Направи дарение на училище!

Снимка: treehugger.com

Едва ли има някой, който да не е чувал за него. Сър Дейвид Фредерик Атънбъро е знаменит английски телевизионен оператор и естественик, роден на 8 май през далечната 1926 г. Той е известен най-вече с продуцирането и представянето, съвместно с Отдела по естествена история на BBC, на деветте документални поредици по естествена история, образуващи колекцията „Живот“, които заедно представляват цялостно изследване на животинския и растителен живот на Земята. Той е бивш главен директор на BBC 2 и програмен директор на телевизия BBC през 60-те и 70-те години на ХХ век. Също така е и единственият човек, който е печелил наградата на Британска академия за филмово и телевизионно изкуство за програми във всички вариации –  черно-белите, цветните, HD, 3D и 4K.

Дейвид прекарва детството си, събирайки огромни колекции от вкаменелости, камъни и естествени образци. Така че съвременните му интереси датират от най-ранна детска възраст.

Когато той е на 12 г. една от неговите доведени сестри му подарява парче кехлибар, съдържащо праисторически насекоми; над шестдесет години по-късно това ще бъде фокусът на неговата популярна поредица „Кехлибарената машина на времето“ (The Amber Time Machine).

След като отбива военната си служба във флота, Атънбъро започва работа в издателска компания като редактор на детски учебници за наука. Скоро той се разочарова от тази работа и през 1950 г. кандидатства за продуцент на радио разговори в ВВС. Въпреки че тогава не е одобрен, по-късно автобиографията му привлича интереса на Мери Адамс, ръководител на отдела за разговори (фактическо излъчване) на новата телевизионна услуга на ВВС.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Първи години в ВВС

Атънбъро, както повечето британци по това време, не е притежавал телевизор и през живота си дотогава е гледал само една програма. Той обаче приема предложението на Адамс за тримесечен курс на обучение и през 1952 г. се присъединява към ВВС на пълен работен ден. Първоначално обезкуражен да се появява пред камерата, тъй като Адамс смята, че зъбите му са твърде големи, той става продуцент на отдела Talks, който се занимава с всички нехудожествени предавания. Ранните му проекти включват викторината „Животни, зеленчуци, минерали” и “Song Hunter”, поредица за фолклорната музика, представена от Алън Ломакс.

Свързването на Атънбъро с програми по естествена история започва, когато той продуцира и представя поредицата от три части „Животински модели“. В програмата, обвързана със студио, участват животни от зоопарка в Лондон. Чрез тази програма Дейвид се среща с Джак Лестър, уредник на къщата на влечугите в зоологическата градина, и те решават да направят поредица за експедиция за събиране на животни. Резултатът е Zoo Quest, излъчен за първи път през 1954 г., където скоро Атънбъро става водещ поради разболяването на Лестър, но в началото на 60-те години подава оставка от постоянния персонал на ВВС, за да учи следдипломна степен по социална антропология в Лондонското училище по икономика, като съчетава изследването си с по-нататъшно заснемане на филми. Въпреки това той приема покана да се завърне като контролер на ВВС 2, преди да е успял да завърши степента.

В администрацията на ВВС

Атънбъро става администратор на BBC 2 през март 1965 г., но в договора му е включена клауза, която ще му позволи да продължава да прави програми от време на време. По-късно същата година той заснема слонове в Танзания и през 1969 г. прави три части от поредицата за културната история на индонезийския остров Бали. За филма от 1971 г. „Бяло петно на картата“ той се присъединява към първата западна експедиция до отдалечена планинска долина в Нова Гвинея, за да търси изгубено племе.

BBC 2 е стартиран през 1964 г., но се бори да улови въображението на обществеността. Когато Атънбъро влиза в него като контролер, той бързо премахва неподходящия талисман кенгуру на канала и разчупва програмата. С мисията да направи продукцията на BBC 2 разнообразна и различна спрямо тази, предлагана от други мрежи, той започва да създава портфолио от програми, които определят идентичността на канала за десетилетия напред. По време на неговия мандат в седмичните графици намират място музиката, изкуствата, развлеченията, археологията, експерименталната комедия, пътуванията, драмата, спортът, бизнесът, науката и естествената история. Често се предлага еклектичен микс в рамките на една вечер. Програмите, които той поръчва, включват Man Alive, Call My Bluff, Chronicle, Match of the Day, The Old Grey Whistle Test, Monty Python’s Flying Circus и The Money Programme.

Едно от най-значимите му решения е да поръча поредица от 13 части за историята на западното изкуство, за да покаже качеството на новата UHF цветна телевизионна услуга, която BBC 2 предлага. Излъчена с всеобщо признание през 1969 г., Civilization поставя плана за забележителни авторски документални филми, които са били неофициално известни като проекти „надгробни камъни“ или „шлем“. Следват и други, включително Възходът на човека“ на Джейкъб Броновски (също по поръчка на Атънбъро) и „Америка“ на Алистър Кук. Дейвид смята, че историята на еволюцията ще бъде естествена тема за такава поредица. Той споделя идеята си с Крис Парсънс, продуцент в Отдела по естествена история, който излиза със заглавието “Живот на Земята” и се връща в Бристъл, за да започне да планира сериите. Атънбъро има силно желание сам да представи продукцията, но това не е възможно, докато той е на ръководен пост.

Докато отговаря за BBC 2, Дейв взима и някои странни решения. Например отхвърля кандидатурата на Тери Уоган, за водещ в канала, заявявайки, че няма подходящи свободни места за него. В канала вече е имало ирландски говорител и както Атънбъро казва през 2016 г.: „Да имаме двама ирландци водещи в BBC, двама би изглеждало нелепо. Това не е никакъв коментар за талантите на Тери Уоган.“ Дейвид също признава, че през този период е санкционирал изтриването на програми за да се намалят разходите, включително скици от Алън Бенет, за което по-късно той съжалява.

През 1969 г. Атънбъро е повишен до директор на програми, което го прави отговорен за продукциите и в двата канала на ВВС. Неговите задачи, включващи съгласуване на бюджети, присъствие на заседания на борда и уволнение на персонала, сега са далеч от бизнеса със заснемането на програми. Когато името на Атънбъро е предложено като кандидат за поста генерален директор на ВВС през 1972 г., той се обажда на брат си Ричард, за да признае, че няма апетит за тази работа. В началото на следващата година той напуска поста си, за да се върне към целодневното разработване на програми, оставяйки му свободата да подготви и представи планираната епопея за естествената история.

Завръщане към телевизионните предавания

След оставката си Атънбъро става телевизионен оператор на свободна практика и веднага започва работа по следващия си проект – предварително уговорено пътуване до Индонезия с екипаж от Отдела по естествена история. Това води до сериите от 1973 г. “На изток с Атънбъро”, които като нюанс са подобни на по-ранните Zoo Quest, но без елемента за събирането на животни.

След завръщането си той започва да работи по сценариите за „Животът на Земята“. Поради мащаба на неговите амбиции, ВВС решава да си партнира с американска мрежа, за да осигури необходимото финансиране. По време на преговорите той работи по редица други телевизионни проекти. Дейв представя поредица за племенното изкуство (The Tribal Eye, 1975) и друга за откривателските пътувания (The Explorers, 1975). Той също така представя детската поредица на BBC за криптозоологията, озаглавена Fabulous Animals (1975), в която са представени митични същества като грифони и кракени. В крайна сметка Би Би Си подписва договор за копродукция с Turner Broadcasting и снимките на „Животът на Земята“ стартират през 1976 година.

Започвайки с „Животът на Земята“, Атънбъро се заема със създаването на произведение, което се превръща в еталон за качество при правенето на филми за дивата природа и оказва влияние на поколения създатели на документални филми. 

Отнасяйки се сериозно към темата си и изследвайки най-новите открития, Дейвид и продуцентският му екип спечелват доверието на учените и те му позволяват да включва техните теми в своите програми. Например в Руанда Атънбъро и екипът му получават привилегирован достъп до групата планински горили проучвани от изследователската група на Даян Фоси. 

Иновациите са друг фактор за успеха на „Животът на Земята“. Създадени са нови техники за правене на филми, за да се получат кадрите, които Атънбъро желае да бъдат с акцент върху събития и животни, които досега не са били заснемани. Компютъризираните разписания на авиокомпаниите, които са въведени съвсем наскоро, вече позволяват поредицата да бъде измислена сложно, така че Атънбъро да посети няколко места по света във всеки епизод, понякога дори да сменя континентите по средата на изречението. Въпреки че се появява като водещ на екрана, той съзнателно ограничава времето си пред камерата, за да съсредоточи максимално вниманието на зрителите към разглежданите от него обекти.

Междувременно с поредицата „Живот“ Атънбъро продължава да работи и по други телевизионни документални филми, главно в естествения жанр. Той пише и представя поредица за влиянието на човека върху естествената история на средиземноморския басейн, “Първият рай”, през 1987 г. Две години по-късно той демонстрира и страстта си към вкаменелостите в „Изгубени светове, изчезнали животи“.

Също така Дейвид разказа всеки епизод на Wildlife on One, поредица на BBC 1 за дивата природа, която се провежда в продължение на 253 епизода между 1977 и 2005 г. В своя пик, тя привлича седмична аудитория от осем до десет милиона души, а епизодът от 1987 г. „Meerkats United“ е избран за най-добрият документален филм за дивата природа за всички времена от зрителите на ВВС. Той също така е разказвал над 50 епизода от Natural World, водещата поредица за дивата природа на BBC 2. Нейният предшественик „Светът за нас“ е създаден от Атънбъро още през 1969 г. но вече посредством цветна телевизия.

Успехът на „Животът на Земята“ кара ВВС да обмисли последващи действия и пет години по-късно е реализирана поредицата „Живата планета“. Този път Атънбъро построява своята поредица около темата за екологията, адаптациите на живите същества към тяхната среда. Това е още един критичен и търговски успех, генериращ огромни международни продажби за BBC. През 1990 г. с The Trials of Life завършва оригиналната трилогия Life, разглеждайки поведението на животните през различните етапи от живота. Сериите предизвикат силни реакции у публиката с поредиците за китове убийци, които ловуват морски лъвове на патагонски плаж, както и за група шимпанзета, които ловуват и брутално убиват маймуна колобус.

През 90-те години Атънбъро продължава да използва заглавието „Life“ за поредица от авторски документални филми. През 1993 г. той представя „Life in the Freezer“, първите телевизионни серии, които изследват естествената история на Антарктида. 

Въпреки че вече е преминал нормалната възраст за пенсиониране, той след това се заема с редица по-специализирани изследвания на природния свят, започвайки с растенията. Те се оказват трудна тема за неговите продуценти, които се налага да заснемат материал за общо пет часа телевизионно предаване само с неподвижни обекти. Резултатът е „The Private Life of Plants“ (1995), който показва растенията като динамични организми, като използва похватите на забавеното фотографиране, за да ускори растежа им във филма, за което печели награда Peabody. 

Подтикван от ентусиазиран орнитолог от Отдела по естествена история на ВВС, Атънбъро насочва вниманието си към царството на птиците. Но тъй като той не е нито завладяващ разказвач на тази тема и експерт по птиците, решава че е по-квалифициран да направи „Животът на птиците“ (1998) ориентиран към темата за тяхното поведение. Документалната поредица му печели за втори път наградата Peabody през следващата година. 

Редът на останалите серии „Life“ е продиктуван от технологичното развитие на камерите. За „Животът на бозайниците“ (2002) са използвани камери с ниска осветеност и инфрачервена светлина, за да разкрият поведението на нощните бозайници. Поредицата съдържа редица запомнящи се двойни кадри на Атънбъро и неговите обекти, включващи шимпанзета, син кит и мечка гризли. След това напредъкът в макро фотографията за първи път направи възможно улавянето на естественото поведение на много малки същества и през 2005 г. „Животът в храсталака“ въведе публиката в света на дребните безгръбначни животни.

Към този момент Атънбъро осъзнава, че е прекарал несъзнателно вече близо 20 години, създавайки колекция от поредици за всички основни групи сухоземни животни и растения – липсват само влечугите и земноводните. 

Когато „Живот в студена кръв“ е излъчен през 2008 г., той има удоволствието да завърши комплекта, обединен в DVD енциклопедия, наречена „Живот на сушата“. В интервю през същата година Атънбъро е помолен да обобщи постиженията си, на което той отговоря: “Еволюционната история е завършена. Усилието приключи. Ако бяхте ме попитали преди 20 години дали ще се опитаме да изпълним такава мамутска задача, щях да кажа „Не бъди смешен!“ Тези поредици разказват определена история и съм сигурен, че и други ще дойдат и ще я разкажат много по-добре от мен, но се надявам, че ако хората я гледат след 50 години, тя все пак ще има какво да каже за света, в който ние живеем.”

Тази статия е част от брой за научна комуникация. Вижте броя (безплатно в PDF) от ТУК>>

„Този брой се реализира с подкрепата на проекта K-TRIO 5 (Европейска Нощ на учените 2021 г.)“

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!