Разработих уроци свързани с електроника, 3D принтиране и програмиране

Share on facebook
Share on twitter
Share on linkedin
Share on email

 

Статията е от брой 149 (януари 2022) на сп. „Българска Наука, вижте цялото списание тук>>

 

Видео от разговора може да видите тук>>


РЕКЛАМА:

***

 

Петър Теодосиев: С мен е Георги Германов, който ръководи няколко от клубовете в Clubhouse на София Тех Парк, където се намираме в момента и където ние от БГНаука също правим някои от интервютата си с различни учени. 

Как хората, които са все още в образованието, искат, могат и правят промените? Как искаш ти да изглежда образованието и какво правиш в тази насока?

Георги Германов: Искам то да е по-модерно, искам децата да имат достъп до компютри. Сега може да кажеш: “Чакай, то всички деца вече имат достъп до компютри”.

Една от последните ми инициативи беше в едно частно училище. Отидох с няколко компютъра, абсолютно работещи. Децата ги разглобиха, сглобиха и преинсталираха – за такъв тип образование говоря, което да е по-технически насочено, но децата да го пипнат.

По друга моя инициатива в няколко училища вече деца запояват. 

П.Т.: Като казваш деца каква възраст визираш?

Г.Г.: От първи до девети клас.

П.Т.: Добре, преди това кажи ти от какво разбираш и на колко си години.

Г.Г.: Още от 5-6-ти клас, когато започна Физиката в училище, започнах да се интересувам от електрониката в самата в самата физика – как се движат електроните и защо лампичката свети. Успях да си отговоря на този въпрос, видях и законите, които стоят зад цялата магия. След това така се стекоха нещата, че исках да вляза в едно училище, което нямаше нищо електроника, но съдбата ме заведе в училището, където уча сега “Джон Атанасов” и там уча сега компютърна техника и технологии. Започнах да се занимавам с физика и с роботика от 7-и клас, след това в 8-и влязох в Клуб по роботика, с който се разделихме в 10-и клас, но знанията ми останаха. Запитах се как мога да използвам тези безценни знания по роботика. Отидох тогава в Robopartans София, казах им че съм участвал в тези и тези състезания по роботика, включително и като съдия, че това ми е бекграунда и ги питах дали искат да ме вземат. Те ми дадоха няколко пробни часа и ме взеха когато тъкмо бях навършил 16 години. И така започнах да се занимавам като преподавател с деца от 1-и до 7-и клас. Задачите им бяха да сглобяват лего роботи и след това да ги програмират. След това отидох да преподавам допълнителни часове и към едно частно училище – “Томас Едисън”, с което фирмата подписа договор. От това училище бяха много доволни от мен и ми казаха, че ако имам някакви идеи те са насреща. Тогава ми дойде идеята да направя уроци по електроника, – деца взимат поялници, запояват китове, натискат копчето и след това те започват да мигат. Видях искрата да се разпалва у всякакви деца, включително и при едно момиченце, занимаващо се иначе със спорт, тя беше изключително спортна натура. Тя запои една платка, натисна копчето и тя тръгна, на което тя толкова не повярва и беше толкова впечатлена, че мен това ме зареди супер много.

Впоследствие към друга фирма разработих уроци по електроника, 3D-принтиране и програмиране. В момента по тях се обучават още деца и от други преподаватели. В общи линии това е резюмето как се случиха нещата.

П.Т.: А наградите, които си получил от президента за какво са били?

Г.Г.: Ами точно за тези уроци. Абсолютно не вярвах, че това ще стане, защото бяхме трима: аз, община Пловдив и Osimplant (фирма, занимаваща се с печат на 3D черепи). Така че не очаквах точно аз да взема тази награда, лично връчена от президента. Няма да забравя деня, в който ми звъннаха и експлозията от емоции в буквалния смисъл.

Тази беше от частния сектор, след това получих и една награда от държавния сектор за дигитален иноватор.

П.Т.: Какво ти дадоха тези награди, имаше ли повече покани, възприемаха ли те вече по-насериозно хората?

Г.Г.: И да и не. Хората, на които им трябваше малко за да ми се доверят ми се довериха. А тези, които тогава ме пренебрегваха или ме гледаха снизходително, продължават. Така че не се е променило толкова много положението.

П.Т.: В момента с какво се занимаваш, има ли някакви занятия, които водиш сега?

Г.Г.: Ами в момента разработвам още учебни програми, защото искам да станат като едно дърво. Като се запишеш на едно курсче после да имаш още варианти, за да се надгради, да има франчайз и така да стигне до още повече хора. Това, което в момента ми е най-трудно е не самата идея какво ще правят децата по време на занятието, а това как да го разпиша. Защото за един човек, който не знае как се запоява и какви са частите на компютъра и тънкостите, трябва да ги опишеш като за малоумен, както се казва.

П.Т.: А защо е толкова важно това? Защо децата трябва да знаят отделните части на компютъра, как се запояват и как се сглобяват?

Г.Г.: Всички искат да станат програмисти и никой не иска да инженер. А инженерната работа е супер интересна. Как децата ще разберат, че искат да станат инженери, а не нещо друго, при положение, че не са пипали поялник? Това все пак е СТЕМ.

П.Т.: А ти какъв искаш да станеш, какво искаш да следваш и в България ли искаш да е?

Г.Г.: Смятам да продължа образованието си в България, предполагам в някой от техническите университети, най-вероятно с някакъв тип автоматизация. Защото съм започнал с роботика, ходил съм на състезания по роботика, част съм от професионална асоциация по роботика и животът ми е малко или много роботика.

П.Т.: Добре, а как виждаш бъдещето на роботиката в България?

Г.Г.: Ами имаме индустриална имаме и образователна роботика. Индустриалната за в бъдеще ще има по-умни фабрики, ръчната работа в нея ще се замени с роботи. Тежката работа също ще се замени с роботи.
В образованието очаквам доста по-добри разработки, както родни, така и чуждестранни да влязат в България. Смятам, че СТЕМ центровете са много добра стъпка, не е това което ще реши проблема и ще накара България да влезе в Меката на СТЕМ, но все пак е една много добра стъпка.

Важно е училищата да имат СТЕМ център и ноухау. Но те трябва да имат и преподаватели и най-вече учебна програма. В противен случай няма как министерството да очаква, че учителите сами ще си разпишат уроците така че те да са на едно много добро ниво. Това което съм забелязал е, че обикновено едно училище има предмет Технологии и предприемачество и взимат един човек, който разбира от предприемачеството, но не и от технологиите. Така човек, разбиращ от предприемачество, води уроците на 5-и, 6-и и 7-и клас Технологии и предприемачество и на 8-и до 12-и – Икономика, примерно. Той може да е много по-изгоден на училището, но пък самите технологии липсват. В училищата, в които преподавам, се водя помощник преподавател точно по технологичната част. Знаеш ли, че за 7-и клас има мрежи, включени в учебната програма? И децата учат какво е рутер, какво е глобална мрежа, какво е компютърна мрежа и как се очаква госпожата или господинът по предприемачество да обясни всичко това?

П.Т.: Тези учители не могат ли да се опитат запълнят тези дупки в своите познания с онлайн материали от интернет, клипове от ютуб или статии в научни сайтове?

Г.Г.: Опитват се, някои имат желание и се опитват, но не всички. Проблема е, че нямат разписана учебна програма за това. Тоест урокът да е разписан от човек, който е експерт в тази област, а не от учителя. Когато урокът е разписан с точните стъпки, по които той да се движи и с допълнителната информация, той ще има много по-голяма мотивация. И когато абсолютно всичко, което трябва да го има в урока, е смляно и дадено разписано както трябва, тогава ще има и много повече млади хора, които да стават преподаватели.

П.Т.: Ти също така водиш клубове тук, как точно стана връзката ти със София Тех Парк?

Г.Г.: Започнахме да работим с ПАРА (Професионалната асоциация за роботика и автоматизация), започнахме да правим подкаст, иновейшън патрул. Минаха няколко епизода и Мариан, който ръководи Клубхауса, ми предложи да започна да водя и част от останалите клубове. И така продължавам да ги водя вече около два месеца и половина.

П.Т.: Къде могат да те гледат хората и да разберат повече за теб, къде могат да те следят евентуално?

Г.Г.: Ами във фейсбук – в Clubhouse, в личната ми страница, в страницата на София Тех Парк, където искат. Смятам че страницата на Clubhouse отразява всички събития. Гостите, които се канят, винаги са модерни и в крак с времето и не ги каним просто защото само трябва да дойдат.