Бихте ли се представили на нашите читатели?

Казвам се Росица Иванова, психолог съм. Скоро навърших 60 години. Работя в карловското училище „Хр. Проданов“ вече над 25 г. Занимавам се не само с наука, но и с изкуство, доскоро – и със спорт. Ръководя творческия клуб „Литературен Еверест“ към училището ни, чиято дейност е много успешна. Децата са завоювали над 100 награди от национални литературни конкурси и две от международни; издали сме три сборника и осем самостоятелни книги на талантливи деца, като почти половината от книгите също имат национални награди! Не ви ли приличам на ренесансова личност? Защото са ми го казвали… Обичам хумора, природата и музиката. Орнитолог любител съм, както и астроном любител. Май трябва да се спра…

Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?

Представлявам образователна, а не научна институция – средно училище в малък град. Понякога съжалявам, че се отказах да се занимавам само с наука (в някой научен институт), но всъщност не съм спирала да чета най-новите книги и статии по специалността ми, като всеки месец отделям по 80-100 лв. за книги. Правя това за себе си, за собствено удоволствие и усъвършенстване, защото обичам науката си.

РЕКЛАМА:

Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?

Още като ученичка в 10. клас, когато изучавах психология и логика, разбрах, че точно това искам да продължа да уча. Първата ми любов (като наука) бе астрономията, втората – философията, но ето че психологията се оказа най-точното за мен занимание! В психологията ми харесваше не само теорията, а и възможността да бъда близо до хората и да им помагам, т.е. практиката. Цялото това изследване на неизчерпаемия вътрешен свят, на душата – ме привличаше. Най-големите загадки са в нас, наистина! Те съответстват на загадките на микро и макросвета.

С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.

В сайта на Българска наука през 2013 г. бе публикувана статията ми „Да поговорим за самоубийствата“ и бе наградена с книга в конкурса „Обясни науката“ (2012). В предишни години имам още две научни публикации в психологически и философски списания, както и много научно-популярни статии, някои от тях – събрани в сборника „Училището (не)любимо през погледа на психолога“, Сф, Просвета, 2012 г.

Но последните ми публикации през 2017 г. бяха в литературни сборници и сайтове – получих Трета награда за хайку и отличие за танка в Петия национален декемврийски конкурс за хайку и танка „Хармония между небето и земята“ на Българския хайку съюз – 13.12.2017 г., София, на рождения си ден. Още две мои стихотворения бяха публикувани в сборниците с наградени творби от едноименните национални литературни конкурси „Спри, обичам те“ и „Всичко за майка ми“. В IX Национален литературен конкурс за учители творци също бе публикувано мое стихотворение в сборника с избрани творби „В завоя на залеза“, 1.11.2017 г. Автор съм на още седем книги с лирика и проза, като по-лиричните от тях издавам под името Росица Дикова.

Накратко: четири литературни публикации за 2017 (в национални литературни конкурси). Научни – през 2018, надявам се!

Има ли бъдеще науката в България и как го виждате Вие?

Науката е част от културата и тя винаги ще съществува, колкото и труден да е животът на учените. Какво по-хубаво от това да мислиш и твориш, да следваш идеите и хрумванията си, да експериментираш и изследваш нови… хоризонти? Има ли нещо по-приятно и смислено от това – да откриваш?

Колко хубаво го е казал поетът:

„Да бъдеш Колумб

всеки миг от живота си.

Да откриваш земи и звезди,

да откриваш пространства и хора.

В сърцето си малко да сложиш

големия свят и далечните пътища.

Да търсиш

и все недоволен да бъдеш,

да имаш,

но все към незнайни земи

да отплуваш…“

Веселин Ханчев

Как оценявате работата на екипа си?

Ръководя Клуб „Литературен Еверест“ вече над 20 години и съм изключително признателна на творците – в детска или в зряла възраст, с които съм работила. С тях постигнахме наистина много, а аз обогатих живота си чрез съвместната ни работа! Получава се някаква магия, вдъхновение, което тече между нас и с което взаимно се зареждаме… нещо необяснимо.

През миналата година ръководих психо-група от ученици по проекта „Твоят час“, която работеше изключително добре – оставаше всеки път извън регламентираното време за работа, децата измисляха сами игри и групови занимания, но прекратих дейността си, след като ми бе казано, че групата ми трябва да се състои минимум от 25 деца, а това е твърде много за специфичната психологическа групова работа. Не съжалявам, защото сега имам възможността да правя нещо различно. Не обичам да се повтарям в дейностите си.

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?

Да, част от децата, които идват в кабинета ми, или тези, с които правя анкети и беседи по класовете, споделят желанието си да станат психолози! И някои от тях го постигнаха! Радвам се, че съм допринесла за любовта им към психологията! Говоря често в минало време, защо през 2019-20 г. ще се пенсионирам = повече свободно време, което отдавна очаквам, за да се занимавам с любимите си дейности!

Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Парите не са най-важното в живота на човека! Идеалите, които следваме; идеите и каузите, които осмислят живота ни; любимите ни занимания, свободата да творим, да откриваме нови хоризонти, да допринасяме в нашата област – това прави човека щастлив, а не парите, които и без това никога не стигат… Разбира се, важно е да те оценят и да получаваш адекватно заплащане, но оценяването се случва и на конкурси, при общуване и по други идеални начини, а не само с финикийски знаци. Духовното признание и самата духовна работа храни душите ни! Разбира се, никой няма да откаже повишението на заплатата си, но ученият или творецът в която и да е област, ще вложи парите си в своето дело. Така че – моля, давайте награди, увеличавайте заплатите ни, за да творим още по-успешно! Но и да не го правите, пак ще творим, въпреки пренебрежителното отношение към нас… Защото творецът живее за делото си! Opus magnum…

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Освен по-доброто заплащане на труда на учените (имам приятели учени и познавам страданията им), бих искала да се говори повече за постиженията в науката и изкуството, да се популяризират те. Да се говори повече за култура, вместо ежедневните куриози от живота на т.нар. „звезди“, които са превзели медиите.

Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?

При отговора си на първия въпрос споменах многото си дейности. Всъщност времето никога не ми достига… Май нямам свободно време! Но ако имах, щях да го посветя на книгите. Да правя книги, а когато си почивам, да ги чета (не собствените).