Статия от конкурса „Обясни Науката“ – http://science.icnhost.net/migrate/a/конкурсът-обясни-науката-завърши-успешно

Ресурсна ефективност на сферата на услугите и нейното влияние върху българската икономика.

И до днес човекът и обществото като цяло имат за главна своя цел и стремеж подобряването на условията или повишаването на качеството на живота. Този стремеж и цел могат да се постигнат на база разширяването, развитието и усъвършенстването на производството, а така също и чрез повишаването на неговата ефективност.
Един от основните фактори за повишаване ефективността на икономиката е усъвършенстването на нейната структура. Прогресивните структурни изменения в икономиката, насочени към по-пълно удовлетворяване на потребностите с по-малко разходи на ресурси, се явяват един от факторите на интензивния икономически растеж.
Основната част от тази разработка е посветена на анализ на използването на производствените ресурси и с оглед на това особено внимание е отделено на повишаване на производителността им на основата на преструктурирането на сектора на услугите, тъй като той създава по-голямата част от БВП.
С изследването на ефективността на българската икономика, и в частност на сектора на услугите, през периода 1997-2009 година си поставяме три основни цели – методологическа, информационна и аналитична. Методологическата е важна, тъй като ефективността все повече се превръща в ориентир за развитието на икономическата система и за целта е нужно да се използва адекватен инструментариум за нейното измерване и оценка. Информационната е не по-малко важна, защото благодарение на публикуваните данни от статистиката може относително добре, да се представят макроикономическите процеси в страната и за целта важно е изчисляването на ефективността и производителността, както за икономиката като цяло, така и за водещия към момента сектор, този на услугите. Аналитичната е от значение за стопанската практика, доколкото стратегията на икономическите реформи предполага добро познаване на механизма на функциониране на българската икономика и на реалните процеси в нейното развитие, особено в последните няколко десетилетия.
Ефективността е съдържание и измерител на икономическото развитие и всички икономически процеси – усъвършенстването на структурата на икономиката, подобряване използването на ресурсите, оптимизация на производството, постигане на равновесие в икономическото развитие и други са подчинени на нея. Изследването на ефективността, на мястото и съдържанието й в дадената икономическа система, използването на подходящ комплекс от показатели за измерване и оценка, както и разкриването на факторите и механизмите за нейното повишаване имат ключово значение за икономическата теория и за стопанската практика на страната.
Затова целта на тази разработка е да се направи анализ на проблема за ефективността на икономическата система и да се изведе влиянието на дейностите от сектора на услугите върху нея. Основно е анализирана ефективността на два производствени фактора – заети лица и инвестиции в ДМА.
Развитието на сектор “Услуги” се обуславя и от развитието на останалите сектори в икономиката, чиято ефективност предопределя и ефективността на сферата на услугите. Успоредно с това сферата на услугите оказва силно влияние и върху тяхното развитие. Затова постигането на висока ефективност при производството на услуги и на ресурсите използвани за това производство е толкова необходимо.
Винаги актуален за икономическата теория и практика е проблема за повишаването на ефективността. Това важи за всички сфери на икономиката. Разработките в тази област обаче са насочени предимно към индустрията и селското стопанство или към конкретни отрасли и по-малко към сферата на услугите и нейните дейности.
Икономическата практика в миналото не е изчислявала икономическата ефективност на сектора на услугите, защото се считало, че там не се създава обществен продукт или национален доход. Освен това секторът на услугите се състои от много и разнообразни дейности, които се характеризират с различна ефективност и производителност, което допълнително затруднява анализа.
Секторът на услугите влияе положително върху цялото стопанство – съдейства за развитието и разпространението на иновациите, за повишаване качеството на работната сила, за интензификация на производството и увеличаване на ефективността.
Отличителна особеност за сферата на услугите е предоставянето на неосезаем продукт. Ето защо изследването на ефективността й е ключов фактор за усъвършенстването на този продукт.
Различните дейности от сферата на услугите се характеризират със специфични особености при формиране на качеството и ефективността, което затруднява оценяването им и оттам и ефективността на сектора като цяло. Характерно за голяма част от тези дейности е, че те имат двойствена функция – икономическа и социална. Затова в сферата на услугите може да се каже, че ефективността не е само икономическа, а е социално-икономическа.
Освен всичко друго резултатите в сферата на услугите се проявяват в един по-дългосрочен период и това затруднява измерването на създадените от тях ефекти в момента на влагането на ресурсите. Това е така, тъй като в тази сфера на икономиката влизат дейности като образование, здравеопазване, социално осигуряване, търговия, транспорт и съобщения, туризъм и развлечения.
Работещите вече на конкурентния Европейски пазар български фирми се стремят към по-голяма ефективност и конкурентоспособност на него. Като за целта е нужно да се наблегне на такива дейности като образование, здравеопазване, наука и социални дейности, благодарение на които се създава и поддържа качествен човешки ресурс, така необходим за новата икономика.
Ефективността в сферата на услугите може да се изследва от три страни: първо, анализ на социалната ефективност от нея; второ, влияние на сферата на услугите върху останалите сектори на икономиката и трето, изследване на ефективността в самата сфера на услугите.
Анализирайки ефективността следва да започнем със социалните функции, които този сектор изпълнява в обществото. Развитието на сферата на услугите не трябва да се разглежда само от икономическа гледна точка, която понякога може да противоречи на социалните цели на общественото развитие. Затова оценката на сферата на услугите следва да се извършва и от гледна точка на задоволените чрез нея социални потребности. Измерването обаче на социалните ефекти е труден, а понякога и невъзможен процес.
Към социалните резултати, които поражда сферата на услугите могат да се отнесат: увеличаване продължителността на живота и жизненото равнище на населението, включително намаляване на заболеваемостта, чрез профилактика и навременно лечение; подобряване на знанията, уменията и културното равнище на населението; увеличаване на свободното време и неговото качествено използване и т.н. Някои от услугите предлагани в сектора могат да се използват от потребителите само при наличието на свободно време и следователно нарастването му е условие за развитие на сферата на услугите в още по-голяма степен.
Количествено социалните резултати от сферата на услугите се измерват с изменението на средната продължителност на живота в страната на различните групи от населението, с равнището на заболеваемостта по видове болести, с относителния дял на учащите се в средните и висшите учебни заведения, спрямо цялото население, брой на населението с висше и средно образование, степен на повишаване на знанията и културното равнище на населението, увеличаване на свободното време и неговото рационално използване за отдих и почивка и др. Те обаче няма да бъдат обект на подробно разглеждане в тази разработка, тъй като вниманието ще бъде насочено повече към икономическата ефективност, която в условията на пазарна икономика е много по-желана.
Има социални ефекти, които са количествено неизмерими и тяхното съпоставяне с изразходваните ресурси е невъзможно. Освен това някои социални ефекти не са преки, а по косвен път се проявяват и то в последващ период, такъв е случая с ефекта от образованието, здравеопазването и т.н. Например, разходите направени в сферата на здравеопазването и броя на заболелите или разходите в сферата на образованието и броя на завършилите средно или висше образование. Ако разходите са относително малки, а броя на завършилите голям това все още не означава, че социалната ефективност е висока. Напротив, несъблюдаването на правилното съотношение между завършилите и потребностите на бизнеса, ниското качество на подготовка и т.н. означават ниска социална ефективност, въпреки големия брой завършили едно или друго образование и специалност. Тук също трябва да се отбележи, че социалният ефект се проявява едва в процеса на реализация на кадрите и не може да се съпостави с направените разходи за тяхната подготовка.
Нарастването на икономическата ефективност неминуемо рефлектира и върху равнището на доходите и степента на задоволяване на потребностите на обществото. Развитието на икономиката, в частност на производството на материални продукти и услуги и на обществото като цяло винаги са свързани в една или друга степен с повишаване на ефективността – икономическа и социална.
Зависимостта между икономическата и социалната ефективност показва, че в основата на социалната стои икономическата и затова вниманието ще бъде насочено повече към нея.
В сферата на услугите са концентрирани много голяма част от материалните, трудовите и финансовите ресурси в икономиката. Това е още едно основание да се разгледа въпроса за тяхната ефективност, тъй като не е без значение какъв ефект имат направените разходи за тези ресурси.
Правилното определяне на ефективността в сферата на услугите е от значение за установяване на пропорциите между нея и другите сектори на икономиката, разпределението на ресурсите между различните дейности, както и проблема за заетостта на работната сила. Всичко това води до необходимостта от разработването на този проблем и предопределя неговата значимост.
Днес никой не оспорва влиянието на сектора на услугите върху повишаването на ефективността на националното производство, тъй като съвременната икономика е немислима без развита сфера на услугите. Анализирайки ефективността в пределите на сектора на услугите трябва винаги да имаме предвид, че той е в единство и взаимодействие с останалите сектори на икономиката. Ефективността му се изразява в степента, в която той задоволява потребностите им. Същото може да се каже и за взаимоотношенията между сектора на услугите като цяло и отделните дейности включени в него.
Оценявайки дейността на различните отрасли от сферата на услугите в цялостния производствен процес, се вижда, че от резултатите от труда на заетите в тези дейности зависи и повишаването на ефективността на останалите сектори. Оттук следва, че трябва да се измерва и оценява приносът, който заетите в тези дейности имат за развитието и повишаването на ефективността на производството.
На практика максимизация по всички показатели за измерване на ефективността в сектор услуги трудно може да се постигне. Затова най-често се взема един или няколко от тези обобщаващи показатели и по тях се съди за социално-икономическата ефективност. Като такива показатели може да се използват производителността на труда , тъй като нейното увеличение е решаващо условие за по-пълноценно производство, пределна производителност , частна факторна еластичност , а също и ефективността на инвестициите в ДМА направени в сектора, изразена чрез показателите фондоемкост, фондопродуктивност и прирастна капиталоемкост.
Повишаването на производителността на труда е един от най-важните показатели за изразяване динамиката на икономическата ефективност. Успоредно с повишаването на производителността на труда се постига и по-добро разпределение и преразпределение на работната сила, както в икономиката като цяло, така и в отделните дейности от сферата на услугите. По-рационалното използване на ресурсите и труда в крайна сметка позволява да се увеличи обемът на услугите и по-добре да се задоволят потребностите на обществото от тях.
Изследването на ефективността в сферата на услугите допринася за реални изводи и резултати само при условие, че се усъвършенства статистическата информация и се детайлизират необходимите данни, защото към момента голяма част от заетите в тази сфера не са официално регистрирани и техния принос за увеличаване или намаляване на производителността на труда (ПТ) не може да бъде отчетен, а също така това може да доведе и до завишаване на действителната производителност на труда, тъй като тя се смята на база официалната брутна добавена стойност (БДС), но с по-малко от действителните заети лица.
Бурното развитие на сферата на услугите през последните години и все по-нарастващия обем на инвестициите и заетите лица в нея налагат да се актуализират показателите и методите за измерване на ефективността от тези дейности. При това е необходимо да се отчита и спецификата на сектор услуги, която се изразява в по-особените му функции.
Освен всичко останало, практиката се нуждае от конкретна методика, с която да се определи каква част от нарастването на БВП (чрез по-добрата квалификация, знания, умения и здравен статус на работната сила, заета в икономиката) е резултат от развитието на сферата на услугите. Засега това е трудно да бъде отчетено.
Ефективността на сектора на услугите зависи от отрасловата му структура. Затова е необходимо да се определят ключовите и приоритетните дейности в сектора, да се степенуват по важност и да се разгледа задоволеността на обществото от различните видове услуги.
На първо място, може да се постави усъвършенстването на дейността и инвестиционната политика в областта на образованието и науката. Това се налага поради течащите в момента реформи в образованието и от необходимостта то да се обвърже по-тясно с нуждите на бизнеса, както и от потребността да се създадат необходимите условия за прилагането на съвременни и модерни методи на обучение.
На второ място, голяма е необходимостта от инвестиции и промени и в областта на здравеопазването. С този демографски спад на нацията, с пропуските в здравната реформа и с твърде ниските нива на инвестиции в тази дейност се стига до неимоверно голям проблем за бъдещето на българската нация. Тук не става въпрос само за качеството на работната сила, което е особено важно, но вече и за количественото й съотношение. Затова качеството и ефективността в тази дейност са много важни.
Многоаспектността и сложността на показателите за ефективност в сферата на услугите създават трудности, както за теорията, така и за практиката. Не е окончателно решен въпроса за нейното конкретно съдържание и чертаенето на пътища за нейното усъвършенстване.
Този проблем изисква по-нататъшни проучвания, с цел създаването на практически приложима методика и показатели, които да се използват на национално и отраслово равнище. За подобряване на ефективността в сектора на услугите ще допринесат: по-улеснен достъп за кредитиране на фирми от сферата на услугите, с цел подобряване тяхната конкурентоспособност спрямо фирмите от другите страни на ЕС, тъй като е ясно, че и в следващите години сферата на услугите ще продължава да е водещ сектор в икономиката на България, а конкуренцията, особено от съседни страни може да доведе до намаляване силата на този сектор и оттук и като цяло на икономиката; облекчаване на режима за привличане на чуждестранни инвестиции в сферата на услугите и в икономиката като цяло; уеднаквяване качеството на услугите, така че да съответства на изискванията и критериите на ЕС; развитие, изграждане и усъвършенстване на инфраструктурата, тъй като по този начин може да се стимулира допълнително заетостта и производството в сферата на услугите; данъчни преференции и субсидии за инвестиции в научната и развойната дейност, които са много необходими сега и в бъдеще.
Изменението в ефективността от използването на труда в сферата на услугите може да се дължи на: изменения в количеството на заетите лица; в по-доброто използване на работното време; в интензивността на труда; в качеството на работната сила; в способността да се използва наличната информация по-добре; в по-съвършените методи за управление и т.н.
По-високите темпове на нарастване на производителността на труда са доказателство за повишаване на ефективността и обратно. Затова отначало следва да проследим динамиката на производителността на труда като цяло в сектора, а след това изследването да се конкретизира за отделните дейности, за да могат да се разкрият положителните и отрицателните тенденции в тях, влияещи върху общите икономически резултати.
Отделните сектори имат различен относителен дял на заетите в тях лица и на БДС (абсолютна неравномерност). В тях средно един зает създава различна по размер добавена стойност, т.е. не е еднаква секторната производителност на труда. Следователно, структурата на заетите лица влияе върху формирането на размера и структурата на БДС. По-големият дял на заетите в секторите с по-висока производителност, влияе благоприятно върху размера на БДС. Обратно, при по-голям дял на заетите в секторите с по-ниска производителност, ефектът от тази неравномерност е отрицателен в сравнение с една абсолютна равномерност. Следователно, формиралата се за дадения период структура може да бъде относително по-благоприятна или по-неблагоприятна по отношение на средния размер на ПТ и чрез него да влияе върху размера на БДС.
През разглеждания период увеличаването на делът на заетите лица в секторите с по-високо равнище на производителността на труда, води до съответно нарастване на общата средна производителност. Обратно, увеличаването на дела на заетите в секторите с по-ниско равнище на производителност, както и увеличаването на равнището на безработица поради трудности в прехвърлянето на заетите от една сфера в друга, води до загуба, т.е. до непроизведена БДС.
Като цяло непроизведената БДС общо за българската икономика през годините се развива по следния начин:
Таблица 1
Загуба от непроизведена БДС през годините, в резултат на нарастване на равнището на безработица в страната

Непроизведената БДС е изчислена от автора по Закона на Оукън, при 4% естествено равнище на безработица и на база официалните данни на НСИ за БДС. От тези данни става ясно, че за година в България средно се губи около 7250 млн. лв. БДС.

По-голямата заетост обаче няма да съдейства за икономически прогрес, ако не доведе до нарастване на количеството произведена продукция. Страната не се нуждае просто от повече работни места, а по-скоро има нужда от производителни работници и по-ефективна икономическа организация, с помощта на които да е в състояние да произвежда повече продукция на човек от населението.

Нарастването на продукцията е източник за повишаване и на заплатите. В отминалия индустриален стадий, когато разширяването на производството се извършва главно чрез допълнително привличане на работна сила, растежът се предпоставя от увеличаване броя на заетите лица и/или на продължителността на работния ден. Понастоящем такъв тип растеж не е типично, а само временно, частично, отраслово проявяващо се явление, което не може да оформи цялостния облик на растежа. Съвременният растеж почти повсеместно е от интензивен тип, защото обемът на използваните ресурси намалява в абсолютно и още повече в относително изражение.
Увеличаването на производителността се проявява в отделни сектори на икономиката, в това число и в сферата на услугите. От съдържанието на новата икономика не произтича необходимостта тя да се съпътства с непрекъснато ускоряване на производителността на труда през всеки следващ период. На практика такъв максималистичен модел на развитие трудно може да се реализира поради редица ограничения, свързани с наличните ресурси – от работна сила, производствени мощности, както и от недостиг на финансови източници. Едно непрекъснато ускоряване на производителността на труда би довело до засилване натиска върху околната среда, да направи по-трудно осъществими усилията за постигане на устойчиво развитие в национален и глобален мащаб.
Равнището на производителността на труда в отделните сектори на икономиката е различно и е необходимо да се разбере, в каква степен преразпределението на трудовите ресурси в полза на услугите е повлияло върху повишаването или понижаването на тази производителност.
Нарастването на производителността на труда на работната сила е един от решаващите фактори за по-нататъшното развитие на националната икономика. Вниманието тук е насочено най-вече към връзката между създаването на работни места и реализираната производителност на труда в отделните сектори. ПТ е представена чрез брутната добавена стойност на един зает в отделните отрасли.
Ръстът на ПТ може да предизвика както увеличаване, така и намаляване на заетостта. Възможност да се оцени ефективността на преструктурирането на българското производство и възможностите за създаване на нови работни места може да стане чрез съпоставяне равнището на заетост по отделни отрасли с производителността на труда като цяло в сектора на услугите. Затова в настоящата разработка се разглеждат въпросите за количественото измерване и анализ на равнището и динамиката на производителността на труда и се изследват зависимостите между нея и определящите я фактори.
Задача на настоящия етап е интензивното развитие на икономиката, увеличаване на ефективността и рентабилността й. Решаването на тази задача е свързано с непрекъснато подобряване на организацията на производството и управлението на труда. В тази връзка нараства ролята на количествения икономически анализ като средство за разкриване на положителните и отрицателните тенденции и на пътищата и възможностите за тяхното преодоляване.
Вниманието, което се отделя на производителността на труда, произтича от обстоятелството, че това е решаващият интензивен фактор за нарастване обема на производството, за увеличаване на ефективността и рентабилността му.
Ролята на производителността на труда нараства още повече в съвременните условия и затова все по-важно значение има въпроса за нейния анализ. Той ще позволи да се използват съществуващите резерви за увеличаването й. Основа за растежа на производителността на труда е технологичното обновяване, изразяващо се в две форми – усъвършенстване на наличните средства за производство и създаване на принципно нови такива. Инвестициите в технологии, НИРД и образование благоприятстват за ръста и производителността в икономиката.
На по-ниско ниво на развитие главен източник за повишаване на производството и производителността са измененията в секторната структура на икономиката. Източникът на структурни промени се премества от отраслите на индустрията и селското стопанство към услугите. Страните от ЕС вече са преминали първата фаза на секторните структурни изменения и са на равнище отраслови, вътрешноотраслови и продуктови промени, изключение правят само някои от най-бедните страни членки на ЕС. Основен източник за повишаване на производителността са подобренията във вътрешносекторните структури. Най-големи възможности за вътрешноструктурна рационализация има в сектора на услугите, където делът на добавената стойност се стабилизира над 60% от общата добавена стойност.
Проблемите при анализа на ПТ са тясно свързани и се предхождат от измерване на нейното равнище и динамика. Сложността на въпроса не позволява да се изчерпят всички проблеми на измерването и анализа на тази производителност и определящите я фактори. По-конкретно данните за нея се развиват по следния начин.
ПТ в селското стопанство до 2000 г. бележи спад, след което до 2007 година постепенно нараства, но едва през 2006 година достигна равнището си от 1997 година. Основната причина за това е намалената брутна добавена стойност създадена в този отрасъл, а не толкова увеличение на броя на заетите. През кризисните 2008-2009 година ПТ в този сектор на икономиката намалява и отново достига стойности под тези за 1997 година.
Намаляването на заетостта в промишлеността през разглеждания период с 13,7% увеличава производителността на труда със 180%, т.е. на 1% намаление на броя на работещите съответства 13,14 % нарастване на БДС на един зает.
Увеличеният брой на работещите в сектора на услугите с 15,2% води до нарастване на производителността на труда със 152,1%, т.е. на 1% увеличение на заетите отговаря 10% нарастване на БДС на един зает в сектора на услугите.
Следователно, тенденцията е нарастване на производителността на труда във вторичния и третичния сектор, дължаща се най-вече на значително увеличаване на брутната добавена стойност създавана в тези сфери през последните години и намаляване на производителността на труда в селското стопанство.
През целия разглеждан период ПТ в сектора на услугите е по-висока от общата за икономиката, докато за индустрията това също е валидно, но след 2003 г. Преди това ПТ там изостава в сравнение с общата за страната. Също така през целия разглеждан период производителността на труда в сектора на услугите е по-висока от тази в индустрията. Тези тенденции са изведени на основание данните в таблица 2.
Преструктурирането на производството води след себе си и промени в структурата на заетостта, но има забавяне във времето от порядъка на няколко години (виж фиг. 1). В сектора на услугите БДС нараства по-бързо от броя на заетите и осигурява увеличение на производителността на труда средно с 12%.

Фиг. 1. Сравнение на интегралните коефициенти на структурни изменения на БДС и заетите лица за разглеждания период

През целия разглеждан период производителността на селското стопанство, индустрията като цяло и някои от дейностите в сферата на услугите като образование, здравеопазване и други дейности, обслужващи обществото и личността е по-ниска в сравнение с общата за сектор услуги. Все пак останалите дейности от сектора на услугите компенсират тази по-ниска производителност и като цяло за сектора тя е най-висока, в сравнение с другите сектори на икономиката.
Но ПТ в България като цяло е ниска, голяма част от работната сила е заета в ниско квалифицирани и неефективни дейности, които не допринасят за ускоряване на икономическия растеж в страната. Тъй като населението в трудоспособна възраст намалява и недостига на работна сила може да се компенсира именно чрез увеличаване на ПТ.
Влиянието на повишаващата се производителност на труда върху заетостта зависи преди всичко от търсенето на продуктовите пазари. Тъй като интересът на потребителите се измества от промишлените стоки към услугите, затова и работната сила се пренасочва от индустрията към сферата на услугите.
През последните години се обръща внимание на това, че основен проблем в развитието на страните се явява не повишението на ПТ в отраслите за масово производство, а ръста в производителността на работниците на интелектуалния труд. Този ръст дава основание да се очакват по-добри тенденции в развитието на българската икономика и на доходите на населението.
В съвременната икономика се изменят и функциите на работната сила, а оттук и значението на сферата на услугите във връзка с повишаване ефективността на работната сила и на икономиката като цяло. Оптимизирането на съотношението между отделните сфери и между заетите лица в икономиката е една от важните задачи за осигуряване по-нататъшното развитие на цялото национално стопанство.
“… радикалното отраслово и продуктово преструктуриране на производството, неговото техническо и технологично обновление във всички сектори на икономиката и произтичащото от това повишение на производителността на труда, неизбежно оказват влияние върху заетостта и променят съществено структурата и характерните черти на тази заетост.”
Въпреки данните за нарастващото образование и квалификация на работната сила в българската икономика липсва добра организация на труда, което заедно с ниското заплащане я демотивира и се отразява отрицателно върху ефективността на производството.

За повишаване на качеството на труда и неговата производителност е необходимо растежът на заетостта, да може да осигури увеличаване на производителността на труда в дългосрочен аспект. Затова се залага главно на образована, квалифицирана и адаптивна работна сила. Постигането на такова качество на труда е свързано с повече инвестиции, но и с по-добрата им ефективност. Необходимостта от ускорено диверсифициране на високотехнологичните постижения, особено в сектора на услугите, нарастването на инвестициите в научна и развойна дейност и в инфраструктура, усилените действия за развитие на предприемаческата култура и на реформите на стоковия пазар и на пазара на услугите, по-добрата организация на труда, както и непрекъснатото усъвършенстване на квалификационното равнище на заетите са все възможни сфери за формиране на политики, насочени към по-високо качество на труда и повишаване на производителността му.
В настоящата разработка освен въпроса за равнището и динамиката на производителността на труда се разглежда и този за съотношението между прираста на ПТ и растежа на средната работна заплата в отделните сектори.
Без висока средна производителност не може да има висока средна заплата, а недостатъчните доходи в икономиката понижават жизненото равнище и качеството на живот в обществото. Също така не може да има нарастване на реалния доход на нацията без нарастване производството на стоки и услуги, ценени от потребителите.
Съществува много силна връзка между равнището на доходите и ПТ. По-високата производителност води и до повишаване на средната работна заплата по икономически дейности. Сходството в динамиката на ПТ и работната заплата се проявява най-силно именно в годините след 2000 година.

Чрез този метод се проследява влиянието на факторите (заети лица и производителност на труда) върху резултативния показател – в случая БДС. Съгласно изчисленията с него се установява, че в селското стопанство намалението на БДС с 1 184 897 лв. се дължи 30% на намалението на заетите лица и 70% на намалението на ПТ в сектора. За индустрията се отчита увеличение на БДС за разглеждания период с 10 632 644 лв., което увеличение се дължи почти изцяло на по-високата производителност на труда – 98,3% и само около 1,7% на по-големия брой заети лица в сектора. За услугите увеличението на БДС е с 21 374 712  лв., 85,5% от което се дължат на по-голяма производителност на труда, а 14,5% на повече заети лица.
По аналогичен начин са изчислени приносите на заетите лица и ПТ за прирастите на БДС в сектор “Услуги” по подпериоди:
Таблица 5
Прираст на БДС в сектор “Услуги” по фактори
                                                                                                                    (в %)

Най-голям принос за увеличаване на БДС в сектора заетите лица имат за периода 2000-2003 година, а производителността на труда е повлияла в най-голяма степен в годините 2003-2007 година.
На база обобщените резултати по разгледаните показатели, благодарение на приложения метод за всяка една дейност от сектора на услугите може да се направят следните изводи:

• В дейността “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството” растежът на БДС се дължи в по-голяма степен на увеличаване на броя на заетите лица. Тяхното влияние за прираста на БДС е 69,1%, а 30,9% от прираста на БДС се дължи на по-високата производителност. Този резултат е напълно логичен като се има предвид, че тази дейност е твърде трудоемка и всъщност основно прираста на БДС се дължи на повечето заети в нея. Разбира се за по-високата производителност на труда в тази дейност са допринесли и по-усъвършенстваните методи за обслужване и оптимизиране на дейността в обектите, също и използването на по-модерно технологично оборудване, които допълнително улесняват дейността на заетите. През този период се създадоха редица големи търговски вериги и центрове, които се нуждаеха от работна ръка и това доведе до реализирането на по-голяма БДС и до увеличаване в голяма степен на инвестициите за ДМА в тази дейност;
• При “Хотелите и ресторантите” нещата са почти аналогични. Отново има нарастване на заетите лица в тази дейност през разглеждания период, което води и до създаването на по-голяма БДС и съответно приноса им за увеличението на стойността е 52,41%, а по-високата производителност на труда спомага за 47,59% от прираста на БДС. Увеличаването на заетите лица се дължи на необходимостта новопостроените хотели през тези години да бъдат осигурени с персонал и да започне тяхното функциониране. Тук отново има твърде голямо нарастване на инвестициите в ДМА поради големите вложения за строежа и оборудването на тези нови хотели и ресторанти;
• В дейността “Транспорт, складиране и съобщения” отново спрямо базисната година расте БДС създадена в тази дейност. Тук обаче това нарастване се дължи в по-голяма степен на нарастването на производителността – 98,1% и в много малка степен на променения брой заети – само 1,9%. Причината за това е, че в тази дейност се използват най-вече машини, съоръжения и транспортни средства за осъществяване на дейността, които са част от новите технологии, много по-продуктивни са и са с по-големи капацитетни възможности, допускат използването на нови форми на организация и управление на труда, което намалява необходимостта от наемането на допълнителен персонал;
• Във “Финансовото посредничество” се реализира много голяма БДС, тя расте с твърде бързи темпове през разглеждания период и интересното тук е, че това става с много малък брой заети лица, което води и до нарастване на производителността на труда в тази дейност. Приноса на заетите лица тук е едва 6,58%, независимо, че тази дейност също е трудоемка, но посочените по-горе причини водят до нарастване на производителността на труда в по-голяма степен и това допринася за растеж и на БДС, като приноса й за това е 93,42%;
• При “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги” БДС нараства сравнително бързо, а причините за това са бума в строителството преди навлизането на българската икономика в рецесия. Тогава благодарение на това и на активизирането на финансовите институции с отпускането на кредити възникна необходимостта от консултантски услуги в тази област. Това доведе до нарастване на заетите в тази дейност и техния принос за увеличената БДС е 34,67%, а това увеличи и производителността на труда, което допълнително спомогна (65,33%) за прираста на БДС в тази дейност;
• В дейността “Държавно управление и задължителното обществено осигуряване” впечатление прави нарастването на заетите лица след 2001 година повече от три пъти в сравнение с базисната 1997 година. Това се дължи на функционирането на такива големи структури като Националната здравно осигурителна каса, Националният осигурителен институт и др. подобни институции, свързани с реформите в страната. Последиците от тези промени са, че нараства БДС в този сектор и това основно се дължи на по-големия брой заети – 73,48% и в по-малка степен на повишение на производителността на труда – 26,52%. Като в резултат на всичко това производителността на труда тук значително намалява в сравнение с периода, когато броя на заетите в тази дейност бе малък, тъй като БДС нараства, но с по-бавни темпове;
• “Образованието” е специфична част от сектора на услугите и там през изследваните години се регистрира спад в броя на заетите лица поради закриването и обединяването на много от училищата в страната, основно заради демографската криза. Намалението на заетите обаче не води до драстичен спад на БДС и ПТ тук, тъй като тези, които продължават да са заети в сектора са много по-натоварени и като цяло се поддържа растяща производителност на труда, т.е. се използва ефективно техния труд и това допринася в най-голяма степен – 110,94% за нарастването на БДС в тази дейност;
• Почти аналогична е ситуацията и в следващата дейност от сектора на услугите – “Здравеопазване и социални дейности”, където също има спад в броя на заетите, но въпреки това производителността и БДС не намаляват. Причините за спада в заетостта са ниските възнаграждения в този отрасъл и насочването на заетите основно към работа в чужбина, където за своя труд получават много повече, а също и затварянето на здравни заведения в по-малките населени места, основно поради изселването на хората към големите градове. Тук прираста на БДС се дължи на по-високата ПТ и нейния принос е 108,92%;

ПТ за нетъргуемите (непазарните) дейности от сектора на услугите (образование, здравеопазване и социални дейности) в България расте с високи темпове, докато за страните от еврозоната тя остава почти непроменена.

• В последния отрасъл от сектора – “Други дейности, обслужващи обществото и личността” отново най-голям принос за увеличената БДС има производителността на труда – 84,06% и в много по-малка степен увеличения брой заети лица (15,94%). Това може да се обясни с дейностите, които влизат тук, една от които е “Науката и научното обслужване”, където заетите лица не могат да нарастват с бързи темпове, тъй като работните места са ограничени, а и не само това, тук са включени много и разнообразни дейности, една част от които са трудоемки, а друга са свързани с оказването на услуги със съвременна техника и технология и затова като цяло тук надделява приноса на ПТ, а не броя на заетите.

Всички тези представени резултати по дейности в рамките на сектора обясняват и постигнатите резултати за сектора на услугите като цяло, а те са както следва: за разглеждания период прираста на БДС тук се дължи в по-голяма степен на по-високата производителност на труда – 85,5% и в по-малка степен на броя на заетите – техния принос е 14,5%.
Друг показател за илюстриране развитието на разглежданите величини е коефициента на еластичност, който не е неизменна величина. Поради това дори при фиксиран набор от фактори, които определят протичането на производствения процес, сравнителният принос на отделните фактори се изменя във времето. По-специално за определяне на коефициентите на еластичност на i-тия фактор се използва формулата:  , където е първата производна от функцията по дадения фактор (в случая заетите лица) .
В сектора на услугите (таблица 1 от Приложение 1) се вижда, че като цяло средната ПТ расте и се колебае в тесни граници. Пределната производителност през целия период е по-висока от средната, което е добър показател за развитието на сектора. През първите няколко години – до 2000 г. частната факторна еластичност приема доста високи стойности, но това може да се отдаде на факта, че става въпрос за години на стабилизация след прехода, до въвеждането на валутен борд. След което еластичността започва да се движи в рамките на 2-3,3 и да намалява, което говори, че нарастването на БДС в сектора започва да се влияе в по-голяма степен от други фактори и не е вече толкова чувствителна към заетите лица.
За дейността “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството” (вж. таблица 2 от Приложение 1) средната ПТ превишава пределната за периода 1999 – 2005 година, което не е добър индикатор. През останалата част от наблюдавания период пределната ПТ се повишава и задминава средната. Относно показателят, изразяващ еластичността на БДС към заетите лица, той се движи в тесни граници от 0,55 до 1,22 и като цяло показва не голяма чувствителност на БДС създадена в тази дейност от промяната в заетите лица.
При дейността “Хотели и ресторанти” (таблица 3 от Приложение 1) отново пределната ПТ е по-висока от средната и еластичността от 2001 до 2007 година се движи в границите 1,25 – 1,38, което е близко до нормалната еластичност.
В “Транспорт, складиране и съобщения” (таблица 4 от Приложение 1) пределната ПТ за периода 2000 – 2005 година и съответно еластичността през този период са отрицателни, което може да се обясни с процесите на приватизация и реформи в тази сфера. През 2006 – 2007 г. тези показатели вече приемат положителни стойности.
“Финансовото посредничество” (таблица 5 от Приложение 1) се стабилизира по разглежданите показатели след 2004 година, където пределната производителност вече е положителна, а средната ПТ расте. В дейността “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги” (табл. 6 от Приложение 1) средната ПТ расте, пределната приема положителни стойности през целия разглеждан период и е винаги по-висока от средната. След 1998 година коефициента на еластичност се движи в рамките на 1,5 – 3,7, но намалява, което също говори за наличието на други фактори, които влияят на промените в БДС за тази дейност.
За дейността “Държавно управление и задължително обществено осигуряване” (таблица 7 от Приложение 1) показателите са аналогични на предходната дейност. И там пределната ПТ е по-висока от средната и коефициента на еластичност е приблизително равен на единица.
Интересни и напълно логични на база на случващото се са резултатите за дейностите “Образование” (таблица 8 от Приложение 1) и “Здравеопазване и социални дейности” (таблица 9 от Приложение 1). При тях пределната производителност през целия изследван период е отрицателна, което не говори добре за тяхното развитие, но това се дължи на не дотам високата ефективност за тези дейности, които все още са на издръжка от държавата и за които се отделят малко средства.
И накрая, в “Други дейности, обслужващи обществото и личността” (таблица 10 от Приложение 1) след 2003 година средната ПТ расте, пределната също и е по-висока от средната, а коефициента на еластичност се движи около две, т.е. в тази дейност БДС в по-голяма степен се влияе от заетите лица.
През последните години се забелязва плавно увеличаване на производителността във всички групи дейности, пределната производителност постоянно е по-висока от средната, а еластичността спрямо заетите лицa расте, което говори за проявите на кризата и по-висок процент безработица характерен през този период (таблица 11 на  Приложение 1) .
За ефективността на втория фактор – инвестициите в ДМА в сектора, показателни са други две резултативни величини, а именно ефективността на тези инвестиции (т.нар. фондопродуктивност) и реципрочния показател фондоемкост на ДМА. Фондопродуктивността показва инвестициите в ДМА с колко са допринесли за създаването на БДС. За сектора на услугите тези показатели се развиват по следния начин за разглеждания период:

Фиг. 4. Фондоемкост и фондопродуктивност в сектор “Услуги”

Фондоемкостта до 2007 година расте, вместо да започва да намалява и ресурсите да се използват по-ефективно. Това означава, че все още повече инвестиции са необходими за 1 лв. прираст на БДС. В дългосрочна перспектива и при устойчиво развитие на икономиката, фондоемкостта следва да бъде относително постоянна величина или плавно да намалява. От графиката виждаме, че ситуацията в българската икономика е коренно различна независимо от извършените съществени структурни изменения. Раздвижване се забелязва едва през последните три години, когато този показател постепенно намалява. Това до голяма степен се дължи на кризата, която действа по този начин и сектора на услугите става по-ефективен. Освен това разходите за инвестиции преди 2008 година са повече и направените тогава инвестиции, започват да се възвръщат именно през последните години.
Между фондоемкостта и фондопродуктивността съществува обратнопропорционална зависимост: колкото по-висока е фондоемкостта, толкова по-ниска е фондопродуктивността. Освен това показателя фондопродуктивност има твърде сложна връзка и взаимодействие с другите икономически показатели. Първо, този показател характеризира степента на използване на ДМА и увеличаването на фондопродуктивността определя и нарастването на произведената продукция. Подобряването на използването на ДМА е основен фактор за увеличение на фондопродуктивността в сектора на услугите. Второ, фондопродуктивността отразява в себе си и качеството на въвежданите в действие ДМА и ефективността на инвестициите в тях. Увеличението на фондопродуктивността в резултат от понижаване стойността на единица от новите ДМА в сравнение с действащите, означава ускоряване на техническото и икономическото развитие на сектора и то с по-малки инвестиции. Трето, този показател отразява и формира най-важните макроикономически пропорции и затова неговото увеличение позволява да се понижава частта на инвестициите и да се изменя структурата на производството в сектор “Услуги”.

Анализът на фондоемкостта в сектора на услугите позволява да се изведат закономерни тенденции в динамиката й. Услугите са агрегиран сектор със сложна вътрешна структура. Неговите дейности се характеризират с различно равнище на фондоемкост (вж. табл. 6 и 7). Поради това измененията в отрасловата му структура обуславят съответната динамика на фондоемкостта на сектора на услугите като цяло. Увеличаването на относителния дял на дейностите с по-висока фондоемкост в общия обем на неговото производство води до нарастване величината на показателя. При това трябва да се има предвид, че абсолютните равнища на фондоемкостта по отделни дейности в сектора съществено се отличават.
От данните в тези таблици може да се изведат следните изводи за фондопродуктивността и фондоемкостта на дейностите от сектора на услугите: в почти всички дейности фондопродуктивността намалява, което говори за това, че се влагат инвестиции за ДМА в дейности, които обаче носят по-малък прираст в БДС. Изключение правят дейности като финансово посредничество и донякъде държавното управление, където фондопродуктивността расте. Реципрочният показател фондоемкост – расте и следователно нарастването на БДС за по-голямата част от дейностите в сектора изисква все повече инвестиции в ДМА. След 2000 г. в дейностите “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството” и “Хотели и ресторанти” фондоемкостта е по-голяма спрямо средната за сектор “Услуги”. Сравнително ниска фондоемкост показват дейности като “Образование” и “Здравеопазване”, но това се дължи най-вече на ниската БДС и малките инвестиции в ДМА, които се правят в тези дейности.
При анализа трябва да се отчете, че нарастването на фондоемкостта и намаляването на фондопродуктивността са резултат на обективни промени на производството в сектора, които не са тъждествени със снижаването на ефективността му. Такива са промените в цените на средствата за производство, въвеждането на нова техника и технология и др. Измененията на цените на суровините и материалите, промените в амортизационните норми, с цел по-бързо отписване на машините и съоръженията, преструктурирането на икономиката в посока на по-фондоемки дейности, измененията в асортимента, увеличаването на разходите за строителство на инфраструктура, подобряване на условията на труд и опазването на околната среда са фактори, които в една или друга степен повишават фондоемкостта, понякога без промени в ефективността, т.е. без никакви разлики в реалния производствен процес.
За периода 1997 – 2007 година производителността на труда в сектора на услугите расте с 64,5%, а фондопродуктивността намалява приблизително със 74%. Следователно, прирастът на БДС в сектора е за сметка на по-доброто използване на работната сила спрямо капиталовата производителност. За периода 2008 – 2010 година обаче прирастта в БДС се дължи повече на по-добрата капиталопродуктивност, тъй като производителнотта на труда расте с 6,6%, а фондопродуктивността с 89,09%.
По-конкретно по дейности и периоди ситуацията за приноса на всеки един от тези фактори за прирастта на БДС е следната:
Таблица 8
Относително изменение на производителността на труда и на фондопродуктивността по дейности в %

Качествена мярка за инвестиционната активност в сектора на услугите е и още един показател – коефициентът на капиталоемкост на прирастта на продукцията. Той синтезира в себе си както количествени, така и качествени измерения на инвестиционния процес и на свързани с него производствени, научноизследователски, образователни, здравеопазни и други дейности. Върху коефициента влияе и структурната насоченост на инвестициите – към отрасли с висока, средна и ниска капиталоемкост. Само това изброяване е достатъчно да се разбере колко трудно е прогнозирането му и колко много условности съдържа.

Коефициентът на прирастна капиталоемкост се изчислява като отношение между средногодишните непретеглени величини на нормите на инвестиране за разглеждания период и средногодишните прирасти на БДС за същия период, установени като средногеометрични от верижните индекси.
Таблица 9
Коефициенти на прирастна капиталоемкост на БДС в различните дейности от сектора на услугите

Ефективността на направените инвестиции в сектора на услугите, измерена с капиталоемкостта на прирастта на БДС, (т.е. това е показателят, който сочи каква част от БДС в случая трябва да се задели за натрупване, с оглед да се получи 1% прираст на продукта) виждаме, че намалява.
За изследвания период 1997-2010 година особено през последните две години показателят демонстрира нарастваща ефективност (все по-малко инвестиции за 1% прираст на БДС). Особено показателни в тази посока са дейностите финансово посредничество и операции с недвижими имоти и бизнес услуги, следвани от образованието, здравеопазването и други дейности, обслужващи обществото и личността.
Прирастната капиталоемкост на продукцията е съвкупна характеристика на множество фактори предшестващи, съпровождащи и последващи инвестиционния процес в отделните сектори на икономиката. Тъй като в литературата широко разпространена е тезата, че в по-голямата част от случаите тези коефициенти са около и под 5,0, то виждаме, че за сектора на услугите тази теза се потвърждава.
Логично е да се очаква, че с повишаване на равнището на развитие на страната и свързаното с това повишение на ефективността на стопанката дейност, коефициентите на прирастна капиталоемкост намаляват. С нарастване нивото на развитие и на рационалността в инвестиционната дейност на отделните отрасли от сектора на услугите този коефициент следва също да намалява. За периода 1997-2007 година този показател е най-нисък в дейностите образование, здравеопазване и държавно управление. За отделните периоди коефициентите се различават съществено, тъй като е различна композицията в различните периоди на факторите, обуславящи нивото на прирастната капиталоекост. Има различия в инвестиционните лагове, смущения от политически и икономически характер, а също така са различни и фазите на цикъла, в които се намира икономиката.
Приложените показатели предоставят добри възможности за сравнителна оценка на социално-икономическата ефективност на процеса на производство в икономиката като цяло. Те разкриват вътрешната сложност и противоречивост на процеса на изменение на ресурсната ефективност в един сравнително дълъг период от развитието на българската икономика. Техните значения са ориентир за икономическата стратегия и политика при развитието на икономиката. Всички те разбира се съдържат възможности за по-нататъшно усъвършенстване, което предполага:

• Обогатяване на анализа за ефективността с нови показатели;
• Прецизиране на използваната информация и осигуряване на допълнителни данни;
• Усъвършенстване на методите за оценка на значенията на всеки показател и по отношение на ефекта и по отношение на вложените ресурси;
• Развитие на начините за агрегиране и представяне на величините в обобщаващите показатели;
• Разработване на начини за оценка и включване на размера и качеството на услугите и социалните ефекти в обобщаващите показатели.

Положителните влияния на сферата на услугите върху икономическата ефективност на останалите сектори и на икономиката като цяло се изразяват в следните основни насоки: разширяване на производството и увеличаване на обществения продукт; широкото и активно участие на сферата на услугите при формирането, усъвършенстването и запазването на работната сила; създаването на научни, управленски и други предпоставки от дейностите в сектора на услугите за развитието на останалите сектори.
Посочените влияния на сферата на услугите върху развитието на икономиката и икономическия растеж имат по-общ характер. По-непосредствени и отчетливи са влиянията на отделните дейности, влизащи в сектора на услугите. Те заслужават внимание, защото всяка една от тях изпълнява присъщи за нея функции и задачи в икономиката и по свойствен за нея начин влияе върху развитието на работната сила и другите фактори на производството, а чрез тях и върху неговата ефективност и нарастването на брутния продукт в страната. Затова е необходимо нарастването, структурното и качественото подобряване на ресурсите на тази сфера и на отнасяните към нея дейности все повече да се извършват въз основа на анализи и оценки по определени показатели за влиянието, което те оказват на нарастването на брутния продукт. При равни други условия техния принос в това отношение служи като аргумент за определяне на скоростта и насоките за развитието им.
Известните и предлагани показатели, по които се измерва влиянието на сферата на услугите и отнасяните към нея дейности обаче се използват само за аналитични цели, но не и за отчитане на тяхната дейност на практика. Нужно е обаче да се подчертае, че разкриването и отчитането на влиянието на дейностите от сектора на услугите върху икономическия растеж не трябва да става самоцелно, откъснато от изпълнението на присъщите за тях социални и икономически задачи в икономиката. Увеличаването на това влияние е целесъобразно да се осигурява като следствие от по-доброто изпълнение на отрасловите им функции, задачи и показатели, на интензивното и ефективното им развитие поотделно и на сферата на услугите като цяло. Това е така, защото колкото по-добре изпълняват тези функции, задачи и показатели, т.е. колкото по-пълно задоволяват личните и обществени потребности от едни или други услуги и дейности с относително по-малки разходи, колкото по-висока е тяхната социална и икономическа ефективност, толкова повече допринасят за икономическия растеж, а в по-широк план и за развитие на икономиката, за ускоряване на производствения процес и за социално-икономическия напредък на страната. Следователно, стабилизирането на икономиката на страната, излизането от икономическата криза и повишаването на жизнения стандарт са възможни само на основата на повишаването на производителността на ресурсите, а за това както се вижда, голям принос имат дейностите от сектора на услугите.

Таблица 3
ХОТЕЛИ И РЕСТОРАНТИ

Таблица 4
ТРАНСПОРТ, СКЛАДИРАНЕ И СЪОБЩЕНИЯ

ФИНАНСОВО ПОСРЕДНИЧЕСТВО

Таблица 6

ОПЕРАЦИИ С НЕДВИЖИМИ ИМОТИ И БИЗНЕС УСЛУГИ

Таблица 7
ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ И ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ

Таблица 8

ОБРАЗОВАНИЕ

Таблица 9
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СОЦИАЛНИ ДЕЙНОСТИ

Таблица 10
ДРУГИ ДЕЙНОСТИ, ОБСЛУЖВАЩИ ОБЩЕСТВОТО И ЛИЧНОСТТА

Таблица 11

*ПТ – производителност на труда;
ППТ – пределна производителност на труда;
ЧФЕ – частна факторна еластичност.

**Група 1 – включва дейностите: “Търговия, ремонт на автомобили, лични вещи и стоки за домакинството”; “Хотели и     ресторанти”; “Транспорт, складиране и съобщения”.
Група 2 – обхваща дейностите “Финансово посредничество” и “Операции с недвижими имоти и бизнес услуги”.
Група 3 – състои се от: “Държавно управление и задължително обществено осигуряване”; “Образование”; “Здравеопазване”; “Други дейности, обслужващи обществото и личността”.