Реформацията и католическата реакция в Европа (1493-1563 г)

1493—1541 г.
Парацелз Теофраст фон Хохенхайм (1493/94—1541 г.), германски лекар и природоизследовател, философ. Счита се за предвестник на съвременната медицина.

1509—1564 г.
Жан Калвин, виден деец на Реформацията, основател на калвинизма. Роден във Франция, през 1534 г. отива в Швейцария, където остава до края на живота си. Учението му изразява интересите на буржоазията в епохата на първоначалното натрупване на капитала. Отличава се с крайна религиозна нетърпимост, както към католиците, така и към другите течения в протестантството.

1513 г.
Швейцария, създадена още през XIII в., като съюз на трите кантона Ури, Швнц и Унтервалден, успява да запази самостоятелността си, воювайки срещу германските Хабсбурги и срещу северноиталианските и западнофренските феодали. Постепенно към първоначалните три се прибавят нови кантони и съюзни територии. В политическо отношение не е единна. Начело на някои кантони стоят градски ‘индустриализирани центрове (Берн, Цюрих). Другите, т. нар. „горски (или „планински“) кантони“, са икономически изостанали. В някои градове властта е в ръцете на патрициата (напр. в Берн), в други (напр. в Цюрих) — съставът на градския съвет е твърде демократичен. Най-големият град на Западна Швейцария — Женева, важен тьрговски и промишлен център, макар още от XVI в. да с в договорни отношения с Швейцарската конфедерация запазва значителна самостоятелност и до XVIII в. През 1798 г. Женева е присъединена към Франция и едва през 1815 г., заедно с няколко френски и савойски общини, влиза като 22-ри кантон в състава на Швейцарската конфедерация. През XVI в. Швейцария става център на дейността на Цвингли и Калвин — лейци на Реформацията.

1516—1565 г.
Конрад Геснер, швейцарски природоизследовател, лекар-библиограф, преподавател по физика в Цюрихския „Каролинум“. Автор на съчинения по систематика на растенията.

1517 г.
Мартин Лутер (1483—1546 г.), виден деец на бюргерската реформация, приковава (31 октомври) към вратите на църквата във Витенберг своите знаменити 95 тезиси против индулгенциите. Формално начало на Реформацията.


РЕКЛАМА:

***

1519 г.
Улрих Цвингли (1484—1531 г.), каноник при катедралната църква в Цюрих, вдъхновител на реформацията в Швейцария, също се обявява против търговията с индулгенции. По негово предложение властите в Цюрих забраняват в целия кантон продажбата на индулгенции.

1522 г.
Цвингли издава труда си „Шестдесет и сездем тезиса“, в който излага основите на своята религиозна реформа. Той коментира Светото писание много по-рационалистично, отколкото Лутер (в Германия, 1521—1522 г.). Устройството на църквата на Цвингли е също твърде демократично. Върховният контрол върху църковната организация се изпълнява от кантоналното правителство. Градските кантони (Цюрих, Берн, Базел, Сен Гален и др.) приемат реформата на Цвингли, докато горските кантони (Швиц, Унтервалден, Люцеря и др.) с патриархално селско население я отхвърлят. Стига се до гражданска война, започната от протестантските градски кантони, които се стремят да подчинят селските кантони.

1529 г.

Първи конфликт между Цюрих и съюзните му кантони с горските кантони. Католическите кантони се признават за победени без да се стига до военни сблъсквания.

1531 г.
Втора война между Цюрих и горските кантони — поражение на Цюрих. В битката край Капел (11. X) загива Цвингли. Този път градските кантони изплащат контрибуции и декларират, че няма да се намесват във вътрешната и външна политика на горските кантони.

1535 г.
Жан Калвин издава в Женева на латински език (после и на френски) главното си съчинение „Наставление в християнската вяра“, съдържащо принципите на неговото учение. Както и Лутер, отхвърля организацията на католическата църква, признава за основа на вярата единствено Светото писание. Основа на калвимизма е учението за божественото предопределение на едни хора към „спасение“ и на други — към „осъждане“. Същевременно учи, че задължение на властта е да бди за набожността на обществото и да разпространява реформацията.

1540—1546 г.
Калвин застава начело на църквата в Женева. Неговите последователи, калвинистите, сами избират своите свещеници, т. нар. министри, които произнасят проповеди и четат молитви. Калвин става фактически диктатор на града (1541 г.) По време на управлението на Калвин са извършени десетина екзекуции на противно мислещи, а доста хора, обвинени в безбожност и моралност, са изгонени. Между осъдените попада и пребиваващият в Женева испански учен Мигел Сервет (откривател на кръвообращението), изгорен на клада, заради това, че отричал догмата за Светата троица.

1540 г.
Папата утвърждава статута на Ордена на йезуитите, една от главните опори на папетвото в борбата му срещу Реформацията, основан през 1534 г. от испанския аристократ Игнатий Лойола (1491—1556). Много дисциплинирани, фанатични, йезуитите бързо застават начело в борбата за възвръщане влиянието и властта на католицизма в страните със смесено-католическо и протестанско население (Южна и Югоизточна Германия, Полша, Унгария и др.). Активно участвуват в Инквизицията, преследват всички форми на религиозен и социален протест. Разработват твърде гъвкава морална система, която им позволява да създават разклонена на целия свят организация. Особено значение придават на борбата за умовете на младежта — завладяват не само духовните семинарии, но си спечелват значително влияние и в общообразователните училища, където придават на учебните програми войнствуваща католическа насока. Играят голяма политическа роля като придворни свещеници-изповедници на крале и кралици. Избягват високите административни длъжности, стараейки – се да въздействуват като проповедници и съветници. Стремят се към разширяване и утвърждаване на светското влияние на църквата и папството, интригуват и организират заговори срещу правителства, които водят политика, противоречаща на църковните интереси. През 1610 г. създават в Парагвай своя държава, основана на безмилостната експлоатация на индианците – гуарани (просъществувала до 1768 г.).

1545—1563 г.
Тридентски събор (Тридент или Триент) — град на италианска територия, принадлежаща на императора. Определя политиката на папството и католицизма в епохата на Контрареформацията. Съборът заема консервативна, ортодоксална позиция. Отхвърля примирието с протестантите, провъзгласява папата за върховен авторитет по въпросите на вярата, оставя в сила всички предишни догми и обреди, издава декрети за укрепване на църковната дисциплина. Забранява обединяването на няколко епархии в ръцете на един епископ. Особено внимание обръща на дисциплината в монашеските ордени. Въведена е строга цензура върху книгите, издавани от католически писатели. За католиците в Рим се уреждат системно списъци на „забранените книги“, т. нар. индекси. В тези списъци попадат книги не само на протентански писатели, враждебно настроени към папството, но и научни произведения, особено работи в областта на астрономията, които представят вселената не така както е в Библията (напр. труда на Коперник). Засилват се гоненията срещу „ересите“, разширява се дейността на инквизипията.


Европейска нощ на учените 2022 г.: