Може ли сънят да ни предпази или излекува от болест на Алцхаймер

През 2017 г. е направен анализ на резултатите от 27 проучвания на връзката на съня и когнитивните (познавателни) проблеми, включително болестта на Алцхаймер. Анализът показва, че хората, които системно не си доспиват са с 68% по-висок риск от развитие на такива състояния в сравнение с тези, които се радват на качествен сън.

Около 1/3 от възрастните американци страдат от нарушения в съня и спят по-малко от 7 часа в денонощието. Днес в САЩ са регистрирани около 5,7 милиона души с болест на Алцхаймер. Очаква се поразените от тази болест американски граждани да нараснат до около 14 милиона до 2050 г.

Някои учени смятат, че болестта на Алцхаймер е проблем, свързан с натрупването на отпадни метаболитни продукти в мозъка. Такъв продукт е например веществото бета-амилоид. Това е белтъчен фрагмент – остатък от по-голям белтък, за който се смята, че изгражда връзките между невроните (нервните клетки) в младия, развиващ се мозък. Функцията му при възрастните не е изяснена. Мозъкът има способността да се освобождава от излишното количество бета-амилоид, но понякога, особено при липса на достатъчно сън, този очистващ механизъм се нарушава. Бета-амилоидът започва да се събира в малките бразди между клетките на мозъка. В един момент се формират плаки (амилоидни плаки), които водят до редица проблеми, като възпаление и образуване на т.нар. тау-белтък, който уврежда невроните. Съдържанието на белтъка тау в гръбначно-мозъчната течност е високо при хора с болест на Алцхаймер.

При скенер на мозъка на хора на възраст между 40 и 65 години, с фамилна обремененост от болест на Алцхаймер, се установило че при тези, които се оплаквали от нарушения в съня, се откриват повече амилоидни плаки, отколкото при тези, които спели добре. Изследването на гръбначно-мозъчната течност показало повишено количество на тау-белтък и вещества сходни с бета-амилоид.


РЕКЛАМА:

***

Подобно изследване е направено при хора на възраст над 70 г. Тези, които страдали от безсъние имали повече амилоидни плаки в мозъка. Две години по-късно, при същите тези хора е установено, че акумулацията на плаки била значително по-напреднала в сравнение с хората без проблеми в съня.

При друг експеримент е направено сравнение на изображенията, получени от скенер на мозъка на 20 души по време на почивка и след 31 часа безсъние. Резултатите показват, че при повечето участници, след дългия период на липса на сън, съдържанието на бета-амилоид се увеличава с 5% в две зони на мозъка – таламус и хипоталамус. Тези две области се поразяват най-рано от болестта на Алцхаймер. Останалите области на мозъка били по-слабо засегнати. Увеличение от 5% на съдържанието на бета-амилоид след една безсънна нощ не е никак малко, като се замислим какво би станало при системно недоспиване ден след ден, година след година.

Акумулация на амилоид-бета (в жълто) в мозъка на добре отпочинали хора (вляво) и на хора, прекарали без сън 31 часа (вдясно). Със стрелка е отбелязано повишено количество амилоид-бета в хипокампуса. Credit: E. SHOKRI-KOJORI/NIH
Акумулация на амилоид-бета (в жълто) в мозъка на добре отпочинали хора (вляво) и на хора, прекарали без сън 31 часа (вдясно). Със стрелка е отбелязано повишено количество амилоид-бета в хипокампуса. Credit: E. SHOKRI-KOJORI/NIH

Друг експеримент, включващ хора на възраст 20-30 години показва различни от очакваните резултати. Направено е сравнение между съдържанието на бета-амилоид в гръбначно-мозъчната течност след 5 нощи, прекарани в сладък сън и след 5 нощи само с по 4 часа сън. Част от участниците се съгласили да прекарат дори 8 нощи с по 4 часа сън. Изследването обаче не показало разлики в количествата на изследваното вещество. Изследователите си обяснили този факт с това, че в опита участвали здрави млади хора. Те предположили, че при младите индивиди мозъкът се възстановява за по-кратко време, с по-малко сън, в сравнение с тези на средна възраст и нагоре.

Изследователите са изправени и пред друга дилема. От една страна, те смятат, че безсънието е фактор за развитие на болестта на Алцхаймер. От друга страна, е установено, че самата болест причинява безсъние. Възниква въпросът кое от двете е първопричината.

Сънят е от първостепенно значение за правилното функциониране на мозъка. Дори най-просто устроените животни се нуждаят от сън. Мухите и червеите също спят. Бозайниците са изключително зависими от съня. Ако плъхове бъдат държани будни, те умират в рамките на един месец, а понякога и само за няколко дни. Изследванията показват, че при недоспалите мишки се образуват над два пъти повече амилоидни плаки за месец в сравнение с тези, които спят достатъчно.

Установено е, че съдържанието на бета-амилоид в течността около невроните при дълбоко заспали мишки е около 25% по-ниско в сравнение с това при мишки държани будни. Предполага се, че продължителното недоспиване в един момент ще доведе до агрегиране на бета-амилоид и образуване на амилоидни плаки.

Високото съдържание на бета-амилоид в мозъка на мишки нарушава техния сън. При подаване на ниски дози приспивателно, животните спели по-добре. След приятната дрямка, в будно състояние тяхната памет и способността им да се ориентират се подобрявали.

При плодови мушици с генетични модификации, имитиращи неврологичните увреждания при болестта на Алцхаймер, когнитивните проблеми на заболяването също били премахнати чрез приспиване.

Интересен е фактът, че лимфната система, отговорна за отвеждането на отпадни продукти от тялото, не стига до мозъка. Учени допускат, че мозъкът има своя скрита лимфна система. Направени са изследвания на циркулацията на гръбначно-мозъчната течност през мозъка. Преминавайки през мозъка тази течност „измива“ невроните и отнася със себе си ненужните метаболитни остатъци, включително бета-амилоид. При опити с мишки е установено, че циркулацията на течността е значително по-слаба в будно състояние. По време на сън, пространствата между мозъчните клетки се разширяват с около 60%, поради което потокът ѝ се засилва.

Проведени са изследвания за проследяване на движението на гръбначно-мозъчната течност и при хора, чрез използване на ядрено-магнитен резонанс. Сравнена е циркулацията на течността при здрави хора с тази при хора, страдащи от хидроцефалия (повишено съдържание на гръбначно-мозъчна течност в кухините на мозъка). Резултатите показали, че движението на течността при болните хора е забавено.

Все още учените не могат да дадат категоричен отговор на въпроса може ли добрият сън да ни предпази или излекува от болестта на Алцхаймер? Но въпреки това, резултатите са обнадеждаващи.

Проведено е изследване на хора със сънна апнея. Това е състояние, при което по време на сън дишането спира и води до периодично събуждане. Хората със сънна апнея показват признаци на Алцхаймер на по-млада възраст от тези без нарушения в съня. Използването на апаратура, която да осигурява непрекъснато положително налягане на въздушния поток, значително подобрява съня и забавя когнитивните процеси на заболяването.

Превод: Камелия Миладинова

Източник: Science News


Европейска нощ на учените 2022 г.: