Направи дарение на училище!

Автор: Женя Иванова, психолог

Резюме: В статията е изложена темата за самооценката. Дадено е определение за това какво представлява самооценката, какво е класическото разбиране за видовете самооценка. Предложена е нова идея за разбиране и работа над самооценката чрез механизма на стабилност и механизма на нестабилност, като е споменат основният план за постигане на корекция с резултати.

Ключови думи: самооценка, ниска, висока, адекватна самооценка, стабилна самооценка, нестабилна самооценка, механизъм на стабилна самооценка, механизъм на нестабилна самооценка.

Практическият опит показва, че човек често не вярва на себе си. Поради това възникват различни трудности. Когато не вярваме на себе си, в нас се появяват различни ограничения. Много от тях ние не разбираме, не осъзнаваме кое именно управлява нашето поведение, какво управлява един или друг наш избор.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Самооценката е в основата на това да достигнем до висоти, където не сме предполагали, че можем да бъдем или да се превърнем в безполезни създания без каквито и да било претенции. “Енциклопедия по психология и поведенческа наука“ дава следното определение за самооценката: Самооценката е начинът, по който човек се чувства по отношение на себе си, включително степента, до която има самоуважение и себеприемане. Самооценката е чувството за личната ценност, компетентност, които хората свързват със своята Аз-концепция. Или самооценката е процес и резултат на оценяване на собствените качества и достойнства. Американският психолог и философ Уилям Джейм (1842-1910) изразява самооценката със следната формула:

Самооценката = успех(постижения)/претенции

Собствената ни самооценка управлява самите нас, влияе върху нашата психологическа и социална компетентност, върху това как по-лесно да разбираме себе си, как по-лесно да управляваме своето поведение, върху това да разбираме другите и да намираме с тях общ език.

Защо е толкова важна темата за самооценката? Самооценката влияе върху нашия личен живот – върху трудностите или върху успехите ни, върху кариерата ни, върху емоционалния ни фонд, върху чувствата, които изпитваме и върху това какви да бъдат чувствата ни. Всички тези неща влияят върху целите, които си поставяме в живота, а целите ни са свързани с кариерата, с финансовото положение, със семейството, с изграждането на приятелства.

Върху формирането на самооценката влияние оказват още:

• характерът, начинът на живот, отношенията „родители-деца” в семейството;
• натрупаният опит в детско заведение, училище, ВУЗ и извън тях в живота;
• наличие на заболявания;
• външни физически данни;
• правилните или изкривените представи за себе си;
• реакциите на околните и външните обстоятелства и ситуации;
• религиозните вярвания;
• културните и традиционните ценности и обичаи.

Класическото понятие за видовете самооценката я разглежда като ниска, висока и адекватна.

Ниската самооценка се формира, когато говорим негативно, когато възприемаме себе си негативно, когато изпитваме негативни чувства към себе си и имаме поведение, което е негативно спрямо нас, когато имаме вътрешни негативни диалози. Ниската самооценка ни прави объркани, неустойчиви, несвързани със себе си и пасивни.

Ниска самооценка имат хората, които са стеснителни, които избягват сложни ситуации, които нямат сили да предприемат решителни действия и са склонни са да се самообвиняват, бягат от отговорност, потиснати са и често изпитват чувство на вина, страх, изгубили са любовта към себе си. Такива хора са обикновено силно мотивирани да се предпазват от бъдещи загуби и да избягват събития, които ги заплашват.

Хората с висока самооценка се чувстват значими, осъзнават своите ценности, притежават емоционално равновесие, осъзнават, че са несъвършени, но това не омаловажава чувството им за значимост; по-рядко изпитват чувство за вина и срам, уверени са в себе си, умеят да се справят с безпокойствата си, умеят да стабилизират ситуацията и да вземат правилни решения. Търсят постоянно възможности за собственото си развитие, самопознание, търсят ефективно общуване, склонни са да преразглеждат убежденията си и увереността си като се съобразяват с чуждото мнение, стремят се към разбиране на събеседника и обкръжаващия свят, умеят да носят отговорност, могат обективно да оценяват собствените си възможности и да си поставят разумни цели и очаквания.

Хората с адекватна самооценка умеят да обръщат обстоятелствата в своя полза, спокойно приемат конструктивни критики, способни са да се справят в ситуации изпълнени със стрес, емоционално напрежение, да овладяват волята си, да се владеят психически и да владеят психически стресовите ситуации. Имат желание не само да получават, но и да споделят; умеят да се справят с негативните емоции.

Всички класически източници за самооценката говорят само за едно –когато имаме занижена самооценка как да я повишим, когато имаме завишена самооценка как да я направим нормална, адекватна. За един и същ човек, хората имат различно мнение. За един и същ човек едни ще кажат, че у него всичко е нормално, а други, че е високомерен, или че е неуверен и самооценка му е ниска. Също, в зависимост от ситуацията, събитията, хората, възприемаме себе си по различен начин. Понякога чувстваме, че самооценката ни е завишена, а друг път, че е занижена. Не можем да кажем, че самооценката ни винаги е постоянна или еднаква. Трябва да се разбира обаче, че винаги се стремим да я съхраним на определено ниво, но тя е сцеплена за външни обстоятелства.

Когато сме с нестабилна самооценка почти винаги сме в сътояние на апатия, на униние, а това понижава самооценката ни. В такива състояния започваме да избягваме подобни ситуации, започваме да изграждаме самозащити, за да не се понижи самооценката ни, а да се съхрани на приемливото за нас ниво, да се чувстваме стабилно, да не се чувстваме уязвими. Когато самооценката ни всеки път се разклаща от неблагоприятни за нас ситуации, естествено е да се стремим с все сили да се закрепим за нещо по-стабилно, за да не сме дисбалансирани всеки път. Като правило много хора с нестабилна, проблемна самооценка с възрастта стават все повече и повече пасивни, т. е с натрупването на опита се учим да защитаваме своята самооценка и да не я поставяме под въпрос. И това правим като избягваме ситуации, които потенциално могат да уронят самооценката ни. Винаги целта ни при подобни обстоятелства трябва да бъде да съумеем да стабилизираме самооценката си.

Във всеки вид самооценка действа механизмът на нестабилност. Механизмът на нестабилната самооценка води до това човек да се чувства нещастен и непълноценен. В това състояние самооценката е ниска, съществува усещането, че околните не признават правата ни и нямаме одобрението им.

Повечето психолози съветват как да повишим самооценката си, но самооценката има още един механизъм – механизмът на стабилност. Състоянията на самооценката – ниска, висока или адекватна – са временни явления. Механизмът на стабилната самооценка се заключава в това, че в някои ситуации самооценката пада, а в други се покачва, т. е. самооценката е свързана с някакви външни обстоятелства. Това, което се случва във външния свят, влияе на това как се отнасямe към него. Това как се отнасямe към себе си, влияе на това как възприемамe света, как се чувствамe в дадения момент. Тези произволни, случайни външни събития могат да доведат до промяна на представани за самите нас. Това отнема жизнения ресурс, отнема жизнените сили и енергия.

В концепцията за стабилна и нестабилна самооценка е важно не как околните ни оценяват, а това какво ние мислим за себе си, как оценяваме сами себе си, как се формира самооценката ни, как се формират нашите силни и слаби страни, какви са целите ни. От същността на тези прояви се формира нашата комплексираност, тревожност. Така възникват въпросите: Как може да подобрим ситуацията? Как ставаме зависими от чуждото мнение и какво да предпиемем, за да не сме зависими от него и да постигнем вътрешна хармония със себе си? Откъде възниква потребността да поставяме себе си по-горе или по-долу от другите?

Когато се запази стабилността на самооценката ни, преставаме да бъдем зависими от мнението на околните, получаваме яснота за това какво искаме да постигнем в живота, променяме мотивацията си, по-добре подреждаме отношенията си със семейството, с приятелите, с колегите; постигаме емоционална стабилност, осъзнаваме своите индивидуални сложности и умеем да се справим с тях. Работата над стабилната самооценка ни извежда на ново ниво на развитие на личността ни. Когато самооценката ни е стабилна, придобиваме свобода и независимост от мнението и становището на другите, преставаме да се опитваме да угодим на всички около нас и да доказваме, че сме добри, научаваме се да защитаваме интересите си, научаваме се конструктивно да реагираме в сложни ситуации, намираме цели в живота си и се откъсваме от безкрайното въртене в кръг, а най-важното – отношението ни към самите нас става стабилно и здравословно. Когато работим над стабилността на самооценката, можем да се освободим от такива чувства като вина, срам, срамежливост, нерешителност, мързел, апатия, пасивност. Можем да коригираме в себе си онези черти, които не ни устройват. Работата над стабилната самооценка извежда човека на ново ниво на собствено развитие на личността.

С работата над стабилната самооценка се поставя цел и стремеж да се направи така, че самооценката да не зависи от събитията, които се случват около нас в живота, а да се постигне вътрешна стабилност. Способите за корекция на стабилността на самооценката са различни, но ефективност може да се постигне, ако се приложи последователност от стъпки, а именно: осъзнаване на потребността от това, диагностика, първични резултати, план за промяна, мониторинг върху измененията, развитие на самооценката до ново ниво на стабилност. Осъзнаването включва да се разбере какво означава нестабилната самооценка. При диагностиката се определя типът на самооценката, как се проявяват поведенческите признаци, личните водещи модели на построяване на отношението към себе си и към околните. При стъпката „първи резултати” се експериментират способи за повишаване на самооценката, а в плана за промяна се вземат практически решения за корекция самооценката и поведението.

Работата над стабилната самооценка води до това, че променяме в правилна посока отношението си към живота и отношението към самите себе си. Това ни помага по-ясно да чуваме вътрешния си глас, да придобиваме умения да управляваме живота си, да се свържем правилно със себе си и другите, да не се страхуваме от скептицизма на другите и да не се притесняваме от собствените си съмнения, да се чувстваме силни, а не жертви на родителите си, на обстоятелствата или на живота.

Повечето от нас лъкатушим в една или друга посока, защото самооценката ни зависи от външните обстоятелства, чувстваме се зависими от околните, страхуваме се да изкажем собственото си мнение и да отстояваме правата си. Чувстваме, че често обикаляме в кръг, чувстваме се несвободни, неспособни да постигаме желанията си. Ако искаме да осъзнаем истинските си цели в живота, да имаме хармонични отношения със самите себе си и с другите хора, да изпитваме радост, увереност в себе си, трябва да имаме стабилна и правилна самооценка за себе си, а това означава да притежаваме увереността, че сме ценни, значими, достойни и обичани хора.

Библиография:

1. Крейгхет, У., Е., Немероф, Ч., Б., ред., Енциклопедияпо психология и поведенческа наука., Наука и изкуство, София, 2008, стр.1086 – 1087.
2. Образовательный центр Вадима Куркина, Основы стабильной самооценки, http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:ZbunI3OpyNgJ:vadimkurkin.com/, 15 май 2017 – 26 май 2017.
3. 3. Стаматов Р., Минчев Б., Психология на човека, ИК „Хермес“, Пловдив, 2005, стр.247-256.
4. Хант, Дж., Ключи, Ассоциация „Духовное возрождение“, Москва, 2001, стр.85-99, tttp://www.klex.ru/.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!