Направи дарение на училище!
Напречен разрез на 375-годишен кипарис от вида Taxodium mucronatum. Учените използват данни от такива дървесни пръстени, утайки и други проби, за да калибрират процеса на въглеродното датиране. Снимка: Philippe Clement/Arterra/Universal Images Group/Getty
Радиовъглеродните датировки са ключов способ за определяне на възрастта на праисторическите находки, но сега са на път да претърпят основна актуализация.
За първи път от седем години насам техниката трябва да бъде повторно калибрирана, с въвеждането на множество нови данни от цял свят. Резултатът може да има последици за предполагаемите епохи на много находки, като най-старите съвременни човешки вкаменелости в Сибир, които според последните рекалибрирания са с 1000 години по-млади, отколкото се смяташе досега.
Работата съчетава хиляди датировки от дървесни пръстени, езерни и океански утайки, корали и сталагмити и удължава времевата рамка на радиовъглеродно датиране от времето преди 55 000 години с около 5000 години, след последната актуализация от калибрирането през 2013 г.
Някои археолози се шегуват с тази новост. Никълъс Сътън от Университета в Отаго (Нова Зеландия), пише в Туйтър: „Може би съм бил в изолация твърде дълго, но… наистина съм развълнуван от това!“
Въпреки че повторното калибриране води предимно до едва доловими промени, дори малките корекции могат да внесат сериозни сътресения в средите на археолозите и палеоеколозите, които се стремят да прикачат събитията към възможно най-малък прозорец от време.
Новата крива на калибриране е от ключово значение за разбирането на праисторията, казва Том Хигъм, археологически хронолог и директор на Oxford Radiocarbon Accelerator Unit, във Великобритания.
Цялата статия можете да прочетете в новия брой 133 на списанието. Изтеглете броя с абонамент за 2,50 лв. на месец. ВИЖ ПОВЕЧЕ ТУК >>
Абонаментът за списанието помага за развитието на целия проект, като получавате в рамките на една година над 11 броя и достъп до уникално съдържание, което е достъпно само за тези от вас, които са се абонирали: научете повече тук.
Източник: nature.com
Превод: Радослав Тодоров