Римските жилища

Автор: Владимир Попов

http://nauka.bg/forum/topic/17400-rimskite-zhilishha/

 

План на римска къща

Устройството на един типичен римски дом най-добре се проследява при запазените помпейски къщи. Трите главни части на сградата се наричали атриум /atrium/, таблинум /tablinum/ и перистил /peristylium/.


РЕКЛАМА:

***

Атриумът (приемна) бил парадната част на дома, включваща комплувий (четириъгълен отвор в средата на тавана) и имплувий (плитък резервоар разположен под комплувия, предназначен да събира стичащата се дъждовна вода). Видовете атриуми според съвременните класификации се делят на:

– етруски (без колони около имплувия);

– четириколоненатриум;

– коринтскиатриум (с по 12-16 колони);

– дисплувиатум (с наклонен покрив към стените на атриума и навес над комплувия);

– тестудинатум (приличащ на атриумдисплувинатум, но без имплувий).

В специални шкафове, поместени в нишите на атриума, стояли маските и бюстовете на предците, охарактеризиращи семейното родословие.

Таблинумът представлявал архивният кабинет на стопанина на къщата и заемал средата на къщата между атриума и перистилия. Отляво и отдясно от него излизали коридори (фауци).

Перистил или каведий бил семейната част на къщата с по-широк отвор в тавана за въздух и светлина и колонада. В средата на перистила имало водоем (писцина) и виридарий (неголяма градина).

Покривът се състоял от постлани върху дървено скеле керемиди. Той можел да е плосък или наклонен (двускатен, четирискатен).

Прозорците били неголеми, разположени на втория етаж, с дървени рами (от средата на първи век имали и стъкла). Стените били измазани и покрити с фрески.

Подът бил от слегнала пръст, покрита с каменни плочки, украсени с мозайка. Вратите били двукрили, украсени с метални апликации. Към тях се прикрепяло чукче, имало и различни брави и катинари.

 

Устройство на богата римска къща:

В богаташките домове освен основните части имало много различни стаи – вестибюл, cubiculi (спални), триклиний (зала за пиршества), ларарий (олтар за домашните богове – лари), екседри (за гости), пинакотека (картинна галерия), балинея (баня), culina (кухня), зали в различен стил (коринтски, египетски), складове и пр.

Вторият етаж се строял над перистила, а понякога и над атриума и бил с плосък покрив, върху който се разполагала неголяма градинка. Той имал и покрити балкони (пергули или мениании). На втория етаж били спалните на членовете на семейството и прислугата, както и столовата (ценакулум).

Светлината постъпвала в дома през колонадата и комплувия. Домовете се отоплявали първоначално от централно огнище, а впоследствие и от преносими печки с горещи въглени. В някои стаи имало специален отвор за дима. През епохата на Императорския Рим богаташките домове се отоплявали посредством хипокаусти в мазето, от които горещият въздух преминавал по керамични тръби и нагрявал стените и пода.

Таванът в богатите римските къщи бил украсен с дърворезба, слонова кост и злато. Таванът в триклиния бил подвижен и от отвора в него по време на пиршество се пускали цветя и подаръци.

Стените на римските домове били изградени от тухли, шпакловани, варосани и изографисани с рисунки или облицовани с мраморни плочки.

Интериор

Живопис

Боите използвани за живопис били от растителен произход (от костилки на плодове) или от минерален произход (охра, лазурит). Цветовете били бял, червен, жълт, черен, син, зелен и пурпурен. Начините за изографисване били три: фреска, темпера и енкаустика.

Фреската била съставена от няколко слоя свежа шпакловка изрисувани с водоразтворими бои.

Темпера – при нея изографисването било върху суха шпакловка с бои на основата на яйчен жълтък и мед.

Енкаустиката представлявала рисуване върху дърво с бои на восъчна основа с помощта на нагорещени бронзови пръчици.

Подът на първия етаж бил покрит с трамбована глина, тухли, мраморни плочи или мозайка. Мраморните плочи били четириъгълни или многоъгълни с различни цветове. В Помпей са намерени плочки от т. нар. Александрийски стил (редуване черни и червени плочи на бял фон).

Мозайката била възприета от гърците през 1 в. пр. н. e. С мозайки се украсявали частните домове, (подовете, колоните, стените и таваните), вилите, обществените сгради (терми, курии, базилики) и императорските дворци. Използвали се най-разнообразни сюжети – отделни, предмети, животни, растителни и геометрични орнаменти, пейзажи, сцени от битки, лов и селския живот, гладиаторски боеве, митологични сюжети и пр. Мозайките се правели от чакъл и от тесери – кубчета от мрамор и стъкло.

Подовите мозайки били няколко разновидности:

Opusvermiculatum – „червейовиден“ тип мозайка от малки парчета (камък, мрамор, стъкло, керамика) с неправилна форма, напаснати така, че да оформят цялостна картина. Този стил бил разпространен в елинистичния свят още от края 3 в. пр. н. е., той намира място и в Рим като особено популярен е през 1 в.

Оpustessellatum – кубчетата мозайка са подредени в хоризонтални редове, а не следвайки линиите на фигурите (както е в opusvermiculatum):

Разпространена е от 2 в. пр. н. е.

Opussigninum – груба, почти едноцветна мозайка от натрошени на дребно керамични съдове или керемиди, скрепени с хоросан, използвани и за подови украси в по-бедните римски къщи от 1 в. пр. н. е. до 2 в.:

Opussectile – изключително популярна в късната античност (4-6 в.) разноцветна мозайка от плътно прилягащи едри парчета с неправилна форма (мрамор, седеф):

Мебелировка

Римляните използвали мебелировка от гръцки тип.

Най-разпространената мебел в един римски дом бил столът. Римските столове се делели на няколко вида:

– sella – били от бронз, имало и сгъваеми;

– cathedra – стол с облегалка и без подпорки за ръце;

– solium – на него седял патерът на фамилията, когато приемал клиентите;

– sellacurulis – сгъваем стол без облегалка от слонова кост или мед (на него седяли само висшите магистрати или жреци):

– sellabalnearis – масивно кресло с невисока облегалка, използвало се в термите;

– bisellium – двуместен стол без облегалка за магистрати (използвал се извън Рим);

– subsellia – леки пейки oт дърво или бронз, предназначени за няколко човека (използвани в термите и обществените места);

– hemicyclia – кръгли скамейки в градините;

Мебелите за лежане се наричали lectus (богато украсени със слонова кост, черупка от костенурка, сребро и злато). Върху тях слагали матраци и възглавници (напълнени с вълна) и одеяла.

Лектусите били различни видове:

– lectuscubicularis (спално ложе с облегалка за главата);

– lectuslucubratorius (за четене и почивка);

– lectustricliniaris (по-широко ложе за обяд, приповдигнато в предната си част), на което обикновено се разполагали полулегнали трима човека, облягайки се на разделящите ги възглавници;

– lectuspunicanus (пуническо ложе със специална мрежа, пазеща от насекоми).

В римските столови лектусите били поставяни по гръцки маниер – по три с формата на буква П, затова ги нарекли триклинии (от гръцкото клиниус – ложе).

Римляните обядвали, четели и пишели лежейки, затова mensa (масата) се използвала за поставка за съдовете. В триклиния се помествала само неголяма трикрака масичка – mensatripes или полукръгла mensalunata, тъй като всички ястия били поднасяни на пируващите от робите:

В богатите къщи масичките се правели от ценни видове дървесина (например туя) и били украсявани със слонова кост. В бедните къщи масите били правени от обикновено дърво с глинени крачка. В помощните помещения имало четириъгълни маси за съхранение на приборите (mensavasaria или urnaria). Имало и маси от мрамор в перистилия (около писцината).

За съхранението на облеклата се използвали сандъци (арки). Сандъкът за облекло се наричал arcavestiaria, направен от дърво и украсен с резба. Сандъкът за пари бил обкован с желязо. По-малки предмети римляните слагали в кожени калъфи (например папирусите). В по-късни времена се появили и специални шкафове (armarii) с рафтове за съдовете, папирусите и скулптурите на предците.

 

Многоетажни къщи

За разлика от кичозните частни домове, най-разпространени жилищни постройки в градовете били инсулите (insulaбукв. oстров). Те били 3-6 етажни. Липсата на място в Рим (според преброяването на жилищните сгради по времето на Траян във Вечния град имало около 46 000 инсули и 1 700 частни домове), дължащо се на обществените сгради, храмове и дворци, карало предприемчивите стопани на инсулите да ги строят все по-високи. На приземния етаж, който бил тухлен, се разполагали таберните (магазините), на втория живеели заможни граждани (чиновници, лекари, юристи, и пр.), а на по-горните етажи обитавали обикновените римски граждани (най-бедните заемали най-високите нива). Вода и канализация имало само на първия и втория етаж и там било разрешено да се готви. Етажите били разделени вертикални секции с отделна стълба.

Извънградски къщи

 

При римляните те били три вида:

– villarustica (селска вила);

– villaurbana (градска вила);

– villasuburbana (крайградска вила).

 

Основното предназначение на селската вила  първоначално било производството на селскостопанска продукция (месо, сирене, вълна, вино, зехтин, масло, зърно, мед, зеленчуци и плодове). Тук също така държали и дивите животни (елени, сърни, глигани, фазани и яребици), които впоследствие препращали в града. Надзорниците по всичките дейности се казвали вилик (управляващият имението роб) и вилика (робиня, най-често жена на управителя, отговаряща за стопанството и домакинските работи). Господарят рядко посещавал владенията си.

Постепенно производството на продукти намаляло и вилата се трансформирала в извънградско имение. Към края на републиката започнали да се строят огромни вили (например вилите на Лукул, Помпей, Хортензий и Метел в Байи). Тези вили, според описанието на Плиний Млади, били снабдени с обширни паркове, украсени със статуи, фонтани, декоративни дървета и растения, портици и изкуствени водоеми.

Към края на републиканския период се развило и градинарството. В градините от 2 век пр. н. е. се отглеждали ябълки, круши, смокини, „пунийски ябълки“ (нар), дюли. Култивирали се различни сортове круши (Плиний Стари отбелязва поне 30 сорта круши). През 1 в. пр. н. е. от Армения и Понт били докарани и култивирани сливата, бадемът и кестенът. Лукул от източните си походи внесъл и вишнята. По-късно в Италия започнали да отглеждат и „персийските ябълки“ (праскова) и „арменската ябълка“ (кайсия). В декоративните градини растяли платани, бръшлян, лози, кипариси и розмарин.

През императорската епоха се появили огромни паркове, дърветата и храстите се засаждали във формата на букви, геометрични фигури, създавали се мини разновидности на кипарисите и платаните. В тези паркове се помествали и хиподруми (за разходка на колесница или на кон), по форма приличащи на цирк, но на мястото на седалките за зрителите се засаждали терасовидно дървета и храсти. Градините изобилствали от фонтани. Римляните отглеждали голямо количество цветя – рози, теменужки, нарциси, мак, строели и стъклени оранжерии, в които през зимата отглеждали цветя и зеленчуци.

Градската вила (villaurbana) често се помествала в града или в покрайнините му и по размери и планировка напомняла римската къща. Подобна вила е „Вилата на Мистериите“ в Помпей.

Крайградските вили (villasuburbana) се строяли близо до Рим и служили като място за отдих. Такава била разкошната вила на император Хадриан в Тибур (на 35 километра от Рим), строена през времето на управлението му (118 – 134 г.). Императорът бил страстен пътешественик и във вилата му били пресъздадени много местности от Гърция и Египет, които били харесали на Хадриан по време на екскурзиите му из империята.

 


Европейска нощ на учените 2022 г.: