Ростислав Каишев: българинът, стоящ в основата на теорията за растежа на кристалите

 

Моделът, който обяснява как расте един кристал атом по атом, се обозначава в световната наука по буквите на Косел–Странски–Каишев, двама от които са българи. Последното от тези три имена принадлежи на български физикохимик, роден в началото на XX век в Русия и изградил цяла научна школа в София.

Ростислав Каишев е роден на 29 февруари 1908 г. в Санкт Петербург. Баща му Анастас Каишев е български офицер, по-късно генерал, а родът му произхожда от село Чокманово (обл. Смолян). Семейството се установява в София, където Каишев завършва гимназия с интерес към планинарството и химията.

Записва химия в Софийския университет и се дипломира през 1930 г. с пълно отличие. Още като студент в трети курс е забелязан от професор Иван Странски, който го въвежда в молекулярно-кинетичната теория за кристалния растеж, тема, върху която Каишев ще работи през следващите седем десетилетия. През 1932 г. той защитава докторат по физика при германския физик Франц Симон с дисертация върху термичните свойства на твърд и течен хелий, тема встрани от по-късната му специализация, но показателна за широтата на неговата подготовка.

Основният научен принос на Каишев идва от съвместната му работа със Странски между 1931 и 1936 г. Двамата развиват молекулярно-кинетичен модел на кристалния растеж, надграждащ по-ранната картина на германския физик Валтер Косел за атомните стъпала по повърхността на кристала.
Или обяснено просто: кристалът не расте чрез случайно прилепване на атоми навсякъде по повърхността си, а слой по слой, като новите атоми се вграждат преди всичко там, където по повърхността вече има стъпало или ръб. Моделът на Странски и Каишев описва математически защо е така и как от това се стига до послоен и спираловиден растеж на кристалите.

Каишев обобщава и теоремата на германския кристалограф Георг Вулф за равновесната форма на кристалите, като разширява важимостта ѝ отвъд свободно растящ кристал в еднородна среда и към кристал, залепнал върху чужда подложка. Тази разширена версия е позната в специализираната литература като правило на Вулф–Каишев. През 40-те години на XX век Каишев прилага същия теоретичен апарат към електрокристализацията, отлагането на метал от разтвор под действие на електрически ток, където параметрите на растежа могат да се проследяват директно чрез електрически измервания.

След защитата на доктората Каишев става асистент в Софийския университет през 1933 г., а през 1947 г. е избран за професор. Между 1941 и 1962 г. ръководи катедрата по физикохимия, която сам основава там.
Най-трайният му институционален принос е Институтът по физикохимия при Българската академия на науките, който организира и оглавява от създаването му на 14 март 1958 г. до 1989 г., тоест над три десетилетия. През 1961 г. е избран за академик, а по-късно институтът е наименуван на негово име.

Каишев поддържа активни връзки с водещи учени зад граница, сред тях германският физикохимик Макс Фолмер и съветските академици Александър Фрумкин, специалист по електрохимия, и Яков Зелдович, известен по-късно с приноси във физиката на горенето и астрофизиката. През 1987 г. получава медала „Котениус“ на германската Национална академия на науките „Леополдина“, а е бил и вицепрезидент на Международния съюз за чиста и приложна физика.

Каишев е известен и като строг, но всеотдаен преподавател. Предпочита да преподава лекции без учебник, защото по този начин, по собствените му думи, студентите „много внимателно следят лекциите, слушат, мислят и се опитват да разберат“. На научни доклади не търпи разсейване: „Това тук не ти е начално училище, за да си изпееш урока и да си седнеш“, казвал той на студентите си.

Той възпитава три поколения изследователи, сред които академиците Георги Близнаков, Александър Шелудко, Йордан Малиновски и Евгени Будевски, всички с международно име в областта на кристалния растеж и електрохимията. Така школата, основана от Странски и Каишев в София, се утвърждава като една от водещите в света по теория на зародишообразуването (или нуклеацията).

Личната му биография минава през две различни български държави. Преди 9 септември 1944 г. заради тримесечна командировка в Харков и добри думи, казани за съветските си колеги, военното разузнаване му завежда досие и започва да го смята за симпатизант на комунистите. След преврата подозрението се обръща и като син на царски генерал той е включен в списъка на „неблагонадеждните“ на новата власт. И в двата случая го спасяват застъпници отвътре, по-късно трима учени комунисти му помагат да не бъде изключен от университета. През 1939 г. се жени за Милка Чакалова. Извън лабораторията предпочита бароковата музика, най-вече Бах и Хендел, а през 1999 г., на 91 години, публично изразява тревога от ниските заплати на младите български учени и породеното от тях изтичане на кадри в чужбина, проблем, с който днешната наука в България продължава да се сблъсква. 

Ростислав Каишев умира в София на 18 ноември 2002 г., на 94-годишна възраст. Оставя след себе си не само уравненията, които и днес се преподават в учебниците по физика на твърдото тяло, но и институт, катедра и школа, които носят делото му напред.

Този текст е част от Европейската нощ на учените 2026 и проект K-TRIO (№ 101305404), финансиран от Европейския съюз по „Хоризонт Европа“, MSCA. 

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.