителите играят съществена роля при насочване на вниманието на децата към учебни сайтове, следвани от родител, роднина или познат (фигура 6). Като свободен коментар са посочени и имената на сайтове. Най-често посочваните сайтове са: Уча.се, Уикипедия, Google и клас Доджо.

Фигура 6: Хора, които насочват учениците към учебни сайтове

На въпроса дали играят обучителни игри, с „да“ отговарят 66,8%, докато с „не“ отговарят 33,2%. Тези данни показват, че процентът на децата, които играят обучителни игри, е голям (фигура 7).

Фигура 7: Игра с обучителни игри

Отново, както и при насочването към учебни сайтове, е зададен аналогичен въпрос за обучителните игри – за хората, които насочват учениците към обучителни игри. Отговорите показват, че тук основна роля имат учителите, но са почти плътно следвани от родител, роднина или познат (фигура 8).

Фигура 8: Хора, които насочват учениците към обучителни игри

В свободен коментар учениците посочват игрите, които са препоръчани от родители, учители, съученици и т.н. Някои от тези игри са: Word Snack, Triviador и таблица за умножение. От резултатите става ясно, че децата играят игри, свързани с учене на език или на придобиване на знания по математика. Оказва се и че игрите тип викторина, също представляват интерес за разглежданата възрастова група.

При сравнение на фигури 6 и 8 се вижда, че най-често хората, които насочват децата, било то към учебни сайтове или обучителни игри, са на първо място учителите и след това родителите, роднини и познати.

Друг важен въпрос по отношение на използването на съвременните технологии от учителите, а именно използваната от тях в училище техника – компютър, проектор, интерактивна дъска и други, показва, че според учениците учителите най-често използват техниката за преподаване на нов урок и за упражнение, докато за тестове предимно 1-2 пъти годишно или никога (фигура 9).

Фигура 9: Честота на използване на компютър, проектор, интерактивна дъска и други от учителите

Към този въпрос в свободен коментар често се посочва, че в класната стая няма мултимедия. Също така, често ученици посочват, че: „Използването на видео уроци много ни помага”. Друго мнение на ученик е „Искам да ги използваме по-често (компютър, проектор, интерактивна дъска и др.)”. Тоест от свободните коментари става ясно, че учениците изявяват желание за включване на повече технологии при преподаване.

На въпроса за това колко често учителите използват обучителни игри, се разбира, че за нов урок учителите ги използват по-често – близо 20% отговарят с почти всяка седмица, отколкото за извънкласни занимания – където над 25% отговарят с 1-2 пъти годишно или никога. Но като цяло от отговорите прави впечатление, че учителите ползват рядко обучителни игри като тенденцията е почти всяка седмица, но голяма част от анкетираните дават отговор 1-2 пъти годишно или никога (между 20% и 25% за нов урок, за упражнение и за извънкласни занимания) – фигура 10.

Фигура 10: Честота на използване на обучителни игри от учителите

Тук в полето за свободен отговор децата посочват, че обучителните игри им харесват и са забавни, както и че им помагат и има полза от тях. Написан е и коментар: „Трябва да използваме тези игри по-често.”

За да потърсим причините за сравнително рядкото използване на съвременните технологии, нека обърнем и малко внимание на анкетата на учителите. Учителите са посочили пречките за използването на ИКТ в училищната практика. Най-съществените такива са недостигът на технически средства, недостатъчните дигитални умения на учителите и липсата на електронни учебни ресурси.

От анкетата се разбира, че децата използват най-често по свое желание клипове, филми, допълнителна информация и обучителни игри, докато по-рядко влизат в употреба електронни учебници и презентации (фигура 11).

Фигура 11: Честота на използване на ИКТ ресурси по желание на ученика

От свободните коментари се получава ценна информация, относно желанието на учениците да използват съвременните технологии по-често: „… аз смятам, че трябва да използваме технология по-често в училище”. Има и ученици, които посочват, че вкъщи използват технологиите по свое желание с цел учене.

Полезно въздействие на електронните учебни материали според учениците – на този въпрос най-голям процент отговарят, че компютърните материали им помагат за по-лесно учене, упражнения и намиране на повече информация. Докато сравнително по-малко помощ компютърните учебни материали им оказват при самостоятелно учене и при участие в клас (фигура 12).

Фигура 12: Полезно въздействие на електронните учебни материали според учениците

В свободен коментар учениците посочват също, че компютърните учебни материали им помагат за по-лесно учене и по-лесно запомняне. Някои дават лаконичен, но показателен отговор: „Помагат ми”. Според едно мнение „Информацията, която ползвам е достатъчна и много полезна”.

Относно това, за какво им помагат обучителните игри, учениците посочват, че този вид игри им помагат най-често за по-лесно учене, намиране на повече информация и развиване на компютърни умения, и по-рядко за участие в клас, като малък процент (11,9%) дават отговор: „Не ми помагат”(фигура 13).

Фигура 13: За какво помагат обучителните игри

В свободен коментар учениците посочват и че придобиват конкретно знание: „По-лесно уча таблицата за умножение“. Не липсват и скептични мнения, като „Играта ме разсейва. Да играеш е едно, а ученето е друго”. Друг ученик пък посочва: „Харесва ми, освен това се забавлявам”, което е в подкрепа на тезата, че ученето чрез компютърни игри може да е забавно и приятно. Не липсват обаче и отговори като „не играя много често” или „не играя такива игри”.

При сравнение на фигури 12 и 13 се разбира, че намирането на повече информация и по-лесното учене са типични, както за използването на електронни ресурси, така и в частния случай на използване на обучителни игри. Може да се каже, че тези две ползи са водещи с близо и над 50% за двете графики.

Относно това колко често учениците играят игри на посочени устройства, става ясно, че смартфоните са най-предпочитани и се ползват почти всеки ден, следвани от лаптоп и таблет, докато по-рядко се ползва настолен компютър и съвсем рядко игрова конзола (фигура 14).

Фигура 14: Честота на използване на следните устройства за учене

Последният въпрос дава възможност за по-свободно изразяване на мнението на учениците относно компютърните учебни материали и игри за учене. Като интересни тук могат да се цитират следните мнения: „С компютърните игри уча по-забавно и лесно“, „Желая в класната стая да има мултимедия, а всеки ученик – таблет“ и „Харесва ми, че не трябва да носиш тежки учебници, не ми харесва, че може да ти увреди очите, уча бързо чрез Интернет“.

Заключение

Анкетата за учениците от началното училище показва, че те имат интерес към учебни уеб сайтове и обучителни игри. Това донякъде е очакван резултат, защото децата учат играейки. По тази причина е целесъобразно съвременните технологии да се прилагат както в клас, така и при самостоятелна подготовка. Чрез обучителните игри и уеб сайтовете се преодолява бързата загуба на концентрация и интерес към учебния процес, защото те са забавен и лесен начин за придобиване на нови знания. Основна роля при подбора на учебни уеб сайтове и обучителни игри имат на първо място учителите, следвани от родителите. Като избраните от тях електронни ресурси помагат за по-лесното усвояване на материала, по-лесното запаметяване и освен това са забавни. От анкетата за учителите пък стават ясни някои проблеми, като липсата на техника в училищата, на достатъчно курсове за квалификация на учителите в областта на информационните технологии и липсата на достатъчно електронни ресурси.

Благодарност към проект:

Тази разработка се подкрепя от проект: Анализ на данните за обучение за интегриране на ИКТ ресурсите в българските училища, ДМ02/1, Фонд „Научни изследвания“, Конкурс за финансиране на научни изследвания на млади учени – 2016, 2016 – 2018, http://hsi.iccs.bas.bg/projects/MPIKT/

Литературни източници

[1]Prenski M. Digital Natives, Digital Immigrants, On the Horizon, MCB University Press, Vol. 9 No. 5, October 2001

[2] Паунова-Хубенова Е., Терзиева В., Бонева Й., Димитров Ст. Тенденции в прилагането на образователни игри в България през последните пет години, Сборник доклади на 11та Национална конференция „Образованието и изследванията в информационното общество, ИМИ – БАН, Асоциация „Развитие на информационното общество“, стр. 126 – 135, ISSN 1314-0752, http://hdl.handle.net/10525/2955,

[3] Bontchev, B. Customizable 3D video games as educational software, Proc. of 7^th Int. Conf. on Education and New Learning Technologies EDULEARN15, ISBN: 978-84-606-8243-1, Barcelona, Spain, 6-8 July, 2015, pp.6943-6950.

[4] Bontchev, B., Georgieva, O. (2018) “Playing style recognition through an adaptive video game”, Computers in Human Behavior, Vol 82 (May), pp.136-147, https://doi.org/10.1016/j.chb.2017.12.040

[5] Terzieva, V., E. Paunova, P. Kademova-Katzarova, Y. Stoimenova. Implementation of ICT-Based Teaching in Bulgarian Schools, Proceedins of EDULEARN, 07-09 July 2014, Barcelona, Spain, ISBN: 978-84-617-0557-3, pp. 6497-6506

[6] Paunova, E., V. Terzieva, Y. Stoimenova, P. Kademova-Katzarova. Teachers’ Attitude to Educational Games in Bulgarian Schools, Proceedins of EDULEARN, 07-09 July 2014, Barcelona, Spain, ISBN: 978-84-617-0557-3, pp. 6471-6481

[7] Анкета за ученици – https://docs.google.com/forms/d/1qAV2iTziMcsGdqmuYllSQFQ-UwQGaEVK0LneLbmRqZE/prefill

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!