Направи дарение на училище!

Моето име е Милена Добрева, аз съм доцент в University College London, работя по програма, която обучава магистри по библиотекознание и комуникационни технологии. Възпитаничка съм на Класическата гимназия в София от випуска от 1986 г., това е 5-ия випуск на гимназията, и след това продължих образованието си в Софийския университет със специалност информатика. По това време много се говореше за приложението на компютрите в хуманитарните науки и това ми беше интересно. Така се случи след завършването ми да започна работа в Института по математика и информатика на БАН. Там създадохме първия професионален център за дигитализация в България. Работихме много активно с Народната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив, с Държавно управление Архиви, те след това подеха свои програми за дигитализация. След това така се стекоха нещата, че започнах да работя в чужбина и така в момента съм в Катар.

Едната ми тема е – как библиотеките отговарят на пандемията. И тъй като много от тях са затворени през този период, това означава, че се дава голям превес на дигиталните услуги, които те предлагат.

Тези дни много се говори по темата за дигитална трансформация. Част от тази трансформация е да се привличат хора, които не са специалисти нито в областта на библиотечното дело, нито в областта на науката, но по някакъв начин да им се даде шанс да участват в интересни проекти в областта на културата.

Какво се случи накратко в библиотеките по време на пандемията. Има много библиотечни асоциации по света, имаме включително и Българска библиотечна асоциация, които много бързо реагираха когато Световната здравна организация обяви пандемия. Буквално следмица след това повечето асоциации излезнаха със свои становища какво трябва да се промени в библиотеките в тази ситуация. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Част от тях са свързани с миграцията на услуги, които обикновено се правят в самите библиотеки онлайн, тоест предоставянето на нови дигитални услуги и противодействието на фалшивите новини и дезинформацията. Знаем че това е една много голяма тема и тя не подмина пандемията, постоянно се чуват съвети какви лекарства да се използват и как точно да се дезинфекцират не само помещения, но и ние самите. А те нямат нищо общо с качествената информация и дори могат да бъдат опасни.

В тази връзка наскоро разгледах 40 планове за отваряне на библиотеки, които са публикувани от Международната организация на библиотечните асоциации.

Библиотеките сега изглеждат повече като супермаркети, виждаме на слайда една посетителка, която носи кошница. Такива практики естествено нямаше преди време.

Но анализа на всички тези планове за отваряне показва, че има няколко основни теми. Най-важната според мен е темата за безопасността и на хората, които работят в библиотеките, и на хората, които ги посещават. В тази връзка различните планове предлагат различни мерки. Най-популярната е тази за исползване на защитни маски, ръкавици и защитни екрани. Има някои библиотеки, които ограничават колко време може да трае визитата.

Числата в тези таблици показват общия брой на документи, които споменават съответната мярка.

Всъщност темата за отварянето не е лесна, защото в една ситуация, в която имаме противоречиви препоръки как точно да се предпазват хората от заразяване, е трудно институциите да излязат с единно мнение как точно да се държат и да се преструктурират в тази ситуация.

Друга важна тема е как да се преустроят пространствата. Има различни препоръки колко хора могат да се намират на квадратен метър. Горе долу половината от библиотеките, които са излезли с такива планове за отваряне искат да въведат мерки за ограничаване на броя на хората според пространството. Малко като в супермаркетите отново се получава. Също така някои библиотеки преустройват пространството си като слагат допълнителни указания, табелки и въвеждат правила за между 1 и 2 метра за дистанциране. Има големи дебати каква е безопасната дистанция в момента, не само в библиотеките, но и изобщо. Така че и по тази тема няма единен възглед какво е най-доброто, което може да се направи.
Разбира се по-хубаво е да се предприемат по-големите мерки като повече разстояние между хората, но за по-малки библиотеки на практика това значи, че не могат да обслужват почти никого по този начин. 

Голяма част от тези планове за отваряне са свързани с мерки за дезинфекция. Като сега се обръща повече внимание на дезинфекцията на книгите. Ние не сме си мислили, че книгите са опасни преди, но ето че сега сме стигнали до такъв момент, в който трябва да ги дезинфекцираме. Част от мерките са книгите да се поставят под карантина, тоест да не се ползват известно време след като са върнати или пипнати от някого. Отново има много разлики – има библиотеки, които искат книга, използвана от читател, да не се ползва 14 дни след това, а има и други, които предполагат, че едно денонощие е достатъчно за тази цел. 

Най-интересно за мен е как се променят услугите на библиотеките. Може би в около ⅓ от библиотеките се въвеждат нови дигитални продукти в това време и се започват виртуални програми.
Други мерки са свързани с организацията на посещения от читатели. Например някои библиотеки предприемат резервиране на книги преди човек да отиде до самата библиотека.
Също така много библиотеки започнаха да правят тематични колекции на тема Covid.
Темата за дигитална трансформация в тази връзка е много интересна, защото библиотеките след като са притиснати от обстоятелствата да работят повече в сферата на дигиталното пространство, предимството е за тези, които вече имат добре разработени дигитални услуги.
Това нещо се наблюдава и в други сектори. Наскоро имаше едно изследване на ЮНЕСКО, което разглежда ситуацията в музеите и се вижда как в тази цялостна обстановка на пандемия. Музеите в африканските страни например тотално нямат възможност да предоставят дигитални услуги, което води до едно отдалечаване между напредналите страни и тези, които все още не са развили свои дигитални стратегии.
Самият термин дигитална трансформация не е много ясен. Има хора, които считат, че всичко, което се случва в дигиталното пространство е дигитална трансформация. Но на мен ми харесва този възглед, че дигитална трансформация е един процес на интегрирането на дигитални технологии в цялостната работа на организацията, което води до фундаментална промяна на нейната дейност. Тоест тук става дума за някакъв качествен скок. За нещо ново и по-различно, което дава усещане на потребителите за по-голяма стойност и което преди не са можели да получат от съответната организация. 

Цялата статия е в брой 131 на списание “Българска Наука” >>
Вижте всички статии от броя:

138 стр. в брой 131 – вижте ги:

(отвори ДЕМО – първите 31 стр. )

– Карина Ангелиева за научните проекти и организации в контекста на Covid-19 – 8 стр.
– Ролята и трансформацията на библиотеките по време на пандемията – 15 стр.
– “30 под 30 Европа 2020”: Иноватори в науката и здравеопазването от целия континент (класация на Forbes) – 28 стр.
– ДНК на „Ирландски фараон“ хвърля светлина върху древни гробници – 45 стр.
– Еволюцията на коронавируса очертава неговият път от животните към хората – 53 стр.
– НИКОГА НЕ ВЯРВАЙ НА КАРТАТА – 56 стр.
– Близо милион кралски пингвини изчезнаха без следа от малък остров – 66 стр.
– Експедицията, която ще хвърли светлина върху нощния живот на арктическата зима – 72 стр.
– Ледените стени на Антарктида защитават глобалния климат – 82 стр.
– Най-старата проба от човешко ДНК изяснява спора за нашите предци – 85 стр.
– Доколко неандерталците са се приспособили към живот край морето – 91 стр.
– Редовните физически упражнения помагат в борбата срещу рака – 95 стр.
– Най-пагубните епидемии в историята на човечеството (Част 2) – 99 стр.
– “Два тройни гроша на Стефан Батори(1576-1586) от София” – 105 стр.
– Някои тенденции в маркетинга, маркетинговите стратегии при електромобилите в контекста на екологичната устойчивост – 110 стр.
– Триъгълникът на Паскал, измеренията и числото 3 – 123 стр.
– ДИМИТЪР ХАДЖИВАСИЛЕВ – ДАРИТЕЛЯ – 132 стр.

Вземи този брой в PDF >>

Списанието е достъпно само за хора взели абонамент за списанието – 2,5 лв. на брой или 30 лв. за година.

Абонаментът за списанието помага за развитието на целия проект, като получавате в рамките на една година над 11 броя и достъп до уникално съдържание, което е достъпно само за тези от вас, които са се абонирали: научете повече тук.  ВЗЕМИ БРОЯ ОТ ТУК->

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!