Автор: Румяна Георгиева-Илиева, доктор по проф. направление 1.2. Теория на възпитанието и дидактика
Резюме: В статията са представени резултатите от проекта „Пътят на промяната – иновация чрез преживяване“, финансиран от Столична община по програма „Социални иновации“.
Ключови думи: образователна игра, възпитание, нагласи, работилница, рефлексия, пътна безопасност.
През месеците май – октомври 2026 г. с финансиране от Столична община по програма „Социални иновации“ се осъществи проектът „Пътят на промяната – иновация чрез преживяване“, изпълняван от сдружение „Център за учене чрез преживяване“. В рамките на проектните дейности се проведоха общо 10 проактивни работилници с деца от кварталите „Факултета“, „Филиповци“, „Христо Ботев“ и 2 училища в кв. „Орландовци“; 2 обучения (първото за фасилитатори на играта „Пътят на промяната“ с идеята педагозите, които имплементират образователния замисъл в практиката си да стават все повече и повече и второто със запознаване на методиката на преживелищната педагогика), 4 работилници с родители и 1 публично онлайн събитие, което предстои да се случи на 19 ноември. Също така в рамките на проекта се осъществи адаптиране на играта за целевата група на родителите и за по-малки деца на възраст 4-6 г. В проектните дейности взеха участие общо 246 участника. Образователните институции, които се включиха в проекта, са както следва: „Фондация за здраве и социално развитие“ (Хесед), 58 ОУ „Сергей Румянцев“ и 59 СУ „Васил Левски“.
Ще започнем нашето изложение първо с адаптирането на играта към групата на съвременните родители, тъй като това беше и първата дейност по проекта. В процеса на работата екипът ни се водеше от следните основни насоки: Играта трябва да е достъпна за съвременния родител от всякакъв произход и да бъде подходяща за формата на родителските срещи; играта трябва да е с много кратки текстове с ключови послания, за да пести време, а същевременно да казва много; играта трябва да бъде отново с визуално съдържание (отново, тъй като именно визуалните послания на разработката са особено въздействащи, което е доказано и в рамките на дисертационно изследване). Резултатът е нов вариант на играта с 22 карти, които касаят начина ни на мислене по отношение на темата път и пътна безопасност основно през призмата на родителите. Тези карти не само отразяват споменатия начин на мислене и нашите нагласи, но и задействат процеса на замисляне и осъзнаване (рефлексия или саморефлексия) като ключови в посока поведенческа промяна и промяна във възпитанието.
Продължаваме с представянето на обученията, тъй като те бяха следващите в рамките на проектните дейности. В първото обучение, което се проведе на 24 юни, взеха участие общо 23 участника. Основната цел на обучението беше да запознае участниците с цялостната концепция и методология на образователната игра „Пътят на промяната“. 100% от участниците посочват, че обучението е било практически приложимо за тях, което ни дава основание да твърдим, че играта е съвременен, работещ, достъпен, въздействащ образователен ресурс. Тъй като в настоящата статия нямаме за цел подробно да анализираме всеки въпрос, бихме искали да обърнем внимание само на някои отделни акценти в обратните връзки. На въпроса какво е личното откритие на участниците споделяме някои отговори:
- Това, че не беше поредното обучение, а минахме първо през осъзнаването, за да се стигне до промяната и желание за прилагане на наученото. Не беше представена просто някаква информация, а и начин, по който ни накарахте да се замислим, за да осъзнаем важността и да я прилагаме на практика. Благодарим Ви!
- Това, че темата е обща за всички и засяга всички. Ние всички изграждаме живота, средата и нагласите у младите хора. И пътят на промяната няма да дойде с изречението “Скапана е тая държава”. Обучението ме накара да се замисля, че промяната започва от всеки един от нас.
- Връзката на емоционалната интелигентност с безопасността на пътя.
- Не бях мислила толкова задълбочено по проблемите по тази тема.
Второто обучение се проведе на 3 юли. Обучението имаше за цел да представи преживелищната педагогика и нейните възможности като път към възпитанието на правилни нагласи, в конкретния случай не само по темата за пътната безопасност. В обучението взеха участие 21 души, като отново основните приоритети на обучението бяха практическата приложимост и достъпността. Като обратните връзки при първото обучение участниците, някои от които бяха участвали и предишния път, споделиха, че методиката е напълно достъпна за работа в образователен контекст.
Работилниците в кварталите „Факултета“, „Христо Ботев“ и „Филиповци“ бяха предимно с деца на възраст 6-10 години. В тях взеха участие 89 деца, като 5 от общо 6-те работилници бяха в рамките на Лятната старт академия. Това е важно уточнение, тъй като посоченият аспект повлия и върху дизайна на работилниците и тяхното времетраене. Тъй като те се провеждат през лятната ваканция и тъй като в посочените дни децата имат и други занимания, ние провеждахме работилниците както следва: Кратко запознаване; загряваща игра, за да настроим децата за предстоящото; игра „Пътят на промяната“ (вариант за деца на 6-10 г. с пионки, зарче, игрално поле и карти с въпроси за пътната безопасност на определени полета); завършващи игри с въпроси за правилно и грешно поведение на пътя. Във връзка с тези работилници бихме искали да обърнем внимание на няколко аспекта:
- Наложи се да променим формулярите за обратна връзка от първите три работилници – в края на играта децата истински се затрудняваха да дават своята обратна връзка. Причините бяха разнородни като например умора, по-бавно четене и др. Така със следващите деца направихме обратната връзка на общ постер, поставяйки два въпроса дали им е харесала играта (1) и какво са научили от тази игра (2). Отговорите за пореден път ни дават основание да твърдим, че играта работи. Но както многократно сме споделяли, образователната игра би могла да има своето положително въздействие върху подрастващите само ако бъде част от постоянна, целенасочена работа по темата. Споделяме част от отговорите: „Да не си гледам телефона, когато пресичам“, „Да внимавам“; „Да съм концентриран“; „Да нося колан“ и много други. Виждаме, че научените уроци са конкретни действия, което ни дава надеждата, че промяната в поведението е напълно постижима.
- Друг интересен аспект беше първата ни работилница в кв. „Христо Ботев“. По време на играта на много от следните въпроси „Защо е важно да носим колан?“; „Защо не трябва да пресичаме на червено?“ и др. децата отговаряха „За да не ни хване полицията“. Този начин на мислене илюстрира големите проблеми в съвременното образование и възпитание. Казаното от децата показва, че техните родители не мислят за пътната безопасност като реален проблем. Можем само да заключим, че имаме много работа не само с децата, но и с техните родители.
В 2-те работилници в 59 училище в квартал „Орландовци“ взеха участие 27 деца от 2 клас и 24 деца от 4 клас. Като общо децата бяха изключително ангажирани и активни, искаха да участват и да се изказват. Поради ограничение във времето тук работилниците протичаха в по-съкратен вариант, в който изпускахме загряващите игри. Друг проблемен аспект беше провеждането им в една класна стая, което доведе до създаване на доста голям шум – истинско предизвикателство. В този формат отново беше трудно да се направи задълбочена обратна връзка. Тук ще споделим казаното от едно момиче от 4 клас, което на въпроса „Какво научи днес?“ отговори, че „Винаги трябва да внимаваме.“ Друга съществена информация получихме от друго момиче, което сподели, че е пресичало на червено с майка си и ѝ е казало, че това не е правилно. Това споделяне за съжаление не свършва тук, тъй като майката е дала отговор на детето си „Не ми пука.“ Казаното отново отваря врати пред най-големия проблем в нашата образователна система, а именно как да стигнем до родителите и да работим с тях, тъй като те се оказват коренът на неправилните нагласи сред децата.
Последните 2 работилници проведохме в 58 ОУ „Сергей Румянцев“ с 2 и 3 клас. В тях взеха участие 23 деца от 2 и 20 деца от 3 клас. Можем да определим тези занимания като изключително сполучливи. Основните причини за това бяха от различно естество, можем да аргументираме твърдението си със следните аспекти: децата бяха предварително подготвени, положително настроени и участваха активно; учителите бяха предварително подготвени и съдействаха по всякакъв начин за провеждането на играта. И тук малките участници искаха да споделят знанията си, да определят неправилните поведенчески модели. И тук децата знаеха правилата за движение. И тук имаше деца, които бяха честни и признаха, че не винаги поставят предпазен колан. Откакто развиваме цялостната методология на „Пътят на промяната“ можем да признаем, че нямаме очаквания с провеждането на една активност споменатите неправилни модели да бъдат преодолени. Същевременно обаче вярваме, че с цялостна дългосрочна визия, концепция и постоянство, с натрупване на знанията и уменията правилното поведение на пътя може да се автоматизира и да стане навик. Тук виждаме и приноса на игра като нашата – в малките ежедневни стъпки към възпитаването на правилни нагласи по отношение на пътя, рисковете, свързани с него и на пътната безопасност като цяло. Също така не можем да не пропуснем ключовата роля освен на родителите и на учителите, които могат да изградят средата, която да прави възможни въпросната промяна и възпитание на подрастващите.
Първата работилница с родители се проведе в център „Мир“ на ул. „Папанчев“ в кв. „Факултета“. В нея взеха участие 8 майки на деца от детската градина в центъра. Участничките бяха ангажирани, активни и заинтересовани. Те вземаха отношение към темите, споделяха свои истории и преживявания. Личното им присъствие в работилницата ни дава основание да мислим, че създаденият образователен инструмент е достъпен, практически приложим, визуално онагледен и прави възможна връзката с реалния живот.
Във втората работилница взеха участие 9 майки от кв. „Факултета“. Тук бихме искали да обърнем внимание на три обратни връзки, които ще цитираме така, както сме ги записали на флипчарта: „Премахване на вредните навици като родители, за да дадем пример на децата ни“; „Когато пресичам неправилно и детето ми го прави с мен, ще го променя това“; „Да намерим време за възпитание на децата и внуците“. Можем да направим заключение, че работилницата е отворила пространство за замисляне, че често нашите действия като родители (включително и като баби и дядовци) имат своите последствия, че виждаме причинно-следствените връзки и че единственият възможен изход от този порочен кръг е във възпитанието на правилни нагласи и култура на пътна безопасност.
Интерес представлява третата работилница, която проведохме в 59 училище и в която за първи път участваха и двама бащи. Споделяме някои от обратните връзки, които определено дават основание да се замислим за нагласите на хората, за чувството за безсмислие и безсилие, за това, че и родителите виждат понякога агресията като единствено възможно решение и отстояват това във възпитанието на децата си: „Всичко това е много полезно, но грозната истина е, че живеем в абсурдна държава. Ти можеш да се дрогираш и да си караш. Всички деца карат без книжки, включително и моят син. Ако има наказания за всички, няма да е така.“; „Уча го да се бие в училище, ако го бият. Така другият път това дете няма да те дразни. Кой както се държи с тебе, така и ти с него!“ Част от обратните връзки на участвалите родители, както и тези на родителите от предишните две работилници, ни дават основание да твърдим, че този формат е подходящ и ефективен при работа с конкретната таргет хора: „Аз съм длъжна да възпитам моето дете как да се пази. Моето дете е на пътя, пресичайки и не си гледа телефона.“; „Определено има смисъл от такива срещи, защото по някакъв начин кара родителите да си възпитават децата. Ето аз смятам, че възпитавам детето си добре и пак не спазвам всички правила.“; „Мислех да си ходя, обаче останах. Не вярвам, че родителите ще си променят възпитанието на децата. Но е хубаво да има такива срещи, да се замислят всички.“
Последната работилница се проведе в кв. „Христо Ботев“ и в нея взеха участие 9 майки. Работилницата беше част от група за съвместни дейности между родители и деца. Това беше и причината да бъде в известен смисъл доста шумно по време на заниманието. Въпреки тези обстоятелства можем да споделим, че тази работилница беше изпълнена със споделяния като например колко е важно да отстояваме своята родителска позиция, колко е важно да сме постоянни във възпитанието на децата си и как всъщност самите родители се самовъзпитават. Можем да направим извода, че апробираният формат под формата на родителски срещи работи и има положително въздействие върху групата на родителите.
В заключение можем да кажем, че проектът „Пътят на промяната – иновация чрез преживяване“ потвърди изложената теза, че форматът на образователната игра работи и въздейства положително върху поведението и начина на мислене на деца, на обучители и на родители от всякакъв произход. Става въпрос за съвременен, визуален инструмент, който с кратки и позитивни послания задвижва процеса на замисляне и осъзнаване – ключовите моменти по пътя към една истинска поведенческа промяна.
