Революцията на германия и хабсбургската монархия през 1848 г.

1848 г. – 27. II
В Баден водачът на демократите Струве представя в Долната камара петиция, с която се настоява да бъде свикан общогермански парламент, да се даде свобода на печата, да се въоръжи народът. През март селяните атакуват замъците. Херцог Леополд включва в правителството либерали. Феодалните повинности се премахват срещу откуп. Аналогични събития стават в Бавария, Вюртемберг, Хесен—Дармщат, Саксония и други райони, където се премахват феодалните повинности, въвежда се свобода на словото, печата и съдиите полагат клетва.

1848 г. — II. III
Започва революционен кипеж в Прага. В петиция изпратена до императора се настоява за обединяване на земите на чешката корона (Чехия, Моравия, Силезия) и създаване на сейм за обединяване на страната. Образувана е Национална гвардия и Студентски легион. Императорът обещава на чехите автономия и граждански свободи, а въпросът за обединението на чешките земи отлага за бъдещия австрийски парламент.

1848 г. — 13—15. III
Революция във Виена. Кръвопролития сблъсъци на демонстрантите с армията. Метерних избягва в Англия. Императпрът премахва цензурата и се съгласява да създаде Национална гвардия, да свика представителите на провинциални сеймове, които да разработят конституция.

1848 г. — 15. III
Въстание в Будапеща. Начело на революционното движение на младежта застава Шандор Петьофи, поет и революционер. Създаден е Комитет за безопасност, който издига програма за пълна автономия и демократични реформи Сеймът в Пресбург (Братислава) възвестява въвеждане на граждански свободи, политическа амнистия и премахване на феодалните повинности чрез откуп. Унгария става независима държава. В компетенциите на императора като унгарски крал — остава само ръководството на външната политика и армията по време на война.

1848 г. — 17—20. III
Начало на революционното движение Краков. Митинги, събрания, революционни позиви. Създадена е Национали гвардия. Обявена е амнистия за политическите затворници (20. III). Образуван е Национален краковски комитет. Той установява тесни връзки с Националния комитет в Познан и Националния съвет в Лвов.


РЕКЛАМА:

***

1848 г. — 18—19. III В Берлин се водят тежки боеве между демонстриращия народ и войската. Крал Фридрих Вилхелм се съгласява на остъпки. Армията се изтегля от Берлин дава се амнистия за политическите затворници (20. III), създадена е Гражданска гвардия. В специален апел кралят обещава да подкрепи обединението на Германия.

1848 г. — 18. III
Начало на революционните действия : Лвов Създаден е Национален съвет установени са контакти с Познан и Краков. Образувай е Студеятски легион Национална гвардия.

1848 г. — 20. III
Вестта за съблтията в Берлин предизвиква ентусиазъм в Познан. Създаден Национален полски комитет. В манифеста на Комитета се заявява, че полските земи не могат да бъдат присъединени към немския Райх и полския.

1848 г. — 29. VI
Франкфуртокият парламент избира австрийския ерцхерцог Йохаи за имперски администратор на Германия. Създадено е и Временно централно правителство, което всъщност не разполага с никаква власт, за да изпълнява своите функции. Съществуването му е в зависимост от силните германски държави. Парламентът не взема ясно становище по селския въпрос. Изказва се обаче за премахване на феодалните отживелици.

1848 г. — 22. VII
Започва работата си австрийският парламент във Виена, свикан въз основа на резултатите от изборите, съгласно общото избирателно право (1/4 от депутатите са представители на селяните). Вицепезиденти на парламента са полякът Смолка и чехът Стробах. Парламентът отменя крепостничеството и ангарията, но срещу, откуп.

1848 г. — 24-25. VII
Край Кустоца австрийският генерал Радецки побеждава италианската армия, командвана от Пиемонтския крал Карл Алберт. Ломбардия в Венеция отново минават под австрийска власт. В Италия се засилват републиканските настроения.

1848 г. — 6. X
Трето въстание във Виена, което игбухва при вестта, че са изпратени войски срещу Унгария. Убит е министърът на войната граф Латур. Император Фердинанд I се укрива в моравското градче Оломоуц.

1848 г. — 31. X
Виена е овладяна от императорските войски (Виндишгрец, Елачич). Революцията е жестоко смазана. Между разстреляните е и Роберт Блум, член на т. чар. Франкфуртски парламент, Австрийският парламент е преместен от Виена в моравския град Кромерижиж.

1848 г. — 2. XII
Абдикация на император Фердинанд I. На трона застава неговият племенник, 18-годишният Франц Йосиф, който не е давал никакви обещания във връзка е революцията.

1848 г. – 5. XII
Разпуснато е пруското Национално събрание. По примера на Австрия, правителството налага конституция, която е либерална (свобода на печата, събранията, съвестта, отговорност на министрите), но това е само игра, за да не се допусне революционен кипеж.

1848-1916 г.
Управление на император Франц Йосиф.

1849 г. – 26. II – 27. IV
Открива се новият пруски парламент. Той настоява за: премахване на обсадното положение в Берлин, приемане на общогерманска конституция (тази, разработена от Франкфуртския парламент), Фридрих Вилхелм IV да стане император (кралят не се съгласява да приеме Императорската корона по волята на революцията). На 27. IV парламентът е разпуснат.

1849 г. – 4. III
Разпуснат е парламентът в Кромерижиж. Наложена е нова конституция, която признава гражданските свободи, но с големи ограничения. Народите в монархията получават равноправие, но без всякакви гаранции. Новата конституция е едновременно отговор на Хабсбургите спрямо предложенията на Франкфуртския парламент, който целял да обедини Австрия с Германия.

1849 г. – 28. III
Франкфуртският парламент приема общогерманската конституция. Пруският крал е избран за император на Германия. Парламентът трябвало да се състои от камара на депутатите от всички държави (назначавани с мандат от 6 години) и народна камара, избирана с общи избори за срок от 3 години. Над тези институции стоят императорът и федералният съд.

1849 г. – 5. IV
Австрия заема отрицателна позиция спрямо съществуването на германска империя и оттегля всичките си депутати от Франкфурт на Майн.

1849 г. – 28. IV
Фридрих Вилхелм IV отхвърля концепцията за съществуване на германска империя. Повечето от германските държави (28) приемат франкфуртската конституция и признават наследяването на трона в династията на Хохенцолерните. След като парламентът е напуснат от депутатите на страните, които не признават конституцията му, както и от монархистите, в него остават предимно републиканци. Те разбират, че правителствата не прилагат на практика конституцията и призовават германския народ да вземе оръжие в защита на свободата и конституцията.

1849 г. — 3. V — 23. VI
Републиканците вдигат въстания в Саксония (Дрезден), в Прусия, Баден и Бавароки Пфалц. Саксонският крал и баденският курфюрст избягват. На помощ им идват пруските войски, както и части от Хесен-Дармщат. Въстанието е потушено, възстановен е предишният ред.

1849 г. — !0. V
Франкфуртският парламент протестира срещу въоръжената интервенция на Прусия в Саксония. Пруският крал оттегля представителите на своята държава във Франкфурт. Така постъпват и -много други държави. В парламента остават само 105 депутати, от общо 568.

1849 г. — 26. V
Съюз на Трима крале (Прусия, Саксония, Хановер). Към съюза се присъединяват и други 25 държави. Прусия се стреми да обедини по-малките германски държави (с изключение на Австрия), за да спечели хегемония в Германия. Австрия се обявява против този съюз.

1849 г. — 30. V — 18. VI Парламентът се пренася в Шутгарт, а после — в Карлсруе. И в двата случая той е разгонван от пруските войски. С разпускането на парламента завършва първата германска революция.

1850 г. — II
Бавария, Хановер, Саксония и Вюртемберг образуват Съюза на четиримата крале, за да запазят независимостта на своите държави и да се противопоставят както на Австрия, така и на Прусия.

1850 г. — 20. III
Парламентът от Ерфурт. Прусия сключва уния с другите германски държави. Парламентът приема нова конституция на Германския съюз.

1850 г. — 10. V
Австрия свиква конференция на съюзните държави във Франкфурт и подканва за откриване наново на Франкфурт ския парламент. (Това е пак решително противопоставяне на пруската концепция за обединение на Германия. Острият австрийоко-пруски конфликт едва не довежда до война. Прусия отстъпва, защото Русия подкрепя Австрия).

1850 г. — 29. XI
В Оломоуц Австрия и Прусия подписват договор, който ликвидира ерфуртската уния и възстановява Германския съюз. Триумф на Австрия. Скоро след това Прусия пристъпва към възстановяване на Митническия съюз, който укрепва, когато към него се присъединяват Хановер, Олденбург и др. Прусия провежда и военна реформа, насочена към подготовката й за бъдеща война. Победата на Австрия над Прусия е кратковременна. Австрия се оказва изостанала в икономическо и слаба в обществено-политическо отношение.

1851 г.
Отменяне на конституцията в Австрия и възстановяване на абсолютизма.


Европейска нощ на учените 2022 г.: