Направи дарение на училище!

Автор: Христо Каменов,  докторант в катедра „Педагогика“

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

Рефлексията в обучението е движеща сила за развитието личността на ученика от начална училищна възраст като активен субект в процеса на обучението. Рефлексивните знания и умения създават условия за целенасочено осъществяване на обобщението и пренос на усвоени по-рано способи в нови и нестандартни ситуации на познавателна дейност.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Рефлексията е характерна не само за теоретичното мислене, а може да бъде и метод за формиране на специални  умения за учене и развитие на ученика. Тя има важна роля в познанието като източник на идеи, породени от рационалния опит.

Според Джон Дюи рефлексията спомага познавателният процес да се обвързва с приложение на знанията в практиката.  Тя е интелектуална процедура и се свързва с интелектуалното и личностно развитие на човека.

За автора рефлексията е активен и контролиран критически процес, своеобразна подготовка и планиране на всяка познавателна процедура, освобождаване на съзнанието от влиянието на афектите. Разглеждана в този аспект, рефлексията е мисловен процес от най-високо ниво, помагащ да се приложат знанията в практиката. Този процес подлежи на формиране чрез целенасочено обучение. (Дюи, Дж., 1997, с.324)

Жан Пиажене разглежда специално рефлексията, но работата му върху интелектуалното развитие на детето дава много ценни идеи. Според Пиаже рефлективните прояви възникват спонтанно около 12-тата година от развитието на интелекта у детето и е присъща способност на човека за разграничаване и осъзнаване на познавателните действия (Василев, В., 2008, с.19).

Василий Давидов следва рефлексията и обособява като основна функция прилагането й в практическата дейност. Той разработва цялостна експериментална система на обучение, в която фокусът се поставя върху формирането и прилагането на рефлексия (Василев, В., 2008, с.21).

Виктор Слободчиков приема рефлексията като излизане от обсебеността от битието, за да се определи собственият начин на живот и да се осъзнае смисълът на живота. Според него рефлексията е характерна човешка способност, насочена към самопознанието на личността, собствените мисли, емоционални състояния и действия. (Слободчиков и др., 1990, с. 21-25)

Рефлексната проблематика е обект на изследване и в България, основна заслуга за което имат Петър Николов, М. Георгиева, Л. Десев, А. Кръстева и др.  П. Николов разглежда рефлексията като непосредствен и самостоятелен предмет, като отделя специално внимание на нейните функции и демонстрира широко и детайлно виждане за функциите  на рефлексията:

• да преосмисля живота и действията на субекта,
• да служи за основа на самосъзнанието и мотивацията.

Авторът е на мнение, че рефлексивните способности могат и трябва да се възпитават целенасочено в училище (Николов, П., 1985)

В. Василев изследва задълбочено и цялостно същността на рефлексията като интелектуално явление. Той систематизира широк спектър от функции на рефлексията: самопознание и усъвършенстване на интелектуалната култура; самопознание и развитие на личността; саморегулация на поведението и общуването и професионално самоусъвършенстване (Василев, В., 2008)

Според В. Василев възникването на рефлексията е в съответствие с  основния закон за формирането на висшите психични функции: чрез интериоризиране на съвместната дейност и чрез целенасоченото усвояване на мисловни схеми и комуникативни модели с рефлексивен характер.

В резултат на обстойно и задълбочено изследване на многобройните класификационни схеми, формулирани от редица автори, Василев предлага свой вариант на класификация на рефлексивните феномени и систематизира програми и методики както за целенасоченото формиране на рефлексивни умения, така и за прилагането на рефлексивните модели в широката образователна практика и в процеса на самоусъвършенстването на различните специалисти.

В литературата се посочва също, че посредством рефлексивните способности личността не просто познава и разбира себе си или своя вътрешен свят, но и си изяснява как другите, с които взаимодейства възприемат неговите познавателни представи, емоционални реакции, особеностите на характера. Това рефлексивно знание може, а и трябва да подкрепя избора на поведение. В този смисъл рефлексивните процеси са основна характеристика на междуличностното взаимодействие на различни равнища и в различни социални сфери.  Следователно може да се приеме, че рефлексията е не само знание на човека за себе си, но и за това как другите разбират и преценяват неговите възможности (когнитивни, емоционални реакции и личностни особености) (Кръстева, 2012, с. 76).

В обучението на български език и литература в началното училище рефлексията е важен фактор за развитието на личността на малкия ученик. В своята мисловна дейност ученикът подлага на съмнение и критичен анализ собствената си дейност и основанията за нея, преразглежда и осмисля както своите знания, така и ценностите и чувствата си.

Рефлексията се разгръща в активно комуникативна среда чрез участие в дискусии, обсъждане и други дейности. (Бойкина, Д. и др., 2010).

Като личностно новообразувание при учениците от начален етап на основното образование за първи път рефлексията е разгледана от Василий Давидов. Според него рефлексията е едно от основните личностни новообразувания в начална училищна възраст, както и планирането и анализа.

Прегледът на теоретичните постановки, които третират рефлексивната проблематика в начална възраст разкрива доминиращото внимание към началното формиране на компетенциите за интелектуалната и личностна рефлексия като налични, докато компетенциите за диалогова и праксилогическа рефлексия привидно са отложени за по-късен етап.

Същността на рефлексивната диалогова компетенция най-общо се изразява в способността на човек мислено да се раздели със своята гледна точка; да приеме гледната точка на своя събеседник, без обаче да се конфронтира с него; да се постави на негово място (приемайки гледната му точка), за да разбере по-добре неговите мисли, логика и подбудите, накарали го да предприеме определеното действие.

Рефлексивният подход вече има традиции в българската наука и представлява неоспорим български принос в рефлексивната проблематика. Както  вече бе споменато, основоположник на концепцията е П.Николов, а последователите – В.Василев, Димова, Георгиева, Колева и други, които допринасят както за разработването на самата концепция за рефлексивния подход, така и за конкретното приложение на постановките й в различни страни на образователния процес.

Рефлексивният подход в обучението в началното училище е много типичен пример за междинна теория със среден обхват, чрез която общите теоретични положения не само се конкретизират и подготвят за приложение в практиката, но и по този начин те придобиват форма и вид, позволяващи да бъдат верифицирани.

Подходът може да се интепретира като конкретен начин, по който се реализира една обща идея; система от насочващи положения, съчетани с технологични прийоми, чрез които абстрактната теоретична концепция става способна да работи за широката практика.

Създателят на концепцията за рефлексивния подход П.Николов полага в основата му идеята за дълбока промяна на традиционната схема на обучението: вместо обучаващ, в центъра на учебния процес трябва да бъде поставен самообучаващият се субект, който търси и получава квалифицираната помощ на своя преподавател, за да задоволи потребността от саморазвитие. Така рефлексивният подход съдейства учебният процес да се ориентира към субекта и да се издигне неговата роля в собственото му интелектуално и професионално развитие (Николов, П., 1985).

Основоположникът на рефлексивния подход поставя основен акцент върху целеобразуването в учебния процес. Това включва не само  ангажираното и отговорно разясняване на целите на всяка стъпка от обучението, но и активното участие на учениците  в избора, образованието, формулирането и дори коригирането на основните и допълнителни цели в учебния процес. То е  залог, че те ще участват много по-активно в тяхното преследване и постигане. Ако обучаващият се субект активно осмисля и формулира собствените си цели, той ще е способен на всяка стъпка от учебния процес рефлексивно да планира, регулира и контролира своята учебна дейност, да осмисля най-адекватните средства за нейното осъществяване, на саморазвитие на личността (пак там).

David Kolb изгражда теория за ученето като цикличен процес. В изградения от него модел на ученето влизат четири стадия:

• конкретен опит – актът на учене започва с опита „тук и сега”;
• рефлексивно наблюдение – опитът е съпровождан от събирането на данни и наблюдения относно този опит;
• абстрактна концептуализация – заключения от анализа;
• активно експериментиране – данните, след като са анализирани, се интегрират в опита на индивида за използване с цел модифициране на поведението и нов конкретен опит (The Experiential Learning Model, 1976–1984).

Ученето и преподаването имат своя организация, методи и техники, протичат в определено време и пространство. Обучението е процес на взаимодействие между два субекта – учител и ученик. Съзнателният носител на социалните цели на обучението е главно учителят. Това обуславя и съдържателните разлики в целенасочеността на дейността на учителя и ученика в едно и също време и отношение.

Ученето може да се извършва в контекста на обучението (преподаване и учене), но и в контекста на самообучението. Способността за самообучение се основава върху цялостна стратегия на учене и включва личните планове и стремежи на ученика.

Придобиването на такава способност означава променен учебно-познавателен процес в сравнение с досегашния. Учебен процес, който развива способност за самообучение, включва: изграждане на учебни умения в тази посока, изграждане на съзнание за саморазвитие, мотивиране чрез стимулиране на собствени идеали и стремежи, използване на технологии за непрекъснато самообразоване. Съвременният образователен процес следва да дава възможност на ученика непрекъснато да преосмисля своите начини на учене и да експериментира в търсенето и усвояването на нови, развивайки индивидуална стратегия за самообразоване със свои собствени технологии (Стефанова, Т., 2012, т.51).

Развитието на уменията за интелектуална рефлексия е свързано с протичането на сложни психични процеси у ученика – осъзнаване на източниците на мислите му, възпроизвеждане на пътищата и начините, по който е придобито знанието и модела за решаване на проблеми.

Същността на рефлексивните умения най-общо се изразява в способността на човек мислено да се раздели със своята гледна точка; да приеме гледната точка на своя събеседник, без  да се конфронтира с него; да се постави на негово място (приемайки гледната му точка), за да разбере по-добре неговите мисли, логика и подбудите, накарали го да предприеме определеното действие.

В заключение  може да се каже, че теорията за рефлексията разкрива най-ценното за човешкото мислене и самопознание, за човека като активен субект на познанието на света и на самия себе си, на активното взаимодействие с другите хора и с околния свят. Рефлексията е характерна не само за теоретичното мислене, а може да бъде и метод за формиране на специални  умения за учене и развитие на личността на ученика от начална училищна възраст. Тя има важна роля в познанието като източник на идеи, породени от рационалния опит.

Литература

Бойкина, Д., Маврова, Р. Рефлексията – движеща сила за развитие личността на ученика, ПУ „Паисий Хилендарски”, 2010.

Василев, В. Рефлексията в познанието, самопознанието и практиката. Пловдив, „Макрос, 2008.

Дюи, Дж. Човешката природа и поведение, С., 1997,  с.324.

Кръстева, А. Критическо мислене.Професионално-пидагогически тренинг за обучение на студенти. УИ „Св. св. Кирил и Методий“, В. Търново, 2012.

Николов, П., Рефлексивен  подход към учебния процес, Годишник на ВПИ Благоевград, т.2, кн.4, 1985

Слободчиков, В., В. Масилев, Р. Стаматов, Развитие на формите на рефлексия в онтогенетичен план, Научни трудове на ПУ „Паисий Хилендарски”, т.27, кн.2, 1990

Стефанова, Т. Някои проекции на личностно-развиващия подход от общите нормативни актове в специалната предучилищна документация Научни трудове на Русенски университет, 2012, том.51.

TheExperientialLearningModel, 1976–1984.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!