Рискът от деменция се свързва с дисбаланс на кръвните протеини в средната възраст

Накратко: Проучване на над 10 000 души идентифицира 32 кръвни протеина, чийто дисбаланс в средната възраст е свързан с повишен риск от развитие на деменция. Тъй като много от тези протеини функционират извън мозъка, откритието може да допринесе за разработването на нови диагностични тестове и методи за лечение.

Анормални нива на определени протеини, много от които имат функции извън мозъка, могат да бъдат ранен знак за болестта на Алцхаймер или подобни състояния.

 

Изследване, което проследява хиляди хора в период от 25 години, идентифицира протеини, свързани с развитието на деменция, ако техните нива не са балансирани по време на средната възраст.
Резултатите, публикувани в Science Translational Medicine на 19 юли (1), могат да допринесат за разработването на нови диагностични тестове или дори лечения на заболявания, причиняващи деменция.
Повечето от проучените протеините имат функции, която не е свързана с мозъка.

„Виждаме толкова много участие на периферната биология десетилетия преди типичните прояви на деменцията“, казва авторът на изследването Кийнън Уокър, невролог в Националния институт по стареене в Бетесда, Мериленд.

Разполагайки с кръвни проби от над 10 000 участника, Уокър и колегите му повдигат въпроса дали могат да намерят предиктори на деменция години преди нейното начало, като разгледат протеома на човек (Всички протеини в човешкото тяло). Учените са проследили за признаци на дисрегулация при протеините (Нива много по-високи или по-ниски от нормалното).

Пробите са събрани като част от непрекъснато изследване, започнато през 1987 г. Участниците се завръщат за преглед шест пъти през три десетилетия. По време на този период около 1 на всеки 5 развива деменция.
Изследователите откриват 32 протеина. Дисбалансът им, при хора на възраст между 45 и 60 години, е свързван с повишена вероятност за развитие на деменция по-късно в живота. Не е ясно точно как тези протеини може да са свързани със заболяването, но „много малко е вероятно това да е просто случайност“, казва Уокър.

„Не всички протеини показват промени в плазмата, както и в мозъчните тъкани“, казва Никълас Сейфрийд, биохимик и невролог от Университета в Емъри в Атланта, Джорджия. Например, един от протеините, открит с най-силна свързаност с риска от деменция (GDF15), не е засечен в мозъка, което подсказва, че „механизми под главата също могат да играят роля“, допълва той.

Уокър посочва, че сам по себе си протеомът на човек не може да предскаже риска от деменция, но може да усили силата на съществуващите предпоставки (възраст, семейна история и др.).

 

 

Протеинов баланс

Както се очаква, някои от протеините, които изследователите идентифицират, са активни в мозъка, но повечето имат други роли в организма. Няколко от тях са свързани с протеостазата (Процесът на внимателно балансиране на нивата на протеините в протеома).
Тази регулация е важна за предотвратяване нарушаването на функцията на протеините и слепването им, което става с амилоидните и тау протеини в мозъците на хората с болестта на Алцхаймер, най-честата причина за деменция.

Изследването открива променени нива на много от протеините както в мозъчните тъкани на онези, които са починали с болестта на Алцхаймер, така и в кръвта на онези, които все още живеят с нея. Тези промени са обвързани с присъствието на амилоидни и тау протеини. Това подсказва, че те някак са свързани с процеси, специфични за тази болест.

Другите протеини, идентифицирани в изследването, са свързани с имунната система, допълвайки „растящите доказателства за ролята на вродената и адаптивна имунна функция в деменцията“, казва Джин-Тай Ю, лекар и учен, специализирал по деменция в Университета Фудан в Шанхай, Китай. Ю и неговият екип преди това откриват, че хората с имунни заболявания са по-уязвими за болестта на Алцхаймер на по-късен етап (2).

Остава дълъг път за разбиране точно как всеки от тези протеини се вписва в физиологията на деменцията. Нуждаем се от много по-добро разбиране на основни механизми, преди хората да имат полза от това откритие. Такива познания „потенциално биха могли да отворят врати за ранна намеса“, казва Сейфрид. За Уокър, целта в бъдеще е да се определи дали тези протеини могат да бъдат използвани като маркери за идентифициране на различни нарушени механизми при хора с деменция и да се помогне за предоставянето на по-персонализирани лечения.

 

Автор: Ния Неделчева

Референции:

  1. Walker, K. A. et al. Sci. Transl. Med. 15, eadf5681 (2023)
  2. Zhang, Y.-R. et al. Alzheimers Res. Ther. 14, 130 (2022).

Източник:

https://www.nature.com/articles/d41586-023-02374-2

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.