Направи дарение на училище!

Д-р Методи Маждраков /в центъра/ заедно със съпругата си Анна по време на Втората родова среща /1987 г./  на Маждраците в София

Автор: Красимир Григоров – завеждащ отдел „Възраждане“, РИМ-Враца

Цикъл: Враца – в търсене на възрожденските си корени

Статия 5: Маждрашкият род

Разбери повече за БГ Наука:

***

Многобройни са врачанските родове, а значението им през годините е неимоверно голямо. Всеки от тях си има своя характеристика, която е свързана с естеството на занятията им. Някои от тях са като династии и така се разрастват, че определят част от духовния облик на няколко града едновременно, пускайки дълбоки корени в новото си гнездо. Такъв е случая и с рода на Маждраците. У нас има четири рода с името Маждраци: В. Търновски Маждраци с корен с. Самоводене; Севлиевски Маждраци с корен с. Ловни дол; Врачански Маждраци с корен с. Липен и Видински Маждраци с корен гр. Кула. За произхода на родовото име на В. Търновските Маждраци има няколко легенди, но най-живо запазено и най-правдоподобно е преданието за историческо събитие, в което участват представителите на трите самоводски рода – Маждраци, Тенджерковци и Пиперковци. От всички тези предания се вижда, че родът е получил названието си от оръжието бойно копие или маждрак. Фамилията си Маждраков носи от своя далечен прадядо – Търновския болярин Стоян Ангелаков, който турците наричали маждрак – копие, заради неговата твърдост и непреклонност. Изследователят Ст. Станчев пък внася допълнителни сведения за Видинските и Врачански Маждраци уточнявайки, че в ъгъла на Видинското шосе по пътя за Враца един от тамошните ковачи с тази фамилия точел саби от коси, острил брадви, правел и маждраци, а народният поет Иван Вазов при една от разходките си по Искърското дефиле свидетелства: „А кака и леля и други жени мъчиха ги два дни, па ги затриха… И детенца много на маждрак набиха“. За съставяне на родословното дърво на Маждраците разпитах пряко и чрез писма и специални въпросници всички познати, носещи това родово име. Освен това разпитах и чужди на рода лица. От проведените разговори с колеги от РИМ-Велико Търново, и от събраните документи, портрети и съпоставяне на данните се установи, че съществуват два клона от Маждрашкия род – Самоводски и Търновски клон, които имат общ, неизвестен родоначалник. Родословното дърво, което обхваща седем поколения, започва с Марин Маждраков около 1750 г. и неговите синове – Тодор и Никола. Коренът тръгва от търновското село Самоводене, където според легендата се заселва един от техните синове, бродил из Балкана като хайдутин. От Никола произхождат Самоводските Маждраци, а от Тодора – Търновските Маждраци. Тепърва ще се изследват корените на Петър Маждраков, завършил право и богословие на о-в Халки, участник в църковните борби на българите, за което е заточен в Диарбекир, а след Освобождението се установил в Анхиало, където е назначен за околийски началник. Той е и първият юрист в града. Владее четири езика – турски, гръцки, руски и румънски. Отговорен редактор е на седмичния вестник “Край”.

През 1934 г. наши фотожурналисти пък правят първа фотожурналистическа изложба и тя е само няколко месеца след като в Германия се прави първата германска сборна фотоизложба, т.е. ние винаги сме били в крак с времето. Имали сме един български фотограф – Борис Маждраков, който е работил за киностудиото Парамаунт и 20-те години на 20-ти век е давал снимки за „Ню Йорк таймс”.

Врачанските Маждраци се славят като потомци на 250 – годишен род. Безспорни са заслугите на този известен род. Фамилия Маждракови е дала на България 10 професори и 2-ма световно известни диригенти – Добрин Петков и д-р Любомир Романски. Добрин Петков – потомствен интелектуалец, факт, който веднага обяснява и културата, и начина му на общуване, маниерите и поведението му. Дядото – министър в кабинета на Радославов и председател на Народното събрание. Бащата – завършил е право във Франция, но се отдава на цигулката и става виден педагог. Изразът „възрожденски плам“ е най-точният за окачествяване същностната черта на неговото диригентско поведение спрямо родната музика. Съдбата обаче не е особено благосклонна към него, защото през 1944 г. отслужвайки военната си служба е ранен с куршум в крака на фронта при Страцин, в резултат на което е уволнен. В периода 1946 – 1947 завършва Държавната музикална академия в София със специалност диригентство и композиция. На 1 декември 1950 г. е назначен за диригент в Русе. Работи като оперен и симфоничен диригент. Като педагог работи с всеки оркестрант и певец индивидуално. Като инструменталист – цигулар е солист в редовните концерти и член на квартет. За тези пет години резултатите са 143 оперни представления и над 100 концерта в Русе. През 1956 г. е назначен за диригент в Пловдивския държавен симфоничен оркестър, а от 16 юни 1962 г. е назначен за първи диригент на Софийска държавна филхармония и главен диригент на Софийска народна опера едновременно, по съвместителство. По свое желание той се отказва от заплатата си на второто място (Операта) и работи безвъзмездно, считайки че няма право на такъв приход. Заедно със Софийска филхармония имат турнета в Бейрут и Дамаск, в Гърция, Италия, Франция, СССР. Напуска филхармонията през 1969 г., след което следват 4 години, през които е хоноруван преподавател в Консерваторията. На него принадлежат и много първи изпълнения на български и чужди произведения. Особено внимание обръща на българските творци. Заради качествата си, печели прозвището на колегите „Диригентът – Жрец“.

Активната изпълнителска дейност на другия член на фамилията –Маждракови – Любомир Романски, не е по- малко интересна. През 30-те години на миналия век е тясно свързана с Радио София. Не случайно тази изявена творческа личност е поканена от първия музикален уредник на Държавното радио Димитър Ненов да му сътрудничи през 1935 г. След като се установява окончателно в Германия, за активната си диригентска дейност Л. Романски получава заслужено признание. Гастролирал е като диригент в Париж, Виена, Брюксел, Мадрид, Залцбург, Мексико, САЩ. Известният и уважаван в Германия български диригент, пианист и филолог завършва земния си път на 9 юни 1989 г. в Гелзенкирхен. Врачанският клон на фамилията „Маждракови“ има още известни личности. Фармацевтът- Марко Маждраков, създател на лекарството от стамболски дуд против афти, актуално и днес. През годините той поддържа действена връзка с академик Иван Пухлев (известен специалист по вътрешни болести), както и с основоположника на българската ендокринология – академик Иван Пенчев. Радва се също и на вниманието на главния художник на Народния театър Пенчо Георгиев, пианиста Димитър Ненов и художника Иван Табаков. Друга една известна личност на рода е проф. Георги Маждраков – дългогодишен консултант в Правителствена болница, бивш национален специалист по бъбречни заболявания и по заболяванията на панкреаса, единственият българин познавал и поддържал контакти със световно известния писател Ерих Мария Ремарк. Врачани с умиление си спомнят за още една популярна личност, тази на д-р Методи Маждраков – син на фармацевта Марко Маждраков и дългогодишен завеждащ Рентгеновото отделение на Врачанската болница, заслужил лекар на република България. По случай неговия 80 годишен юбилей, заместник-председателят на Националното дружество по рентгенология го нарича „строител на образната диагностика във Враца“. Д-р Методи Маждраков работи активно върху проблема за гигантските язви на булбус дуодени. Д – р Методи Маждраков е почетен гражданин на Враца, осем мандата общински съветник, един от съоснователите на Врачанската филхармония.  Богатите му способности бяха наследени и доразвити от неговата дъщеря д-р Екатерина Маждракова, също реализиран рентгенолог.

В заключение родът Маждракови е единственият в България, който има свой фамилен герб. Фамилия Маждракови е фамилия – образец за подражание, с авторитет и достойнство. Те са силен възпитаващ фактор и най-малкото, което може да сторим е да им засвидетелстваме искрено нашата почит и уважение!

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!