Типично за децата от сплотени семейства (където родителите имат добра връзка и двамата са изградили тясна връзка с бебето) е първо да отделят внимание на заплашителните стимули, но в последствие да се освободят от тях. Освобождаването от негативните стимули демонстрира ефективен и гъвкав начин за справяне.
В семействата, при които връзката се прецежда и има малко обич, децата първо насочват вниманието си към заплашителните стимули, но след това, за разлика от първата група, преместват фокуса си далеч от тях, а не откъсвайки се от тях. Този вид избягване често се свързва с автоматичен опит за регулиране на негативни преживявания, което ограничава процеса на обработване на информацията. Детето може да е развило тази тенденция, за да регулира собствените си чувства в конфликтна и емоционално дистанцирана семейна среда.

В семействата, където на родителите им е трудно да очертаят семейната граница и им липсва самочувствие на родители, децата насочват вниманието си към заплашителните стимули и задържат вниманието си върху тях. Това зацикляне обикновено е знак за трудности при регулирането на негативни емоционални преживявания. Възможно е детето да развие тази черта, за да завиши своите преживявания и по тази начин да получи вниманието и грижата, които му липсват в несигурната семейна среда.
Получените резултати са интерпретирани от гледна точка на емоционалната регулация.

„Възможно е децата да са развили тези емоционални стратегии за справяне, в следствие на опит за адаптация към тяхната семейна среда. Това отчасти би могло да обясни по-късния риск за тревожни разстройства и трудности в социалните взаимоотношения.“ – казва изследователят Линдблум. „Това изследване открива нови пътища за проучване, тъй като типовете семейства не са били моделирани с течение на времето. Подробните анализи за регулиране на емоциите след първата година на детето също са рядкост.“ – допълва той.

„Това изследване разширява обхвата на доминиращата концепция в теорията за привързаността, която подчертава важността на връзката майка-дете. Правилно е семейството да се разглежда като едно цяло, включително родителстването на бащата. Това е нещо, което е необходимо да се взема предвид при психологичното диагностициране на деца.“

Разбери повече за БГ Наука:

***

Превод от английски език на материали от Академия на Финландия, спонсор на това проучване.

Преводач: Кремена Маркова, Психолог