Русия (Russia)

Русия (Russia)

http://image.nauka.bg/geo/durjavi/russia/russia226.gif

Русия отново демонстрира мускули като световна сила, след десетилетието на икономически страдания и политическа нестабилност последвало разпада на Съветския съюз през 1991 г.

Налице е нов политически ред, а икономиката се възстановява и бележи ръст след срива през 1998 г., като е захранвана от приходите от продажбата на огромните руски природни богатства, немалки част, от които са от нефт и природен газ. Притежавания от държавата монополист Газпром е най-големия в света производител и износител на газ и задоволява растящите нужди на Европа.  

Обхващаща 11 часови зони, Русия е най-голямата по територия държава в света, въпреки, че големи пространства в северната и източната част са негостоприемни и рядко населени.  

Основни данни
Страната впечатлява със своите разнообразие и големина. Огромната евразийска земна маса покрива повече от 17 милиона кв. км, с климат променящ се от арктически на север, до предимно умерен на юг.  


РЕКЛАМА:

***

По време на приватизиранията през 90-те години на ХХ век Русия даде възможност на предприемачите за богат улов. Малцина от тях, често наричани олигарси, придобиха огромен дялове в енергетиката и медиите. Някои аналитици вярват, че тогавашният президент Борис Елцин е разрешил влиянието на олигарсите да стигне твърде далеч, но неговия наследник Владимир Путин бързо изясни, че няма да позволи подобно нещо, докато е на власт.

Някои олигарси бяха обвинени в престъпления и част от тях намериха за необходимо да напуснат Русия.  

Друг един от тях, Михаил Ходорковски, бивш президент на компанията Юкос ойл е осъден на 8 години в наказателна колония в Сибир, по обвинение в измами и данъчни престъпления.  

Той не ограничи дейността си само в бизнеса, а обяви подкрепа за либералната политика. Имуществото на Юкос по-късно бе придобито от държавния нефтен гигант Роснефт.  

http://image.nauka.bg/geo/durjavi/russia/redsquare_getty.jpg
Годишният парад по случай Деня на победата отбелязва края на Втората световна война


Възраждането на Русия

По време на президентството на Владимир Путин Русия се възстанови от загубената увереност, която засегна страната след разпада на Съветския съюз и придоби възобновено чувство за национална гордост, подкрепено от процъфтяваща икономика и самоуверена външна политика.

В синхрон със самочувствието си на голяма световна сила, Русия сега не се бави да предприеме действия, когато счита, че интересите и са застрашени, дори когато тези действия са причина за сблъсък със Запада.  

Действията на държавите, които преди са били част от Съветския съюз, насочени към по-близки връзки със САЩ и ЕС бяха наблюдавани с тревога от Кремъл, което доведе до насърчаване на сепаратистки тенденции в тези страни.

През август 2008 г. продължителна свада относно два откъснати региона ескалира във военен конфликт между Русия и Грузия. Русия изпрати войници в Грузия и обяви, че признава независимостта на Абхазия и Южна Осетия, предизвиквайки гневни реакции в Запада и увеличавайки страховете, че се задава нова Студена война.  

По същото време Русия бе разгневена от американския план за разполагане на противоракетна система в Източна Европа и заяви, че може да отговори чрез насочване на своите ракети към съоръженията на този щит.  

Друг източник на раздразнение между Русия и САЩ е ролята на Москва в иранската ядрена енергийна програма. През 2005 г. Русия се съгласи да достави гориво за иранския ядрен реактор в Бушер и отказваше да подкрепи налагането на санкции над Иран от страна на ООН.  

Икономическата мощ на Русия се основава на нейните ключови природни богатства – нефт и газ. Енергийният гигант Газпром е свързан с Кремъл и критиците твърдят, че компанията може да се счита за икономически и политически инструмент на Кремъл.  

Във времена на увеличена загриженост за енергийната сигурност, Москва неколкократно напомни на останалия свят за могъществото, което тя притежава като голям енергиен доставчик. През 2006 г. тя прекъсна доставките на газ за Украйна след спор между страните, действие което рефлектира над доставките на газ за Западна Европа. 


Етническо и религиозно деление

Руснаците са повече от 80% от населението, а православното християнство е основна религия, но има много други етнически и религиозни групи. Мюсюлманите са съсредоточени сред волжките татари, башкирите и в Северен Кавказ.  

Размирната южна република Чечня от дълго време е трън в очите на Русия. Хиляди са умрели откакто руските войски са изпратени през 1994 г. да потушат сепаратисткия бунт.  Москва е убедена, че каквото и да е отпускане на нейната хватка над Чечня ще превърне целия Кавказ в леговище на престъпници и ислямистки бойци и за да предотврати това поддържа там голям брой войници. Руските сили в Чечня са обвинявани от правозащитни организации в чести насилия над обикновеното население. Въпреки това критиките на Запада към действията на Кремъл в Чечня намаляха след атаките в САЩ от 11 септември.  

Оттогава Москва представя войната си насочена срещу чеченския сепаратизъм като част от световната война срещу международния тероризъм. Тя настоява, че нейната твърда политика действа и че мирът се завръща. Фактически, през 2009 г. руските власти се чувстваха достатъчно уверени относно ситуацията в Чечня, за да обяви формален край на военната операция срещу бунтовниците.  

http://image.nauka.bg/geo/durjavi/russia/petersburg_ap.jpg

Държавният Ермитаж в Санкт Петербург е поместил огромна колекция на произведения на изкуството


Факти
Официално име: Руска Федерация
Население: 142.8 милиона (ООН, 2008)
Столица: Москва
Площ: 17 мил. Кв. км. (6.6 мил. Кв. мил.)
Официален език: Руски
Основна религия: Християнство, Ислям
Средна продължитеност на живота: 59 години (мъже), 73 години (жени) (UN)
Парична единица: 1 тубла = 100 копейки
Основен износ: Нефт и нефтени продукти, природна газ, дървесина, метали, химични продукти, оръжия и военни машини
Брутен национален приход на глава от населението: US $7,560 (Световната банка, 2007)
Интернет домейн: .ru
Международен телефонен код: 7

Лидери

http://image.nauka.bg/geo/durjavi/russia/medvedev.jpg
Президент: Дмитрий Анатолиевич Медведев

Дмитрий Медведев положи клетва през Май 2008 г, като стана третия президент на Русия след разпадането на Съветския съюз.  

Избран за наследник на бившия президент Владимир Путин, г-н Медведев спечели малко над 70% от гласовете в изборите през март.

Той проведе доста сдържана кампания, но получи широко медийно отразяване и през цялото време бе фаворит да спечели вота. След като стана ясно, че печели, той заяви, че се надява да работи с г-н Путин, като негов премиер, за повишаване на качеството на живот на руснаците.
Той също заяви, че ще няма да има значими промени във външната политика на Русия. През август 2008 г. той показа, че е твърдо решен да поддържа твърдата позиция на своя ментор, когато по време на разгара на конфликта между Русия и Грузия, той заяви, че Русия не желае нова Студена война, но не се страхува от нея.  
Независимо от това се наблюдава едно по-либерално отношение. През април 2009 г. той каза в интервю пред един от последните медийни източници, критични към Кремъл – ежедневника Новая Газета, че не трябва да се правят компромиси с демокрацията за сметка на просперитета.  

Дмитрий Медведев е на 42 години и е свързван с Владимир Путин още от началото на 90-те години на ХХ век,когато двамата участваха в политическия живот в Санкт Петербург.  

Г-н Медведев има юридическо образование и водеше кампанията на г-н Путин за президентските избори през 2000 г.  В последствие той работи като председател на Газпром и като първи заместник министър-председател, като отговаряше за социалната сфера.  

http://image.nauka.bg/geo/durjavi/russia/putin1_ap.jpg
Премиер: Владимир Владимирович Путин  

Бившият президент Владимир Путин бе назначен за премиер на Русия на 8 май 2008 г., един ден след като неговото протеже Дмитрий Медведев, положи клетва като президент.  

С безпрецедентното преместване на г-н Путин от Кремъл на премиерския пост завърши внимателно подготвяния и целящ о ставането му на власт преход.

Като премиер, той обеща да обуздае инфлацията, да намали данъците и да увеличи социалните разходи. Г-н Медведев заяви, че неговия политически ментор ще има „ключовата роля“ във формирането на развитието на страната през следващото десетилетие.

Заради конституцията на страната г-н Путин не можеше да се кандидатира за трети президентски мандат през март 2008 г.  

Той бе избран за втори път за президент с голяма разлика през март 2004 г., печелейки около 70% от гласовете. Най-близко до него от конкурентите му беше комунистическият кандидат, събрал 14%.  

Владимир Путин, който е роден в Санкт Петербург през 1952 г., започва кариерата си в редиците на КГБ. От 1990 г. той работи в управата на Санкт Петербург, след което се мести в Москва през 1996 г. От август 1999 г е премиер.  

Той бе назначен за временно изпълняващ длъжността президент след оставката на неговия предшественик Борис Елцин, който представи г-н Путин като човек, който може „да обедини около себе си тези, които ще възродят Велика Русия“.  

Той спечели президентските избори през май 2000 г., печелейки голяма популярност с обещанието за твърда линия на поведение срещу чеченските бунтовници.  

Медии
Руският тв сектор е доминиран от канали, които са или държавна собственост, или са притежавани от компании с близки връзки с Кремъл. Правителството е собственик Първи канал (ОРТ1) и РТВ, а контролираният от правителството гигант Газпром е собственик на НТВ. Критиците твърдят, че в резултат страда независимата журналистика.  
За повечето руснаци телевизията, в частност националните канали, са главен източник на вътрешни и международни новини.

В радио и тв пазара има голяма конкуренция, ТВ каналите, собственост на или повлияни от правителството привличат голяма аудиенция. Стотици радиостанции изпълват ефира, държавните радио мрежи се конкурират с музикално ориентирани комерсиални УКВ станции.  

В края на 2005 г. стартира англоезичния канал Russia Today. Новинарската станция е създадена от Кремъл с цел да представи „глобалните новини от руска гледна точка“.  

Има над 400 ежедневника, за всеки вкус и мнение. Големите национални вестници са базирани в Москва, но много читатели в регионите предпочитат местните вестници. Няколко влиятелни ежедневника бяха закупени от компании в близки връзки с Кремъл.  

Конфликтът в Чечня бе посочен за причина за правителствените атаки срещу свободата на пресата. Журналисти бяха убити в Чечня, а други бяха отвлечени или се намират в неизвестност.  

В Москва, a и другаде журналисти са били тормозени или физически малтретирани. В частност се твърди, че на риск са изложени репортерите разследващи аферите на политическия и корпоративния елит.

Организацията за защита на медиите „Репортери без граници“ изрази безпокойство за „липсата на плурализъм в новините и информацията, интензивните мерки срещу журналистите… и драстичното положение със свободата на печата в Чечня“.  

Около 30 милиона руснаци ползват интернет (Internet World Stats, 2007).

Преса

Komsomolskaya Pravda – широко разпространен ляв ежедневник, собственост на енергийната групировка YeSN
Kommersant – бизнес-ориентиран ежедневник, собственост на стоманения магнат Алишер Усманов
Moskovsky Komsomolets – популярен частен московски ежедневник  
Izvestia – популярен ежедневник, собственост на държавния газов монополист Газпром  
Rossiyskaya Gazeta – ежедневник, собственост на правителството  
Nezavisimaya Gazeta – влиятелен частен ежедневник  
Trud – ляв ежедневник, собственост на Промсвязбанк  
Argumenty i Fakty – популярен седмичник собственост на Промсвязбанк  
Novaya Gazeta – излиза два пъти в седмица, известен с разследващата си журналистика, със страници и на английски език  
The Moscow Times – англоезичен ежедневник  
The Moscow News – англоезичен седмичник  

Телевизии

Russia TV Channel – национален канал, собственост на Всерусийската държавна телевизионна и радио компания (ВГТРК)  
Channel One – национален канал, 51% държавна собственост, 49% се държат от частни акционери  
NTV – национална телевизия собственост на държавния Газпром  
Centre TV – собственост на правителството на Москва
Ren TV – базирана в Москва комерсиална станция със силна регионална мрежа
Russia Today – финансиран от държавата международен новинарски англоезичен канал, разпространяван чрез сателит

Радио

Radio Russia – национална мрежа, собственост на Всерусийската държавна телевизионна и радио компания (ВГТРК)  
Ekho Moskvy – редакционно независима станция, мажоритарен собственик е държавния Газпром  
Radio Mayak – национална мрежа собственост на държавата  
Russkoye Radio – голяма частна мрежа с музикална насоченост  
Voice of Russia – държавна радиостанция насочена към чужбина, излъчва на английски и други езици  

Новинарски агенции

Itar-Tass – държавна, със страници на английски език
RIA-Novosti – частна, със страници на английски език  
Interfax – частна, със страници на английски език


Европейска нощ на учените 2022 г.: