Рей Дъглас Бредбъри In memoriam

rayBradbury.jpg

http://science.icnhost.net/migrate/sites/default/files/field/image/rayBradbury.jpgРей Дъглас Бредбъри
(1920-2012)
In memoriam

На 91-годишна възраст си отиде един от последните истински класици на фантастиката и на литературата на 20-ти век.

Авторът на най-момчешките книги във фантастиката си е отишъл. Беше на 91 години и беше написал прекрасни неща, които бяха неясно дали спомени, неясно дали измислици; във всеки случай си остават истински съкровища. Всеки, който е имал хубаво детство с ожулени колене на село или е искал да има такова, всеки, който е ходил на цирк и едновременно се е боял от призраците под леглото, но и мъничко си ги е обичал… най-сетне всеки, който е жалил за скръбта на допотопните чудовища в морето и се е боял дали няма да дойде ден, в който книгите ще бъдат горени, ще си спомни за добрия стар чичо Бредбъри и ще прочете по някоя любима страница от хубавите му книги. Довечера смятам да си припомня „Вино от глухарчета“ и „Дървото на Вси светии“.

 Бредбъри почина в началото на любимия си сезон. Самият той беше едно безкрайно лято. Сбогом, лято!

http://mglishev.blog.bg/lichni-dnevnici/2012/06/06/pochina-rei-bredbyri.964530


РЕКЛАМА:

***

Потомък на баща от англо-американски и майка от шведски произход, Рей Дъглас Бредбъри е роден на 22.08.1920 г. в градчето Уокигън, Илинойс. Поради Голямата депресия, той така и не постъпва в колеж или университет. „Как завърших библиотеката или мислите на хлапето, което ходи на Луната през 1932”  – ще напише по-късно насмешливо той в статия.

От 12 годишен не иска и да чуе за друга професия, освен писането на книги. Беден като църковна мишка, като млад той продава вестници и дори живее за малко от парите на жена си Маргарет Бредбъри, която е неотстъпно до него до смъртта й през 2003 г. Следват чудните му разкази, публикувани в евтини фантастични списания, докато през 1950 г. „Марсиански хроники” не разтърсват Америка и света, 11 години преди първият полет на човек с ракета. Рей Бредбъри никога през живота си не си взима шофьорска книжка.  Вероятно защото за Марс няма такава… „Не вярвам в университетите, вярвам в библиотеките“, ще каже той години след първите си книги. Спорно? Може би, но виното от глухарчета го има или в бабините къщи, или в градските библиотеки и никъде другаде.

Познат на малки и големи по цели свят, той съчета за пръв път роденият в 20-век научно-фантастичен жанр с лиричната поетика на вечните ценности и човешка психология и създаде литература, която въведе хората в новия технологичен век, премахвайки всякакви граници  – и светли, и тъмни, за новите им стари мечти. С „Марсиански хроники” стигналото до космическия полет човечество видя мечтата си за нова планета в изумителна светлина; с „451 градуса по Фарехайт” всички видяха апокалипсиса на прекалената социална доброжелателност; с „Вино от глухарчета” всеки преживява детството си отново.


 

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/en/7/76/Fahenheit451rb.jpg



 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

http://www.geeksofdoom.com/GoD/img/2010/06/2010-06-25-the_martian_chronicles.jpg

http://www.chaffeestudios.com/Martian-Chronicles300W.jpg


Европейска нощ на учените 2022 г.: