Направи дарение на училище!
Автор: Снежана Стоянова, 16 г., гр. Добрич
Географско есе
Вторичният сектор със своите отрасли неслучайно е считан за основен и структуроопределящ. От него зависят икономиките на повечето държави по света. Откритията в сферата на енергетиката, металургията, машиностроенето, химическата промишленост често са революционни и основополагащи за развитието както на стопанството, така и на човечеството изобщо. Научно-техническият прогрес днес ни предлага продукти, които вече отдавна не са част от фантастиката. Какъв ли ще бъде светът на технологиите обаче десетки или стотици години напред в бъдещето?
Вероятно първият проблем, който изниква в съзнанието на всеки съвременен човек, е замърсяването на околната среда. Да бъдат поставени филтри на комините на химическите заводи и предприятията не е нова идея. Но след време е напълно възможно техните датчици да станат далеч по-интелигентни – да се саморегулират; да препрограмират работата си на различни обороти в зависимост от това дали в техниката е попаднала частица или по-голям замърсител, вместо да я преустановяват напълно. Вредните емисии (серен диоксид, въглероден диоксид, олово и т.н.) могат именно чрез филтри след време да бъдат извличани от отпадъчните и излишни продукти, отделящи се в атмосферата например, като те със своите градивни частици да участват в създаването на други материали.
Може би това ще бъде философията на бъдещето: няма излишен продукт, има просто неоползотворен такъв. Загубите на важни за стопанството ресурси ще трябва да бъдат сведени до минимум. За електричеството тази роля ще изиграят системи, намаляващи съпротивлението, доколкото е възможно. Нещо повече – отличителна характеристика на тока е неговата скорост на достигане до потребителя, но именно дългите разстояния оказват влияние върху неговите загуби. Ето защо енергията ще е добре да се произвежда на място – там, където ще се консумира. Как? В зависимост от ресурсите, с които даденото място разполага, ще създава локални генератори – фотоволтаици, ВЕИ и т.н. То спокойно ще може да ги изгражда и използва и да бъде сигурно, че населението би било спокойно. Електроенергия би могла да се произвежда дори от топлината, отделяна при гниенето и образуването на голямо количество компост.
Всичко това би довело и до решаването на важен казус, свързан със следващото нововъведение, което също вече е реалност – електромобилите и техните колонки за зареждане. По този начин станции ще могат да бъдат поставяни на по-къси разстояния едни от други, тъй като ще има винаги откъде да бъдат снабдявани с електричество. Ще бъде решен и проблемът с електрифицирането на определени отдалечени населени места.
Целият материал е достъпен само с Абонамент за сп.“Българска наука“.
Виж повече за Абонамента тук.