Търсене
Close this search box.

Разпространението на чумата по свинете в Китай ускорява изследванията за създаването на ваксина

Разпространението на чумата по свинете в Китай ускорява изследванията за създаването на ваксина

Разпространението на чумата по свинете в Китай ускорява изследванията за създаването на ваксина

Разпространението на чумата по свинете в Китай ускорява изследванията за създаването на ваксина


Направи дарение на училище!



***

Африканската чума по свинете (АЧФ) е патогенна инфекциозна болест по свинете, която се характеризира с висока заболеваемост. Прасетата развиват висока температура, имат кръвоизливи, стават слаби, летаргични и често умират. До сега няма лечение или разработена ваксина. Вирусът не е вреден за хората и вирусолозите твърдят, че рискът от мутиране, за да стане инфекциозен за хората, е нисък, но икономическите разходи от епидемията са огромни. Длъжностни лица отдавна се страхуват от пристигането на африканска чума по свинете в Китай, която е най-големият производител на свинско месо в света.

Силно заразната болест се е разпространила в Китай и вече засяга съседните страни. Това е издръжлив вирус, който може да живее в продължение на седмици в месото, но може да оцелее и да се разпространява чрез предмети като обувки, дрехи и превозни средства. Вирусът се предава лесно между прасета чрез зaразени меса и повърхности. Някои китайски учени предполагат, че вирусът е докаран в страната, чрез контрабандно свинско месо от Източна Европа. Учените в Китай обединяват усилията си да проучат вируса и да произведат ваксина, но други учени се страхуват, че политическият натиск да се направи ваксина по-бързо може да доведе до появата на резистентни щамове.

Хеморагичната болест е регистрирана за първи път в Кения през 1921 г., но първият случай в Китай е открит едва през август миналата година в североизточния град Шенянг. Оттогава правителството съобщи за повече от 120 огнища в около 30 провинции, автономни региони или общини. Всички огнища са при домашни свине и има само един регистриран случай на намерено мъртво диво прасе. Китай има приблизително 440 милиона прасета, а неофициалните данни за заразените с вируса животни варират от 10% до 40%, казва Дирк Пфайфър, епидемиолог от City University of Hong Kong. По данни на Световната организация за здраве на животните повече от 1.02 милиона свине са унищожени от 01.08.2018 г. до 21.04.2019 г.

Има малко информация за това как болестта се разпространява в Китай или колко ефективни са мерките за контрол, казва Линда Диксън, вирусолог от Института Пърбрайт в Обединеното кралство. Тя подозира, че някои случаи може би са останали незабелязани.

„Болестта се разпространява по-бързо, отколкото очаквахме“, казва д-р Уантине Калпрадх, която работи в Азия за Организацията по прехрана и земеделие, агенция на ООН. Статистиката показва, че популацията на домашни свине в страната е намаляла с 40 милиона за една година (или с около 10%) до нивата наблюдавани в края на 90-те години. През последните месеци митническите служители в Япония, Тайван и Австралия откриха заразено месо в хранителни продукти, носени от туристи. Оттогава болестта е потвърдена във Виетнам, Монголия и Камбоджа. Има опасения, че болестта ще се разпространи в страни, които нямат ресурсите и инфраструктурата, за да я контролират.


Разбери повече за БГ Наука:

***

В Тайван е докладвано за намерени мъртви свине, които са реагирали положително за наличието на вирус на АЧС и са били открити в близост до границата с Китай.

През декември 2018 г. на плажната ивица в Кинмен (островен район в Тайван) е намерен труп на умряло прасе, на разстояние около 10 км. от област Фуджиан в Китай, в която малко по-рано през същия месец също е била подадена информация за заболяването АЧС. Виетнам е обявила 3 случая на АЧС при домашни свине в две области на страната, които се намират на около 160 км. от границата с Китай. Две от засегнатите провинции в Китай се намират на границата с Виетнам. Популацията от домашни свине във Виетнам е около 30 милиона. В Монголия първото огнище е регистрирано на 15 януари 2019 г. и оттогава досега броят им е 10 в четири области, включително и в столицата Улаанбаатар. По всичко изглежда, че Лаос и Мианмар ще бъдат следващите.

Матю Стоун, заместник-генерален директор на Световната организация за здравето на животните в Париж, заяви, че тези открития са обезпокоителни и показват, че съществуват рискове болестта да стане по-разпространена в региона.

 Калкулация на разходите

Повече от един милион прасета досега са били убити в страната в опит да се ограничат огнищата. В проучване, публикувано през октомври (два месеца след първоначалното откриване на вируса), се съобщава, че смъртта на около 100 000 прасета струва на китайската икономика 20 милиона долара. От месец март вносителите са принудени да плащат за повече покупки на месо от САЩ, за да задоволят вътрешното търсене, въпреки че миналата година Китай увеличи тарифите за свинско месо до 70%. Много фермери не купуват нови свине за разширяване на стадата си от страх, че може да носят болестта. Представител на китайското правителство прогнозира, че цените на свинското месо (най- използваното месо в страната) ще се повишат с повече от 70% през тази година.

Недостигът на прасета би могъл да застраши световната наличност на антикоагуланта хепарин. Активната съставка на лекарството се извлича от лигавицата на свинските черва и Китай осигурява почти 80% от световното производство. „Африканската чума по свинете има потенциал да предизвика безпрецедентен недостиг на суровина за хепарин, което може да застраши глобалните доставки”, предупреждава Пауло Моурао, молекулярен биолог от Федералния университет в Рио де Жанейро. Китайското правителство твърди, че огнищата са под контрол, но някои изследователи са скептични.

Инвестиции в научни изследвания

Китайското правителство приоритизира изследванията върху вируса, като задели около 100 милиона юана (15 милиона долара) за проекти, казва Джордж Гао, вицепрезидент на Националната природонаучна фондация на Китай в Пекин. Работата ще помогне да се запълнят многото пропуски в разбирането на учените за вируса, включително неговата структура и начините на заразяване. „Ние почти не знаем нищо за този вирус“, казва Гао. Преди избухването на АЧС на изследователите в Китай е било забранено изучаването на жив вирус, за да не се допусне заразяването на прасета извън лабораторията. Сега, след като вирусът е влязъл в страната, учените от лабораториите по биобезопасност от второ ниво могат да го изучават в клетъчни култури, а тези в по-високо ниво на биобезопасност могат да работят с него при животни, казва Гао. „В рамките на няколко месеца очаквам китайски учени да допринесат много за познанията ни за вируса“, казва той.

Развитие на ваксината

Харбинският ветеринарно-изследователски институт (HVRI), част от Китайската академия на селскостопанските науки, е сред малкото институции в страната с разрешение за работа с живия вирус в клетъчни култури, и единственото съоръжение, което понастоящем е квалифицирано за тестване на инфекцията при свинете, което е от съществено значение за развитието на ваксините, казва Бу Жигао, който ръководи института. Изследователи от HVRI проучват дали има прасета с естествен имунитет с цел разработване на лекарство и намиране на нови диагностични техники. В следствие на бързото разпространение на вирусите развитието на ваксините е приоритет, но Бу Жигао отказва да даде подробности за изследването.

На симпозиум за чумата по свинете в Пекин на 9 април, Пфайфер казва, че е чул, че учените от HVRI представят проучване на потенциална ваксина. Той казва, че експерименталната ваксина използва по-малко вреден щам на патогена, за да предизвика имунен отговор – известен като атенюирана ваксина – вместо инактивиран щам или част от вируса. Ползата от атенюираните ваксини е, че те са склонни да произвеждат по-силен и по-дълготраен имунен отговор, отколкото неактивните ваксини, казва Диксън.

Политически натиск

Вирусолозите Дърк Пфайфър и Линда Диксън са загрижени за интензивния политически натиск в страната да се създаде ваксина бързо. „Развитието на ваксината е нещо, което човек трябва да направи много предпазливо“, казва Пфайфър. Атенюираните ваксини се правят с помощта на жив вирус и съществува риск микроорганизмът да продължи да се разпространява в популацията от прасета, причинявайки неприемливи нежелани реакции. „Това е малко като игра с огън“, казва Пфайфър. Едно нещо, което трябва да се следи е дали ваксината предотвратява възпроизвеждането на смъртоносния щам на вируса в гостоприемника, отбелязва Диксън. Ако това не стане, ваксинираните прасета, които не показват никакви симптоми, могат да станат вирусоносители и да заразят неваксинирани животни. През 60-те години голям брой животни в Португалия и Испания са били ваксинирани с атенюирана ваксина, което доведе до появата на хронични форми на вируса, които са останали инфекциозни.

Други изследвания

Достъпът до живия вирус, за разлика от изолираните гени, означава, че учените в страната могат да изучават как вирусът оцелява в гостоприемника. През януари изследователите от Китайския център за здраве и епидемиология на животните в Кингдао публикуваха геномната последователност на местен щам, който според тях наподобява вариант, изолиран в Полша през 2015 г., който в момента циркулира в Европа. През февруари изследователи от HVRI съобщиха за установяване на вирус, екстрахиран от далака на заразено прасе, който е изключително вирулентен, водещ до сигурна смърт и силно заразен за прасетата.

Тези резултати ще помогнат за подобряване на мерките за предотвратяване и контрол на болестта, казва Жигао, водещ автор на вестник HVRI. Задният двор и малките свинеферми са важен източник на доходи за милиони китайски семейства, казва той. „Ние трябва да контролираме това заболяване, без значение колко висока е цената“, казва той.

В България само за последните няколко месеца има два нови случая (6-ти и 7-ми за страната) на АЧС при диви свине, чиито трупове са намерени в Ловно стопанство в с. Каблешково, Тервел. Дивото прасе е намерено на 5 км от границата между областите Добрич и Силистра. Рискът от разпространение на вируса на АЧС за страната ни е много голям, тъй като от една страна, вече е регистрирано това заболяване и от друга – в съседна Румъния заболяването придобива все по-голям обхват както при дивите, така и при домашните прасета.

 

Превод: д-р Мария Илиева

Източници: Nature, The Wall Street Journal


Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!



***

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.