Съвременни схващания и възстановяване след мозъчен инсулт. Мястото на рехабилитацията при инсултни хемипарези

Автори: Елена Анзова, физиотерапевт и Мирослава Благоева, физиотерапевт

Moзъчният инсулт е социално значимо заболяване и основен инвалидизиращ фактор, особено сред възрастното население.

България е на едно от първите места в света по заболеваемост, болестност и смъртност от мозъчно-съдова болест.

Наблюдават се последствия, които са катастрофални за индивида: неврологичен и/или когнитивен дефицит, депресия, влошено качество на живот, нарушения в походката, които предизвикват трайна инвалидност при много от болните. Значимо подобрение на двигателните нарушения се наблюдава предимно в острия и подострия стадий на инсулта (първите 3 до 6 месеца), но може да продължи с години в някои случаи при използване на адекватна неврорехабилитация.


РЕКЛАМА:

***

Съвременните схващания за възстановяване на походката в хроничния стадий се свързват с използването на адекватни поведенчески стратегии за компенсиране на наличния двигателен дефицит. Изследвания показват, че 23-37 % от болните, преживели мозъчен инсулт, могат да ходят самостоятелно без чужда помощ през първата седмица от инцидента.

Основни насоки на съвременната неврорехабилитация

Неврорехабилитацията е основен терапевтичен подход за подобряване на качеството на живот при болни,  претърпели мозъчен инсулт. Тя започва още в първите дни след инцидента, като се провежда от специален екип от физиотерапевти.

Цели намаляване на смъртността и повишаване на възможностите за самостоятелно обслужване, чрез максимално възстановяване на нарушените функции, което може да се наблюдава години след острото начало на мозъчният инцидент.

Съществена задача на неврорехабилитацията е възстановяване на двигателната активност, чрез потискане на повишения мускулен тонус и компенсацията на функцията на увредените нервни структури.

Основни методи за лечение

Цел на рехабилитацията:

Възстановяване на уменията, нарушени при засягане на дадена част от мозъка, независимостта на болния – имащи за цел подобряване качеството на живот.

Задачи на рехабилитацията:

Рехабилитацията след инсултни хемипарези използва широка гама от физиотерапевтични фактори и прийоми: кинезитерапевтични методики, преформирани физикални фактори и термотерапевтични техники.

1) Кинезитерапия

  1. Цел:

Увеличаване на възможността на пациента да изпълни поставените задачи.

  1. Задачи:
  • Увеличаване на обема на движение и силата на паретичните крайници;
  • Подобряване на координационните нарушения;
  • Изправяне (Вертикализация);
  • Стабилизиране на равновесието и походката;
  • Обучение в ходене;
  • Обучение в дейности от ежедневния живот (ДЕЖ);
  • Възстановяване на комуникативните функции, доколкото е възможно;
  • Връщане към нормален ритъм на живот (Ресоциализация).
  1. Средства:

3.1 Активна и пасивна кинезитерапия:

  • Позиционно лечение в покой (възглавнички, пясъчни торбички и шини);
  • ПНМУ – проприорецептивно нервно мускулно улесняване, включва асиметрични изометрични и изотонични упражнения на флексия и екстензия на крака (сгъване и разгъване) за подобряване на мускулната сила и контрола на движение на долните крайници и подготовка за ходене;
  • Масажни похвати за релаксиране на спастичните мускули и избягване на мускулни контрактури или тонизиращи прийоми за подпомагане на активните движения;
  • Индивидуална лечебна гимнастика – изправяне (вертикализация), обучение в ходене, упражнения с уреди, упражнения за равновесие, качване и слизане по стълби;
  • Обучение в ежедневието – обръщане и сядане в леглото, самостоятелно прехвърляне с инвалидна количка;
  • Термотерапия – топли и студени компреси (по Кени, hot – cold packs).

2) Физиотерапия

От преформираните физикални фактори, за повлияване на мускулния тонус се прилагат:

  • Електростимулация на противоположните (антагонистите) на спастичните мускули, насочени към екстензорите на китката и глезена на паретичните крайници;
  • НИМП – ниско честотно импулстно магнитно поле, при придружаващо вегето-трофични нарушения в паретичните длан, стъпало или пръсти;
  • Интерферентни токове – при болезнено хемипаретично рамо и остеопороза на caput humeri (главата на раменната кост);
  • УЗ /Фонофореза/ с нестероидни противовъзпалителни препарати;
  • Лазертерапия.

Широко приложение намира т.нар. техника на Bobath, за възстановяване на походката след мозъчен  инсулт и намаляване на спастичността и нормализиране на рефлексната дейност.

При друга методика като „Brunnstrom technique”, се прилагат синергични движения за усилване и третиране на единични движения.

3) Психотерапия

4) Логопедия

Като цяло може да обобщим, че класическият подход за постигане на максимална функционална годност при  инсултни хемипарези включва:

  • Пасивни движения
  • Активни движения
  • Вертикализация – Изправяне
  • Упражнения с уреди
  • Упражнения за равновесие
  • Обучение в ходене
  • Качване и слизане по стълби.

СЗО дефинира инсултната хемипареза като остра неврологична дисфункция от съдов произход – със симптоми, кореспондиращи с включването (засягането) на определени области от мозъка. Наблюдава се нарушено кръвообръщение, смутено оросяване на мозъка и ниско ниво на кислород, водеща до свръхпродукция на глутамат. Той включва серия от биохимични реакции, които разрушават мозъчните клетки.

Използвана литература:

  1. Disktein, R., Abulaffio N., (2000) Postural sway of the offected and nonaffected pelvis and leg in stance of hemiparetic patients.Arch Phys Med Rehabil, 81, 364 – 367
  2. Von Schroeder H., Coutts R., Lyden P., (1995) Billings Ejr. Gait parameters following stroke: a practical assessment. 32, 25-31
  3. Колева, И., (2010) Основи на рехабилитацията с алгоритми при социално-значими заболявания и увреди на нервната система и опорно-двигателния апарат, РИК „Симел“, София
  4. Tитянова, Е., Любенова, Д., (2016) Хемипаретична походка след мозъчен инсулт. Съвременни методи на изследване и неврорехабилитация, Коти, ЕООД, София
  5. Топузов, И., (2009) Ерготерапия, трета част /специална/, РИК „Симел“, София

Европейска нощ на учените 2022 г.: