Като връхна точка в българската национална революция, Априлското въстание от 1876 г. е еманация на българския дух и по тази причина, то закономерно привлича вниманието на широката международна общественост. Сърбия не прави изключение от това правило на Балканите. Четническите акции през 1867 и 1868 г. са свързани с действията на радикалното направление в българското национално-освободително движение, чието начало поставя Г. С. Раковски през 1861-1862 г. с организирането на Първата българска легия в Белград. Провалът на Легията и неблагополучията при взаимодействието със сръбското правителство принуждават Раковски да коригира първоначалните си планове и намерения. Той се убеждава, че съседните страни използват взаимодействието си с българите за решаването на едни или други свои проблеми без сериозни намерения за траен съюз и взаимноизгодно сътрудничество против общия неприятел. Това го принуждава да промени своята т. нар. четническа тактика. През 1866 г. Г. Раковски се озовава в Букурещ, където заедно със свои съмишленици и последователи създава нова революционна политическа организация, известна под името „Върховно народно българско тайно гражданско началство“ (ВНБТГН).

Цялата статия може да четете след като сте се абонирали за списанието (имате абонамент – четете тук).

Повече за абонамента вижте на този линк – https://nauka.bg/abonament/