Направи дарение на училище!

Малко родители искат техните деца да ги чуят да се карат, но тъй като конфликтът е нормална част от взаимоотношенията, е трудно малките да се защитят от абсолютно всяка дразга.

Това – добре, стига родителите да се справят с техните несъответствия по конструктивен начин, казва изследователят от Аризонския университет Олена Копстишенска.

Тя завършва образованието си в Нортънското училище по семейни и потребителски науки в Колежа по селско стопанство и науки за живота, като проучва конфликтите и тяхното разрешаване. В нова публикация, появила се в „Журнал по семейна психология“, тя изследва начина, по който родителите се справят в конфликт помежду си, засяга техните родителски грижи и как те се грижат за емоционалния комфорт на децата си, когато при тях нещата не вървят.

Проучването на Копстишенска се фокусира върху конструктивните и разрушителните начини в разрешаването на конфликти. При конструктивното управление на конфликти има спокойствие и уважение, въпреки различията в мнението; конфликтът остава съсредоточен в една тема и се постига напредък към неговото разрешаване. Когато има разрушителна тенденция, има гняв и негодувание, а аргументите често се отклоняват от темата към неща, които са се случили в миналото.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Екипът на Копстишенска открива, че дори един от родителите да разрушава взаимоотношенията с партньора, това оставя децата несигурни в емоционален аспект относно личния им живот.

„Децата много добре улавят и дребните нюанси на това как родителите взаимодействат помежду си, така че наистина има значение как родителите изразяват и управляват ежедневните си предизвикателства, защото това определя доверието на децата в стабилността и безопасността на техните семейства“, казва Копстишенска. „Ако родителите са враждебни един към друг, дори тригодишните деца могат да се почувстват застрашени, че семейството им може да се насочи към разпадане. Не трябва непременно да изразят несигурността си устно, но те го чувстват.“

Стресовите ситуации могат да се подхранват

Статията на Копстишенска се базира на национални данни, събирани за проекта „Изграждане на здрави семейства“, насочен към семейства с ниски доходи – население, което е изложено на висок риск от конфликти, предвид многото стресови фактори, свързани най-вече с финансите. В началото на проучването повечето родители са предимно без брак и току-що са заченали първото си дете. Събирането на данни протича на три вълни.

Копстишенска се фокусира върху данните от третата вълна, събрани когато децата от проучването са вече на три години. Майките и бащите са изследвани относно вижданията им за поведение в конфликтна ситуация помежду им и как техните деца реагират емоционално, когато са свидетели на нея. Подобни проучвания досега са разчитали само на данни от майките, докато включването на бащите помага да се даде по-пълна представа за случващото се, казва Копстишенска.

Изследователският екип идентифицира четири различни профила на анкетираните двойки: такива, при които и двамата решават конфликта конструктивно; двойки, в които и двамата се отнасят към конфликта разрушително; при трети, майката е по-конструктивна, а бащата е по-разрушителен; и четвърти, при които бащата е по-конструктивен, а майката е по-разрушителна.

Екипът разглежда в перспектива поведението на тежко родителство, измерено чрез преките наблюдения на всеки родител, който взаимодейства отделно с детето си. Подпомагащото поведение може да има положителни прояви, да бъде сензитивно за нуждите на детето и да го ангажира в познавателни модели. Натрапчивото родителство може да включва силово или досадно поведение или израз на гняв и недоволство към детето.

Изследователите установяват, че бащинските родителски стилове не се повлияват от това как те излизат от конфликта с партньора си. С други думи, бащите взаимодействат с децата си по идентичен начин независимо от профила. И все пак, когато бащите решават конфликтите конструктивно, а майките – разрушително, те се стремят да бъдат по-сурови с децата си, отколкото майките в профила, в който двамата родители се справят конструктивно с конфликтите.

Що се отнася до въздействието върху емоционалната несигурност на децата, изследователите установяват, че когато един от родителите решава конфликта разрушително, а другият – конструктивно, емоционалната несигурност на децата е по-висока от това, когато се съобщава за деца, чиито родители разглеждат конструктивно конфликтите.

„Това, което открихме е, че когато родителите използват конструктивно управление на конфликтите, децата се чувстват по-малко несигурни относно семейния климат и когато поне един родител участва в спора деструктивно, нивото на несигурност относно семейните отношенияу детето се повишава“, казва Копстишенска.

Конструктивен спор

Копстишенска отбелязва, че въпреки общото погрешно схващане, че повечето семейства с ниски доходи са изложени на риск от нефункционално поведение, много малко двойки в проучването са напълно разрушителни в стила си на управление на конфликти. Всъщност само при 3% от двойките и двамата партньори са участвали в конфликта деструктивно, което предполага, че повечето двойки са участвали в здрави и положителни модели на конфликти.

„Общото мнение е, че ако сте семейство с ниски доходи, вероятно имате много проблеми, но над 50% от двойките, които разгледахме, спорят конструктивно“, казва Копстишенска. „Имайки предвид всички стресови фактори, които им оказват влияние, мнозинството от тези двойки все пак имат добре функциониращи взаимоотношения, поне що се отнася до конфликта.“

Фактът, че групата, в която и двамата родители спорят по унищожителен начин, е толкова малка, може да помогне за обяснението за една изненадващата находка в изследването на Копстишенска – нивата на емоционална несигурност са най-ниски именно за децата на тези родители. Също така може да се окаже, че тези двойки са се разпаднали и физически са се разделили към момента, в който са били събрани данните, което означава, че децата не са били толкова директно изложени на взаимодействията на своите родители, казва Копстишенска.

„Родителите, които са били в разрушаваща връзка, са по-малко склонни да останат заедно, така че те вероятно не са в един дом и децата няма да бъдат излагани на този междуродителски конфликт“, казва Копстишенска, чиито съавтори на доклада са преподаватели от Университета на Аризона Мелиса Барнет и Мелиса Къран, заедно с Катрин Пашал от Тексаския университет в Остин.

Копстишенска казва, че като цяло е важно родителите да са наясно как взаимодействат помежду си и да помнят, че конфликтът не трябва задължително да се избягва, а да се изглажда по начин, по който детето да се чувства по-малко застрашено.

„Не всички конфликти са страшни – зависи как ги управлявате“, казва Копстишенска. „Имайки предвид, че децата ще се сблъскват с конфликти в реалния свят, досегът до такъв може да бъде от полза. Всъщност, начинът, по който родителите се справят с конфликта, определя модела за това как децата ще се чувстват в безопасност и как може да се насърчава подобно поведение при разрешаване на конфликти, когато децата на свой ред са изправени пред собствен такъв.“

Превод: Ставри Ангелов

Източник: Science Daily

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!