Направи дарение на училище!

Автор: Христо Каменов, докторант в катедра „Педагогика“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“

Резюме:

В статията се разглеждат въпроси, свързани с ролята на рефлексията за развитието на личността на малкия ученик. Разгледани са и Европейските ключови компетентности за учене през целия живот.

Рефлексията в обучението е движеща сила за развитието личността на ученика  в качеството му на активен субект в процеса на обучението. Рефлексивните знания и умения създават условия за целенасочено осъществяване на обобщението и пренос на усвоени по-рано способи в нови и нестандартни ситуации на познавателна дейност.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Развитието на човешката мисъл е съпроводено от качествени изменения, поради което трябва да се търси именно този ключов момент, който обуславя качественото изменение и начин то да бъде описано. Това може да бъде осъществено посредством рефлексията, поради което в последните години тя става предмет на изследване от редица учени /С. Гроздев, В. Милушев, В. Василев и други/.

При човека рефлексията протича на ниво мисъл и може да допринесе за:

• модифициране на поведението;
• самосъзнание да достигне до повече свобода относно обкръжаващата среда;
• способност да разкрива представите си и да осъществява техния пренос.

Рефлексията е характерна не само за теоретичното мислене, а може да бъде и метод за формиране на специални  умения за учене и развитие на ученика. Тя има важна роля в познанието като източник на идеи, породени от рационалния опит.

Според Джон Дюи рефлексията спомага познавателният процес да се обвързва с приложение на знанията в практиката.[1]  Тя е интелектуална процедура и се свързва с интелектуалното и личностно развитие на човека.

В обучението на български език и литература рефлексията е движеща сила за развитието на ученика. В своята мисловна дейност ученикът подлага на съмнение и критичен анализ собствената си дейност и основанията за нея, преразглежда и осмисля както своите знания, така и ценностите и чувствата си.

Рефлексията се разгръща в активно комуникативна среда чрез участие в дискусии, обсъждане и други дейности.[2]

Като личностно новообразувание при учениците от начален етап на основното образование за първи път рефлексията е разгледана от Василий Давидов. Според него рефлексията е едно от основните личностни новообразувания в начална училищна възраст, както и планирането и анализа.

Развитието на компетенцията за интелектуална рефлексия е свързано с протичането на сложни психични процеси у детето от начален етап на основното образование – осъзнаване на източниците на мислите му, възпроизвеждане на пътищата и начините, по който е придобито знанието и модела за решаване на проблеми. С течение на времето и чрез допълнителната работа върху развитието на компетенцията за интелектуална рефлексия се стига до нейното качествено усъвършенстване. Така тя преминава в компетенция за личностна рефлексия, а на по-късен етап и в компетенция за праксилогическа рефлексия.

Съществена е заслугата на Петър Николов, който в средата на 90-те години започва да разработва рефлексията като непосредствен и самостоятелен предмет и разграничава интелектуална и личностна рефлексия. Той е един от първите автори, споделил идеята, че прояви на рефлексия могат да се наблюдават още в предучилищна възраст.

Друг негов голям принос е концепцията за рефлексивния подход в обучението.[3] [4]  Негова разработка е и идеята за рефлективния избор.[5]

Някои български автори, работили върху рефлексията, са негови преки последователи, а други, подложени на неговото влияние, са разширявали обхвата на изследваните рефлексивни проблеми.

Наталия Алексансдрова свързва рефлексията със самосъзнанието в началната училищна възраст и с генезиса на субективността.[6] [7]

В нейните публикации често се правят обзорни анализи върху рефлексивната проблематика, улесняващи авторите, които  по-късно навлизат в нея.

Любен Десев допринася за задълбочаването на интереса към рефлексивната проблематика, като пръв предлага да се придаде на рефлексията статус на основно понятие в психологията на възпитанието[8].

Той посвещава специална статия в своя „Речник по психология“, където прави може би най-цялостното и точно представяне на термина „рефлексия“[9]. Представени са още и термините „рефлексивни способности“, „рефлексивно мислене“, „рефлексивно нравствено поведение“ и „рефлексивност“. Този факт отразява оценката на автора за значимостта на рефлексивната тематика в проблемната област на педагогическата психология.

Прегледът на теоретичните постановки, които третират рефлексивната проблематика в начална възраст разкрива доминиращото внимание към началното формиране на компетенциите за интелектуалната и личностна рефлексия като налични, докато компетенциите за диалогова и праксилогическа рефлексия привидно са отложени за по-късен етап.

Същността на рефлексивната диалогова компетенция най-общо се изразява в способността на човек мислено да се раздели със своята гледна точка; да приеме гледната точка на своя събеседник, без обаче да се конфронтира с него; да се постави на негово място (приемайки гледната му точка), за да разбере по-добре неговите мисли, логика и подбудите, накарали го да предприеме определеното действие.

През 2006 г. Европейският парламент и Съветът на европейския съюз приемат препоръки относно ключовите компетентности за учене през целия живот. Тези препоръки са отразени и в работните документи на Европейската комисия през 2007 г. за гарантиране на качествено и модерно образование, нужно за XXI век.  В научната литература се срещат различни тълкувания на понятията компетентност и компетенция.

В Българския синонимен речник понятието компетенция се дава като синоним на понятието компетентност – „вещина, умение, знание, познание, способност, опитност, умелост, осведоменост, авторитет, компетенция, специалност“.

Според Речника за чуждите думи в българския език компетенцията е осведоменост, а според Съвременен тълковен речник компетенция е „знание, осведоменост в някоя област“ .

Някои автори използват термините компетентност и компетенции за разграничаване на външно зададени изисквания (компетенции) от придобитото личностно качество (характеристика) – компетентност.

Главна роля в придобиване на ключови компетентности има училището. В него младите хора се научават да развиват творческите си възможности и талант, да разгърнат емоционалните си и интелектуални възможности, да възприемат идеята за учене през целия живот. Придобитите нови знания, способността да се мисли разностранно и творчески, комплексните умения, са особено ценни за индивида, защото му помагат да повиши образованието и квалификацията си, необходими за личностното му самоопределение в обществото.

През 2006 г. Европейският парламент и Съветът на ЕС приемат препоръки относно ключовите компетентности за учене през целия живот. Тези препоръки са отразени и в работните документи на Европейската комисия през 2007 г. за гарантиране на качествено и модерно образование, нужно за XXI век.

Европейският  съвет  призова  държавите – членки  да  развият кохерентни национални стратегии   за   учене   през   целия   живот   като   важен   принос   към   постигане   на амбициозната обща цел. Препоръката влиза  официално в сила през месец април 2008 г., а 2010 г. се определя  като препоръчителна целева дата за страните, желаещи да съотнесат своите национални квалификационни системи към Европейската Квалификационна Рамка за учене през целия живот (ЕКР). [10]

ЕКР ще обедини националните квалификационни рамки на различни страни около обща европейска съпоставителна основа – осемте референтни  нива (Таблица 1)[11], които обхващат пълния диапазон квалификации – от основно ниво  до напреднали нива. Като инструмент за насърчаване на ученето през целия живот, ЕКР включва всички квалификационни нива, придобити в рамките на общото, професионалното, както и академичното образование и ученето. В допълнение, EКР включва и квалификации, придобити в рамките на първоначалното и продължаващото  образование и обучение.

Национална квалификационна рамка на Република България е приета през 2012 г. в изпълнението на ангажимента на България съгласно Препоръката на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейска квалификационна рамка (ЕКР) за учене през целия живот.[12]

ЕКР е обща европейска референтна рамка, създадена с цел осигуряване на обща европейска основа (отправна точка) за съпоставяне на отделните квалификационни нива от националните квалификационни системи.

ЕКР допринася за подобряване на прозрачността и разбираемостта на квалификациите в Европа, подпомага мобилността на учащите и работещите и признаването на квалификации, стимулира осигуряването на качеството на обучението, валидирането и признаването на неформално и самостоятелно учене, както и разработването на национални квалификационни рамки. Разработването на национални квалификационни рамки, съгласно националните законодателства и практики в отделните държави, е с цел установяване на съответствие между техните национални квалификационни системи и ЕКР, чрез съотнасяне по прозрачен и разбираем начин на техните квалификационни нива към съответните нива на ЕКР. Националната квалификационна рамка на Република България обхваща цялата образователна система и всички квалификации в нея.

Таблица 1

Дескриптори, определящи нивата в Европейската квалификационна рамка

През 2014 г. е приета  Национална стратегия за учене през целия живот[13].

Националната стратегия за учене през целия живот определя стратегическата рамка на държавната политика за образование и обучение в периода 2014 – 2020 г., насочена към постигането на европейската цел за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Отличителен белег на българската стратегия за учене през целия живот е цялостният подход, като по този начин се обхващат всички области на ученето. Документът е адресиран до предучилищното възпитание и подготовка, общото училищно образование, професионалното образование и обучение, висшето образование, продължаващото обучение на възрастни, валидирането на резултати от неформално обучение и самостоятелно учене.

Стратегията определя четири основни приоритети насочени към:

• прилагане на образователен подход, който подпомага развитието на всички учещи и допринася за изграждането на мислещи, можещи и инициативни личности, способни да се справят с промените и несигурността;
• повишаване на качеството на образованието и обучението;
• осигуряване на образователна среда за равноправен достъп до учене през целия живот, за активно социално включване и активно гражданско участие;
• стимулиране на образование и обучение, съобразено с потребностите на икономиката и промените на пазара на труда.

Литература

[1] Дюи, Дж., Човешката природа и поведение, С., изд. Критика и хуманизъм, 1997,  с.324

[2] Бойкина, Д., Маврова, Р., Рефлексията – движеща сила за развитие личността на ученика

[3] Николов, П., Рефлексивен подход към учебния процес, Годишник на ВПИ, Благоевград, т. 2, кн. 4, 1985, стр. 9-15.

[4] Николов, П., Рефлексивният избор и саморазвитието на ученците, Психологическа мисъл, ЮЗУ – Благоевград, 2006. С.34-37

[5] Николов, П., Целеобразуване в учебно-възптателния процес, Благоевград, ВПИ, 1987

[6] Александрова, Н., Психологически особености на личностната рефлексия и проявите на когнитивна сложност-простота при учениците от началното училище. Годишник на СУ „Св. Климент Охридски“, Факултет по начална и предучилищна педагогика, т. 85.

[7] Александрова, Н.,Особености на самосъзнанието в начална училищна възраст, Благоевград, ВПИ, 1986.

[8] Десев, Л. Педагогическа психология, изд. Акосни-издат, София, 2000, 516 стр.35-8.

[9] Десев, Л., Речник по психология, изд. Булгарика, София, 2010

[10] Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот (ЕКР), https://ec.europa.eu/ploteus/sites/eac-eqf/files/broch_bg.pdf

[11]  Източник: ЕКР

[12] http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=719

[13] Национална стратегия за учене през целия живот 2014-2020, Министерство на образованието и науката, http://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=880

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!