Ролята на LAMP метода като алтернативна молекулярна диагностика на COVID-19

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Автори: Силвия Волева (II МБАЛ – София ЕАД), Емилия Николова (Катедра “Медицинска химия и биохимия”, МФ, Медицински Университет – София)

Абстракт

Острото респираторно заболяване, наречено COVID-19, причинено от коронавирус (SARS-CoV-2), което се появи в Китай в края на 2019 г., продължава да се разпространява бързо, доведе до значителна заболеваемост и смъртност на населението по света. Глобалното разпространение, бързата трансмисия и честата поява на нови варианти на вируса доведе до голяма заплаха за обществено здраве и сериозно претоварване на здравните системи. Понастоящем основният и най-чувствителен метод препоръчван от СЗО за потвърждаване на инфекция с COVID-19 е полимеразно- верижната реакция с обратна транскрипция (RT-PCR). Същевременно пандемията  от COVID-19 се разпространява повече от две години, претоварвайки ограничените клинични ресурси,  което предизвиква затруднение в  тестването на пациенти, струпването на големи опашки от потенциално заразени лица, които чакат да бъдат тествани, като същевременно осигуряват поле за размножаване за болестта. Нуждата от прилагането на бърз, лесен и едновременно високо-чувствителен метод за детекция на SARS-CoV-2 доведе до голям научен интерес към т.нар. LAMP метод (Loop-mediated Isothermal Amplification). В настоящия обзор описваме същността на този бърз, силно чувствителен, молекулен тест, който би могъл да се използва в т.нар. point-of-care (на мястото, където има нужда) като в приемните отделения на  клиниките, малки медицински центрове, в ДКЦ, офисите, летища. Този тест може  да бъде извършен от минимално обучени лица, с минимално оборудване.


РЕКЛАМА:

***

Ключови думи: коронавирус, диагностика, LAMP метод

Въведение

Коронавирусите са голямо семейство от РНК-ови вируси, заразяващи различни животни и хора. При хората могат да причинят леки до тежки респираторни инфекции, такива вируси са HCoV-229E, OC43, NL63 и HKU1(1, 2). През 2002 г. и 2012 г. съответно, два високопатогенни коронавируса със зоонозен произход, а именно коронавирус с тежък остър респираторен синдром (SARS-CoV) и коронавирус с респираторен синдром на Близкия изток (MERS-CoV), се проявиха при хората и причиниха фатални респираторни заболявания, превръщайки вируса в нов проблем за общественото здраве през двадесет и първи век (3).  В края на 2019 г. нов коронавирус, обозначен като SARS-CoV-2, се появи в град Ухан, Китай, и предизвика огнище на необичайна вирусна пневмония.  Типичните симптоми на т.нар. коронавирусна болест 2019 (COVID-19), са  кашлицата, температура,  болки в гърлото, главоболие, хремата, както и загубата на обоняние и вкус. Тъй като е силно трансмисивна, тази нова инфекциозна вълна, се разпространи бързо по целия свят (4, 5). Тя надмина SARS–CoV и MERS-CoV, както по отношение на броя на заразените хора, така и по отношение на пространствения обхват на епидемичните зони, превръщайки се в пандемия. SARS-CoV-2 и различните му нововъзникващи варианти, представлява сериозна заплаха за живота и  здравето на хората  с  продължаващите си пандемични вълни с над 5,9 милиона смъртни случая и 435 милиона потвърдени случаи, съобщени в целия свят към последната седмица на февруари 2022 г., като напоследък отново беше наблюдавано бързо увеличение на случаи на глобално ниво (6-8).  След алфа, бета, гама и делта вариантите на SARS-CoV-2, най-новият вариант B.1.1.529 (наречен Omicron) е класифициран от СЗО на 26 ноември 2021 г. от вариант VUM (вариант под наблюдение), като VOC (вариант, будещ безпокойство) и създава тревожни ситуации в световен мащаб. Всичко това показва, че от първостепенно значение за общественото здравеопазване е налагането  на устойчива стратегия за анализ на пациенти със съмнение за SARS-CoV-2 и неговите варианти, базирани на бързи, надеждни и достъпни диагностични тестове. Това, както и мерките като носенето на маски, честото миене на ръце и социалното дистанциране може да бъде достатъчно за предотвратяване и ограничаване на големи огнища, докато са в ход програмите за ваксинация срещу COVID-19.

 

Цялата статия, както и още много подобни можете да прочетете в новия брой 152 на списание Българска Наука.

Подаряваме ти първите 63 стр. от брой 152 тук>>