Резултати от дейността на Селскостопанската академия (2017-2018)

Селскостопанската академия (ССА) е национална автономна бюджетна организация към министъра на земеделието, храните и горите. Занимава се с научни изследвания, научно-приложна, иновативна и образователна дейност в областта на земеделието и храните.

През 2018 г. бяха приети законодателни промени и Селскостопанската академия се обособи като самостоятелна организация, която осъществява дейността си в рамките на държавната аграрна политика и общата селскостопанска политика на Европейския съюз и в съответствие с основните приоритети на Националната стратегия за развитие на научните изследвания.

Броят на изследователския състав на ССА в края на 2017 г. е 531, като се запазва тенденцията на ежегодно намаление, което води до 2.1 пъти по-малък брой в сравнение с 2000 г.

Макар и незначително, възрастовата структура се подобрява, като делът на учените до 35 г. се повишава от 11.6% за 2016 г. на 12.1% през 2017 г. Същевременно делът на учените на възраст над 60 г. се запазва на равнище около 22% с тенденция за нарастване.

През 2017 г. 39 учени са получили хабилитация, от които 22 са придобили академична длъжност „професор“ и 17 – “доцент“. През годината 28 асистенти са придобили академична длъжност „главен асистент“ и са назначени 24 асистенти. Общо през отчетния период по образователна научна степен „Доктор” са се обучавали 107 докторанти, при 128 броя за 2016 г. Успешно са защитили дисертационните си трудове и са получили дипломи за придобита степен „Доктор” 25 докторанти.


РЕКЛАМА:

***

Обучението на докторантите се осъществява в 20 научни института, равномерно разпределени на територията на страната по 31 докторски програми, одобрени от Националната агенция по обучение и акредитация. През последните две години бяха положени усилия за подобряване на социалния статус на учените в Академията, като бяха повишени заплатите и възнагражденията за научните степени, в по-голяма степен на младите учени. Въпреки това социалният им статус остава значително по-нисък от този на преподавателите във висшите училища и на заетите в редица сектори на икономиката и продължава да е основна причина за неблагоприятната тенденция във възпроизводството на научния потенциал.

Селскостопанска академия ръководи един и участва в три проекта за модернизиране на научната инфраструктура:

  • „Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания, обвързана и с участието на България в Европейската инфраструктура (Euro-Argo)” с координатор БАН и участие на Селскостопанска академия с Института за рибни ресурси – Варна. Целта е да се изследват климатичните промени в резултат от влиянието на теченията и промяната в температурата на големите водни басейни, както и възможността им да абсорбират излишния въглероден диоксид в атмосферата;
  • „Център по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ)” с координатор Институт по молекулярна биология и биотехнологии, БАН. От Селскостопанска академия участва Институт по зеленчукови култури „Марица“ – Пловдив. Целта е да се увеличи изследователският и иновационният потенциал на растителната наука в България, да се въведат нови технологии за зеленчукопроизводство и за прогноза на растителния добив, да се стимулира растежът в селскостопанския и биотехнологичният сектори на българската икономика и да се подобри вземането на решения в селското стопанство, което ще има благоприятен ефект върху селскостопанските производители и крайните потребители, както и върху околната среда.
  • Център по компетентност „Устойчиво оползотворяване на биоресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти“ с участието на Агробиоинститут. Проектът цели ефективно използване на националните ресурси от лечебни и ароматични растения и оползотворяване на агробио-отпадъци, както и прилагане на зелени технологии, което ще създаде условия за устойчив растеж на биоикономиката на страната и извън нея.

През 2017 г. научните колективи в Селскостопанска академия са работили по 215 национални научноизследователски проекта, а именно:

  • 121 проекта, финансирани от бюджетната субсидия на Академията,
  • 53 проекта, финансирани от Фонд “Научни изследвания” на МОН,
  • 41 проекта, финансирани от други организации и ведомства, като координатори и партньори.

Една трета от разработваните проекти са завършени през отчетната година. За 2017 г., публикуваните научни статии в списания са 572, от които 22% в списания с импакт фактор, 36% в чуждестранни списания и 45% в български списания без импакт фактор. Броят на цитиранията е 2 192, от тях 42% в списания с импакт фактор, 35% в чуждестранни и 43% в български списания без импакт фактор.

Проекти по програма „Хоризонт 2020:

  • Институт по аграрна икономика – София, проект “PROVIding smart DElivery of public goods by EU agriculture and forestry” (PROVIDE -, Food Security, Sustainable Agriculture and Forestry, Marine, Maritime and Inland Water Research and the Bioeconomy). Целта е да се осигури концептуална основа, доказателства, инструменти, стимули и варианти на политики за подкрепа на интелигентно предоставяне на обществени блага от селското стопанство и горските екосистеми на Европейския съюз.
  • Институт по зеленчукови култури „Марица” – Пловдив работи по два проекта. В проекта „Свързване на генетични ресурси на култури от семейство картофови чрез генотипиране и фенотипиране” (G2P-SOL – Linking genetic resources, genomes and phenotypes of Solanaceous crops) институтът участва в изготвянето на дескриптори за домати, пипер и картофи и в ринг-теста за екстрахиране на ДНК от пипер и домати.
  • В резултат от разработването на проект „Холистичен подход с множество участници за проектиране на нови сортове домати и управленчески практики за подобряване на добива и качеството в условията на климатични промени” (TomGEM – A holistic multiactor approach towards the design of new tomato varieties and management practices to improve yield and quality in the face of climate change), са идентифицирани 10 дескриптора, 45 на фенотипни признаци и 10 дескриптора за показатели на околната среда, въз основа на които са подбрани десет перспективни образци.
  • Институт по овощарство – Пловдив, проект „Динамично затревено мулчиране и използване на рециклираните подобрения за увеличаване на биоразнообразието, пластичността и устойчивостта на интензивните овощни градини и лозя“ (DOMINO – No: 1939, Innovative orchard management enhances soil fertility, biodiversity and economic sustainability), Core organic Cofund. Проектът има за цел да подобри дългосрочната устойчивост на интензивните органични овощни градини и лозя чрез иновативни стратегии, които се очаква да увеличат биоразнообразието като източник на устойчивост за агроекосистемите и да намалят зависимостта от външни ресурси.
  • Агробиоинститут – София, проект „Структурна трансформация за постигане на отговорна биологична наука (STARBIOS2), GA N: 709517. Целта е да се постигне напредък в Стратегията за отговорните изследвания и иновации (ОИИ) в научните организации на Европа. Стратегията е насочена към преодоляване на проблема с незадоволителната връзка на науката с обществото чрез повишаване качеството на изследванията и резултатите от тях, така че да отговарят на нуждите и ценностите на Европейското общество. В рамките на проекта се разработват и прилагат 6 плана за действие за ОИИ в различни научни институции от Европа.

 

През отчетния период ССА работи по четири проекта по програма COST

 

Земеделски институт – Шумен – COST Action CA15215 „Иновативни подходи при производството на свинско месо”, Университет Хохенхайм, Германия и COST Action CA16106 „Амоняк и емисии на парникови газове от животновъдни сгради“, Университета Aarhus, Дания; Институт по консервиране и качество на храните Пловдив, проект COST Action CA15136: EUROCAROTEN – Европейска мрежа за напредък в изследването върху каротеноидите и тяхното приложение в аграрния, хранителния и здравен сектор и Агробиоинститут – София, COST Aкция FA 1303 „Устойчив контрол на стъблени болести по лозата“. Освен научноизследователските проекти научните звена от Селскостопанска академия са изпълнили 50 лицензионни, дистрибуторски и търговски договора с Турция, Русия, Румъния, Украйна и др.

Повече информация можете да откриете ТУК


Европейска нощ на учените 2022 г.: