Биология Земя 

Руските учени откриха следи от глобалното затопляне в тибетските кедри

Според руски климатолози годишните пръстени на тибетските кедри показват, че глобалното затопляне е започнало да влияе върху екосистемите в тази част на Китай още в началото на 80-те години, се казва в публикация на Руския научен фонд.

„Съвременните начини за оценка на влиянието на климата върху растителността са несъвършени. Сателитните дистанционни наблюдения обхващат едва последните 35 години. За да бъдат разрешени противоречията е необходим набор от наземни данни за по-дълъг период”, отбелязва Владимир Шишов, климатолог от Сибирския федерален университет в Красноярск.

За подобен индикатор идеално подхождат годишните пръстени на дърветата, които са расли на едно място в продължение на няколко столетия. Дърветата и другите видове растителност са чувствителни към най-малките промени в климатичните условия  повишаване или понижаване на температурата, енергията на слънчевото излъчване и други фактори. Всички тези събития се отразяват на формата и дебелината на годишните кръгове – слоевете на дървесината в ствола, който се формира през сезона на растеж. Смята се, че тъмните кръгове съответстват на неблагоприятните условия на средата, а светлите – на благоприятните.

Благодарение на това старите дървета дълголетници представляват много подробни и точни климатични летописи, които при изследване показват как са се променяли температурите и количеството валежи, но и обясняват кога са избухвали свръхнови и други космически катаклизми при проследяване на нивото на редки изотопи в годишните пръстени.

Изследователите се интересуват как се е променяла скоростта на израстване на дърветата при повишаване и понижаване на средногодишните температури, свързани с природни и антропогенни климатични промени.

Тибет, както и много други региони в света, би трябвало да бъде първата „жертва“ на глобалното затопляне, влияещо на планините и приполярните райони много по-силно и по-бързо, отколкото в умерените и тропическите ширини. По тази причина учените отдавна се интересуват дали в Тибет се наблюдават първите следи от подобни промени и ако е така, то кога са се появили те.

С подкрепата на Китайската академия на науките, руските климатолози са измерили диаметъра на годишните пръстени при няколкостотин кедри, расли на 20 места в Тибет през последните 55 години. Използвали са данните, за да създадат виртуален аналог на тибетската гора и да изчислят промяната в скоростта на нарастване на биомасата от 1960-та до 2014 година.

Оказва се, че до 1981 г. тибетските кедри да започнали да растат през пролетта и са завършвали растежа си през есента приблизително по едно и също време, но след това ситуацията се променя. От 1982 г. нататък продължителността на вегетативния период започва да нараства, като се увеличава както през пролетта, така и през есента. Като цяло кедрите започват да растат с шест дни по-рано в сравнение с предишни исторически епохи, а самият период на растеж е удължен с 10 дни.

В близко бъдеще учените планират аналогични изследвания в други региони на Северното полукълбо. Това ще помогне да се състави по-пълна картина на това как реагират екосистемите на планетата на глобалното затопляне.

 

Превод: Анна Фуцкова

Източник: РИА Новости

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close