Направи дарение на училище!

Автор: Снежана Стоянова, 16 г., гр. Добрич

Географско есе

Вторичният сектор със своите отрасли неслучайно е считан за основен и структуроопределящ. От него зависят икономиките на повечето държави по света. Откритията в сферата на енергетиката, металургията, машиностроенето, химическата промишленост често са революционни и основополагащи за развитието както на стопанството, така и на човечеството изобщо. Научно-техническият прогрес днес ни предлага продукти, които вече отдавна не са част от фантастиката. Какъв ли ще бъде светът на технологиите обаче десетки или стотици години напред в бъдещето?

Вероятно първият проблем, който изниква в съзнанието на всеки съвременен човек, е замърсяването на околната среда. Да бъдат поставени филтри на комините на химическите заводи и предприятията не е нова идея. Но след време е напълно възможно техните датчици да станат далеч по-интелигентни – да се саморегулират; да препрограмират работата си на различни обороти в зависимост от това дали в техниката е попаднала частица или по-голям замърсител, вместо да я преустановяват напълно. Вредните емисии (серен диоксид, въглероден диоксид, олово и т.н.) могат именно чрез филтри след време да бъдат извличани от отпадъчните и излишни продукти, отделящи се в атмосферата например, като те със своите градивни частици да участват в създаването на други материали.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Може би това ще бъде философията на бъдещето: няма излишен продукт, има просто неоползотворен такъв. Загубите на важни за стопанството ресурси ще трябва да бъдат сведени до минимум. За електричеството тази роля ще изиграят системи, намаляващи съпротивлението, доколкото е възможно. Нещо повече – отличителна характеристика на тока е неговата скорост на достигане до потребителя, но именно дългите разстояния оказват влияние върху неговите загуби. Ето защо енергията ще е добре да се произвежда на място – там, където ще се консумира. Как? В зависимост от ресурсите, с които даденото място разполага, ще създава локални генератори – фотоволтаици, ВЕИ и т.н. То спокойно ще може да ги изгражда и използва и да бъде сигурно, че населението би било спокойно. Електроенергия би могла да се произвежда дори от топлината, отделяна при гниенето и образуването на голямо количество компост.

Всичко това би довело и до решаването на важен казус, свързан със следващото нововъведение, което също вече е реалност – електромобилите и техните колонки за зареждане. По този начин станции ще могат да бъдат поставяни на по-къси разстояния едни от други, тъй като ще има винаги откъде да бъдат снабдявани с електричество. Ще бъде решен и проблемът с електрифицирането на определени отдалечени населени места. Така ще се възвърне и животът в тях. На селата няма да се гледа толкова като на центрове на земеделието, колкото като на центрове на туризма. Селото като водещ рекреационен ресурс вече ще бъде главно място за отдих и временно бягство от интелигентния, „смарт“ град, изпълнен с динамиката на промишлеността.

Транспортната индустрия ще развие и усъвършенства и други свои качества и характеристики по превозните средства. Освен бързата скорост и безшумните двигатели, други неща ще са от още по-голямо значение за учените – сред тях е автоматичното роботизирано управление чрез въведена изходна информация. Така автомобилът ще може да се забавя или да спира пред определени препятствия, да изчислява най-бързия или икономичен път, да усеща състоянието на пътя, на шофьора и пътниците и да направи всичко възможно те да се чувстват комфортно. Пътната обстановка пък ще бъде регулирана от светофари, също командвани от роботи – разминаванията между червените и зелените светлини на кръстовищата ще останат в миналото. Освен това в тях ще бъдат вградени и датчици и камери, които да засичат нарушителите (ако има такива изобщо… все пак роботите са коректни).

Ако отправим поглед към Космоса, ще видим, че в него се крие един необятен свят. Все повече се оказва по възможностите на човечеството да го достигне и проучи. Времето за пътуване между планетите, а на по-късен етап и между галактиките, ще бъде съкратено. Далеч по-бързи, устойчиви и спестяващи гориво ракети ще бъдат изобретявани. А защо да не бъдат задвижвани и от атомни двигатели, в които да протича същият ядрен синтез, какъвто и в съвременните АЕЦ? Не е изключено подобни устройства да бъдат включени и в автомобилостроенето. Но Уран 235 би бил доста по-полезен като космическо гориво, отколкото като земно такова, тъй като тук, на Земята, ние можем да използваме и други неизчерпаеми източници. Всъщност е възможно Космосът да даде решение и на суровинния ни проблем. Ако благодарение на изкуствено създадено силно земно привличане доближим на безопасно разстояние астероид до определена точка от земното кълбо, чрез специална технология ние бихме могли да извличаме полезните изкопаеми от него. Както вече е ясно на науката, повечето астероиди са съставени от над 70% благородни метали, така че проектът е напълно осъществим. И макар добивът да е предмет на първичния сектор, той оказва пряко влияние и върху вторичния, снабдявайки го с ресурси за неговата индустрия.

Йоко Оно казва: „Може да мислите, че съм мъничка, но имам цяла вселена в ума си”. Всеки човек сам по себе си е Космос и затова съвременните технологии насочват съществено интереса си и към него. В какво се състои бъдещето за човека? В роботи, сякаш извадени от романите на Айзък Азимов? Може би. Човечеството обаче все още трябва да измине дълъг технологичен път, докато достигне този етап. Като за начало откривателите ще работят в посока всичко да бъде все по-удобно и практично за нас, хората. Ще се изобретят умни дрехи, които да отчитат показателите на тялото и да задават команди до уредите вкъщи, за да осигуряват комфортна среда на този, който ги носи. Ще се оказва съществена грижа за здравето на човека. В медицината 3D принтерите ще се усъвършенстват, за да създават все по-качествени органи за трансплантация. Днешните уреди създават предмети, по-стабилни по хоризонтала, отколкото по вертикала, и така впоследствие се затрудняват работата и изпълняването на функциите на съответната система в организма. Подобни недостатъци ще трябва да бъдат премахнати.

Много от нещата, които познаваме днес, ще се превърнат в отживелица за нас – кредитните карти например. Тегленето на пари от банкомат ще се осъществява чрез пръстов отпечатък или сканиране ириса на окото. Благодарение на вградени чипове с памет в мозъка човек ще бъде способен да съхрани терабайти информация, която да използва в ежедневието си – чужди езици, професионални умения, факти и спомени. Това би било революция както в науката, така и в разделението на труда. Високата квалификация на кадрите ще се придобива лесно чрез моментно запаметяване и по този начин голяма част от нуждата от работещи ще изчезне. По думите на доц. д-р Иван Чалъков, заради умните устройства хората може и да нямат нужда да работят, а всичко това да ни доведе комунизъм по Маркс и определен базисен доход, осигурен от държавата.

Иновациите биха внесли както положителни промени в сферата на технологиите (и не само), така биха довели и до отрицателни последици, свързани с други социални фактори. Изпълнителният директор на Tesla и SpaceX Илън Мъск прогнозира например, че през следващите 10 години около 20 милиона шофьори ще изгубят работата си, защото товарните камиони ще се автоматизират. Въвеждането на подобни изобретения би лишило много хора от настоящото им препитание. Това е една от причините, които възпират човечеството от това да избързва с роботизирането.

Хората обаче достигат връх в развитието си и навлизането на модерните тенденции във всеки един отраслов сектор е неизбежно. Не е невъзможно балансът все пак да бъде постигнат. Ако нововъведенията стават част от стопанството и ежедневието ни с бавни темпове, с чести, но дребни корекции в трудовата и икономическата структура, те не биха били такъв шок за съвременния свят. Фирмите постепенно ще се препозиционират на пазара чрез адаптация и нови бизнес модели. В екипите ще бъдат назначавани, освен специалисти, и много психолози и социолози, които да бъдат наясно с нагласите на обществото и с това какви продукти очаква то да му бъдат предложени.

С всяко нововъведение биха изчезвали едни професии, но на тяхно място биха възниквали други. Занятие като програмист на виртуална реалност ще бъде съвсем истинско в света на бъдещето, в който ще се появяват и холограмни образи при видеочат с любим човек по телефона. Ако занапред наистина няма да има нужда от шофьори на камиони, то ще има необходимост от хора, които да следят за изправността в компютърните им системи. Нека посочим и друг пример − ако започнем да използваме само неизчерпаеми енергийни източници, то част от работещите в индустрията на горивата биха могли да се пренасочат към производството на генератори и тяхното усъвършенстване, изобретяването на други преработващи енергията устройства…а защо не и към областта на рециклирането? В Тайланд отскоро преработват най-различни любопитни материали като бутилки или утайки от кафе, от които създават качествени продукти. А собственикът на специализираната в рециклиране на слънчеви панели фирма Ли Лонгджин разкрива, че соларните панели всъщност имат срок на годност. След като той изтече, те трябва да излязат от употреба. Задачата на предприемача е да рециклира фотоволтаиците и от силициеви съединения да ги превърне в…удобни меки дрехи. Чрез подобни методи социалната цена от модерните реформи не би била толкова висока. Иновациите не биха останали неразбрани и лесно биха се интегрирали във всички сфери.

Силноразвитите държави биха се състезавали помежду си в създаването на все по-нови технологии най-вече за развитието на вторичния сектор. Това вероятно би довело до сътрудничество между страните в бъдеще, макар това да се наблюдава и в някои случаи днес (например Европейската космическа агенция и нейната ракета Ариана 5 – резултат от съвместната работа на Франция, Германия, Холандия, Италия и т.н.). Не са изключени и примери като този на американския президент Доналд Тръмп, който налага 30% мито на вноса на чужди слънчеви панели, като по този начин се опитва да стимулира икономиката на САЩ и тази сфера на производство. Нещо повече – той е готов да постави фотоволтаици на планираната стена на границата с Мексико. За добро ли е всичко това − тази крачка назад от глобализацията, или е нещо, водещо към търговска война – само времето ще покаже.

Светът вече очаква промените на бъдещето. Единственият въпрос е дали човечеството наистина е готово за тях.

Източници:

• Списание „Trend Start 2018”
• https://money.bg/economics/tramp-vavede-30-mito-za-solarni-paneli-i-50-za-peralni.html
• http://www.mediapool.bg/tramp-smyata-da-pokrie-sas-slanchevi-paneli-badeshtata-stena-s-meksiko-news265632.html
• https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%B5%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BA%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!