History of Russia, 1682-1762 – карта
– http://image.nauka.bg/history/world/History_of_Russia,_1682-1762.jpg

1505—1533 г.
Васили III (син на Иван III) — Велик княз московски. Присъединява към Великото московско княжество Псков (1510 г.). Бори се с Кримското и Казанското ханство, Рязанското (1521 г.) и Новгород-Северското княжество (1522 г.), Във война с Полша и Литва, завзема Смоленск (1514 г.). Продължава обединяването на руските земи в една централизирана държава.

1533—1584 г.
Управление ма Иван IV Грозня (син на Васили III). Силните все още настроения от периода на феодалната разпокъсаност, затрудняват укрепването на централната власт. Нейни противници са болярите, чието привилегировано положение и особените им права са ограничени. Възползувайки се от непълнолетието на Иван IV, след смъртта на регеятката — великата княгиня Елена Глинска (1538 г.), болярите завземат властта. Управлението на различни болярски родове предизвиква недоволство в страната, което довежда до въстание в Москва (1547 г.) срещу болярската власт. Иван IV е коронясан и приема през 1547 г. титлата цар. Той използва въстанието, за да отстрани болярите и установява с помощта на дребната и средната аристокрация и на градовете — силна централизирана власт. През 1547 — 1552 г. превзема Казанското ханство, през 1556 г. — Астраханското. Така в границите на руската държава влизат земите по цялото течение на Волга. Основна цел на външната политика на Иван IV става борбата за овладяване бреговете на Балтийско море — т. нар, „Ливонска война“ (1558—1583 г.). Тя завършва с неуспех. По време на управлението на Иван IV казашкият атаман Ермак Тимофеевич започва завладяването на Сибир, стигайки до поречието на р. Об — в Западен Сибир (през XVII в. русите постепенно заемат Източен Сибир и стигат до Тихия океан и границата с Китай). Московската държава започва съдебни, административни и военни реформи за централизацията на държавата. Царят издава нов сборник закони („Судебник“ — 1550 г.). Премахва последните едри териториални феодални владения. Издава нова разпоредба за военната служба, която определя вида на въоръжението и броя на личния състав в зависимост от размера на притежаваната земя. По западноевропейски образец завежда въоръжена пехота с огнестрелно оръжие (стрелци) и артилерия.

1565 г.
Въвеждане на „опричнина“. Предателството на болярите и неуспехите в Ливанската война принуждават Иван Грозни да предприеме извънредни мерки, известни като опричнина. Опричнината е насочена и срещу антифеодалната борба на народните маси. Държавата е разделена на две части: земска и опричнина. Във втората част спадат централните и северните територии с голямо икономическо и военно значение. Редици феодали, живеещи в тях, са изселени в земските области. Именията на преселените са дадени на близки нему дворяни. Опричнината намалява могъществото на болярите, противопоставящи се на централизираната власт. По времето на Иван Грозни продължава ограничаването на правата на селяните, засилва се крепостния гнет и данъчното облагане. Ускорява се и процесът на завземане земите на селяните. Крепостничеството става определяща форма на феодалните отношения. През 1572 г. опричнината е официално отменена. Тя фактически продължава да съществува под названието „государев двор“ до 1576 г., когато отново е възстановено единното управление на цялата държава. В историографията няма единно мнение за цялата дейност на Иван Грозни и по-специално за опричнината.

Разбери повече за БГ Наука:

***

1584-1598 г.
Управление на Фьодор Иванович (син на Иван IV Грозни). На практика властта е в ръцете на могъщия болярин, шурея на Фьодор — Борис Годунов, който играе важна роля в двора на Иван Грозни. След смъртта на Фьодор и отмирането на династията на Рюриковичовите, Борис Годунов е избран за цар от земския събор (представители на църквата, болярите и аристокрацията).

1589 г.
В Москва е основана православна патриаршия. Руската църква става независима от патриаршията в Константинопол.

1598—1605 г.
Управление на Борис Годунов (ок. 1552 —1605 г.) Продължава политиката на Иван Грозни за укрепване на самодържавието. Побеждава старите болярски родове, като се опира на новото дворянство. Ограничава още повече правата на селяните (в полза на дворянството). Нарастването на експлоатацията води до многобройни бягства на селяни отвъд Волга и в южните украински степи („Дивите поля“). Избухват бунтове Тази ситуация се опитва да използва болярската опозиция, за да свали Годунов и да вземе властта в държавата. Вътрешните борби отслабват държавата.

1605—1606 г.
Дмитри Самозванец (Лъжедмитри I) — авантюрист, представящ се за оцелелият син на Иван Грозни, Дмитри Иванович. Подкрепян от полските панове (Вишньовски и Мнишхови) и със скритата поддръжка на полския крал Сигизмунд III, навляза в Русия. Подкрепят го донските казаци и разбунтувалите се селяни, които се надяват да подобрят положението си. Намира подкрепа и в кръговете на болярската опозиция. Внезапната смърт на Б. Годунов улеснява Дмитри. Праз 1605 г. той превзема Москва. След като заема престола той се опитва да води по-самостоятелна външна политика. Не оправдава надеждите на селячеството за подобряване на положението му. Кризата в неговата вътрешна и външна политика създава условия за заговор на болярството. В средата на 1606 г. Лъжедмитри е убит, а царският трон заема Васили Шуйски (1606—1610 г.), представител на един от най-старите и най-богатите болярски родове в Русия.

1606—1607 г.
Селско въстание, ръководено от Иван Болртников — първата масова съпротива, на селяните срещу феодалния гнет. Въстанието обхваща почти цялата страна, но най-масово е на югозапад, където, селяните са подкрепени от донските казаци. Към въстанието се присъединява градската беднота, дори част от дворянството — недоволна от управлението на болярите. Начело на своята армия Болотников обсажда Москва (X. 1606 г), но е отблъснат от царските войски и се укрива в Калуга, където се отбранява цели четири месеца. Пленен е в Тула и е екзекутиран. В същото време срещу царската власт се бунтува неруското население край Волга.

1609—1618 г.
Полска интервенция в Русия. Вътрешните междуособици в Русия и появата на нови претенденти за трона, (Лъжедмитри II) води до шведска и полска намеса. След разгрома на царските войски край Клушино (1610 г.), болярите свалят от трона Шуйски и избират за руски цар полския княз Владислав (по-късно Владислав III Ваза). Поляците обсаждат московския Кремъл. Протакащите се преговори със Сигизмунд III, фанатизиран католик и противник на православието (който през 1611 г. превзема Смоленск), както и мародерството на полските войски в завзетите територии, водят до избухването на голямо въстание срещу нашествениците. През 1612 г. дворянството и гражданите, предвождани от търговеца К. Минин и княз Д. Пожарски, освобождават Москва и принуждават полските части край Кремъл да капитулират. В 1613 г. Великият земски събор избира за цар, сина на патриарх Филарет — Михаил Романов. През 1618 г. завършва неуспешно опитът на Полша отново да превземе Москва. Сключено е Деулинското примирие (1618 г.). Русия отстъпва на Полша смоленските, чарниговеките и ковгородшеверските земи.

1613—1645 г.
Управление на Михаил Романов, основател на Рамановската династия (1613— 1917 г.). Продължителните вътрешни борби и чуждата интервенция довеждат до отслабване на държавата. Големи пространства в Русия са обезлюдени, градовете са в руини, земеделието, търговията и занаятите са в застой. Голяма роля играят земските събори, включващи представители на висшето духовенство, болярите, дворянството и градовете. През 20-те години държавата започва да се съвзема, засилва се военно, установени са търговски контакти с Азия и Западна Европа, съживяват се промишлеността и търговията. Възникват първите манифактури. Най-вече в металургията, които се превръщат в един от основните клонове на промишлеността.

1617 г.
В Столбово е сключен неизгоден за Русия мир е Швеция. Шведите получават Ижорската земя и гр. Корела с областта около него. Русия е откъсната от Балтийско море. Това се отразява отрицателно върху руската търговия. Център на външната търговия на Русия става гр. Архангелск.

1645—1676 г.
Управление на цар Алексей (р. 1629 г.), наследник на Михаил Романов. Нарастването на класовите противоречия и усилването на данъчния гнет води до избухване на редица въстания в много градове (1648—1650 г.). В тази обстановка царят свиква Земския събор, който приема (1649 г.) т. нар. Книга за правата (Соборное уложение). Този нов законодателен сборник окончателно утвърждава крепостничеството и приковава селяните към земята.

1648—1654 г.
Освободителна война на украинския народ под ръководството на Б. Хмелнкцки срещу полските феодали.

1650 г.
Въстание в Новгород и в Псков, срещу местното дворянство и богатите търговци. Като повод за въстанията служат високите цени на зърното и спекулациите с хляб.

1653 г.
Църковната реформа на патриарх Никои води до разкол в православната църква. Църквата в държавата жестоко преследват сектата на староверците — т. нар. разколници.

1654 г.
Съвет на представители на украинското население в Переяславл (дн. Переяславл — Хмелницки) решава да обедини Украйна (която се намира на левия бряг на Днепър) с Русия. Така завършва освободителната война на украинците срещу Полша (1648—1654 г.).

1654—1667 г.
Руско-полска война за Белорусия и Украйна. Завършва с мирен договор в Андрусово, според който Русия получава левобрежна Украйна, смоленските и черниговските земи. . (През 1655—1658 г., по време на шведското нашествие в Полша, войната е прекратена, а Русия подкрепя Полша във военните действия срещу шведите). Запорожката Сеч минава под съвместния контрол на Полша и Русия.

1666 г.
Казашко въстание в Южна Русия.

1670—1671 г.
Селска война под ръководството на донския казал Степан Разин (ок. 1630— 1671 г.), насочена против феодално-крепостническия гнет. Реакция срещу крепостническите порядки в южните райони на Русия. Въстаналите превземат Астрахан, Царицин (Волгоград), Саратов, Самара (Куйбишев), неуспешно обсаждал Оимбирск. Царското правителство изпраща срещу въстаниците значителни военни сили, които спечелват победа. Разин, предаден от казашките старейшини е пленен и екзекутиран в Москва (6. VI).

1676—1681 г.
Руско-турска война за дчонобрежна Украйна, която след края на полско-турската война от 1676 г. попада под властта на Турция. Според мирния договор от Бахчиеарай (1681 г.) границата между Русия и Турция минава по р. Днепър. Турция признава запорожките казаци за поданици на Русия. Населението в граничните територии получава правото да търси поминък в териториите и на двете държави.

1682—1725 г.
Управление на цар Петър I, (1672— 1725 г.), син на цар Алексей. Петър сваля сестра си — регентката София (1682—1689 г.) и взема цялата царска власт в ръцете си. След смъртта на брат си Иван V (1696 г.) става едноличен владетел на руската държава.

1683—1684 г.
Последен Земски събор. До известна степен тази институция е вариант, (макар и твърде (различен) на съсловията представителства в Западна Европа. По-късно царят свиква само т. нар. Дума, в която влизат представители на аристокрацията и дякове, представляващи бюрокрацията. Заедно е Думата се създава таен съвет, в който царят назначава свои доверени хора. Цар Петър I поставя вред администрацията на държавата, провежда частична реорганизация на армията по западноевропейски образец (Около 1680 г. армията наброявала над 160 хил. войници).

1686—1699 г.
Присъединяване на Русия към антитурската „Свещена лига“ (в нея влизат Австрия, Полша и Венеция). Започва война с Турция, която завършва през 1699 г.

1687—1689 г.
Русия предприема военни походи срещу Кримското ханство (васал на Турция), които завършват с неуспех, макар че облекчават действияга на съюзниците на Русия в „Свещената лига“ на другите фронтове.

1695—1696 г.
Азовеки походи на Петър I. Основна цел е да бъде получен излаз на Азовско море. На 19. VII. 1096 г. е превзет гр. Азов.

1697—1698 г.
Голямо руско дипломатическо пратеничество в Западна Европа. Посещава Кьонигеберг, Хага, Лондон, Рим и Виена, запознава се с военното изкуство на Запада и вербува специалисти за руската армия и флот. В пратеничеството участва и Петър I (под чуждо име). Той стажува в Холандия — в строежа на кораби, а в Англия завършва курс за корабостроене. Сключва съюз е Бранденбургския курфюрст Фридрих III.

1698 г.
Петър I пристъпва към реорганизация на руската армия по западноевропейски образец.

1700 г.
Русия сключва примирие за 30 години с Турция. Получава излаз на Азовско море. Петър I подчинява православната църква на държавната власт. През 1721 г. заменя патриаршията със Синод.

1700—1721 г.
Северна война. Води се между коалицията (Русия, Полша и Дания) и Швеция, Основна цел на Русия е да получи излаз на Балтийско море. В началото руската армия е разбита от шведите (край Нарва в 1700 г.). Скоро Петър I съумява да мобилизира всички сили на страната за война. Пречупва могъществото на шведите край Полтава (1709 г.). В края на войната руският флот, създаден от Петър I, на два пъти побеждава шведския, а руските десанти застрашават и Стокхолм. С мира от Нищадт (1721 г.) Русия получава Лафландия, Естландия, Ингерманландия, Моонзундските острови и част от Карелия. Русия се превръща във велика европейска държава.

1702 (или 1703).
Начало на публикуването на първия руски вестник „Ведомости“.

1703 г.
Основан е Петербург.

1707—1708 г.
Въстание под ръководството на К. Булавин в Южна Русия. Основни движещи сили — селячеството и бедното казачество.

1708 г.
Петър I разделя държавата на губернии, вместо дотогавашните провинции.

1709—1744 г.
Антиох Кантемир, руски писател от епохата на Просвещението, поет и литературен критик. Привърженик на реформите на Петър I, един от основоположниците на руския класицизъм и на сатиричното направление в руската литература.

1711 г.
Петър I създава сенат, който застава начело на всички административни, съдебни и правораздаващи институции.

1711 г.
Прутски поход на Петър I срещу Турция. Обкръжен от турските войски Петър I е принуден да сключи мир, с който връща Азов на Турция.

1711 — 1765 г.
Михаил Ломоносов, руски учен, природоизследовател, поет, филолог-реформатор на руския език, мислител. Най-изтъкнат представител на Просвещението. Инициатор за основаването на университета в Москва. Провежда изследвания (в Русия) в почти всички области на науката, създава руската научна терминология. Най-голямо значение имат неговите работи в областта на природните науки.

1712 г.
Столицата на държавата е пренесена в Петербург.

1721 г.
Петър I приема титлата всерусийски император, а сенатът в Петербург му признава титлата Велики.

1724 г.
Учредена е Академия на науките. (Започва да действа през 1725 г.).

1725—1727 г.
Управление на царица Екатерина I (втората съпруга на Петър I). Реалната власт е в ръцете на Ал. Меншиков (един. от приближените на Петър I), който се старае да ограничи властта на сената, създавайки т. нар. Върховен таен съвет, съставен от негови привърженици.

1727—1730 г.
Управление на Петър II (внук на Петър I). Във върховния таен съвет влизат представители на старата аристокрация (Голицини, Долгоруки). Те съумяват да отстранят Меншиков от властта и го изпращат на заточение. Системно ликвидиране на реформите на Петър I. Царският двор е пренесен от Петербург в Москва. С Петър II отмира родът на Романови по мъжка линия.

1730—1740 г.
Управление на Анна Ивановна (дъщеря на Иван V). Ликвидира Върховния таен съвет. Царският двор отново се премества в Петербург. Дава допълнителни привилегии на дворянстврто. В правителството най-силно влияние имат прибалтийските дворяни — немци. Самата императрица обръща малко внимание на държавните дела.

1731 г.
Присъединяване на Западен Казахстан (Младия жуз) към Русия.

1739 г.
Белградският мир слага край на Руско-турската война (1735 — 1739 г.) Русия отново получава пристанището Азов, но без право да го укрепява.

1741 — 1761 г.
Управление на Елизавета Петровна (1709—1761 г.) дъщеря на Петър I. Взема властта с държавен преврат. Прави опит да възвърне значението на сената. Нейното управление съвпада със значителен икономически подем на страната. Води активна външна политика. Намесва се в Седемгодишната война (1756—1763 г.) на страната на Австрия и Франция срещу Прусия. Руската армия спечелва много победи над добре обучената пруска армия.

1745—1792 г.
Денис Фонвизин, комедиограф и сатирик, представител на руското просвещение.

1749—1802 г.
Александър Радишчев, руски мислител и писател, представител на Просвещението, воюва срещу деспотизма и за премахване на крепосгничеството (известната му повест „Пътуване от Петербург до Москва“).

1755 г.
Основан е Московският университет.

1761 — 1762 г.
Управление на Петър III (син на Анна, дъщерята на Петър I). Прекратяване на победоносната за Русия Седемгодишна война. Копирането на пруския стил в армията води до недоволство сред гвардията.

1762—1796 г.
Управление на Екатерина II, съпруга на Петър III. Взема властта с държавен преврат. С нейно знание е убит Петър III. За годините на управлението й е характерно външнополитическата експанзия. Съумява добре да използва талантите на своите фаворити. Опитва се да прикрие дворянската същност на своята политика, кокетирайки с идеите на либерализма. Същевременно засилва гнета над народните маси. След потушаване на въстанието на Пугачоз минава към открита консервативна политика.

1768—1774 г.
Руско-турска война. Основна цел на Русия във войната е да получи реален излаз на Черно море. След победата на Румянцев и Суворов Турция е принудена да сключи мир в Кючук Кайнарджа (Силистренско). Русия получава излаз, на Черно море. Кримското ханство са освобождава от васалитета си към Високата порта и е обявено за независимо, но на практика е под руско влияние, Русия получава правото на свободна търговия в Черно море и правото да защищава интересите на православните християни в Турция.

1773—1775 г.
Трета селска война в Русия, предвождана от донския казак Емллиян Пугачов (1740 или 1742—1775 г.). Обхваща предимно Поволжието и Урал. Участвуват около сто хиляди въстаници — селяни, казаци, работници от заводите в Урал, представители на неруските народности. Въстанието е кърваво потушено. Пугачов е пленен и екзекутиран.

1783 г.
Крим е присъединен към руската държава. Русия си осигурява широк достъп до Балтийско и Черно море, и се превръща във велика европейска сила.

1787—1791 г.
Руско-турска война, предизвикана от присъединяването на Крим и Грузия (1783 г.) към Русия. Съюзник на Русия е Австрия. Руската армия, командувана от Г. Потемкин, П. Румянцев и А. Суворов, неколкократно разбива турците. Превзети са крепостите Очаков и Измаил. През IX. 1790 г. Австрия сключва сепаративен мир с Турция. Поради страха от общоевропейски усложнения, след нови поражения, нанесени на турците, на 29. XII. 1791/9. I. 1792 г. Русия подписва мир. Турция признава присъединяването на Крим към Русия, границата между двете страни преминава по р. Днестър.