Сърбия планира реформи в науката – какво може да струва това на учените

Сърбия прави реформи в своята болна научна система като част от усилията си да се присъедини към Европейския съюз, но някои учени казват, че промените могат да причинят повече вреда, отколкото полза.

Правителството казва, че иска да съживи бедната си система за научни изследвания и да инвестира повече в нея. Бюджетът ѝ е от порядъка на 100 милиона евро.

Но според някои учени реформите ще доведат до съкращаването на стотици университетски изследователи. Те се страхуват също, че правителството няма да спази обещанията си и ще понижи заплатите, като същевременно наложи политически контрол над проучванията.

„На хартия новите разпоредби звучат много добре“ – казва Милан Чиркович, изследовател от Астрономическата обсерватория в Белград. „Но истината ще стане ясна, когато се приложат.“

Целта на промените е да се подобри качеството и приложимостта на научните изследвания, както и да се положат основите за създаването на елитни институции в Сърбия, казва Владимир Попович, държавен секретар на страната за наука. „В някои области ни е нужно съвсем малко, за да достигнем върха”, казва той. Например сръбските институти се отличават с добри постижения във физиката, хранителните технологии, минното дело и металургичното инженерство, казва той.

Попович е част от коалиционното правителство, избрано през 2016 г., ръководено от популистката Сръбска прогресивна партия, която цели присъединяване на Сърбия към ЕС. Той твърди, че промените са подкрепени от ЕС и правителството ще увеличи финансирането за наука с помощта на Световната банка и по европейските механизми за финансиране на страните, които искат присъединяване към съюза.

През 2019 г. бюджетът за научни изследвания ще се увеличи с до 30%, а месечните заплати ще се повишат с 9%, в сравнение със сегашната средна стойност от 1 200 евро, казва Попович. „Ще вложим толкова средства, колкото общността може да поеме.“

Десетгодишното чакане

Като част от реформите, на 7 декември сръбският парламент прие законодателство за създаване на национален научен фонд, който ще наблюдава предоставянето на така необходимите грантове за научни изследвания. Досега министерството на науката отговаряше за това, но направи последната си покана за представяне на предложения през 2010 г. Правителството отмени следващия кръг, през 2016 г., защото изследователите протестираха за малкия наличен бюджет, но така и не стана ясно защо той така и не се състоя.

Изследователите продължават да получават годишни плащания за старите си проекти и така системата продължава да крета, но липсата на ново финансиране доведе до стагнация, казват те.

„Много неща са се променили в науката. Има дори нови области, които не са съществували през 2010 г.”, казва Милован Шуваков, изследовател от Националния институт по физика в Белград, който е бил помощник-министър на висшето образование от 2014 до 2016 година.

Намерението на правителството е да разграничи фондовете за грантове от парите за заплати. Досега доходите на изследователите идваха от грантовете. Това означава, че министерството трябва да финансира ефективно всички заявления за отпускане на безвъзмездни средства, за да се избегне масовата безработица в изследователските центрове и дори затваряне на някои институти, казва Слободан Бубневич, ръководител на отделите за комуникации в Института по физика.

„Предишното институционално финансиране не взимаше предвид конкурентоспособността и не възнаграждаваше най-добрите изследователи“, казва Бубневич. Така че, добавя той, промените могат да подобрят качеството на изследванията, защото те ще премахнат натиска за финансиране на всички предложения.

Сега учените с нетърпение очакват покана за отпускане на безвъзмездни средства, която трябва да стане възможна в рамките на новия фонд и друго свързано с него законодателство, предложено от министерството на науката, което се очаква в средата до края на 2019 г.

Но Чиркович и Шуваков се страхуват, че правителството ще продължи да контролира фонда и ще може да назначава лоялни на него хора в борда, което може да подкопае независимостта и експертизата.

Попович не е съгласен с това опасение. „Отделянето на политиката от финансирането на проекти постига точно обратното – по-малко политически контрол и повече независимост и експертен опит“, казва той.

Загуба на работни места

Друга от предложените промени поражда опасения за загуба на работни места, както и за възможни разделения в научната общност, защото само тези изследователи, които работят в институти, а не в университети, автоматично ще получават заплати.

Около една трета от 12 000 сръбски изследователи работят в институти, а не в университети. Но според новите закони университетските изследователите ще се очаква да си намерят работа в институт. Като алтернатива, те ще трябва да се откажат от научните изследвания и да станат преподаватели в университетите, освен ако вече не притежават университетско преподавателско място, което ще им изплаща заплатите.

Това ще засегне главно младите учени, които все още не са имали времето или опита, за да получат преподавателска позиция.

Към момента повече от 1000 души са подписали петиция в интернет, която иска промяна в предложението.

Еволюционният биолог Биляна Стойкович е сред хората, които смятат, че промените ще навредят повече, отколкото да принесат полза. „Доколкото ми е известно, никъде по света няма такава практика – университети без наука“, казва Стойкович, която работи в Университета на Белград.

Правителствените мерки за строги икономии доведоха до замразяване на предлаганите свободни работни места в публичния сектор, казва тя, което означава, че тези изследователи, които ще трябва да търсят нови такива, едва ли ще ги намерят. „Най-малко 1500 млади учени ще загубят позициите си“, казва Стойкович.

Според Попович в резултат на реформите изследователите няма да загубят работата си. „Сърбия има приблизително половината от броя на изследователите на глава от населението в сравнение с [страните в] ЕС“, казва той. „Страната полага всички възможни усилия, за да запази всички съществуващи изследователи и да привлече изследователи от чужбина, особено от диаспората.“

Доверие и свобода

Попович добавя, че законите също така са предназначени да позволят на по-широк кръг от заинтересовани страни да инвестират в науката: дългосрочната цел на правителството е частният сектор да осигури две трети от общото финансиране на научните изследвания.

Но Иван Белча, физик от Университета на Белград, казва, че като се има предвид слабата икономика на Сърбия, малко вероятно е частният сектор да може да увеличи инвестициите си в близко бъдеще.

Малцина вярват на обещанията на правителството да вложи повече публични средства – нещо, което според Попович е „болезнено осъзнавано“ от неговото министерство.

„Загубата на доверие е 20-годишен процес, през който се смениха много правителства“, казва Попович. „Нашето намерение е да си възвърнем доверието чрез създаване на нови институции и законодателство“.

Източник: Nature 565, 275-276 (2019), doi: 10.1038/d41586-018-07872-2

Превод: Росица Ташкова