Направи дарение на училище!

АВТОР: Д-Р ХРИСТО КАМЕНОВ

Резюме

Разбери повече за БГ Наука:

***

XXI век е векът на разпространението на научни и информационни технологии, като основните атрибути на съвременното общество са насочени към повишаване нивото на иновациите чрез приемане на технологиите в образованието. Извежда се концепция на креативни класни стаи (CRR), които са основани на отворени образователни принципи в дигитална среда. Креативните класни стаи, фокусирани върху развиването на творчески потенциал у учениците, изграждат дългосрочен успех за живота в областите на изразяване, решаване на проблеми, иновации, както и по-бързо и ефективно учене. Съвременните подходи за реализирането на електронно обучение се свързват и пряко зависят от иновативните информационно-комуникационни технологии, като на преден план се посочват основните цифрови инструменти за управление на обучението, инструментите за осъществяване на комуникация, както и инструменти за масови отворени онлайн курсове. Акцентира се върху положителните и отрицателните рефлексии на електронното обучение, както и се обобщават и отрицателните психологически ефекти на пандемията. 

Ключови думи: пандемия, електронно обучение, креативни класни стаи

Въведение

XXI век се характеризира с разпространението на научни и информационни технологии, създаването на знания и напредък на научните изследвания и образованието (Mykhailyshyn, Kondur, 2018). Атрибутите на съвременното общество, особено повишените иновации, довеждат до приемането и използването на технологиите в обучението. Социалните промени, причинени от инструментите Web 2.0, оказват значително влияние върху учебните практики за съвременната педагогика. Появата на образователни иновации като електронно обучение, интерактивна мултимедия, мобилно обучение, безжични устройства и хипермедия през последните 10 години спомага за насърчаване на педагогиката в учебните заведения (Bennett, Bishop et al., 2012: 524 – 534).

Пандемията от COVID-19 спомогна за по-ефективното усъвършенстване на цифровите дигитални технологии, като образователните институции впрегнаха всички усилия за това, децата да не бъдат постоянно изолирани, а да участват пълноценно в образователния процес. Дигиталната ера показа своето безспорно предимство в положение на здравна криза, което спомогна да се оценят положителните и отрицателните аспекти на електронното обучение. Въпреки това електронното обучение остава мощна алтернатива за провеждане на ефективни учебни часове във века на информационните и глобални технологии.

Съвременни подходи и български практики на електронно обучение

Съвременните подходи за реализирането на електронно обучение се свързват и пряко зависят от иновативните информационно-комуникационни технологии. В Плана за действие в областта на цифровото образование на ЕК се „акцентира именно върху потенциала на новосъздадените дигитални технологии за постигане на висококачествено образование и обучение.“ (https://www.ipa.government.bg/sites/default/files/analitichen_doklad_digitalni_formi_na_uchene.pdf). Извежда се персонализиран подход, който приема като възможни имплементирането на ефективни стандарти на образователни практики в класната стая чрез (пак там: 7 – 8):

• интелигентни ръководства;
• чатбот;
• учене чрез отворени данни;
• учене чрез компютърна анимация;
• онлайн мрежово обучение;
• виртуални лаборатории;
• електронни образователни игри;
• дрон-базирано обучение;
• мултисензорно учене;
• учене чрез социални медии;
• учене чрез роботи;
• обърната класна стая;
• електронни платформи за дистанционно обучение.

Полезните онлайн инструменти за образование и обучение се поделят на (МОН, онлайн):

1. Цифрови инструменти за управление на обучението:

• Moodle е безплатен софтуер с отворен код, предназначен да помогне на преподавателите да създават ефективни онлайн курсове;
• Google Classroom помага на учениците и учителите да организират задачи, да засилят сътрудничеството и да насърчават по-добрата комуникация;
• Docebo е услуга, предлагаща система за управление на обучението, фокусирана върху професионалното развитие;
• Blackboard предлага решения, ресурси и инструменти, за да помогне за предоставянето на качествено онлайн обучение;
• Edmodo е инструмент за преподавателите да изпращат съобщения, да споделят учебни материали и да правят обучението достъпно за учениците навсякъде;
• Skooler е система изключително и изцяло интегрирана с Microsoft Office 365;
• Ekstep предлага колекция от учебни ресурси за грамотност и смятане и възможност за създаване на нови;
• Cell-Ed е създаден, за да отговори на нуждите на възрастните учащи се;
• LabXchange е онлайн общност за обучение, споделяне и сътрудничество;
• Quizlet е мобилно и уеб базирано приложение за обучение, което позволява да се учи и преподава чрез инструменти и игри.

• Инструменти за комуникация:

• Zoom е инструмент, позволяващ видео комуникации, видео и аудио конференции, чатове и уебинари;
• Skype е безплатен инструмент за правене на видеоклипове и разговори един с друг както и групови;
• Microsoft Teams е платформа, която комбинира чат на работното място, видео срещи и съхранение на файлове;
• Google Hangouts Meet дава възможност за текстови, гласови или видео чатове, един към друг или в група;
• Dingtalk е система за аудио и видеоконференции.

• Масови отворени онлайн курсове:

• Canvas предлага безплатни онлайн курсове и класове, насочени към професионалното развитие на преподавателите;
• Alison е самостоятелен курс, разработен от специалисти по теми, с интерактивно и обогатено обучение;
• Coursera дава достъп до повече от 2000 курса и специализации, разработени от най-добрите университети в света;
• EdX предоставя 2000 онлайн курса от 140 водещи институции по света, предлагащи шанс да придобият нови умения;
• Future Learn предоставя онлайн курсове, насочени към по-нататъшно изучаване, изграждане на професионални умения и свързване с експерти;
• Funzi осигурява обучение и образователни програми чрез мобилна услуга за обучение;
• Empower подкрепя сътрудничеството и споделянето на опит между европейските университети и доставчици за най-новите разработки в онлайн, откритото и гъвкаво образование.

В монографията си Лазарова извежда дидактическите принципи на обучението в дигитална среда, като пояснява, че това е „система от основни положения, водещи идеи или изисквания, които определят цялостната дейност на учителя и учениците в процеса на обучение.“ (2012: 94):

• парадигмален принцип – има водещо значение и определя насоките на педагогическа дейност, като извежда организационната роля на педагога и активните позиции на ученика като обучаем;
• принцип на научна достоверност – изискването за строги научни знания, които да се преподадат и усвоят чрез адекватна методология и терминология;
• принцип на научност – неговата роля се разширява и доразвива в дигитална среда, тъй като се изисква учениците „да се отнасят критически към информацията, която получават в информационното поле“ (пак там: 95);
• принцип на нагледност – в дигиталната среда остава актуално словесно-образната, изобразителната, вътрешната нагледност на материала;
• принцип на съзнателност и активно мислене – с помощта на съвременните цифрови технологии на учениците се предоставя възможност за по-добро усвояване и разбиране на материала;
• принцип на достъпност – съдържанието се ръководи от целесъобразността и възрастовата граница на учениците, за да може преподаденият материал да е леснодостъпен;
• принцип на системност – разглежда се като самостоятелен дидактически принцип, тъй като в него са заложени системното и систематичното усвояване на определени знания и умения;
• принцип на трайност на знанията и уменията – изисква се усвояването на знанията „да се отличава със задълбоченост и трайност“ (пак там: 97);
• принцип на индивидуалния подход – личностно-ориентираният подход има за цел да предостави на ученика персонално отношение, което спомага за определянето на неговите характерологични и индивидуални навици за по-ефективно и качествено обучение.

Психологически погледнато, за да може да се осъществи трайно овладяване на знанията, е важно да се спомогне за ангажирането на „мисловните, емоционалните и волевите компоненти на познавателна дейност“ (пак там: 97).

Формите на организация на обучението в съвременна дигитална среда са фундаментално ядро за провеждането на правилни и последователни информационно-комуникационни технологии: традиционни форми на обучение; виртуални лекции; консултации; семинари. При провеждане на урок за нови знания трябва да се осигури възможност за адекватна и целесъобразна илюстрация на учебния материал, като учителят технически трябва да е подготвен за изобразяването на сложни явления и процеси, които да бъдат обяснени на учениците. При електронните консултации съществуват различни онлайн платформи като приложения, е-поща, които да осигурят възможността на ученика да задава своите въпроси, да изпраща домашни работи, да си взаимодейства с преподавателя. Онлайн семинарните занятия се характеризират с научност, доказателственост, новост, самостоятелност, като те могат да се отложат във времето или да се проведат в реално време (пак там: 116 – 120).

В България се предлагат многобройни варианти за провеждане на учебни часове чрез онлайн платформите. Една от тях е Google Classroom – виртуална класна стая, която представлява споделено пространство на учители, ученици и родители. Там има възможност да се обменят идеи, файлове, важни съобщения. Също така интернет търсачката предлага и Google forms, където всеки може да направи и сподели анкета, въпросник или тест. 

Платформата „Кан Академия“ (https://bg.khanacademy.org/) е една от най-големите образователни платформи в световен мащаб, която спомага за съхраняването на безплатни дигитални ресурси в помощ на учителите.

Образователният сайт „Уча.се“ (https://ucha.se/) предлага разнообразно видео съдържание на лесен и достъпен език за всички ученици. Изгледани са общо над 82 милиона видео урока, което се превръща в едно от най-предпочитаните средства за онлайн обучение. Платформи за видео презентации и провеждане на уроци са Zoom, Facebook, Viber, Loom, Canva, което създава атмосфера на вграждане на дигитална култура и споделяне на онлайн учебни ресурси.

Електронното обучение се разраства и придобива все по-големи размери в образователните практики. Новата учебна реалност е дигиталната среда на иновативно практическо образование, защото динамиката на „информационна(та) среда сменя не само технологиите, използвани в обучението, но и образователните ценности, потребности, интереси.“ (Лазарова, Лазаров, 2010: 7).

Креативни класни стаи

Създаването на креативни класни стаи – мисия, подкрепена от Европейската комисия, допринася за концептуализирането на иновативното обучение в пълния му потенциал и за разгръщането на среда от образователни и обучителни практики (Bocconi, Kampylis et al., 2012). Креативните класни стаи (CRR) са педагогически практики, които се основават на отворени образователни принципи (Iiyoshi, Kumar, 2008).

Креативните класни стаи, фокусирани върху развиването на творчески потенциал у учениците, изграждат дългосрочен успех за живота в областите на изразяване, решаване на проблеми, иновации, както и по-бързо и ефективно учене. „По-конкретно, креативността включва когнитивни процеси, които трансформират разбирането или връзката със света“ (https://www.canva.com/learn/19-ideas-to-promote-more-creativity-in-your-classroom/), споделя Лиан Габора, доцент по психология и творчески изследвания в Университета на Британска Колумбия. „Може да има адаптивна стойност за привидно смесените послания, които учителите изпращат относно творчеството. Творчеството е генериращ новост компонент на културната еволюция. Както при всеки вид еволюционен процес, новостта трябва да бъде балансирана чрез запазване.“ (ibidem). Творческото ангажиране със задачи е стимулиращо и вълнуващо, създавайки енергизираща среда, принуждавайки учениците да се съсредоточат върху това, което правят. 

Корнел предлага нова парадигма на преподаване и учене, която се движи от модела за индустриална икономика до такава, която е подходяща за икономика на знанието (Cornell, 2002: 33 – 42.). 

Фигура 1

Парадигма на от индустриалната епоха към епоха на знанието

Пинк измества парадигмата още по-далеч, като я поставя в икономика отвъд знанието – това, което той нарича „концептуална епоха“ (Pink, 2005: 2). Преминава се от изградена икономика и общество върху логическите, линейни, компютърни възможности на информационната ера, към изградена икономика и общество върху изобретателните, съпричастни, големи възможности на това, което се нарича концептуалната епоха. Хората, които контролират този процес, са в състояние да откриват модели и възможности, да създават артистична красота, един задоволителен разказ, и да се съчетаят на пръв поглед несвързани идеи в нещо ново (ibidem: 2 – 3). 

Основното за живота в концептуалната епоха ще бъде използването на творчеството. Творчеството може да бъде описано като всеки „човешки акт или процес, който се случва, когато ключовите елементи на новостта, целесъобразност и възприемчива аудитория в дадено поле се събират в даден момент, за да решат даден проблем.” (Warner, 2002).

Бъдещето на креативните класни стаи е във фокуса на концепцията правя и мога сам. Благодарение на този тип обучение се постига (https://www.arkki.com/creative-classroom/):

• подобряване на креативността;
• подпомагане развитието на умения и компетенциите;
• използване на архитектурата и дизайна като междупредметни и реални явления;
• интегриране на различните предмети.

Създаването на положителни тенденции в класната стая, където ученикът ще е водещият медиатор в създаването, научаването и прилагането на знанията, е технологичната педагогическа формула на поколение, способно да абсорбира знания и умения и да ги претворява в живи реалности.

Визията на Европейската комисия за висококачествено, иновативно и достъпно образование е заложена в Плана за действие в областта на цифровото образование (2021 – 2027) (https://ec.europa.eu/education/education-in-the-eu/digital-education-action-plan_bg). Споменава се за поуки и правомерни действия относно породилата се криза с COVID-19, както и за приспособяване на обучителните системи в дигитална среда. Това е стратегически приоритет, тъй като насърчаването на развитието за една високоефективна екосистема за цифрово образование ще допринесе за (пак там):

• инфраструктура, свързаност и цифрово оборудване;
• ефективно планиране и развитие на цифровия капацитет, включително съвременни организационни способности;
• компетентни и уверени в областта на цифровите технологии учители и персонал за образование и обучение;
• висококачествено учебно съдържание, удобни за използване инструменти и сигурни платформи, които зачитат неприкосновеността на личния живот и етичните стандарти.

ЕК поставя като значими развиването на основните цифрови компетентности и умения още от най-ранна детска възраст. Дигиталната грамотност и компютърното образование, доброто познаване и взаимодействие с технологиите ще допринесе за повишаването на компетенциите на младото поколение. 

В Рамката за дигитални компетентности са отразени следните закономерни процеси, които са следствие от повишената образователна култура в ранна степен на обучение (https://ec.europa.eu/jrc/en/digcomp/digital-competence-framework):

1. Грамотност на информацията и данните. За да се формулират информационните нужди, за намиране и извличане на цифрови данни, информация и съдържание, трябва да се прецени уместността на източника и неговото съдържание, да съхраняват, управляват и организират цифрови данни, информация и съдържание.
2. Комуникация и сътрудничество. Да си взаимодействаме, общуваме и си сътрудничим чрез цифрови технологии, като същевременно сме наясно с културното и поколенческо многообразие. 
3. Създаване на цифрово съдържание. Създаване и редактиране на цифрово съдържание за подобряване и интегриране на информация и съдържание в съществуващ набор от знания, като същевременно се разбира как трябва да се прилагат авторските права и лицензите. 
4. Безопасност. За защита на устройства, съдържание, лични данни и поверителност в цифрова среда. Да се защити физическото и психологическото здраве и да се осъзнаят цифровите технологии за социално благосъстояние и социално включване. Да са наясно с въздействието върху околната среда на цифровите технологии и тяхното използване.
5. Решаване на проблеми. За идентифициране на нужди и проблеми и за разрешаване на концептуални проблеми и ситуации в дигитална среда Да се използват цифрови инструменти за иновации на процеси и продукти. 

Фигура 2

Дигитални компетентности

Тъй като знанието стана централно за икономиките и обществата, светлината на прожекторите непременно се измести в обучението –  без него информацията не може да стане използваемо, действащо знание. Огромният потенциал на технологията също така призовава за преосмисляне на възможностите за учене и преподаване. В същото време познатите трудности, срещани от образователната реформа, за да окажат фундаментално въздействие върху резултатите, поставят нов фокус върху самото обучение и средата, в която се генерира (https://www.oecd.org/education/ceri/ILE_Brochure.pdf). Важно е да се отбележи, че във фокуса на европейските образователни изисквания се поставя ученето през целия живот „като основна необходимост за всеки гражданин на обединена Европа с цел пълноценно включване в социалния живот, активно участие в процесите на работно място, осъществяване на мобилност.“ (Лазарова, 2012: 14).

Междуправителствената икономическа организация OECD стартира проект за иновативни учебни среди (ILE), който цели да се представят практически инструменти, които спомагат за формирането на образователно лидерство, самопредставяне и професионално развитие (OECD, 2017: 11). ILE се отличава с това, че обхваща опита на организираното обучение в едно педагогическо ядро. Също така включва и активността и резултатите от обучението, не само средата на провеждане. Насърчава оптимизацията на обучението, защото е отворен към иновациите и различните разбирания, които довеждат до по-ефективни стратегии, методи и тактики.

Положителни и отрицателни рефлексии на електронното обучение

Образованието трябва да бъде отворено за промяна и това изисква иновации. Широкият набор от показатели предполага, че повечето системи не се представят достатъчно добре и това означава, че трябва да се извърши задълбочен контрол върху съществуващите модели и договорености и да се въведат иновации. Очаква се образованието и училищата по-специално да насърчават дълбокото учене и разбиране, да развиват компетенциите на XXI век и да поставят основите на ученето през целия живот (ibidem).

Положителните аспекти от ползата на електронното обучение са (https://www.eskill.com/blog/e-learning-pros-cons/):

1. Достъп. Най-ценната полза от електронното обучение е, че осигурява достъп до по-широка аудитория. Чрез облачните пространства може да се предлагат инструменти за обучение по всяко време и навсякъде.
2. Ниска цена. Електронното обучение не изисква високо заплащане за интернет услугите.
3. Лесно използване. като се има предвид доколко обикновеният човек ежедневно използва технология и въз основа на познаването ни със софтуерните приложения, лекотата на използване на електронното обучение може да бъде голяма полза. 
4. Приспособимост и адаптивност. Електронното обучение се използва за нуждите на онлайн преподаването – лесно и удобно.

Недостатъците на този тип обучение са (ibidem):

1. Един размер не побира всички. Един от основните недостатъци на електронното обучение е, че той не се харесва на всички стилове на обучение. Докато повечето хора оценяват свободата и гъвкавостта, които предоставя, мнозина предпочитат традиционния метод в класната стая пред обучението на компютър. 
2. Изолация. Ученето чрез интернет на отделни компютри позволява по-широк достъп, но също така може лесно да доведе до изолация. Ученето лице в лице означава, че обучаемите могат да задават въпроси и да им отговарят веднага, което не се случва при електронното обучение.
3. Технически проблеми. Дори ако софтуерът за електронно обучение е удобен за потребителя, идеята за използването му може да бъде плашеща за някои, особено за ученици или учители, които не използват компютрите редовно. Други потенциални технически проблеми могат да включват бавна интернет връзка, специфични изисквания на браузъра и лоша съвместимост на устройствата. 
4. Липса на контрол. Тъй като инструментите за електронно обучение се използват с определен темп и интензивност, съществува риск някои да изостанат или просто да преминат през материала, без наистина да обръщат внимание. Тази липса на контрол върху учебния процес може да накара някои да се уморят от използването на електронно обучение за целите на обучението.

В момента, в който учениците влизат в онлайн класните си стаи, обстоятелство, породено от пандемията с COVID-19, все повече експерти започват да обръщат внимание на психическите разстройства, които се проявиха на ментално и емоционално ниво при децата във всички възрасти. Онлайн обучението трябва да върви ръка за ръка с менталното и физическо здраве на подрастващите. Училището е центърът на социалния живот на много тийнейджъри, защото предлага възможност да се свържат със своите връстници, което е предпоставка за тяхната социализация и развитие. Многобройни проучвания показват, че социалната изолация може да доведе до по-високи нива на отрицателни резултати за психическото и физическото здраве на хората. Други изследвания са установили, че взаимодействията лице в лице могат да помогнат за намаляване на депресията и тревожността (https://highfocuscenters.pyramidhealthcarepa.com/the-effects-of-online-learning-on-a-teens-mental-health/). 

Отрицателни психологически ефекти на коронавирусната болест (COVID-19) са установени при възрастни и деца, като тревожност и нарушения на съня. При проведено онлайн проучване сред арабски израелски родители, което включва въпросник за поведенчески и емоционални аспекти по време на пандемията, се установява че по време на огнището на COVID-19 55,8% от децата са поискали да спят в леглото на своите родители и 45% са изразили опасения, които не са имали преди. Повечето деца показват повишена раздразнителност, постоянни промени в настроението и нервност относно ограниченията и съобщенията, а 41,4% показват затруднения със съня. Що се отнася до адаптивното поведение, повече от 50% от родителите съобщават, че детето им е станало по-мъдро, по-мързеливо и е успяло да се адаптира към границите и ограниченията на COVID-19 (Ghanamah et al., 2021: 1).

Дистанционното обучение, което се проведе през първите месеци от затварянето на училища по COVID-19 през пролетта на 2020 г., се характеризира по-скоро като дистанционно обучение при спешни случаи или „фаза на справяне“ (https://www.worldbank.org/en/topic/edutech/brief/how-countries-are-using-edtech-to-support-remote-learning-during-the-covid-19-pandemic), без добре организирана онлайн среда за обучение и инфраструктура, така, че успешно внедрените методи за дистанционно обучение да се приложат. Учени и експерти демонстрираха, че „онлайн преподаването и ученето предполагат известни знания за педагогическо съдържание, свързани главно с проектирането и организирането на по-добри учебни преживявания и създаването на отличителни учебни среди с помощта на цифрови технологии“ (Rapanta, Botturi, 2020: 923 – 945). Повечето учители обаче са лишени не само от педагогически знания, но и са изправени пред предизвикателства с технологични и цифрови очаквания за онлайн обучение.

В Националния план на Република България за готовност при пандемия (https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/nacionalen-plan-na-republika-blgariya-za-gotovnost/) се посочва, че „Светът не е достатъчно подготвен да отговори на тежка грипна пандемия или на друго подобно глобално, продължително и застрашаващо общественото здраве събитие.” (пак там). Пояснява се, че предизвикателствата на пандемията от COVID-19 създават безпрецедентно сътрудничество в рамките на Европейската общност, като трансграничният характер на кризата налага търсенето на общи решения и действия, за да се наложи прилагането на всеобхватна ефективна политика във всеки един сектор – икономически, финансов, образователен, културен.

Заключение

Приоритетите на образователните институции трябва да продължат да пораждат върхови постижения, както и да насърчават достъпността, равния достъп, устойчивостта – и тези цели трябва да бъдат финансирани по подходящ начин. За да се насърчи достъпността и финансирането на образователните системи трябва учебните пространства да се преосмислят, финансирането на образованието ще трябва да подпомогне този преход и да осигури необходимите ресурси – по отношение на професионалното развитие и оборудване – за улесняване на промяната както при учениците, така и при преподавателския колектив и при родителите (Graaf, Dunajeva, 2021: 95).

Иновациите и промяната в глобалното обучение изискват адаптивни технологии в отговор на изискванията на икономика на знанието, където учениците са ангажирани с бърза технологична аклиматизация в постоянно променящия се свят. Стига се до заключението, че във време на бързо технологично развитие и икономическа несигурност ключовите компетенции са основополагащи за личностното и професионалното развитие, тъй като те увеличават благосъстоянието на гражданите и предоставят възможности за кариера.

Използвани източници:

1. Йовкова, Б., Пейчева-Форсайт, Р. Дигитални форми на учене и възможности за прилагането им в държавната администрация. [онлайн] <https://www.ipa.government.bg/sites/default/files/analitichen_doklad_digitalni_formi_na_uchene.pdf>
2. Лазарова, С. (2012). Обучение в дигитална среда. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“
3. Лазарова, С. (2012). Обучение в дигиталната среда. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“
4. Лазарова, С., Лазаров, Л. (2010). Аудио-визуални и информационни технологии в обучението. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“
5. МОН. Полезни онлайн инструменти за образование и обучение на възрастни. [онлайн] <https://lll.mon.bg/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%b7%d0%bd% d0%b8-%d0%be%d0%bd%d0%bb%d0%b0%d0%b9%d0%bd-%d0%b8%d 0%bd%d1%81%d1%82%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8-%d0%b7%d0%b0-%d0%be%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%b7%d0%be/>.
6. МОН. Полезни онлайн инструменти за образование и обучение на възрастни. [онлайн] <https://lll.mon.bg/%d0%bf%d0%be%d0%bb%d0%b5%d0%b7%d0%bd% d0%b8-%d0%be%d0%bd%d0%bb%d0%b0%d0%b9%d0%bd-%d0%b8%d0%bd% d1%81%d1%82%d1%80%d1%83%d0%bc%d0%b5%d0%bd%d1%82%d0%b8-%d0%b7%>
7. Национален план на Република България за готовност при пандемия. [онлайн] Government <https://www.mh.government.bg/bg/novini/aktualno/nacionalen-plan-na-republika-blgariya-za-gotovnost/>
8. План за действие в областта на цифровото образование (2021 – 2027 г.). [онлайн] <https://ec.europa.eu/education/education-in-the-eu/digital-education-action-plan_bg>
9. Уча.се. [онлайн] <https://ucha.se/>
10. 19 innovative classroom ideas to promote creativity. [online] <https://www.canva.com/learn/19-ideas-to-promote-more-creativity-in-your-classroom/>
11. Bennett, S., Bishop, A., Dalgarno, B., Waycott, J. Kennedy, G. (2012). Implementing Web 2.0 technologies in higher education: A collective case study. // Computers and Education, 59
12. Bocconi, S., Kampylis, P., Punie, Y. (2012). Innovating Learning: Key Elements for Developing Creative Classrooms in Europe. EUR 25446 EN. Luxembourg: Publications Office of the European Union
13. Cornell, P. (2002). The impact of changes in teaching and learning on furniture and the learning environment. // The importance of physical space in creating supportive learning environments. San Fransico: Jossey-Bass
14. Creative Classroom – Phenomenon-based learning program for schools. [online] <https://www.arkki.com/creative-classroom/>
15. EU Science Hub. The Digital Competence Framework 2.0. [online] <https://ec.europa.eu/jrc/en/digcomp/digital-competence-framework>
16. Ghanamah, R., Eghbaria-Ghanamah, H. (2021). Impact of COVID-19 Pandemic on Behavioral and EmotionalAspects and Daily Routines of Arab Israeli Children. // International Journal of Environmental Researchand Public Health, 18
17. Graaf, L., Dunajeva, J., Siarova, H. (2021). Education and youth in post-COVID-19 Europe –crisis effects and policy recommendations. European Union
18. High Focus Centers. The Effects of Online Learning on a Teen’s Mental Health. [online] <https://highfocuscenters.pyramidhealthcarepa.com/the-effects-of-online-learning-on-a-teens-mental-health/>
19. Iiyoshi, T., Kumar, M. (2008). Opening Up Education: The Collective Advancement of Education through Open Technology, Open Content, and Open Knowledge. MIT Press: Cambridge (Massachusetts)
20. Khan Academy. [онлайн] <https://bg.khanacademy.org/>
21. Miron, A. E-Learning Pros and Cons. [online] <https://www.eskill.com/blog/e-learning-pros-cons/>
22. Mykhailyshyn, H., Kondur, O. (2018). Innovation of Education and Educational Innovations in Conditions of Modern Higher Education Institution. // Journal of Vasyl Stefanyk Precarpathian National University 5(1)
23. OECD. (2017). The OECD Handbook for Innovative Learning Environments. Paris: OECD
24. OECD. Innovative Learning Environments. [online] <https://www.oecd.org/educa tion/ceri/ILE_Brochure.pdf>
25. OECD. The OECD Handbook for Innovative Learning Environments. Paris: OECD, 2017
26. Pink, D. (2005). A whole new mind: Moving from the information age to the conceptual age. New York: Penguin
27. Rapanta, C., Botturi, L., Goodyear, P., Guardia, L., & Koole, M. (2020). Online University Teaching During and After the Covid-19 Crisis: Refocusing Teacher Presence and Learning Activity. // Postdigital Science and Education, 2
28. Warner, S. (2002). The effects on students’ personality preferences from participation in Odyssey of the Mind. Unpublished doctoral dissertation, West Virginia University, Morgantown
29. World Bank. How countries are using edtech (including online learning, radio, television, texting) to support access to remote learning during the COVID-19 pandemic. [online] <https://www.worldbank.org/en/topic/edutech/brief/how-cou>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!