Един случаен разговор с неин колега в Лос Анджелис става причина датският куратор Лине Клаусен Пидерсен да се заеме с проследяването на мистерията около потъването на венециански кораб от XVI век и да започне работа по организирането на голяма международна изложба на съкровищата, намирали се на борда на злополучния съд по време на неговото корабокрушение.
През 1583 г. корабът „Гаджана” отплава от италианския град, натоварен със стоки, изработени от най-изкусните европейски занаятчии от Венеция, Виена, Берлин, Нюрнберг и Любек, сред които има красиви полилеи, хиляди чаши за вино, мъниста, очила с обвити в кожа рамки и по чудо запазен топ от бродирана коприна с дължина 30 метра, а освен това и стотици оръдия и гюлета. Всички тези изделия са предназначени за османския султан Мурад III, който по същото време строи нов дворец за своя харем.
Но корабът така и никога не достига своята крайна цел – Константинопол. При загадъчни обстоятелства „Гаджана” потъва в Адриатическо море край бреговете на днешна Хърватия. Преданието разказва, че корабът е бил потопен от капитана, който изчезва с част от превозваните диаманти. Заради високата си стойност товарът е бил застрахован и голяма част от документите оцеляват във венецианските архиви. „Действително един комплект диаманти е бил регистриран, но друг, който се е намирал на борда, явно е останал нерегистриран. Това е част от легендата“, споделя Пидерсен.
Целият материал е достъпен само с Абонамент за сп.”Българска наука”.
Виж повече за Абонамента тук.
