Направи дарение на училище!

Автор: Екатерина Ангелова

Резюме: Тази статия е посветена на Роженският манастир „Рождество Богородично“, който е средновековен манастир, най-големият в Пиринска Македония. Той е разположен в югозападните склонове на Пирин, на няколко километра североизточно от Мелник. Манастирът е дал името си на съседното село Рожен. В 1973 година е обявен за паметник на културата с национално значение. 

Разбери повече за БГ Наука:

***

Ключови думи: българска култура, Рожен.

Първите манастири в България се появяват малко след покръстването. Пряко за устройството на манастирския живот не се знае особено много, защото липсва автентичен манастирски устав от ІХ–ХІV в. Но ако се съди по косвени данни било материални, било някои писмени сведения, те изглеждали общежителни. Преобладавали основно мъжки манастири, но както показват макар и слаби данни, в България се появили и женски обители. Първите такива трябва да са били в Плиска и Преслав. Надгробен надпис от Преслав (на Теодора) допуска наличието в столицата на женски манастир.В манастирите се влизало обикновено по религиозни съображения. Те били последен пристан за оттеглили се от властта князе и царе, боляри и епископи, за вдовстващи жени. В 889 г. се замонашва Борис– Михаил, починал на 2. V. 907 г. като монах. Изглежда внукът му Петър го последвал защото в службата му (по фрагмента от Драганов миней ХІІІ в.) се чете: памύU стаго wzца нашего Петра инокааго бывшаго црύ бльгаромъ“. Климент и Наум приели монашеството след като напуснали длъжностите си, които заeмали по волята на цар Симеон. След смъртта на Йоан Владимир, дъщерята на Самуил, Косара станала монахиня в манастира „Св. Марко“ в Крайна. 

В манастирите се влизало не само по убеждение, но и по принуда. Това се отнасяло предимно до неудобни или преследвани лица от светските среди често с високо социално положение, които били затваряни или търсили убежище зад манастирските стени. Първородният син на цар Симеон – Михаил бил замонашен, след като брат му Петър се възкачил на престола. Принудителността на този акт проличава при последвалите го събития. Михаил избягал от обителта, вдигнал бунт, за да си върне властта. Той обаче не бил единствения от братята на Петър, комуто се наложило да се подстриже принудително. Йоан, вторият Петров брат, също вдигнал бунт. Бил заловен и затворен в тъмница. Роман Лакапин му помогнал да избяга в Константинопол, където той се замонашил.

В манастирите попадали хора от различни социални слоеве на средновековното българско общество. Презвитер Козма казва, че в тях постъпвали богати, които вярвали, че богатството е зло и крайно бедни, които не били в състояние да изхранват децата си. Социалните различия в манастира губили значение, уставът определял положението на братята. Монашеския чин, който правил в манастира всички равни, давал добра възможност за кариера на всеки способен, амбициозен монах. Съществували обаче различия сред монасите, определящи се от отношението им със светската и църковна власт. Княжеският и архиепископският дворец обикновено привличали образованите и изявените в монашеския живот. Ярък пример за това е Черноризец Храбър, около чиято личност и статут има спорове. Авторът на „За буквите“ е приближен на двора, начетен познавач на историята на българската писменост и на съвременните му култури. Приблизително такова било положението в Преслав на Тудор Доксов близък на цар Симеон, преписал превода на Словата на Атанасий Александрийски в 907 г. Откъсването на монасите от светския живот, регламентирано от правила, традиции и устави, не било абсолютно. Санът и авторитетът на тяхната институция предполагали доверие към носителите му и затова често монасите играели важна роля в държавните дела. На тях се поверявали дипломатически мисии по светски и религиозни въпроси или участвали в такива. За разрастването на монашеството в България основна роля имали църквата и владетеля. Княз Борис покровителстват всички пристигнали в страната кирилометодиеви ученици, на които отпускал средства за разширяване на манастирското строителство. С името на Симеон се свързват манастири в Преслав. Особена любов към монасите хранил цар Петър, който влязъл в кореспонденция с византийския патриарх и един изтъкнат монах светец. Манастирите били и част от икономическата система на ранно средновековното българско общество. 

Сред най-важните религиозни и културни центрове в региона на Пиринска Македония е Роженският манастир „Рождество Богородично “, който е с непрекъснат период на съществуване, дори и с различен интензитет. Той се намира върху плато, на 700 м западно от с. Рожен и на около 4.5 км североизточно от гр. Мелник. Запазеният до наши дни манастирски комплекс се състои от църквата „Рождество Богородично“, с два параклиса в нея, манастирска трапезария, костница и жилищни и стопански крила. Построяването на манастира се отнася в периода на Второто българско царство към началото на XIII век. Най-ранното историческо сведение за него се съдържа в приписката към гръцки пергаментен кодекс с Тълкувания към Книгата на Йов от XIII век в гръцки ръкопис, в която се съобщава, че той принадлежи на манастира „Св. Богородица“ над Мелник. Манастирът не е проучван чрез системни археологически разкопки, но е извършено наблюдение по време на консервационно-реставрационните дейности. Наблюденията в градежа на съборната църква показват, че тя в действителност е изградена през XIII век. Предполага се, че първоначално църквата е еднокорабна по своя план, каквито са почти всички църкви в Мелник през Средновековието. Установено е, че през XIII век в двора на манастира се развива некропол, за което се съди по открития гроб с находки от този период и сведенията на реставраторите за наличието на други гробове. Допуска се, че по време на османското завоевание манастирът е опожарен, но скоро след това – възстановен. В началото на XVI век Константинополският патриарх Йеремия I (1522-1546 г.) потвърждава с писмо, че Роженският манастир притежава църквите „Св. Богородица Кехаритомени“ и „Св. Архангели“ в Мелник. Сведение за съществуването на обителта през първите векове на османското владичество се съдържа и в гръцки ръкопис от 1551 г., преписан от тогавашния игумен йеромонах Козма. В него манастирът за пръв път е споменат със сегашното си име „Богородица Розинотиса“ – т.е. Роженски.  

Известен факт е, че Роженския манастир от самото си основаване е ставропигиален. Няма известие за друг мелнишки манастир с подобен статут, а е и почти невъзможно да се допусне, че в рамките на един средновековен град от ранга на Мелник е могло да има и втори ставропигиален манастир. Ставропигията е специален статут, който се дава рядко и при особени обстоятелства – примерно значимост на обителта. Според Венцислав Каравълчев основател на манастира е Калист Ангеликуд.

Към първата половина на XVIII в. се отнася решителното обновяване на манастира и цялостното вътрешно оформление на главната църква, което, както съобщава запазеният надпис на западната стена в наоса, завършва окончателно на 5 юли 1732 г. по времето на патриарх Паисий, на мелнишкия митрополит Антим (1716-1737), на игумена Анастасий, и на настоятеля и ктитор кир Дукас. То означава украсяване на църквата със стенописи, изработване на главния иконостас и иконите за него, обзавеждане на интериора с резбована мебел. Стенописите, украсяващи притвора на главната църква са най-ранните, вероятно от XVI век. Те представят предимно сцени, илюстриращи деянията на Христос след възкресението: чудесата с Умножаването на хлябовете, с превръщането на водата във вино (Сватбата в Кана Галилейска), Чудесния риболов и чудотворните изцеления, които Христос дарява на верующите. Те включват и една рядка илюстрация на богослужебния химн „Достойно ест“ в чест на Богородица. В нишата над входа към наоса е добавено Успение Богородично с надпис: „Изобрази се представеното Успение от зографите Теохар и Никола 1727“. Към XVIII в. се отнасят и двата ктиторски портрета в долния пояс на северната стена. Според облеклото и запазените фрагменти, те могат да бъдат идентифицирани като образи на споменатите в надписа от църквата и в други документи исторически личности: игуменът на манастира Анастасий и настоятелят кир Дукас Халтас.

Главната църква на Роженския манастир се отличава с рядко единство и хармония на вътрешната си украса. Тя е от малкото запазени до днес оригинални ансамбли, в които всяка съставка е обмислено съчетана с останалите. Особено значение в църковния интериор, в организацията на храмовото пространство има иконостасът. Големият иконостас на Роженската църква (10,50×4,40) е изработен заедно със стенописите по време на голямото преустройство от 1732 година. Той е един от най-представителните сред запазените от XVIII в. иконостаси по българските земи, наред с този от църквата „Св. Богородица“ в Бачковския манастир, от църквата „Св. Георги“ в Арбанаси и др. Цокълните му табла са покрити с рисувани букети цветя, а всичките му релефни части – пиедесталите, колонките, архитравът, фризовете и т.н., са покрити с плитка резбована плетеница. Тази плетеница притежава особено богатство на орнаменталните мотиви и е истинска съкровищница от образи, вплетени в растителния орнамент. Позлатените резбовани части на иконостаса се открояват върху тъмните фонове и създават великолепно многоцветие, което акцентира колоритното богатство на целия интериор. Всички икони от царския ред (сред които особено значителни са „Христос Вседържител“, „Богородица“, „Св. Йоан Предтеча“ и др.), както и повечето от останалите икони са изпълнени от същите зографи, които са изписали и стените на наоса. Обзавеждането на църквата с резбована мебел през XVIII в. се допълва от амвона, кивота над светия престол, владишкия трон и двата реда столове за богомолците, полилея (днес разглобен) и великолепния проскинитар. По-късно, в края на XVIII или в началото на XIX в. в дяконикона на църквата е бил добавен т. нар. „Малък роженски иконостас“, в който дърворезбата пресъздава цели религиозни сцени и дори образите на пророците, които обикновено се рисуват.

През втората половина на XVIII век поради финансови затруднения Роженският манастир губи своята самостоятелност и става метох на Иверския манастир в Атон, което е отразено в патриаршески сигилий от 1761 г. Това обяснява влиянието на светогорските традиции в украсата му. През втората половина на ХVІІІ в. са създадени стенописи, които украсяват преградната стена, отделяща дяконикона в самостоятелен параклис „Св. Георги”. Зограф най-вероятно е Константин Копан, а ктитори – Мануил Йерей и Мавруди. След 39 години монахът зограф Яков Иверски създава копие от чудотворната икона „Св. Богородица Иверска” (Портаитиса) и кивот, заплатени от роженския игумен и иверски проигумен Игнатий Редестим и от табашкия и калцунския еснаф в Мелник. Около 1810 г. мелнишки жители подновяват овехтели сгради в Роженската обител – вероятно новото триетажно северно крило. Подчинението на Ивер води до упадък и през 1899-1901 г. в Роженския манастир има само трима монаси, възглавявани от игумена Агатангел Иверски.

През 1912 г. Роженският манастир минава под ведомството на Българската екзархия, но не се поддържа добре, тъй като след оттеглянето на гръцките монаси, няма български монаси, които да се грижат за него. Усилия за поддържането на обителта полага местният свещеник от с. Рожен и населението. Поради липса на средства и монашеско ръководство той запустява и подлежи на разруха. По данни на Неврокопска митрополия, цитирани от Г. Трайчев, в началото на 30-те години на миналия век, манастирът притежава около 100 дка ниви, 10 дка лозя, 5 дка ливади, 5 дка черничеви градини, 2 чифта волове, 4 мулета, 10 крави, 100 овце, 50 кози, 3 свине и 20 кошера пчели. Храмовият празник на манастира е на 8 септември – Малка Богородица и на Кръстовден, когато масово се посещава от цялата околия.

Използвана литература:

Б. Николова. Устройство и управление на Българската православна църква (ІХ–ХІV в.). София 2017.

В. Каравълчев. Мелнишкият светител – преп. Калист Ангеликуд (ок. 1325 –ок. 1395.

М.Георгиева, Д. Георгиева. Манастири от територията на Югозападна България. – In: Multidisciplinary Journal of Science, Education and Art. Union of Scientists in Bulgaria – Branch Blagoevgrad, 2021,19-48.

П. Стефанов. Историческата връзка между Грузинската и Българската църква https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,122/id,7263/view,article/

http://www.pravoslavieto.com/manastiri/rozhen/index.htm

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!