Римска република (509 г.пр. Хр. до 79 г. пр. Хр.)

509 г. пр. н. е.
Ранна римска република. (V— III в. пр. н. е.). В Рим е установена републиканска форма шна управление. През този период робовладелските отноения достигат своя най-висок разцвет, а Рим става най-могъщага робовладелска държава, стопанин на Средиземноморието. Ранната римска република по същество представлява власт на сенатската военно-патрицианска аристокрация. Тя води повече от 150 години упорита борба с римските плебеи, които са заинтересовани от ликвидиране на родовите и от развитие на робовладелските отношения. Исканията на плебеите са главно: допускането им до обществената земя; ограничаване на патрицианското земевладение; раздаване землени участъци на плебеите; премахване на робството за дългове и ограничаване на лихвата върху дълговете; политическо равноправие, т. е. участие в събранията и права за избиране на всички държавни длъжности. В резултат на ожесточени борби плебеите постепенно се изравняват с патрициите (нач. на III в. пр. н. е.). Държавно устройство. Върховен орган на държавно управление стават центуриатните комиции, които решават въпросите за войната и мира, избират и военните предводители, а също и консулите. Друг държавен орган в римската република са 2-та консули, наричани прегори, т. е. военни предводители. Властта им е ограничена от другите изборни магистратури — преторите, квесторите, едилите и др. Всеки консул има право да се противопостави на разпореждането на своя колега. Консулите изпълняват длъжността си 1 година (принципът за колегиалност от тогава става характерна черта на римските служби). При особено тежки и опасни за Рим ситуации властта се предава на назначен от управляващия консул (по предложение на сената) диктатор, който най-много за 6 месеца разполага с неограничена власт, след което се оттегля и управлението се поема отново от консулите. В държавния живот на Рим сенатът играе голяма роля. Законът, приет от народното събрание, става закон едва след одобряването му от сената. ‘По такъв начин сенатът контролира и ръководи дейността на народното събрание в нужното за него напрежение.

508 г. пр. н. е.
Победа на римляните над етруския цар Порсена край Дриция. На помощ на Рим се отзовават латините и кампанските гърци (врагове на етруските)

496 г. пр. н. е.
Римляните побеждават латините край езерото Регил. В битката загива латинският вожд Октавий Мамилий (зет на Тармвиний Горди), който иска да върне на трона своя тъст.

494 г. пр. м. е.
Традиционна дата за първите сецесии (отделяне, отдалечаване) на плебеите. В началото на V в. пр. н. е. борбата между патриции и плебеи се разгаря с нова сила. Разширяването на военната активност и увеличаването на плебеите довежда до необходимостта те да бъдат привличани в редовете на опълчението. По този начин плебеите са включени в състава на римската община и постепенно стават основна част във войската, в която патрициите заемат всички командни постове. Опирайки се на болшинството граждани-воини, плебеите повеждат ожесточена и кръвопралитна борба в защита на своите права. Като избира моменти на сериозни военни усложнения, плебейската войска предявява своите искания към патрициите и се оттегля на близката Свещена планина. Тези излизания на плебеите от Рим получават названието сецесии. Отдалечаването от Рим на голяма част от воините, принуждава патрициите да направят отстъпки, най-важната от които е — създаването на нова магистратура (длъжност) — народни трибуни. Тази длъжност се заема само от плебеи, избирани всяка година, отначало по 2-ма, а после. по 10. Народните трибуни имат право на „вето“ спрямо решенията на патрицианските магистрати. Те могат да внасят законопроекти, да свикват трибутните комиции, дори правото да арестуват магистрата и да обжалват решението на сената. Личността на трибуна е свещена и неприкосновена. Всеки който заплашва живота му се наказва със смърт. В помощ на народните трибуни при изпълнение на наказателната юрисдикция участват помощници — плебейски едили, назначавани от трибуна, избирани също за по 1 година. Те са длъжни да следят за реда в града, да се грижат за градското благоустройство, за продоволствието, устройват обществени игри. Друга отстъпка, която успяват да извоюват плебеите е да се събират на общоплебейски събрания. По-късно (471 г. пр.н. е.) плебейското събрание започва да провежда гласуването по триби (трибутни комиции).

493 г. пр. н. е.
Завършва Първата латинска война. Рим е принуден да сключи съюз с латините на основата на равноправно членство. Двете страни се задължават да не се месят във вътрешните си работи, да си оказват военна помощ и да делят по равно плячката.


РЕКЛАМА:

***

486 г. пр. и. е.
Проект за аграрен закон, предложен, от Спурий Касий, е който се иска на нуждаещите се плебеи да бъдат раздадени земите, завоювани от херниките. Законопроектът не е приет, заради несъгласието на втория консул. Самият Спурий е обвинен в стремеж към царска власт и въпреки военните му заслуги е наказан със смърт чрез хвърляне от Тарпейската скала (на Капитолия).

474 г. пр. н. е.
В морски бой край гр. Куме (гръцка колония на западното крайбрежие на Кампания) гърците побеждават етруските, които оттогава започват да губят политическото си влияние на Апенинския полуостров.

454 г. пр. н. е.
Оповестен е законът на народния трибун Ицилий за разпределяне земите на Авентин (по онова време крайградски район на Рим) между най-бедните граждани.

450 г. пр. н. е.
Комисия на децемвирите. „Законите на XII таблици“, кодификация нат римското право. Под натиска на плебеите, патрициите създават комисия, от 10 души (децемвири — десет мъже), която систематизира и записва древното обичайно право на 12 медни плочки, изложени на централния площад в Рим — форума. Законите на XII таблици съдържат предписания от наказателното, гражданското, държавното и свещено право и съдебни процедури, които се отличават със своята суровост: смъртно наказание се дава за предателства спрямо страната, убийство, подпалване, фалшиви показания, подкуп на съдия. Строго се наказва нарушаването на частната собственост. Наказанията за робите са по-строги от тези за свободните граждани. Това е първото записано римско право. Новото законодателство не довежда до промени в положението на плебеите, но с него се ограничава патрицианския произвол в правораздаването и се узаконяват тенденциите за развитие на робовладелското общество. Запазените до наши дни фрагменти от него (благодарение на коментаторите) отразяват обществените отношения в римската република, периода на формиране на робовладелския строй. Законите на XII таблици представляват първия етап от борбата на плебеите с патрициите.

449 г. пр. н. е.
Втора сецесия на плебеите на Свещената планина, която ускорява публикуването на законите на XII таблици, предизвикана от злоупотребата с получената неограничена власт на членовете на комисията на децемвирите. През същата година консулите Публий Валерий и Марк Хорации прокарват закони за правата на римското гражданство в полза на плебеите: потвърждава се неприкосновеността на народните трибуни и плебейските едили, осъденият от патрицианския магистрат на смърт римски гражданин получава право на обжалване пред народното събрание и най-важното — решенията на плебейските събрания получават сила на закон, задължителен за патрициите.

444 г. пр. н. е.
Закон на Канулей, който позволява да се сключват бракове между плебеи и патриции. Този закон създава предпоставка за сливане на богатата плебейска върхушка и патрициите в едно съсловие. През същата година се създава институцията на военните трибуни с консулска власт: на мястото на досегашните 2 консули, които се избирали между патрициите. Функциите на военните трибуни могат да се изпълняват и от плебеи.

443 г. пр. н. е.
Въвежда се нова длъжност — цензори, избирани по двама за година и половина. Те разпределят римските граждани по имуществени класи, упражняват общ контрол върху спазването на морала, вземат решения за даване под наем на държавните доходи и по разходите за строеж на храмове, водопроводи, пътища и т. н.

409 г. пр. н. е.
Плебеите получават достъп до квесторските длъжности. Квесторите (двама на брой) отначало се назначават от консулите. Тяхно задължение е да водят следствия по наказателните дела и да ръководят различни важни сектори на държавните финанси (напр. финансиите на армията).

406—396 г. пр. н. е.
Война на римляните с богатия и могъщия етруски град Вейи. Тя трае 10 години и завършва с победа на консула Марк Фурий Камил. Той покорява Вейи, а след това гр. Фидени. Провежда реорганизация на армията (оттогава започват да се изплащат заплати, както и да се предоставя въоръжение и храна за сметка на държавата). Римляните се заселват на десния бряг на р. Тибър и разширяват, за сметка на етруските, своите територии. Областта Вейи е присъединена към римските владения.

390 г. пр. и. е.
Нашествие на галите (келтеки племена), които в V в. пр. н. е., след като преминават Алпите, се заселват в долината на р. По, която оттогава започва да се нарича Цизалпийска Галия. Галите побеждават етруските и разгромяват римляните при р. Алия (приток на Тибър). След това превземат и опожаряват Рим В ръцете на римляните остава само силно укрепеният Капитолий. Според легендата, по време на нощната атака на галите, спящата стража е събудена от крясъците на свещените гъски, които спасяват крепостта. Римляните са принудени да платят висок откуп. Галите се оттеглят от римските владения. В резултат от нашествието на галите, намалява римското влияние в Лациум, което позволява на латините да засилят временно Латинския съюз. Рим се обгражда с по-яки стени.

367 г. пр. н. е.
Приети са закони, предложени от народните трибуни Гай Лициний и Луций Секстий, които задоволяват главните искания на плебеите:
а) патрициите могат да ползват (да окупират) не повече от 500 юга (ок. 125 ха) земя за едно семейство (преди този закон патрициите ползват неограничено количество държавна земя и по такъв начин намаляват поземления фонд за раздаване на плебеите).
б) значително намаляване дълговете на плебеите, чрез следната трансформация: изплатените лихви се изваждат от основната сума на дълга, а останалата част се изплаща при облекчени условия в продължение на 3 години.
в) отнемане консулската власт от военните трибуни и възстановяване длъжността на 2-та консули, единият от тях задължително да е плебей.
г) от консулите се отнема съдебната (гражданска) власт, която се предава на нови чиновници — претори.
д) създава се длъжност — куриагни едили, които се избират измежду патрициите. Те са натоварени с гражданската юрисдикция (предимно в областта на търговските въпроси), имат право да издават и укази. Скоро достъп до тази длъжност получават и едилите-плебеи.

360 г. пр. н. е.
Повторно нашествие на галите в Централна Италия. Нуждата от обединение за отбрана срещу (Нападенията на галите довежда до възникване на римско-италийския съюз, към който се присъединяват и други народности от Средна Италия.

356 г. пр. н. е.
За първи път за диктатор е назначен плебей.

351 г. пр. н. е.
Първият цензор от плебеите.

Ок. 350 г. пр. н. е.
Като се опира на римско-италийския съюз, Рим укрепва мощта си и обръща поглед към плодородните земи на Кампания.

343—341 г. пр. н. е.
Първа самнитска война. Римляните, които насочват експанзията си на юг, срещат съпротивата на Самнитския съюз (федерация на сабелските или италийоките племена от средната и южна част на полуострова, под ръководството на самнитите). Войната завършва с победа на римляните, които налагат господство над Кампания, включително над Капуа.

340—338 г. пр. и. е.
Втора латинска война. Причина за военните действия става отказът на римляните да изпълнят искането на членовете на Арийската федерация, а именно: единият от римските консули и половината от сената да бъдат избирани измежду латините. Войната завършва с победа на Рим в резултат на което Арийската федерация е разтурена, а впоследствие заменена от съюзи на Рим с отделни градове. Латините са покорени и присъединени към Рим като „латински съюзници“ без политически права.

337 г. пр. н. е.
Плебеите получават право да бъдат избирани за претори.

327—304 г. пр. н. е. Втора самнитска война. Непосредственият повод е намесата на Рим във вътрешните борби на Неапол. Неаполитанската аристокрация се обръща за помощ към Рим във войната със самнитите, а демократите търсят подкрепа от самнитите. Борбата за Неапол прераства във война. През 321 г. пр. н. е. римляните са обкръжени в засада в обраслата с гъста гора Каудинска теснина и са принудени да се предадат. Едва след няколко години римляните възобновяват борбата и внасят изменение в римската войска. Римските легиони са разделени на 30 манипули (всяка манипула се състои от 2 центурии (стотни). Така с тези маневрени бойни единици те успяват да победят самнитите (315 г. пр. н. е.). Надмощието на римляните принуждава самнитите да поискат мир. (304 г. пр. н. е.). Сключеният мир укрепва римското могъщество. Римляните разширяват сферата си на влияние: кампанските градове, включително и Неапол, както и сабелските племена (около Фуцинското езеро) стават римски съюзници.

326 г. пр. н. е.
Закон на трибуна Петилий, с който се забранява римските граждани да бъдат поробвани, заради дългове.

312 г. пр. н. е.
Цензорът Апий Клавдий Цек включва в сената много плебеи и синове на освободени роби. Разрешава на освободените роби да гласуват не само в градските териториални окръзи (триби), но и в селските. По този начин се увеличава политическото им влияние. Построява първия водопровод, в Рим. (Аква Апия) и първия път с каменна настилка между Рим и Капуа (Виа Апия).

304 г. пр. н. е.
Гней Флавий, квестор, публикува римски съдебен календар (т. е. дни, когато преторът може да изпълнява съдебните си функции), както и сборник от процесуални формулировки.

300 г. пр. н. е.
Закон, прокаран от трибуните Квинт и Гней Огулний, относно избирането на плебеи в състава на жреческите колегии.

298—290 г. пр. н. е.
Трета самнитска война, предизвикана от съперничество между самнитите и Рим за надмощие, в Лукания. В 296 г. пр. н. е. в тежка битка при гр. Сентин (в Умбрия) римляните побеждават самнитите, въпреки тяхната въоръжена подкрепа от страна на антиримската коалиционна армия (сабини, умбри, етруски, лукави и гали). Галите се изтеглят, на север, Умбрия влиза в Римската федерация, а етруските принудени сключват мир с Рим. Единствено самнините се защищават още 4 години, но биват победени. Римляните покоряват галите, изтласквайки ги изцяло от земите им, а после и етруските (край на независимостта на Етрурия). В резултат на войната Самнитската федерация престава да съществува. Рим завладява Южна Италия (без Тарент) и установява господстващо положение в Централна Италия. Направени са първите териториални придобивки — в Пицен и Апулия са основани колони.

Ок. 287 г. пр. н. е.
Нова сецесия на плебеите, които се събират в Яникулския хълм. Назначен за диктатор, плебеят Квинт Хортензий прокарва закон, с който решенията на събранието на плебеите са задължителни за всички граждани и не се нуждаят от утвърждаване от сената (това е всъщност потвърждаване на закона на Валерий-Хораций от 449 г. пр. н. е.). По такъв начин се слага край на дългогодишната борба, за политическо равноправие между патрициите и плебеите. Тази борба ликвидира останките от родовия строй, а робовладелските отношения получават условия за развитие. Изравнените права на плебеи и патриции изменят и класовата и социалната структура на римското общество. Патрициите и плебеите престават да бъдат различни класи-съсловия. Сега върхушката на плебса се обединява с патрициите и образува ново съсловие — нобилитет (благороден, знатен), състоящо се от едри робовладелци и земевладелци. Образува се и конническо съсловие (заможни римски граждани, свързани с търговията и занаятите). Към плебса остават всички свободни селяни, дребни занаятчии и търговци. Господствуваща класа става нобилитета, която противостои на класата на плебса, но противоречията сега нямат антагонистичен характер. Съществени промени настъпват и в самата институция на робството. .

Ок. 284—204 г. пр. н. е.
Лиций Ливий Андроник, по произход грък от Тарент, първият римски поет, освен това актьор и режисьор. Той представя първи в Рим (240 г. пр. н. е.) гръцката трагедия и комедия на латински език, в собствен превод. Тази година се счита за начална в развитието на римската литература. Превежда на латински „Одисея“.

280—275 г. пр. н. е.
Война на Рим с Тарент (гръцка колония, основана от спартанците в края на VIII в. пр. н. е.), град, който се управлява от богатите търговци. Тарент се обръща за помощ към царя на Епир — Пир, един от изтъкнатите по онова време пълководци, родственик на Александър Македонски. Битката край Хераклея завършва с победа на Пир (280 г. пр. н. е.). Отново победа на Пир, в битката при Аускул (в Апулия) (279 г. пр. н. е.), но този път с цената на големи загуби (от тук идва израза „Пирова победа“). Решителната среща на римските легиони под командването на Мании Курий Дентат с войската на Пир става през 275 г. пр. н. е. в блатистата местн. край гр. Малевентум (после преименована Беневентум), където армията на цар Пир е разбита. Пир се изтегля от Италия и се завръща в Епир. При нова авантюра (опит да завладее Пелопонес) той загива по време на уличен бой в Аргос (272 г. пр. н. е.). Римляните завладяват Тарент, Лукания и Брутий. Независим остава само етруският град Волзинии. След предприетите по-късно походи на север, властта на Рим се разпростира от Месинския провлак на юг. до р. Рубикон и р. Арн на север. На новозавоюваните земи се основават военни колонии на бедните римски граждани, които получават земите на победените. Колонистите са пълноправни граждани на Рим. Някои територии получават вътрешно самоуправление. Такова самоуправление имат и някои общини, които отдавна са в състава на римската държава — наричат ги „муницинии“ — след време техните граждани са изравнени по права с римляните. Определен брой общини не разполагат с „право на глас“— т. е. с политически права. Съюзниците на Рим са организирани в общини — политически независими, но свързани с Рим чрез договор, който определя техните, най-вече военни задължения. Латинските колонии, основани на завладяните територии са в същото положение както и съюзниците, свързани чрез договор с Рим. Покорените общини се управляват от римски наместници. В известен смисъл държавата има федерален характер.

Ок. 270—201 г. пр. н. е.
Гней Невий, римски поет, трагик, комемедиограф, сатирик. Първи пише трагедии с тематика от римската митология. Автор на поема (в 7 книги) за Първата пуническа война, в която взема участие и той. В нея дава и кратки сведения за възникването на Рим.

265 г. пр. н. е.
Римляните подчиняват гр. Волзиний. Установяване на римско господство на целия Апенински полуостров до Падайската долина.

264—241 г. пр. н. е.
Първа пуническа война, водена между Рим и Картаген за о. Сицилия. Войните, които се водят през III в. пр. н. е. и II в. пр. н. е. между Рим и Картаген са за икономическо и политическо надмощие в Западното Средиземноморие, където в края на IV в. пр. н. е. господства Картаген. Повод за започване на военните действия е завземането на Месана от римляните и отхвърлянето на картагенския ултиматум, настояващ за предаване на града. Завладяването на Месана укрепва позициите на римляните в Сицилия. Рим започва да се меси в работите на Сицилия, което засяга интересите на Картаген. Римската република проявява претенция за господство не само върху Апенинския полуостров; но и върху средиземноморските острови.

262 г. пр. н. е.
Римляните изпращат войска срещу силната картагенска крепост Акрагант. След 6-месечна обсада крепостта е превзета.

260 г. пр. н. е.
В решително сражение край Миле (северното крайбрежие на Сицилия) римляните спечелват първата си морска победа над картагенския флот.

256 г. пр. н. е.
Римският флот начело с консула Марк Атилий Регул нанася тежък удар на картагенците край нос Екном (Южна Синилия). Марк Регул се прехвърля в Африка (на брега до Картаген) и разбива сухопътната картагенска армия край Аспис. Картагенците предлагат мир, но Регул поставя толгова тежки условия, че те решават да продължат да воюват. За командир па картагенската армия е поканен професионалният военачалник спартанеца Ксантип. Обучената армия на Ксантип разгромява, римската войска (30 хиляди римски войници, заедно с Регул, са взети в плен). Бойните действия се пренасят отново на територията на Сицилия.

255—242 г. пр. н. е.
Започва вторият етап от войната, който се характеризира с равновесие между воюващите страни. Главнокомандващ картагенската армия е Хамилкар Барка.

Ок. 254—184 г. пр. н. е.
Тит Макций Плавт, римски комедиограф и поет, роден в Умбрия. Смята се, че е автор на около 130 комедии (запазени са 20). Те са преработка на гръцки пиеси, главно от авторите на новоатическите комедии — Менандър, Филемон и др. Сюжетите на комедиите са най-разнообразни: сцени от семейния живот, от живота на градските бохеми и др. След неизбежните герои в комедиите на Плавт са робите — находчиви, хитри, алчни, Творбите на Плавт „Съкровището“, „Пленници“, „Войникът самохвалко“, „Скъперникът“ и др. отразяват всекидневния римски живот по онова време.

241 г. пр. и. е.
В ожесточено сражение край Егатоките острови новопостроеният римски флот разгромява напълно картагенската ескадра. По искане на Картаген е сключен мир при тежки за него условия: картагенците се задължават да заплатят на Рим контрибуция от 3200 таланта; изцяло да опразнят Сицилия и да върнат всички римски пленници без откуп.

239—169 г. пр. н. е.
Ений, забележителен римски поет. Произхожда от гр. Рудия (в Калабрия). Голяма заслуга на Ений е това, че пръв описва в стихове цялата история на Рим, като разпределя събитията по години. Преработва в проза поемите на Евемер. Въвежда пръв в римската поезия обичайния за гърците хокзаметър (стихотворен размер, при който стихът има шест стъпки).

238 г. пр. н. е.
Възползувани от тежкото, следвоенни финансово положение на Картаген, както и от въстанието на наемниците в картагенската армия, римляните безпрепятствено завземат островите Сардиния и Корсика, принадлежащи на Картаген, Сицилия (с изключение па Сиракузката монархия, Сардиния и Корейка стават първите римски провинции, управлявани от римски наместници. Рим става най-силната държана в Западното Средиземноморие.
След Първата пуническа война римският плебс започва да играе важна роля в държавата. Докато сената все повече губи позиции, то трибутните комиции придобиват голямо значение. Народното събрание настоява за по-агресивна външна политика, тъй като чрез завоюване на нови земи, римският плебс може да оправи положението си. Присъединяването на задморски територии е в интерес и на зараждащото се съсловие на римските конници — това са търговци, лихвари, спекуланти. Те подкрепят онази част от нобилитета която е свързана с търговията и се надява да забогатее от военна плячка. След войната, напливът на роби благоприятствува за развитието на римското стопанство, а така също и на търговията.

237 г. пр. н. е.
Опитният картагенски пълководец Хамилкар Барка заминава за Иберия. Неговият стратегически план е да нападне Рим по суша откъм Иберия. Свободолюбивите иберийци оказват ожесточена съпротива, но със сила и като ловък дипломат Хамилкар успява да завладее голяма част от Иберийския полуостров. По време на войната той е убит (229 г. пр. н. е.). Ръководството на войската се поема от неговия зет Хаздрубал.

234—149 г. пр. н. е.
Марк Порций Катон Стари, римски военен и държавен деец, писател, противник на гръцкото влияние върху живота и литературата на Рим, защитник на древноримските добродетели. Политически противник на Сципион Африкански, заклет враг на Картаген. В 195 г. пр. н. е. е консул. Воюва непримиримо с икономическите злоупотреби и нарушаването на традициите в обичаите. Историята го помни като образец на древно-римски добродетели и строгост на обичаите, враг на разкоша, противник на изнудването. Пише в проза, първи въвежда родния си език в историческата литература. Автор е на редица произведения между които: „Поучения за сина“ (вид енциклопедия), „Начала“ (исторически труд на латински език, който недостига до нас), „За селското стопанство“ (може би част от „Поучения за сина“), която дава представа за историята на римското земеделие им др. От него са написани над 150 речи (запазени са малки части), които се отличават с изключителна аргументираност и стройност. Катон Стари е привърженик на идеята за пълно разрушаване на Картаген, считайки го за опасен враг на Рим. Всяка своя реч в сената той завършва с изречение, което след време става като пословица: „В края на краищата смятам, че Картаген трябва да бъде разрушен“. Третата пуническа война започва, но Катон не доживява разрушаването на Картаген.

232 г. пр. н. е.
Аграрно законодателство на Гай Фламиний. Той прокарва важния за дребните земевладелци закон за разделяне на северната част на Пицена (Галското поле) на участъци, които раздава на малоимотните плебеи. С това той печели огромна популярност сред римския плебс. Избран е за консул (223 и 217 г. пя, н. е.) и за цензор (220 г. пр. н. е.)

229—228 г. пр. н. е.
Първа илирийска война. Начало на римската експанзия на Балканския полуостров. Римляните започват завладяването на Илирия — област, разположена на източния бряг на Адриатическо море.

226 г. пр. н. е.
За да ограничи картагенската експанзия и северната част на Иберия, Рим принуждава Хаздрубал да сключи договор, който задължава Картаген да не минава на север от р. Ебро. В борбата с иберийците загива Хаздрубал. За командващ картагенската армия е провъзгласен сина на Хамилкар Барка — Ханибал.

225—222 г. пр. н. е.
Война на римляните с галите, в резултат на която Рим завзема територията на галите в долината на р. Пад (По).

219 г. пр. н. е.
Ханибал превзема и разрушава съюзния на Рим гр. Сагунт (на източното иберийско крайбрежие), което става повод за война с Рим. Начало на Втората пуническа война. През същата година завършва Втората илирийска война с победа на Рим.

218—201 г. пр. н. е.
Втора пуническа война. Тя започва с поход на Ханибал в Италия.

218 г. пр. н. е.
Картагенската армия начело с Ханибал преминава Алпите и навлиза в Северна Италия. Римляните загубват битките при реките Тицин (дн. Тичино) и Требия.

217 г. пр. н. е.
Битка при Тразименското езеро. Ханибал устройва засада на римската армия, обкръжава я и я разбива. Загива и командуващия римската армия Гай Фламиний. При надвисналата опасност римляните избират за диктатор Квинт Фабий Максим, мъдър и опитен водач и вземат мерки за отбраната на града. Но Ханибал заобикаля Рим и отсяда в Апулия, където дава почивка на войската си. Фабий отбягва решителна битка с картагенската армия, преследва я бавно и предпазливо (затова е наречен и „Предпазливия“). Предпазливата тактика на Фабий предизвиква недоволство в Рим, демократичните кръгове настояват за решителни действия. За консули са избрани Луций Павел и Гай Теренций Барон.

216 г. пр. н. е.
Битка край градчето Кана (в Апулия). Тук двамата консули се срещат с картагенската армия, начело с Ханибал. В ожесточено сражение римската армия е унищожена, а голяма част пленена. Победата на Ханибал при Кана променя положението. Голяма част от племената в Италия доброволно му се подчиняват и преминават на негова страна.Това е връх в могъществото на Ханибал и преломен момент във войната. Като използва тази си победа Ханибал сключва договор (215 г. пр. н. е.) с Филип V Македонски, който поема задължението да нахлуе в Италия. На своя страна Ханибал успява да привлече и сиракузката държава. В същото време римляните организират нови войски и се насочват към Сиракуза.

215—205 г. пр. н. е.
Обезпокоен от покоряването на Илирия от Рим, Филип V Македонски започва война. Римското правителство успява бързо по дипломатичен път да отклони нашествието на Филип V и го принуждава да воюва в Гърция.

212 г. пр. н. е.
След дълга обсада с щурм римляните превземат и разграбват Сиракуза. По време на грабежа и убийствата по улиците на града е убит от римските войници Архимед — най-великият математик и физик на древността. Картагенските части напускат града.

211 г. пр. н. е.
Римляните обсаждат Капуа (в Кампания), опорна база на Ханибал, която заедно с другите гръцки градове в Италия, след битката при „Кана, застава на негова страна. Загубата на Капуа означава за картагенците катастрофа.

210 г. пр. н. е.
Талантливият военачалник проконсулът Публий Корнелий Сципион поема командването на римските войски в Испания, а до 206 г. пр. н. е. завзема цялата страна.

209 г. пр. н. е.
В смела атака Сципион превзема Нови Картаген, най-важната каргагенска колония в Испания, основана от Хаздрубал. Същевременно Ханибал, за да принуди римляните да вдигнат обсадата от Капуа, повежда армията си към Рим. Римското население изпада в паника. „Ханибал пред вратите“ остава като поговорка. Капуа е превзет от римляните. Ханибал не се решава да. нападне Рим. Походът му завършва с пълен неуспех.

207 г. пр. н.е.
Военнополитическото положение на Ханибал започва да се влошава. В битка при р. Метавър в Умбрия, римляните разбиват картагенската армия, командувана от Хаздрубал Барка (брат на Ханибал), идваща от Испания в помощ на Ханибал. В сражението Хаздрубал загива. Тази битка се оказва решаваща за окончателното поражение на Картаген.

205 г. пр. и. е.
Сципион е избран за консул и е назначен за управител на провинция Сицилия.

204 г. пр. н. е.
Експедиционна армия начело със Сципион слиза на африканския бряг и обсажда финикийския гр. Утика. Сципион сключва съюз с досегашния съюзник на Картаген царя на Нумидия — Масиниса. Ханибал напуска Италия и заминава за Африка, за да отбранява застрашения Картаген.

203 г. пр. н. е.
В сражение при „Великите равнини“ Сципион разгромява картагенската войска.

202 г. пр. и. е.
И битката край Зама (град е Нумидия) Сципион се среща с Ханибал. Помощ на римляните оказва цар Масиниса, който им предоставя нумидийска конница, Картагенската армия е разбита, а самият Ханибал избягва в Картаген, като предлага на Рим да сключи мир, независимо от условията. След завръщането си в Рим, Сципион е наречен „Африкански“.

201 г. пр. н. е.
Край на Втората пуническа война. Между Рим и Картаген е сключен мирен договор, по силата на който Картаген се лишава от всичките си владения извън Африка и от целия си военен флот. Освен това Картаген няма право да воюва без разрешение на Рим и се задължава да изплати контрибуция от 10 хиляди таланта за срок от 50 години. В Испания са създадени 2 провинции: Близка Испания и Далечна Испания, за чието управление са назначени (197 г. пр. н. е.) двама нови претори. В резултат на военните разрушения, Италия понася големи материални загуби.

200—197 г. пр. н. е.
Втора римско-македонска война. За да си отмъстят на Филип V Македонски, за помощта която оказва на картагенците, римляните оглавяват коалиция, съставена от Етолийския съюз, Ахейския съюз, Пергам и Родос, която изиграва решаваща роля в борбата срещу него. Войната се води под лозунга за „освобождаване на Гърция“.
От римския сенат е изпратена делегация, която поставя на Филип V ултиматум — да освободи заграбените гръцки градове и да върне отнетите земи на Египет. Той отхвърля исканията. Римската армия слиза на гръцка земя.

197 г. пр. н. е.
Битка край Киноскефале (в Тесалия), Римската армия командвана от способния пълководец Тит Квинкций Фламинин нанася поражение на Филип V и го принуждава да сключи мир, според който Филип Македонски се отказва от наложената над гръцките градове власт и Приема да изплати тежки обезщетения па Рим. Освен това той няма право да започва война без съгласието на Рим.

195 г. пр. и. е.
В Испания е изпратена римска армия начело с Марк Порции Катон, за да потуши избухналото въстание на иберийците, предизвикано от въвеждането на провинциално управление от Сципион. Междувременно владетелят на огромната държава на Селевкидите цар Антиох III приема с големи почести избягалия от Картаген Ханибал и го прави свой съветник. Ханибал предлага на Антиох обширен план за война с Рим, изграден върху евентуално нов съюз на Картаген със сирийския цар.

192 — 189 г. пр. н. е.
Война на Рим с царя на Сирия Антиох III. Повикан от етолийцнте, Антиох III се прехвърля на Балканския полуостров и спира пред Термопилите. Римската армия под командването на Марк Атилий Глабрион нанася удар на главната армия на Антиох. Принуден той избягва в Ефес. Изгонването му от Европа не слага край на войната.

190 г. пр. н. е.
Решителна битка на римляните с Антиох III край Магнезия. Армията на Антиох е почти унищожена.

188 г. пр. н. е.
В Апамея е сключен мир с Антиох III. Той се изтегля от планинската верига Тавър, а освободените от него територии в Мала Азия са дадени на съюзения с Рим цар на Пергам. Сирия се задължава да намали флота си до 10 кораба и да изплати контрибуция от 15 хиляди таланта. Според мирния „договор Антиох трябва да предаде и Ханибал.

185—159 г. пр. н. е.
Публий Теренций Афър, римски комедиограф. Произхожда от Либия. Афър преразказва предимно гръцки автори, особено Менандър. Обръща внимание на чистотата на езика. Запазени са 6 комедии.

183 г. пр. н. е.
Ханибал се прехвърля от Армения във Витиния. Като узнава, че искат да го предадат на римляните, Ханибал се самоубива.

180—102 г. пр. н. е.
Гай Луцилий, римски сатирик. Написал е 30 книги със сатири, в които изобличава пороците на тогавашното римско общество.

170 — ок. 85 г. пр. н. е.
Луций Акции, съчинител на римски трагедии. За основа на работата му служат трагедиите на гръцките писатели, особено на Еврипид. Пише трагедии с тематика от римската история и митология. Запазени са 40 негови трагедии и 700 фрагмента.

168 г. пр.н. е.
Битка край Пидна. Римляните, командвани от Емилий Павел разбиват армията на Персей. Сенатската комисия изгражда в областта Македония 4 области, формално самостоятелни, но без право да поддържат помежду си контакти. През същата година римската армия, начело с Луций Аниций, окончателно завладява Илирия, която влиза в състава на римската провинция.

154—139 г. пр. н. е.
Рим покорява Испания. През 154 г. пр. н.е. е Испания избухва въстание на племената лузитани и келтибери. Въстаниците се предвождат от талантливия организатор Вириат, обикновен пастир. След редица победи на Вириат, римляните го признават за цар, но в 139 г. пр. н. е. той е предателски убит. Военните действия са подновени. Най-дълго оказва съпротива гр. Нуманция, превзет през 133 г. пр. н. е. от Сципион Ем-лиан.

149—148 г. пр. н. е.
В Тракия започва въстание срещу римското господство. Начело на антиримското движение застава някой си Андриск, грък, който се представя за сина на Персей — Филип. Населението подкрепя Андриск и въстанието взема голям размах. Армията на Андриск навлиза в Тесалия. Срещу въстаниците е изпратена силна армия, командувана от Квинт Цецилий Метел. Войската на Андриск е разбита, а самият той пленен и наказан със смърт. Областта Македония е обявена за римска провинция.

149—146 г. пр. н. е.
Трета пуническа война. Тя се води от Рим с цел пълното унищожаване на Картаген. Конфликтът на картагенците с царя на Нумидия — Масиниса създава благоприятна възможност за римляните да нападнат Картаген. Всъщност в Рим отдавна гледат с неудовлетворение как Картаген възстановява морското си могъщество. Разцветът на Картаген предизвиква тревога у римляните. Под предлог, че картагенците нарушават договора от 201 г. пр. н. е. римският сенат обявява война на Картаген. След двегодишна обсада, римските войски под командуването на Сципион Емилиан (Африкански Млади) превземат героически защитавания Картаген. Градът е разрушен до основи, а жителите му продадени в робство. Територията на Картаген е обявена за римска провинция. Земите му стават държавна собственост на Рим. В Западното Средиземноморие се утвърждава напълно римското господство.

146 г. пр. и. е.
Римският консул Луций Мумии разрушава най-големия център на Ахейския съюз — богатия търговски гр. Коринт, който е силен конкурент на римско-италийските търговци. В много гръцки градове са поставени римски наместници. Войските на Мумии подлагат Гърция на страшно опустошение. Унищожени са редица паметници и ценни произведения на изкуството. Гърция е превърната в римска провинция под наименованието Ахая.

138—132 г. пр. н. е.
Първо голямо въстание на робите на о. Сицилия. През II в. пр. н. е. в римската държава избухват мощни въстания на робите, разгръща се народно движение за аграрна реформа. У угнетените и страдащи роби се зараждат бунтовнически настроения. Въстанието на о. Сицилия започва с убийството на жестокия робовладелец Дамофил. Начело на заговора застава сириеца Евън. Под негово командване въстаниците завземат много градове в Сицилия. С подкрепата на земеделците, които работят на аренда, те организират своя независима собствена държава в Сицилия. Създават силна армия, с която печелят много победи срещу римляните. Въстанието взима големи размери. Срещу въстаниците е изпратена консулска армия начело с консула Публий Рупилий. Римките войски блокират столицата на въстаниците Хена. С помощта на изменници римляните превземат Хена. Евън е пленен и осъден на смърт. Сицилийското въстание бележи началото на подобни събития в различни части на римската империя, най-вече на Изток.

133 г. пр. н. е.
Трибунат на Тиберий Семпроний Гракх. Избран за народен трибун той възглавява мощно движение на свободното гражданство и предлага на сената законопроект, регулиращ окупацията на обществената земя. Според Тиберий основна причина за упадъка на римското могъщество е обезземляването на дребните свободни земеделци, които попълват армията. Те затъват в дългове и продават земята си, изкупувана главно от сенаторите. Така възникват едри земевладения, в които се трудят все повече увеличаващ се брой роби, а броят на дребните земеделски стопанства намалява, което снижава боеспособността на армията. Като се основава на стария закон на Лициний и Секстий (367 г. пр. н. е.), Тиберий предлага ново разпределяне на обществената земя („агер публикус“). Според него всеки баща на семейство може да притежава най-много 500 юга (ок. 125 ха) земя и по 250 юга за двамата си сина, т. е. нито едно семейство не може да разполага с повече от 1000 юга (250 ха) земя. Излишната земя се изземва и се разпределя от специална комисия между безимотните. Противниците на законопроекта — едрите поземлени собственици, успяват да привлекат на своя страна другия народен трибун Гай Октавий, който се обявява против законопроекта и налага своето вето при гласуването на закона. Поставен в затруднено положение Гракх предлага на народното събрание да отзове Октавий като трибун. На мястото на Октавий е избран нов трибун. Това освобождаване на трибуна е първото открито нарушаване на законите за неприкосновеността на народния трибун. Въпреки ожесточената съпротива на едрите земевладелци, законопроектът е гласуван и приет. Създадена е и комисия с широки пълномощия. В състава й са включени Тиберий, брат му Гай Гракх и тъстът на Тиберий — Апий Клавдий.

132—130 г. пр. н. е.
Въстание на населението в Пергамското царство. Пълното преминаване на Пергамското царство под властта на римляните не донася нищо добро за поробеното население. То страда от тежките данъци и римските лихвари. От това недоволство се възползва Лристоник (син на пергамския цар Атал II), който се опитва да възвърне самостоятелността на Пергам и да стане негов цар Войските на Аристоник, съставени предимно от роби, в продължение на две години успяват да държат под свой контрол обширната територия на Пергам. През 130 г. пр. н. е. въстаниците удържат победа над римляните край гр. Левке. Но през следващата година (129 г. пр. н. е.) в битката при Стратоникея, войската на Аристоник е разбита, самият той е пленен, а после удушен в римския затвор. Римляните се разполагат веднага в новата си провинция Азия.

132 г. пр. н. е.
След подстрекателства от страна на противниците на аграрната реформа, в кръвопролитна схватка Тиберий Гракх е убит. Загиват и няколкостотин негови привърженици. По това време в Рим съществуват две основни политически групировки: на оптиматите — защитници на традиционните римски порядки, на властта на чиновниците и могъществото на сената (т. е. изразяват интересите на нобилите и са противници на аграрните реформи) и на популарите, които защитават интересите на плебса, подкрепяни често от селяните и конниците, които настояват за демократизация на обществения строй, аграрна реформа и отмяна на дълговете. Въпреки смъртта на Тиберий, комисията в нов състав (умира Апий Клавдий) продължава своята работа и разпределя земята.

129 г. пр. н. е.
По предложение на Сципион Емилиан аграрната комисия е лишена от съдебни функции, което затруднява работата й, особено, когато трябва да се установи коя земя е частна и коя — обществена. Тези функции се предоставят на консулите и цензорите. На практика това парализира по-нататъшното провеждане на реформата. Внезапно умира Сципион Емилиан, политически водител на оптиматите. Той загива при тайнствени обстоятелства по време на дискусиите около предложенията на Гай и Тиберий Гракх, на които той е противник.

123 г. пр. н. е.
Римляните завладяват колонизираните от финикийците Балеарски острови (в Средиземно море) и подлагат на жестоко клане техните жители. На Балеарите са преселени 4000 италийци.

123—121 г. пр. н. е.
Трибунат и законодателна дейност на Гай Семпронин Гракх. Той издига широка програма за демократични преобразования в римското общество. В нея Гай Гракх предвижда и аграрни закони и реформи в армията, в администрацията, в съдопроизводството, в монетната система. Първоначално Гракх възстановява аграрния закон на Тиберий. Върнати са и съдебните права на аграрната комисия. На безимотните граждани са раздадени земи. За да привлече на своя страна и градското население Гай Гракх прокарва закон, според който градското население може да купува на ниски цени зърнени храни от държавните складове. Прокаран е и закон в интерес на конниците — създадени са съдебни комисии от конническото съсловие за разглеждане делата за злоупотреби с властта и корупцията на римските наместници. Пак на конниците Гракх предоставя редица привилегии и търговски изгоди в провинция Ааия, Той предлага да се изпратят римски колонисти в провинциите, по-специално на мястото на разрушения Картаген. Съществено значение има и военната реформа. Тя намалява броя на задължителните военни походи за римските граждани, след които те се освобождават от военна служба. Освен това държавата раздава безплатно оръжие, екипировка, осигурява и заплата на воините. За подобряване на съдопроизводството са създадени няколко постоянни съдебни комисии, които следят да не се допускат съдебни злоупотреби. Със специален законодателен акт са потвърдени правата на римските граждани. За да засили ролята и властта на народния трибун Гракх ограничава най-важните функции на сената. Поставя на второстепенно място консулите. Предложен е и законопроект за приравняване на италийските съюзни общини по права с римските граждани. Този законопроект среща съпротива както от страна на противниците на Гракх, така и от страна на неговите привърженици. Народното събрание отхвърля този законопроект, както и предложението за основаване колонии в Картаген. Проведена е и реформа в монетната система — тежките бронзови монети (асове) се заменят с монети с по-малко тегло, което улеснява търговските плащания. Като използуват отсъствието на Гракх от Рим, противниците на реформите започват остра борба срещу него. Връщайки се в Рим Гракх се кандидатира за трети път за народен трибун (121 г. пр. н. е.), но не е преизбран. В сената консула Олимий обвинява Гракх в убийство. Като разбира намеренията на противниците си, той прави опит да вдигне въстание и призовава народните маси. Заедно със своите привърженици той се изтегля на Авентинския хълм. При отбрана Гракх е смъртоносно ранен и умира като заповядва на роба си да го убие.

121 г. пр. н. е.
Римляните завладяват южната част на Галия и я превръщат в провинция (118 г. пр.н.е.) — Нарбонска Галия, по името на гр. Нарбон на Средиземноморското крайбрежие.

116—27 г. пр. н. е.
Марк Теренций Барон, уникален писател, забележителен римски учен, енциклопедист, корифей на римската литература. Произхожда от гр. Реата (с-бински град на север от Рим). Активно участвува в политическия живот на Рим. Автор е на 74 съчинения в 620 книги в различни области на познанието: на историята, географията, обичаите, литературата, граматиката, икономиката, правото, философията. Енциклопедичният му труд „Древности на човешките и божествените дела“‘ (9 книги, които обхващат 9 науки) представлява историческа, географска и богословска енциклопедия, която е настолна книга до V в. от н. е. От перото му излизат многобройни граматически и историко-литературни съчинения: „За латинския език“, „За граматиката“, „Портрети“ — биографии на изтъкнати граждани и др. Барон е автор и на трактата „За селското стопанство“, където земеделските въпроси са дадени в добра литературна форма. От неговите творби са съхранени само „За латинския език“ — частично и трактата „За селското стопанство“ — изцяло. Варон е единственият римски писател, на когото още приживе е издигнат паметник, заради големите заслуги, които има в римската литература.

113—101 г. пр. н. е.
Войни на Рим с кимврите и тевтоните (германски племена). Принудени (точната причина за преселването им и до днес в науката не е изяснена) тези племена търсят нови територии за заселване. Те нахлуват в Нарбонска Галия и за първи път (113 г. пр. н. е.) се сблъскват с римската армия край гр. Аквилея и й нанасят тежко поражение. През следващите години римляните претърпяват още няколко поражения от придвижващите се племена: 105 г. пр. н. е. в Южна Галия при Араузион; в 102 г. пр. н. е. в Северна Италия. При опасност от нови нашествия на преселническите орди начело на римската армия е избран консула Гай Марий (неговото избиране се повтаря црез 103, 102 и 101 г. пр. н. е., което нарушава римските обичаи един и същ човек да бъде избиран повторно и да заема висши държавни длъжности). В 101 г. пр. н. е. при Верцеле Марий нанася тежко поражение на кимврите. Тази победа му донася слава на най-популярният военен и политически деец в Рим.

111 — 105 г. пр. н. е.
Югуртинска война. Римското конничество, което поддържа делови търговски връзки с Африка е заинтересовано от война с Нумидия и от превръщането й в провинция. Династичните борби за нумидийския престол дават възможност на римляните да се намесят във вътрешните работи на нумцдийското царство. Рим обявява война на Югурта — племенник на нумидийския цар Миципса (Миципса завещава царството си на двамата си сина и на Югурта). В началото на войната като използува подкупи, Югурта постига известни успехи.
Римляните веднага вземат решителни мерки и начело на римската армия е поставен Квинт Цецилий Метел, аристократ, неподкупен и опитен пълководец. Той реорганизира римските легиони, заздравява дисциплината и успява през 109 г. пр. н. е. край р. Мутула (в Африка) да нанесе поражение на Югурта. Въпреки това Югурта организира нова армия и продължава борбата.

111 г. пр. н. е.
Аграрен закон на Спурий Торий. Той гласи: всички римски граждани които владеят държавна земя до 500 югера, получават пълна частна собственост върху нея с „право да, я използуват, да я имат и я владеят“. С този закон се утвърждава чстната собственост върху земята, която преминава в ръцете на дребните и средните земевладелци. С него завършва борбата около аграрното законодателство през 20—30 г. на II В. пр. н. е.

107 г. пр. и. е.
За консул е избран Гай Марий. Той произхожда от заможно латинско семейство, няма образование, но с качествата си на способен войник с несъмнен военен талант се изявява като един от най-големите военачалници в края на II в. пр. н. е. От това време е и вожд на демократичното движение (популарите) в Рим. След отзоваването на Метел, командуването на римската армия в Африка е поверено на Гай Марий. С помощта на Луций Корнелий Сула (привърженик на оптиматите и противник на Марий) Гай Марий нанася редица поражения на Югурта и успява да го плени. (105 г. пр. н. е.). С това се слага край на продължителната Югуртинска война. В 104 г. пр. н. е. Марий триумфално се завръща в Рим. В продължение на 6 години е избиран за консул, нещо което дотогава не се е случвало в Рим. Провежда военна реформа, в резултат на която войската от гражданско опълчение се превръща в редовна армия. Той вербува въз войската граждани без необходимия ценз (имуществото им не достига до 4000 аса). Легионерите получават от хазната пълно военно снаряжение и храна, а след 16-годишна служба (ветерани) получават и парче земя, като осигуровка от страна на държавата.

106—43 г. пр. н. е.
Марк Тулий Цицерон, римски политически деец, писател и забележителен, оратор. Участва дейно в политическия живот на римската държава (на страната на оптиматите), заема високи държавни длъжности. По време на консулството си (63 г. пр. н. е.) той разкрива заговора на Катилина. Цицерон възглавява опозицията срещу Марк Антоний в сената. За да си отмъсти Антоний го включва в списъка на проскрибираните (обявените извън закона). Цицерон правн опит да избяга от Италия, но по време на бягството е разпознат и убит. Прекрасен оратор. От него са запазени редица съдебни и политически речи (напр. срещу Катилина, срещу Антоний и др). Цицерон пише в различни прозаически жанрове: философски, юридически, в областта на теорията на красноречието и др. Многобройни са писмата, които представляват интерес с биографичните данни и обичайните норми по негово време. Произведенията на Цицерон оказват огромно влияние върху по-късната римска литература. От творчеството му до нас достигат 58 негови речи и 864 писма. И в наши дни трудовете му се четат и препрочитат.

104—101 г. пр. н. е.
Второ голямо въстание на робите на о. Сицилия, предвождано от Салиий (по-късно се нарекъл Трифон), потушено кърваво след 4-годишна война.

102 г. пр. н. е.
Под командуването на Гай Марий, римляните нанасят поражение на тевтонците край Акве Секстиеви.

101 г. пр. н. е.
Кимврите преминават Алпите и нахлуват в Североизточна Италия. В битката край Верцеле техният вожд Боярикс е убит, а войските им разбити. Благодарение на военните победи на Гай Марий, Рим и цяла Италия са избавени от нахлуването на огромните преселнически орди, от опустошаването на градове и села. от унищожаване на материални и културни ценности.

100 г. пр. н. е.
Движение на римските демократи под водачеството на Апулей Сатурнин. Марий, който е из-бран 6ти път за консул се съюзява с трибуна Апулей Сатурнин и претора Сервилий Главция. С помощта на армията Сатурнин провежда нов закон за житото и нов аграрен закон, според който мариевите войници (ветерани) могат да получават земя в Африка, Галия и другите провинции. Тези закони срещат засилена съпротива от оптиматите. Във възникналите безредици, които са потушени от Марий, той подкрепя оптиматите и застава срещу предишните си политически привърженици. Сатурнин и Главция загиват, Марий напуща Рим като изгнаник в Мала Азия. В 99 г. пр. н. е. законите на Сатурнин са отменени.

Ок: 100—25 г. пр. н. е.
Корнелий Непот, римски историк и първи биограф. Роден в Предалпийска Галия. Главното му произведение „Биографии на славни мъже“ съдържа биографиите на изтъкнати военачалници и писатели — римски и чужди (запазени са книга първа и част от книга втора). Автор е също на очерк по история на света — „Хроника“ в три книги, на сборник от анекдоти и сборник-поезия.

Ок. 99—55 г. пр. н. е.
Тит Лукреций Кар, древноримски поет и философ-материалист. Автор на поемата „За природата на нещата“ (в 6 книги), застъпваща материалистичните схващания на Епикур за природата на нешата, за човека, за обществото, които Лукреций споделя. Поемата се нарежда сред гениалните произведения на античната поезия и философия.

91 г. пр. н. е.
Трибунат на Марк Ливий Друз. В неговите законопроекти важно място заема аграрния въпрос — да се извърши ново раздаване на земя за сметка на държавните земи. Вторият му законопроект е да се разшири евтината продажба на зърнените храни в полза на плебеите. Друз внася и проект за радикална реформа в съдилищата — те отново се предават от конниците на сенаторите, но в същото време се предвижда реформа и за самия сенат. Съставът му трябва да се попълни с 300 конници. Освен това Друз предлага да се дадат граждански права на съюзното население, като настоява за тази цел да се свика народното събрание. Преди изтичане на мандата му, той е убит е нож пред прага на къщатата си. Смъртта му проваля реформите.

91—88 г, пр. н. е.
Съюзническа война, т. е. война на италийските племена с Рим, които въстават срещу републиката и настояват за пълни права. Съюзниците създават съюзна държава със столица в гр. Корфиний, преименуван на Италия, с централизирана държавна власт, като наследяват римските политически форми. Още през първата година на войната, римляните признават граждански права на онези сьюзници, които остават верни на Рим (латините, жителите на Умбрия и Етрурия), а после и на всички, които в продължение на два месеца сложат оръжие. Много от съюзниците приемат тези условил и скоро (88 г. пр. н. е.) войната завършва. Почти всички свободни жители на Италия получават граждански права, но за да нямат преимущество в народното събрание биват записани само в 8 (от общо 35) триби.

89—84 г. пр. н. е.
Първа война на Рим с Митридат VI Евпатор, наречен Велики, цар на Понт (държава в североизточна Мала Азия, на Черноморското крайбрежие), който разширява значително владенията си и започва война с Рим. Когато Митридат навлиза в Гърция, войната с него се възлага на оптимата Луций Корнелий Сула, който вече има завоювани успехи в съюзническата война.

88—82 г. пр. н. е.
Гражданска война в Рим.

88 г. пр. н. е.
Гай Марий се съюзява с народния трибун Сулпиций Руф (Руф прокарва закон, който позволява на изгонените през 100 г. пр. н. е. привърженици на Сатурнин и Главция да се завърнат в страната, прокарва също и закон за вписване на съюзниците във всичките 35 триби) и получава назначение за главнокомандващ във войната е Митридат, като лишава от тази Длъжност Сула. Уведомен за това решение, Сула отказва да се подчини и повежда войските си към Рим. С бой той превзема града. Като завладява Рим, Сула се разправя със Сулпиций (той е убит), а Марий е заловен, осъден на смърт, но Избягва от затвора и се укрива в Африка. Сула отменя законодателството на Сулпиций Руф и възстановява законите на Сервий, които разширяват властта на сената и намаляват значениетв на народните трибуни, осигуряват мнозинство на заможните граждани. След изборната кампания за 87 г., начело на шест легиона Сула заминава на Изток.

87 г. пр. н. е.
Луций Корнелий Цина (от популарите) е избран за консул веднага след заминаването на Сула и представя в народното събрание проект за вписване насъюзниците във всички триби. Принуден е от оптиматите да избяга от Рим, но организира армия, съюзява се с Марий ,и превзема Рим, избивайки много оптимати. В същото време в Гърция Сула нанася поражение на Митридат и завладява Атина.

Ок. 87—54 г. пр. н, е.
Гай Валерий Катул от Верона, римски поетлирик. Върху поетическото творчество на Катул. Оказва влияние александрийската поезия. Катул е майстор на късите стихотворения, в които преобладават човешките чувства: любов и ревност, дружба, любов към природата и пр. Стиховете му заемат важно място в световната лирическа поезия.

86—34 г. пр. н. е.
Гай Салустий Крисп, римски историк и политик. Привърженик на популарите. Бил е претор в Африка. След смъртта на Цезар се оттегля от политическата карцера и се посвещава на литературна дейност. Автор е на два меморандума до Цезар (Крисп е негов привърженик), в които настоява да се проведат реформите на Гракхите и за тайно гласуване в сената. Негови са и монографиите „За заговора на Катилина“ и „Войната с Югурта“ (те са запазени), както и „Истории“ (в 5 книги, за периода 78—66 г.), от които са съхранени само откъси.

86 г. пр. н. е.
За Консули са избрани Гай Марий и Луций Корнелий Цяна, но скоро Марий умира. Сула е снет като главнокомануващ на Изток. На негово място е изпратен Луций Валерий Флак, който е избран за консул на мястото на Марий. Премахнати са всички закани на Сула, Новит- граждани са записани във всички триби, намалени са дълговете. Митридат отново дебаркира в Гърция. Край Херонея и в последващ бой край гр. Орхомен, той е победен от Сула. По това време в Гърция се появява изпратената на Изток от „марианците“ армия на Валерий Флак, който трябва да замести Сула като командуващ. Сула не се подчинява на решението за отзоваването му. Същевременно в армията на Флак избухва бунт; Флак е убит. Командуването се поема от Фямбрия, който нанася поражение на Митридат и го принуждава да освободи Перглм.

85—82 г. пр. н. е.
Положението на Митридат става критично, когато Сула се прехвърля в Мала Азия. Митридат решава да започне преговори. Те завършват със сключване на мир през 85 г. пр. н. е. в гр. Дардан. В арезултат от мира Сула получва голяма военна плячка, флот и запазва преданата си армия. Той наказва жестоко населението на провинция Азия, задето е изменило на Рим.

82—80 г. пр. н. е.
Втора война с Митридат. Започват я римляните, под предлог че Митридат не спазва мирните условия. Митридат се обръща с молба до Сула, същият да се намеси и мирът е възстановен.

82—79 г. пр. н. е.
Диктатура на Сула. Побеждавайки противниците си Сула влиза в Рим и започва кърваво управление (по негова заповед се изготвят списъците на проскрибираните, в които се вписват противниците на Сула; тези лица се поставят извън закона, а убийството им се възнаграждава). На събранието на комициите Сула е избран за диктатор с неограничен мандат. Той използува властта си и управлява като монарх. От терора на Сула загиват хиляди хора, разрушени са редица градове, чиито земи попадат в ръцете му. Тези терористични акции на сула имат за цел ла попълнят държавната хазна и фонда на държавните земи. Реформите, които Сула провежда, са свързани с усилване властта на сената и с ограничаване властта на народното събрание. Реорганизираният от Сула сенат става най-висшият държавен орган; разширяват се неговите компетенции (съдебни), броят на сенаторите нараства от 300 на 600; увеличава се броят на магистрите (прегорите до 8, а квесторите до 20), ограничават се пълномощията на трибуните и със специално разпореждане им се отнема правото занапред да заемат по-високи държавни длъжности; цензорите са лишени от основните им функции; ограничават се пълномощията и на трибутните комиции; спира се продажбата на евтино жито за плебса. Най-важното мероприятие на Сула е раздаването на землени участъци на своите верни ветерани, с което той цели да възроди дребното земевладение и едновременно с това да укрепи римската армия. По нареждане на Сула се конфискуват земите на Мариевите привърженици. В Етрурия, Лациум и Кампания се основават колонии, в които са заселени 100 хиляди ветерани. В Рим Сула освобождава всички роби, принадлежащи на проскрибирани лица. Освобожденците се превръщат в опора на диктаторската власт. Неограничената власт на Сула предизвиква недоволство сред всички слоеве от населението, което той се опитва да смекчи с известни промени в полза на популарите. В своята дейност Сула се опира преди всичко на войската си от предани ветерани, които вече в голяма степен загубват връзките си с римското общество. През 79 г. пр. н. е. Сула се отказва формално от своята диктаторска власт, оттегля се в селското си имение, но до смъртта си през 78 г. пр. н. е. оказва влиялие върху политическия живот в страната.

574—71 г. пр. н. е.
Най-голямото въстание на робите в историята на древността под водачеството на Спартак – тракиец по произход, римски роб и гладиатор, превъзходен организатор и вожд.
Една от характерните черти на стопанския живот в римската държава през първата половина на 1 в. пр. н. е. е нарастващият брой на робите, взети по време на войни или корсарски (пиратски) акции. Трудът на робите се използува предимно в земеделието, което е на високо ниво (развиват се едрите поземлени имения). Значителен брой роби работят в мините и в каменоломнте. Техният труд се използва и в занаятчийството.
Въстанието започва със заговора на гладиаторите в гр. Какуа (74 г. пр. н. е.), ръководен от Спартак. В него участвуват около 200 души. Към тях се присъединяват масово цели отреди революционна настроени роби. Въстанието придобива огромни размери и обхваща почти цяла Италия. Слартак не се стреми към създаване на отделна държава. Неговата цел е на всички въстаници да се върне свободата и възможността да си разотидат по родните страни. Когато армията на Спартак спечелва първите си победи, към нея се включват и обеднели селяни-пастири. Спартак организира силна армия и възнамерява (тръгвайки към северна Италия) да премине Алпите и да се озове в Галия и Тракия. Край гр. Мутина (72 г. пр. н. е.) побеждава римляните, след което променя първоначалния си план, насочва се на юг и като подминава Рим се отправя за о.Сицилия, където разчитал на подкрепата на хилядите роби, Преминаването на Мйсинския пролив не сполучва, тъй като сицилийските пирати не изпълняват обещанието си да предоставят кораби. Римският сенат дава извънредни диктаторски пълномощия за борба с робите на цреторът Марк Лициний Крас, който се проявил в суланския поход срещу Рим. Крас блокира пътя на въстаниците на север. При това положение Спартак решава с кораби да се прехвърли в Гърция, но среща съпротивата на двама от своите пълководци. Те се отделят от Спартак, но са разбити от Крас. Армията на Спартак стига до Аиулия, където е атакувана от Крас (71 г. пр. н. е.) При ожесточено сражение тя претърпява поражение. На бойното поле пада убит и самият Спартак. Крас заповядва да се издигнат 6 хиляди кръста по пътя от Капуа до Рим, на които да се разпънат взетите в плен въстаници. Въстанието на Спартак сериозно разтърсва робовладелския строй, то показва, че противоречията в него се изострят. Споменът за Спартак всявал ужас дълго време сред римските робовладелци. Пред опасността от нови въстания, те започват да делят големите поземлени имения на отделни участъци, които дават под аренда — т. нар. колони.

74—64 г. пр. н. е.
Трета война с Митридат VI. Повод за войната е Витиния, чийто цар Никомед III Филопатор, умирайки я завещава на Рим. Митридат VI се застъпва за правата на сина на Никомед и обявява война на Рим. Първоначално печели успехи — побеждава римските войски във Витиния, навлиза в азиатските провинции и завзема почти цялото крайбрежие на Хелеспонт. Но скоро консулът Луций Лициний Лукул успява да си възвърне римските земи, превзема Витиния и изтласква Митридат от Понтийската държава. Насочвайки се към Армения, той е отзован. Мястото му заема Гней Помпей, който побеждава Митридат и основава нова римска провинция.

70 г. пр. н. е.
Възстановяване на конституцията преди Сула. Консулите Гней Помпей и Марк Крас прокарват закони, с които изцяло е възстановена властта на народните трибуни и длъжността на цензорите. Реформа претърпяват и съдилищата. В състава на съдебните комисии са включени конници и заможни граждани (т. нар. „ерарни трибуни“). Намалява влиянието на оптиматите. Ликвидирал е политическият режим на Сула.

70—19 г. пр. н. е.
Публий Вергилий Марон, изтъкнат римски поет, роден в Северна Италия. Автор е на пастирски песни („Буколики“), в които възхвалява простота на селския живот. В дидактическата поема „Георгики“ (селски песни) показва нравствената ценност на земеделския труд. Славата си дължи на епичната поема „Енеида“, в която идеализира величието на римляните, легендарни наследници на троянците. Тази поема отбелязва нов етап в развитието на епоса като жанр.

67 г. пр. н. е.
Борба на Помпей с пиратите. Народният трибун Габиний внася предложение в народното събрание — да се дадат специални пълномощия на Помпей и силен флот за унищожаване на пиратите, които кръстосват Средиземно море и ограбват крайбрежните селища и градове. Предложението е прието и Помпей става главнокомандуващ на цялото Средиземно море. Властта му е дадена за неопределено време. За кратко време (60 дни) Помпей успява да се справи с всички пиратски кораби и унищожава тяхната организация. След тези победи той отново тръгва на Изток към Сирия (държавата на Селевкидите), завладява я и я обявява за римска провинция. След това се намесва в борбата между двамата претенденти за върховната пласт в Юдея, превзема страната и Ерусалим. Завладетел на Юдея назначава Хиркан. Походът на Помпей завършва през 62 г. пр. н. е. В резултат на завоеванията на Помпей римската държава се сдобива с нови провинции, които плащат данъци, а те увеличават съществено приходите на римската хазна. В новите провинции нахлуват римски търговци, които за кратко времг трупат печалби от различните финансови операции.

66—62 г. пр. н. е.
Източни походи на Гней Помпей. Война на Помпей с Митридат VI. Понтийското царство е превзето, а армията на Митридат разбита. Помпей предприема поход към Армения. Арменският цар Тигран II се предава и сключва мир. Армения се превръща в зависима от Рим страна.

65—8 г. пр. н. е.
Хораций (Квинт Хораций Флак), римски поет, син на освободен роб. Хораций създава няколко сборника с песни на гръцки „оди“. Известна е одата „Паметник“, в която прославя творчеството на поета. Автор е и на редица сатирични стихотворения, в които критикува тогавашния бит и нрави. Книгата „Еподи“ съдържа упреци по адрес на отделни хора. Други негови произведения са „Оди“ и „Юбилейна песен“, които с многообразието на формата си и художествените средства нареждат Хораций измежду най-известните римски поети-лирици. Той е познат и като автор на поетически писма — („Поетическо изкуство“).

64—63 г. пр. н. е.
Народният трибун Сервилий Рул, разработва радикален законопроект за раздаване земи на малоимотни граждани. Сенатът се обявява срещу законопроекта. Консулът Марк Тулий Цицерон в свои речи в народното събрание доказва неприложимостта на този законопроект и успява да даде силен отпор на Сервилий Рул, който оттегля проекта.

63—62 г. пр. н. е.
Заговор на Катилина. В стремежа си да стане консул Луций Сергии Катилина, съратник на Сула, смел, но жесток човек събира около себе си банкрутирали нобили и задлъжнели богаташи, като обещава да премахне дълговете им и да подобри положението им. Представя се като защитник на най-бедните и се надява на тяхната подкрепа. След като не успява по легален начин да спечели изборите за консул Катилина организира таен заговор и решава да завладее консулството със сила. Заговорът е разкрит от Цицерон, който в речите си против Катилина разобличава плановете му. През 62 г. пр. н. е., в битката край Пистория, (дн. Флоренция) Катилина загива в боя. По време на борбата с Катилина конниците се обединяват с нобилитета, сенатът възвръща някогашното си значение. Крас се оттегля за известно време от политическия живот, а всред оптиматиге получава популярност Марк Порции Катон Млади (внук на Катон Стари) , известен с необикновената си честност.

63—14 г. пр. н. е.
Гай Октавий, римски държавен деец. Като близък роднина на Гай Юлий Цезар е осиновен от него и получава името Гай Юлий Цезар Октавиан — Август.

62 г. пр. н. е.
След похода си на Изток, Помпей се завръща в Рим, но не среща симпатиите нито на оптиматите, нито на популарите. Въпреки великолепния триумф, който му уреждат в Рим, Помпей не успява да се кандидатира за консул. Сенатът не утвърждава направенитг от него разпоредби на Изток. Помпей се озовава в тежко положение.

62—12 г. пр. н. е.
Марк Випсаний Агрипа, талантлив римски военачалник, приятел на Октавиан Август. Името му е свързано с големи заслуги в областта на науката, архитектурата и изкуството; разширява водопроводната мрежа, строи големи обществени бани в Пантеона.

60 г. пр. н. е.
Първи триумфират. За да сломи съпротивата на сенатската олигархия, Помпей се съюзява с двамата най-големи политически дейци — Крас и Юлий Цезар. Това негласно съглашение за съвместна борба срещу олигархията получава името „Първи триумвират“. Той се подкрепя от популарите и от армията. Тази мощна антисенатска коалиция играе важна роля в държавните работи на Рим през следващото десетилетие.

59 г. пр. н. е.
Консулство на Юлий Цезар. С подкрепата на останалите двама от триумвирата, Цезар е избран за консул. Утвърждава всички разпоредби на Помпей в Азия. Прокарва аграрни закони за разпределяне на кампанските земи. За 5 години получава управлението на Цизалпийска и Нарбонска Галия, както и на Илирия, с право да вербува там армия.

59 г. пр. и. е. — 17 г.
Тит Ливий, римски историк, родом от Патавий (дн. Падуа). Автор е на много популярната в древността „История на Рим“ („от основаването на града“) — в 142 книги, която обхваща събитията на града от митични времена до 9 г. пр. н. е. Запазени са само 35 книги.

58—50 г. пр. н. е.
Войни на Юлий Цезар в Галия. Въпреки упоритата съпротива на галските племена, (войната с тях той описва в своите спомени „Записки на Галската война“ — в 8 книги) Цезар завладява земите им и става господар ча Централна Галия.

56—55 г. пр. и. е.
Цезар подчинява и племената на аквитаните. Под властта на Рим е вече цяла Галия — от Рейн до Пиренеите. През 55 г. пр. н е. Цезар извършва десант в Британия с цел да наложи и там римско господство. Междувременно в триумвирата се появяват разногласия. За да уточнят спорните помежду си въпроси, триумвирите се срещат в гр. Лука (Северна Етрурия). Консули през 55 г. пр. н. е. остават Помпей и Крас, след което Помпей ще поеме управлението на испанските провинции за 5 години, а Крас — на провинция Сирия. И двамата получават право да формират легиони и да воюват с враговете на Рим.

55—53 г. пр. н. е.
Поход на Крас срещу партите, чиято държава е една от най-силните в Изтока от началото на III в. пр. н. е. Тя е под властта на Селевкидите. Походът завършва с поражение на римляните в битката край Каре, в Месопотамия — 53 г. пр. н. е. Крас вероломно е убит от пълководеца на партите — Сурена, а войската му е почти напълно унищожена. Партското царство се явява пречка за римската експанзия на Изток.

52—51 г. пр. н. е.
Въстание ла галите, предвождано от Верцингеториг (вожд на племето арверни). След първоначалния си успех, той е обграден от Цезар в Алезия и взет в план; после е съсечен (46 г. пр, н. е.).

52 г. пр. н. е.
Помпей е избран за консул, при това за пръв път в римската история без колега, т. е. получава еднолична висша власт (или диктатура). Популярността на Помпей се увеличава и в сенатската олигархия.

Ок. 51 —15 г. пр. н. е.
Проперций (Секст Аврелий Проперций) римски поет, автор на 4 книги с любовни елегии, част от които са посветени на, любимата му Цилия. Някои от елегиите съдържат описание на римските култове и обреди.

Ок. 50—19 г. пр. н. е.
Тибул Албий, римски поет, приятел на Овидий и Хораций, автор на любовни елегии.

49—45 г. пр. н. е.
Гражданска война между Юлий Цезар и неговите противници. След обмислена и грижлива подготовка и неочаквано за противниците си, Цезар преминава р. Рубикон — граница между Цизалпийска Галия и основната част на Италия. С това нарушение фактически се слага начало на гражданската война. Цезар завладява Рим и заминава за Испания, където в битка край градчето Илерда блокира основните сили на армията на Помпей и го принуждава да капитулира. По пътя обратно за Рим завладява Масилия (дн. Марсилия), като част от земите включва в римската провинция. След завръщането си в Рим е провъзгласен за диктатор. Възстановени са гражданските права на всички преследвани от Сула. След избирането му за консул, Цезар оставя Марк Антоний за свой заместник и заминава за Илирия, където е съсредоточена армията на Помпей. В решителната битка край гр. Фарсала (48 г. пр. н. е.) армията на Помпей е разгромена, а самият той е принуден да бяга. Египетският цар му предлага убежище, но на брега Помпей е предателски убит. За Египет потегля и Цезар. Като пристига в Александрия той се намесва в династичните борби, които се водят между наследниците на египетския цар — Птолемей XII и Клеопатра VII. Покорен, от красотата на Клеопатра, Цезар разрешава в нейна полза спора с брат й. За царица на Египет е провъзгласена Клеопатра. От тук Цезар заминава за Азия, където синът на Митридат VI — Фарнак завзема значителна част от римските владения, някогашна собственост на Митридат. В светкавична война Цезар побеждава (47 г. пр. н. е.) Фарнак и изпраща до свой приятел в Рим писмо с прочутия си отчет: „Вени, види, вици“ — „Дойдох, видях, победих“. След завръщането си в Рим заварва редица вътрешни неуредици. За да усмири недоволния римски плебс, Цезар отменя задълженията на бедните наематели за 1 година. На легионерите веднага са платени изостаналите заплати. На ветераните са раздадени земите на убитите противници. Като възстановява реда и укрепва положението си в Рим, в края на 47 г. пр. н. е. той се отправя в провинция Африка. Край градчето Тапс атакува неприятелската армия на Помпей и след ожесточен бой я разгромява. Повечето градове капитулират. Остра съпротива оказва гр. Утика. При невъзможността за победа Катон Млади, който командува гарнизона се самоубива. Убит е и царят на Нумидия – Юба I (поддръжник на Помпей). След неговата смърт Нубия става римска провинция под името Нова Африка. След войните в Африка Цезар се завръща в Рим и устройва голям триумф. Но противниците му правят опит да възобновят войната и Цезар бързо заминава за Испания. В битката край Мунда (45 г. пр. н. е.) унищожава последните въоръжени сили на противниците си. С това се слага край на гражданската война през 49—45 г. пр. н. е. Цезар е обявен за „вечен диктатор“. (44 г. пр. н. е.). Няколко години преди това получава права на доживотен трибун; в 46 г. пр. н. е. — права на цензор. Властта му е неограничена. Увеличава броя на сената и поставя свои привърженици. Републиканският строй в римската държава се заменя с еднолично управление на военен диктатор. Превръщането на римската република в най-голяма сила в Средиземноморието става неотложен проблем. Това налага единно централизирано управление и наличие на постоянна армия. Като водач на популарите, Цезар майсторски лавира между обществените групи, щедро раздава граждански права, издаза закон срещу грабителството в провинциите, както и много разпоредби, благоприятствуващи развитието на търговията (от негово време в римската държава започва редовно сечене на златни монети), слага ред в данъчната система. Характерна основна черта на неговото управление е, че разчита на армията.

45 г. пр. н. е.
С помощта на александрийския учен Сосиген и по нареждане на Цезар е реформиран календара. Вместо старата система на „лунна“ година от 1 януари 45 г. пр. н. е. е въведена „слънчева“ година. Веднъж на 4 години към февруари е прибавен още един ден (29 февруари). „Юлианското“ летоброене става система в Римската империя.

44 г. пр. н. е.
Организиран е заговор от представители на нобилитета, който е ръководен от Касий и цезаровия любимец — Брут, с цел убийството на Цезар. На заседание на сената Цезар е нападнат от заговорниците, които с кинжали му нанасят тежки удари (15. III. 44 г. пр. н. е.). Заговорниците нямат никаква програма за сетнешните си действия, в резултат на което римската държава попада в нов период на вътрешни борби. Ситуацията успява да овладее Марк Антоний, тогавашен консул, който заедно с Марк Емилий Лепид оглавява привържениците на Цезар. Между народа започва да се разпростанява божественият култ на Цезар. С големи усилия са предотвратени действията на плебса. Ръководител на републиканците става Цицерон. За да отслаби позициите на цеза-роите привърженици, Цицерон прокарва в сената постановление, съгласно което Гай Октавий се признава за осиновен син и законен наследник на Цезар. Октавий започва да се нарича Гай Юлий Цезар Октавиан. За претор е провъзгласен 19-годишният Гай Цезар Октавиан.

43 г. по. н. е.
Публий Овидий Назон, бележит поет от времето на Август. Произхожда от знатен коннически род, получава образование в Рим и Атина. Пише стихове за любовта. Из под перото му излизат поемите „Героини“, „Изкуството на любовта“, „Фасти“ и др. Прочут е неговият сборник от митове „Метаморфози“ (15 книги). По неизвестни причини през 8 г. от н. е. е изселен в градчето Томи (дн. Констанца). В XI в. неговите произведения придобиват необикновена популярност и стават едва ли не кодекс за дворцовата любов.

43 г. пр. н. е.
Мутинека война. Втори триумвират Републиканската армия, предвождана от двамата консули и Гай Октавиан се отправя срещу войските на Антоний. В сражение при Мутина загиват двамата консули, а Антоний е принуден да отстъпи. Армията оглавява Октавиан. В това време сенатът отхвърля молбата на Гай Октавиан за какул. Научавайки за това армията на Октавиан се насочва срещу сенатската армия и я разгромява. Октавиан завзема Рим и започва преговори с Антоний и Лепид за помиряване и съюз. Обкръжено от войските на Октавиан, народното събрание приема закон, с който утвърждава властта на тримата военачалници — Марк Антоний, Емилий Лепид и Гай Цезар Октавиан, като „триумвири за уреждане на републиката“, (т. нар. „втори триумвират“). Членовете му получават извънредни пълномощия. Като отмъщение за убийството на Цезар те подготвят и обявяват проскрипции, които надминали тези .на Сула. Загиват 300 сенатори и 2000 конници. Жертва става и Цицерон, който при опит за бягство е съсечен.

42 г. пр. и. е.
Битка при градчето Филипи. Армията на триумвирите удържа победа над голямата армия на Марк Брут и Гай Касий. Брут се самоубива, а Касий е намерен мъртъв в шатрата си. След битката тримата водачи разпределят наново провинциите. Антоний взема Източното Средиземноморие, Октавиан — двете Галий, Илирия и Испания, а Лепид — африканските провинции.

41—40 г. пр. н. е.
Перузинска война. От недоволството на италийското население срещу господството на Октавиан се възползува братът на Марк Антоний — Луций Антоний, който иска да осигури еднолична власт на Антоний. Той вдига въстание, но след известно време е принуден да се оттегли в силно укрепения град Перузия (дн. Перуджа). Тук той е обсаден от Октавиан. До открита война не се стига, благодарение на посредничеството между Антоний и Октавиан. Те сключват ново съглашение, което потвърждава предишното разпределяне на провинциите.

39 г. пр. н. е.
Мизенски мирен договор. През лятото на същата година, край Мизенския нос, се водят преговори между триумвирите и Секст Помпей за помиряване. Според мирните условия триумвирите трябва да изплатят парична компенсация за конфискуваното имущество от бащата на Помпей. Помпей обещава да прекрати морската блокада на Италия и получава управлението на островите Сицилия и Сардиния и на Пелопонес. Обявена е и амнистия за проскрибираните с изключение на участниците в заговора срещу Цезар.

36 г. пр. н. е.
Битка при Мила (град в Сицилия). Победа на Октавиан над Секст Помпей, Хиляди роби са върнати обратно ла господарите им, а много са избити. На запад Октавиан се превръща в самодържец. Лепид е отстранен от властта. Неуспешен поход ла Антоний срещу партите. Отношенията между Октавиан и Антоний започват да се изострят. Когато Антоний сключва брак с египетската царица Клеопатра (без да се разведе със сестрата на Октавиан — Октавия) Октавиан го обвинява, че разширява границите на Египет за сметка на източните римски владения, а сенатът обявява война на Клеопатра.

35—33 г. пр. н. е.
Октавиан завладява Далмация.

32 г. пр. н. е.
Гай Октавиан скъсва отношенията си с Марк Антоний.

31 г. пр. н. е.
Битка край нос Акциум. Флотът ла Антоний влиза в бой с ескадрата на Октавиан. По време на боя, Клеопатра неочаквано заповядва на своите кораби да напуснат битката и да се отправят към Египет. Антоний тръгва след Клеопатра, като се опитва да върне египетския флот, но е придуман от Клеопатра да я последва. Останали без своя военачалник войските на Антоний се предават на Октавиан. Той завзема Гърция и западните области на Мала Азия. Битката край Акциум, след която цялата власт преминава в ръцете на Октавиан, слага край на републиканския период в историята на Рим.

30 г. пр. н. е.
Армията на Октавиан без съпротива превзема Сирия, Палестина и стига до Египет. Антоний се опитва да спре противника, но при неочакваното известие, че Клеопатра се е самоубила, той си нанася смъртоносна рана. В действителност Клеопатра се оказва жива, но при смъртта на Антоний изпраща съобщение на Октавиан за своята капитулация. Научавайки за участта, която я очаква — златни вериги с които трябва да върви в триумфалната процесия на Октавиан, тя се самоубива. По заповед на Октавиан е умъртвен сина на Клеопатра — Цезарион.


Европейска нощ на учените 2022 г.: