„Редакция” на съзнанието: Как опечалените контролират мисълта си, без дори да го осъзнават
Sasha
публикувано на декември 13, 2018
Хората, които скърбят след смъртта на някого, например съпруг/съпруга или дете, използват най-различни методи, за да се справят със загубата и да продължат с живота си.
Психолозите успели да проследят различните подходи, всеки от които води до различни клинични изходи. Един от тези подходи е “избягващата скръб”, която се изразява в подчертани, усилени, повтарящи се и често неуспешни опити на прилагащия ги да спре да мисли за загубата. Учените открили, че “избягващите скърбящи” постоянно следят света около себе си, стараейки се да избягват всичко, което им напомня за загубата им. Никой още не бил открил обаче дали тези опечалени подсъзнателно контролират и психическото си състояние, така че мислите за загубата да не стават съзнателни.
На графиката: “Избягващите скърбящи” прилагат избирателно внимание (selective attention), за да възпират (жълта секция) спомените за загубените близки (mental representations) да навлязат от подсъзнанието в съзнанието (централна секция..
Ново съвместно изследване на Колумбийския Инженерен и Медицинския Център Ирвинг към Колумбийския Университетбеше публикувано онлайн на 7 декември в SCAN: Social Cognitive and Affective Neuroscience показало, че “избягващите скърбящи” в крайна сметка наистина подсъзнателно контролират и блокират блуждаещите си мисли. Това откритие би довело до по-ефективна психиатрична терапия на опечалените пациенти. Учените изследвали 29 опечалени души и са първите, които разясняват как работи това потискане на конкретни мисли. Те проследили процесите на психическия контрол при изследваните хора, докато мисли за загубата навлизали и излизали от съзнанието им по време на 10-минутно блуждаене на мислите.
Ръководени от Пол Саджда (Paul Sajda), професор по биомедицинно инженерство, електронно инженерство и радиология, и Джон Дж. Ман (John J. Mann), професор по Транслационна неврология, учените използвали нов метод за изучаване на взаимодействието между психичните процеси, а именно изучаване, с помощта на технология на функционалния ядрено-магнитен резонанс (fMRI), наречено “неврално декодиране”, което чертае неврален шаблон, използван да се засекат конкретни психични процеси, случващи се в конкретен момент.
“Основното предизвикателство при нашето изследване беше да погледнем под повърхността на естествения процес на блуждаене на ума при изследваните хора и да разберем механизмите, които го контролират”, казва Ноам Шнек (Noam Schneck), водещ автор на изследването, постдокторант от лабораторията на Саджда и вече асистент по клинична медицинска психология и психиатрия във Факултета по психиатрия към Колумбийския Университет/Психиатричния институт на Ню Йорк. “Никой досега не се е опитвал да обясни този постоянен контрол на един психичен процес – селективното внимание, над друг – мисълта за загубата. То просто става спонтанно и несъзнателно. Тези открития са от голямо значение, защото дават възможност да се нарисува по-пълна картина на подсъзнанието. Знаем, че преживяванията ни са резултат от взаимодействието между системи от връзки. Сега показахме това в действие, а също и как процесът контролира преживяванията ни.”
Изследователите направили записи чрез fMRI на хора, загубили роднини от първа категория (съпрузи/съпруги или партньори) през последните 14 месеца. Субектите изпълнили модифицирана версия на задачата на Струуп, която е широко използван психологически тест за измерване на способността на човека да насочва вниманието си в конкретна посока и допълнителна задача, представяща снимки и истории на покойниците.
Чрез гореспоменатата технология за заучаване, екипът обучил съответните неврални точки на контрол над вниманието, използвайки двете задачи. Екипът наблюдавал спонтанни пикове и спадове в процесите, протекли по време на неутрална fMRI задача с блуждаене на ума. Те открили, че тези с по-високо ниво на “избягваща скръб” натоварвали контрола над вниманието си със задачата да не позволява на мисли за близките да навлязат в съзнателното им мислене.
“Открихме, че “избягващата скръб” включва контрол над вниманието, с цел да се намали възможността каквито и да е спомени за близките да навлязат от подсъзнанието в съзнанието”, казва Шнек. “Макар да не го осъзнават, използващите я активно контролират психическото си състояние, за да не достигнат никакви спонтанни мисли до съзнанието им от подсъзнанието. Този вид “прекрояване” на мислите вероятно води до периоди на изтощение, когато скръбните спомени все пак си проправят път до съзнанието. Подобно е на неефективно приложение за блокиране на изскачащи прозорци в компютъра ви. Може да не осъзнавате, че е там, но то забавя всички операционни процеси, а в един момент се счупва и всички прозорци наизскачат.”
Учените съветват, че една от целите на “избягващите скърбящи” трябва да е да разхлабят хватката си над съзнателните и подсъзнателните процеси, които толкова се стараят да контролират. Тъй като този контрол се осъществява подсъзнателно, това ще е предизвикателство, но това да се направят усилия в посока приемане и осъзнаване на загубата, помага на много хора да разхлабят контрола си над съзнателните и подсъзнателните процеси.
„Този метод на проучване използва иновативна комбинация от инженерство и психиатрия, като инженерни инструменти се използват, за да се отговори на важни въпроси на психиатрията.”, казва Саджда. “Това, което сме показали в проучването е, че извън нашия съзнателен контрол постоянно редактираме собствените си психически преживявания, с цел да контролираме какво влиза в обсега на съзнателното и какво – не. Също така, това редактиране невинаги помага.”
В момента изследователите планират продължително проучване, за да открият дали вътрешното отблъскване на скръбните мисли от “избягващите скърбящи” не води всъщност до отрицателни резултати с течение на времето.
Превод: Зорница Атанасова
Източник: sciencecodex.com
Актуално
Цветелина Сариева: Как се виждам в света на науката и технологиите
![[Видео] Център за върхови постижения по Информатика и информационни и комуникационни технологии](https://nauka.bg/wp-content/uploads/2018/12/videocentar-ikt-700x347.png)
