Направи дарение на училище!

Моето име е Милена Добрева, аз съм доцент в University College London, работя по програма, която обучава магистри по библиотекознание и комуникационни технологии. Възпитаничка съм на Класическата гимназия в София от випуска от 1986 г., това е 5-ия випуск на гимназията, и след това продължих образованието си в Софийския университет със специалност информатика. По това време много се говореше за приложението на компютрите в хуманитарните науки и това ми беше интересно. Така се случи след завършването ми да започна работа в Института по математика и информатика на БАН. Там създадохме първия професионален център за дигитализация в България. Работихме много активно с Народната библиотека “Иван Вазов” в Пловдив, с Държавно управление Архиви, те след това подеха свои програми за дигитализация. След това така се стекоха нещата, че започнах да работя в чужбина и така в момента съм в Катар.

Едната ми тема е – как библиотеките отговарят на пандемията. И тъй като много от тях са затворени през този период, това означава, че се дава голям превес на дигиталните услуги, които те предлагат.

Тези дни много се говори по темата за дигитална трансформация. Част от тази трансформация е да се привличат хора, които не са специалисти нито в областта на библиотечното дело, нито в областта на науката, но по някакъв начин да им се даде шанс да участват в интересни проекти в областта на културата.

Какво се случи накратко в библиотеките по време на пандемията. Има много библиотечни асоциации по света, имаме включително и Българска библиотечна асоциация, които много бързо реагираха когато Световната здравна организация обяви пандемия. Буквално следмица след това повечето асоциации излезнаха със свои становища какво трябва да се промени в библиотеките в тази ситуация. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Част от тях са свързани с миграцията на услуги, които обикновено се правят в самите библиотеки онлайн, тоест предоставянето на нови дигитални услуги и противодействието на фалшивите новини и дезинформацията. Знаем че това е една много голяма тема и тя не подмина пандемията, постоянно се чуват съвети какви лекарства да се използват и как точно да се дезинфекцират не само помещения, но и ние самите. А те нямат нищо общо с качествената информация и дори могат да бъдат опасни.

В тази връзка наскоро разгледах 40 планове за отваряне на библиотеки, които са публикувани от Международната организация на библиотечните асоциации.

Библиотеките сега изглеждат повече като супермаркети, виждаме на слайда една посетителка, която носи кошница. Такива практики естествено нямаше преди време.

Но анализа на всички тези планове за отваряне показва, че има няколко основни теми. Най-важната според мен е темата за безопасността и на хората, които работят в библиотеките, и на хората, които ги посещават. В тази връзка различните планове предлагат различни мерки. Най-популярната е тази за исползване на защитни маски, ръкавици и защитни екрани. Има някои библиотеки, които ограничават колко време може да трае визитата.

Числата в тези таблици показват общия брой на документи, които споменават съответната мярка.

Всъщност темата за отварянето не е лесна, защото в една ситуация, в която имаме противоречиви препоръки как точно да се предпазват хората от заразяване, е трудно институциите да излязат с единно мнение как точно да се държат и да се преструктурират в тази ситуация.

Друга важна тема е как да се преустроят пространствата. Има различни препоръки колко хора могат да се намират на квадратен метър. Горе долу половината от библиотеките, които са излезли с такива планове за отваряне искат да въведат мерки за ограничаване на броя на хората според пространството. Малко като в супермаркетите отново се получава. Също така някои библиотеки преустройват пространството си като слагат допълнителни указания, табелки и въвеждат правила за между 1 и 2 метра за дистанциране. Има големи дебати каква е безопасната дистанция в момента, не само в библиотеките, но и изобщо. Така че и по тази тема няма единен възглед какво е най-доброто, което може да се направи.
Разбира се по-хубаво е да се предприемат по-големите мерки като повече разстояние между хората, но за по-малки библиотеки на практика това значи, че не могат да обслужват почти никого по този начин. 

Голяма част от тези планове за отваряне са свързани с мерки за дезинфекция. Като сега се обръща повече внимание на дезинфекцията на книгите. Ние не сме си мислили, че книгите са опасни преди, но ето че сега сме стигнали до такъв момент, в който трябва да ги дезинфекцираме. Част от мерките са книгите да се поставят под карантина, тоест да не се ползват известно време след като са върнати или пипнати от някого. Отново има много разлики – има библиотеки, които искат книга, използвана от читател, да не се ползва 14 дни след това, а има и други, които предполагат, че едно денонощие е достатъчно за тази цел. 

Най-интересно за мен е как се променят услугите на библиотеките. Може би в около ⅓ от библиотеките се въвеждат нови дигитални продукти в това време и се започват виртуални програми.
Други мерки са свързани с организацията на посещения от читатели. Например някои библиотеки предприемат резервиране на книги преди човек да отиде до самата библиотека.
Също така много библиотеки започнаха да правят тематични колекции на тема Covid.
Темата за дигитална трансформация в тази връзка е много интересна, защото библиотеките след като са притиснати от обстоятелствата да работят повече в сферата на дигиталното пространство, предимството е за тези, които вече имат добре разработени дигитални услуги.
Това нещо се наблюдава и в други сектори. Наскоро имаше едно изследване на ЮНЕСКО, което разглежда ситуацията в музеите и се вижда как в тази цялостна обстановка на пандемия. Музеите в африканските страни например тотално нямат възможност да предоставят дигитални услуги, което води до едно отдалечаване между напредналите страни и тези, които все още не са развили свои дигитални стратегии.
Самият термин дигитална трансформация не е много ясен. Има хора, които считат, че всичко, което се случва в дигиталното пространство е дигитална трансформация. Но на мен ми харесва този възглед, че дигитална трансформация е един процес на интегрирането на дигитални технологии в цялостната работа на организацията, което води до фундаментална промяна на нейната дейност. Тоест тук става дума за някакъв качествен скок. За нещо ново и по-различно, което дава усещане на потребителите за по-голяма стойност и което преди не са можели да получат от съответната организация. 

Знаем че дигиталните технологии дадоха възможност за демократизиране на всички процеси на практика. И хората, които преди бяха само пасивни консуматори на информация, сега започнаха да се изявяват като творци в най-различни културни дейности. Имаме гражданска журналистика, имаме хора, които пишат и публикуват без да ги има вече предишните процеси за контрол на качеството и това се отнася не само за академичните, но и за всички видове публикации. Сега всеки, който иска да сподели своите мисли и виждания винаги може да си намери подходящ дигитален канал.

В областта на науката отдавна се търсят начини как хората могат да допринесат за нея по различни начини. Ние знаем, че има много хора, които се интересуват от най-различни области. В този момент когато вече имаме дигитални средства, те ни позволяват да конфигурираме различни видове изследвания, както и да предложим на всеки, който има интерес да се включи. Като в този случай човек с академична подготовка направлява процеса. Но като цяло за ангажиране на хората трябва да им се представи нещо, към което те имат интерес.

Но това не е нова концепция – през 19 век например се работи по съставянето на популярния Оксфордски речник на английския език с редактор Джеймс Мъри. През 1879 г. той публикува покани за доброволци, дава списък от книги и моли хората да извадят примери на нови думи, които се появяват в тези книги и контекста, в който те се употребяват. 

Интересното е, че това е една много успешна кампания. В нея се включват около 800 доброволци, които за 3 години изпращат 3.5 милиона листчета с примери. На илюстрацията виждаме как изглежда един речник преди да бъде оформен като книга, това са примерите, които се използват за да се напишат речниковите статии. 

Много интересно, че днес с виртуалните техн

ологии има примери за проекти, които продължават да допринасят за същия речник, който се развива. Езикът се развива и речниците съответно също се развиват. В примера с един американски проект на име “Светът на Шекспир” виждаме как изглежда една съвременна система за подаване на обратна връзка от гражданите. Виждаме и един сканиран документ. Идеята е, че гражданите транскрибират текста, тоест набират каквото успяват да разчетат, като могат отбелязват дали една дума е съкратена и т.н. Имаме един екран, който позволява да се кодират различни неща. Фактучески тук се търсят употребявания на думи от това време, които не са били отбелязани в речника, а той показва и кога е била първата записана употреба на дадена дума. Интересно е, че речникът продължава да се развива и разполагаме с виртуални инструменти, които помагат много за участието на случайни хора в това развитие. 

Така широки групи от хора с всякакви културни интереси могат да се включат за това повече данни да са налични в електронен вид. 

Един друг пример, който е от моя университет – University College London, голям проект, който е свързан с транскрибирането на текстовете на философа Бентъм. Подобен екран на предишния, виждаме сканиран текст и някакъв редактор, който позволява да се транскрибира този текст.
Друг интересен пример, “Писма от 1916”, е ирландски проект, в който няколко институции, по повод 100-годишнината от Ирландската революция, решават че е важно да се съберат допълнителни източници и писма, които не само са депозирани в различни институции, но може би стоят и в личните колекции на много хора. От една страна хората, които се интересуват, могат да транскрибират дадени писма, подобно на предните примери, но в същото време, ако имат в семейния си архив някакви писма от същото време, могат да ги добавят в сбирката. Това е един доста елегантен начин да се разшири достъпа до материал по определена тема. Материал, който едва ли ще попадне в някакви библиотечни архивни сбирки. 

Друг пример е използването на принос на интересуващи се хора към добавянето на географски координати на исторически карти. Британската библиотека, която има голяма колекция от карти е сканирала част от тях и е предложила около 60 000 карти за добавяне на такива географски координати. Виждаме в рамките на две години какъв е напредъка, сега вече почти всички карти са с добавени географски координати. Тези проекти не са задължително много бързи, както виждаме. Но в крайна сметка институцията, особено ако няма персонал да свърши тези технически дейности, продължава да създава един ресурс с помощта на хора от широката общност.

Един американски пример с друга система, свързана с поставяне на изображения върху карта идва от Сан Франциско. Този проект пак разчита на хора от Сан Франциско, които помнят или имат изображения на това как е изглеждал града в различни времена. Като идеята е общо взето да се направи една времева линия, в която с придвижване напред и назад във времето да се види как града се е променял. 

За съжаление този проект вече не се поддържа, след като са събрани над 6000 сведения от граждани къде какви сгради е имало, но аз го включих защото той е оформен малко като детективска игра. Взети са снимки от библиотека и от хората, които се интересуват от това. Задават се въпроси като “Каква е тази сграда?”, “Това вашата къща ли е?” и хората, които се интересуват и имат свободно време могат да потърсят сведения за да установят кои са тези сгради и от кое време са те. 

Друг пример, който е свързан със събирането на спомени от очевидци, се опитва да събере спомени от хора, които като деца са били в гетото на Лодз (Полша). За съжаление, разбира се колкото по-далечно е  едно историческо събитие назад в историята, толкова по-малко очевидци, които могат да разкажат нещо за него, се намират. Затова този тип проекти, според мен, са особено важни, ако искаме да запазим неща, които все още се пазят в семействата. Имаме възрастни роднини, които помнят определени събития и времето да се включат в такива инициативи е сега. Колкото по-напред във времето минаваме, толкова по-малко спомени можем да събираме.

Друг пример е използването на игра за разчитане на текстове. Този пример идва от Националната библиотека на Финландия, която е разработила игра за транскрибирането на сканирани текстове от стари издания на периодичната преса от страната. 

И особено интересни са примери, в които се въвеждат данни и сега се използват от хора от съвсем друга област. Има няколко проекта, които са свързани с транскрибиране на данни от корабни дневници от 19 и началото на 20 век. Това е много интересно според мен, защото тези данни сега се изследват от хора, които искат да узнаят какви са били промените в климата. Защото в корабните дневници са описани координати и температури. Тоест тези данни, които идват от източници от преди около 100 години могат да се сравнят с данните за същите места от днес.
И един пример от моите студенти в Катар. Те създадоха, без да имат някаква специална платформа, една страница в Инстаграм, където започнаха да коментират произхода на различни катарски думи, на катарския диалект на арабския език. И само за 2-3 месеца тази страница набра много голяма популярност и в нея участват над 1000 души, които дават примери и дори разглеждат етимологии, без да са специалисти в областта на филологията. 

Аз мисля, че това са интересни инициативи, защото те поддържат интереса на хората. Освен това от събрания материал могат да се направят да речем помагала за деца, които не знаят тези думи. Тоест на практика имаме събран материал, който някой занимаващ се с обучение по арабски за деца, може да използва за да подобри знанията им по родния им майчин език. 

Няколко бележки за терминологията в тази област. Терминът гражданска наука е всъщност част от това в една по-широка област, в която имаме участие на хората в някакви процеси; това участие може да не е свързано задължително с научни изследвания, може да е свързано със създаване на политики, с екологични проекти и т.н. Също така терминът гражданска наука понякога се бърка с краудсорсинг. Въпроса е дали се създава някакъв ресурс, който после може да се ползва с някаква научна цел.
За да можем да кажем, че едни данни са подходящи за научни изследвания ние обикновено искаме тези данни да имат определено качество. Така че тук остава една огромна въпросителна – дали тези среди, които могат да допринасят хора с различен опит и с различни знания, помагат да се съберат данни с достатъчно добро качество за научни изследвания.
Има класификация в Аройо и Оомен в нашата област, която показва, че най-често задачите, в които се включват гражданите са поправка на текстове, които са сканирани и след това допълнително са обработени за да се получи самият текст. При което много хора или гледат за грешки, или транскрибират текстове. Но са интересни и тези проекти, където хората допринасят със знания чрез спомени, снимки или обекти, които те самите съхраняват.

Вече споменах, че в някои случаи се правят среди, това е отново пример от работата на нашата студентка, но в други случаи дори една среда от социална медия като Инстаграм може да се използва за такива инициативи.
И в заключение исках да споделя два цитата. Единият идва от американския биолог Едуард Уилсън, който казва, че сме създали цивилизация, която прилича на междузвездни войни, но в която носим емоции от каменната ера, институциите приличат на средновековни такива, а технологията е достойна за божества.
Има го този момент, всички знаем, че технологията се развива много бързо. И хуманитарната част, всичко което е свързано с това какво сме ние хората, какви са нашите емоции, нашите чувства, как преживяваме нещата, като че ли се движи с малко закъснение спрямо съвременните технологии. 

И понеже говорих доста за библиотеките, исках да завърша с една мисъл, която е за това какво представляват те. Тя идва от финландските обществени библиотеки и общо взето е вдъхновяваща мисъл, защото казва, че библиотеката е място за среща на хора и идеи. Тя предизвиква вдъхновение, удивление и сила. Не случайно съм подчертала думата “място”, защото в пандемията мястото вече излезе извън употреба и се премести в дигиталната среда. В която се насложиха и работните ни места и нашите домове. Тези места където хората се срещат и им служат по някакъв начин за вдъхновение, също се пренесоха в една и съща стая, където стоят нашите компютри когато сме в такова състояние на изолация. Така че сега сме в едно време на преоценка какво трябва да представляват библиотеките. Отново се поставя на дневен ред този въпрос, защото се видя, че тяхната сила да бъдат място, където хората се събират, започва да се замества в такива периоди от време с тяхното дигитално присъствие. 

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!