Автори: Николай К. Витанов – Институт по механика – БАН
Златинка И. Димитрова – Институт по физика на твърдото тяло – БАН
Отвсякъде врази…
И така, първата част от нашия разказ, остави Сула и неговата армия на път към Мала Азия, за да се бие с Митридат. Ситуацията беше такава – на изток – армиите на Митридат (над 200 000 човека), а на юг – недоволните гърци, виждайки в Митридат избавител от римското владичество. На запад – Рим под контрола на Марий и Цинна, подготвящи армии, които да бъдат хвърлени в гръб на армията на Сула. Всеки би се отчаял, нали? Но не и пасионарът Сула – фиг.1.
В това време Митридат завладял цяла Анатолия и започнал да подражава на Александър Македонски. Той играел филантроп – каквито войници не избил, пуснал да се завърнат по домовете си и даже им дал провизии, докато се установят по родните си места. Митридат отишъл в храма на Артемида в Ефес и разширил зоната за защита около храма, като се качил на ъгъла на храма и пуснал една стрела, която отишла по-далеч от стрелата на Александър Македонски. Така, областта, в която преследваните имали божествена защита, се увеличила. Митридат конфискувал имуществото на гражданите на Рим и другите италианци и го разпределил между местното население. С това били анулирани и дълговете на местното население към италианските колонизатори – те също били имущество и били конфискувани от Митридат, който веднага ги анулирал. Територията, която Митридат контролирал, била доста голяма – освен своето царство Понт, простиращо се по източния бряг на Черно море чак до Азовско море, Митридат завладял и азиатските римски провинции и царствата Кападокия и Вифиния – фиг. 2.
Царете на тези царства – Никомед и Ариобарзан били прогонени. Синът на Митридат получил мощна армия, която трябвало да подчини Тракия и Македония (и ето как някои от тракийските племена станали естествени съюзници на Сула). Другата армия на Митридат била под командването на способния генерал Архелай, който трябвало да отнеме Гърция и островите в Егейско море от Рим. Митридат се установил в Пергам, където късметът му сработил още – там той сложил ръка на съкровището на египетските царе и на престолонаследника на египетския трон. Митридат обаче не можал да превземе Родос – там имало много римляни, а и местното население било проримско настроено. При атаката на града флотът на Митридат понесъл доста загуби. Сухопътната атака също не била успешна – извила се буря и доста от корабите, които пренасяли войската били повредени или потънали.
В континентална Гърция нещата също не вървели добре за Рим. Архелай привлякъл Атина на своя страна, като превзел град Делос и го дал за управление на атиняните, а заедно с това им дал и съкровищата, които намерил в делоския храм на Аполон. Още по на север римляните се държали в провинция Македония, благодарение на талантливия управител Гай Сентий и неговия легат Квинт Сура. За да се справи с това, Митридат сключил съюз с тракийския цар Софим, който извършил успешен набег чак до Епир и разграбил храма на Зевс в Дододна – фиг. 3.
Сура успял да спре армията на Архелай и напреднал към Атина като стигнал до Пирея, която превзел и се установил там. Но Сура не успял дълго да задържи Пирея и отстъпил към Македония. Там вече бил пристигнал авангардът на армията на Сула под командването на Лукул, а самият Сула с основната част на армията си пристигнал малко по-късно. Част от гръцките градове се уплашили от 6-те легиона на Сула и от присъединената към тях конница от съюзните италиански племена. Сула им обещал пари и подкрепа в замяна на войници. След като логистикът Сула комплектовал армията си, той настъпил към Тива, която изразила верноподаническите си чувства към него и отворила вратите си. Градовете, които не се подчинили на Сула, били превземани един по един, половината от подвластните им територии били конфискувани и Сула ги давал на храмовете, от които преди това секвестирал пари за поддръжка на армията. Така Сула стигнал до Атина и Пирея, разположил част от войските си пред вратите на Атина, а с другата част обсадил Пирея, където се бил скрил Архелай. Архелай наблюдавал спокойно действията на Сула от високите 18 метра стени около Пирея, издигнати преди повече от 300 години по идея на Перикъл и защитавали областта Атика от персите – фиг. 4. Архелай бил спокоен, но Сула нито бил самодоволен персийски цар, нито пък вярвал на данайците. Блестящият логистик Сула построил две огромни работилници за стенобитни машини. Дърветата от околните гори, включително тези от градината на академията, в която някога преподавал Платон, се превърнали в катапулти. Пред стените на Пирея били издигнати тераси, на които били закрепени стенобитните машини. За да построи терасите, Сула разрушил стените, които съединявали Атина и Пирея. Положението на Архелай постепенно ставало доста напечено. Той решил да нападне строящите терасите римляни.
Сула, добрият ученик на Югурта, обаче имал доста шпиони в Пирея. Той бил предупреден за нападението и войските на Архелай претърпели голямо поражение. Архелай поискал подкрепление и до неговото пристигане не посмял да помръдне от крепостта на Пирея, въпреки че армията му била по-голяма от тази на Сула. Митридат пратил още толкова войници и с двойно по-голяма армия от тази на Сула, Архелай се осмелил да излезе от Пирея и да атакува. Завързала се битка, която дълго време била равностойна. Сула, обаче, имал резерв – той пратил в боя войниците, които строяли терасите и участвали в логистичните действия. Обикновено това били войници, провинили се и непоказали кураж в битките. Сула им дал шанс за реабилитация и скоро ходът на битката се променил – армията на Архелай била разбита и пак се скрила зад стените на Пирея. Вратата на крепостта била затворена, а Архелай още бил навън. Наложило се да го спасяват, като му хвърлили въже от крепостните стени. Архелай отървал кожата, но всички, които го защитавали при това бягство, били избити. Сула можел да продължи с подготовката за атаката на Пирея. Той наградил щедро войниците си и отменил наказанията за недостатъчен кураж в боя. Сула имал превъзходство. Но за да победи генералите на Митридат, му трябвали още две неща – флот и пари. Задачата за събиране на флот била възложена на Лукул. С парите бил по-сложно. Рим, намиращ се под контрола на Цинна и Марий, спрял финансирането на кампанията срещу Митридат. Издаден бил декрет, който лишавал Сула от поста главнокомандващ и привържениците му в Рим започнали да бъдат избивани. Сула разбирал, че трябва да намери пари и да се справи първо с Митридат, а после да се занимава с Рим. И Сула знаел, откъде ще намери пари.
Парите били в съкровищниците на гръцките храмове – Олимпия, Делфи, Епидор и други. Сула детайлно описвал всичко, каквото взимал от храмовете. В Делфи – фиг. 5 се опитали да предизвикат чудеса, за да спрат Сула, но явно римските богове били по-силни от гръцките, та не им се получило. Някога цар Крез бил подарил огромна сребърна ваза на храма на Аполон. Тя била толкова голяма, че войниците не можели да я транспортират. Сула заповядал да я начупят на парчета – епизод, за който пише Плутарх два века по-късно. Та ето как, Сула вече имал сребро и злато за сечене на монети. И военната кампания потръгнала. Сула разбрал, че Архелай готви конвой с провизии за обсадената Атина. Шпионските данни били точни и провизиите отишли при легионите на Сула, а придружаващите конвоя войски на Архелай били разбити. Римската обсадна артилерия била мощна – Сула можел да води залпов огън от 30 катапулта едновременно срещу стените на Пирея. Сула опитал и да минира стените и започнал да копае тунел към тях. По някое време римският тунел се сблъскал с тунел, копан от хората на Архелай, които искали да стигнат до римските обсадни машини и да ги подпалят. В тунелите пламнала битка, в резултат на която и двата тунела били затрупани. Накрая, инженерите на Сула сглобили огромен таран, който успял да пробие стената на Пирея. Съседната част от стената се наклонила и Сула заповядал да запалят в този участък голямо количество смола и сяра. От температурата стената се сринала. Сула лично оглавил атаката на легионите си. Архелай хвърлил всичко, де що има, и успял да спре римското настъпление и дори да ремонтира стената за два дни и две нощи. Тогава Сула решил да умори армията на Архелай чрез глад. Но му трябвал флот, който да прекъсне доставките за Архелай откъм морето.
С обсадената Атина нещата стояли иначе. Там провизиите свършили и атиняните решили да уплашат Сула, като му пратили делегация да му бае за великите подвизи на техните предшественици срещу персите. Сула ги послушал, па ги изгонил, като им казал, че не е дошъл да слуша уроци по история, а да накаже непокорните. Шпионите на Сула намерили слабо място в защитата на Атинските стени и армията на Сула влязла в града. Част от защитниците се укрепили на Акропола. Това траело до 1 март 86 г. пр. н.е., когато армията на Сула пробила и тези стени и превзела напълно Атина. Сула разрешил на войниците си да разграбят града. Когато войниците влизали по домовете на атинските богаташи, те с ужас установили, че на доста места имало изядени роби, а на още повече места имало роби, които били приготвени за изяждане. За атинските роби Сула бил избавител. За атинските граждани Сула бил жесток варварин, който не щял да зачита величието на прадедите им. Появил се митът за жестокия Сула, създаден от… човекоядци с претенции. А пък Сула използвал първата възможност, за да обогати войниците си. И като отличен логистик, организирал плячкосването на града систематически. А остатъците от библиотеката на Аристотел, Сула взел за себе си и по-късно пренесъл в Рим. Генералите на Сула поискали Атина да бъде напълно разрушена. Сула ги спрял, събрал населението, произнесъл реч в чест на гръцките герои от миналото и обявил, че ще помилва останалите живи атиняни. Атина не била разрушена.
И тъй Сула превзел Атина и можел да нападне Пирея с цялата си армия и с цялата си стенобитна артилерия, която била толкова много, че скоро част от стената на Пирея паднала. Зад нея се открила втора стена, издигната от войските на Архелай. Без да се смути, Сула казал нещо от рода – “събаряйте я и тая стена”. Стената била съборена и докато легионите на Сула влизали в Пирея, Архелай с част от армията си се качил на корабите си и духнал по посока на другите армии на
Митридат. За разлика от Атина, Сула не пожалил Пирея и я сринал напълно. Така флотата на Митридат загубила един потенциално силно укрепен опорен пункт. Архелай акостирал на Халкидическия полуостров, където армията му се съединила с две други армии – свежата армия на Дромизаид и армията на Аркатий, синът на Митридат. Получила се армийка от 100 000 пехотинеца, 10 000 конника и 90 танка (пардон, тежки колесници, теглени от 4 коня). Архелай поел командването и тръгнал на юг да си върне за боя при Атина и Пирея. Насреща му стояли 6-те легиона на Сула.
В това време Марий събрал нова армия в Рим и я повел към Гърция, за да се разправя с Митридат и със Сула – фиг. 6.
В началото на януари 86 г. пр. н.е. обаче Марий умрял (той бил на повече от 70 години) и командването на тая армия било поето от Луций Валерий Флак – посредствен генерал, но образец за алчност. Сула използвал това и се разбрал с Флак (запомнете това, защото след няколко години синът на Флак ще назначи Сула за четвъртия диктатор на Рим). Скоро един от легионите на Флак бил пратен за подкрепа на Сула (в Рим Цинна почнал да си яде туниката от яд, но да не забравяме, че Сула учил занаята на подкупването от самия Югурта). Тъй легионите на Сула станали 7 – към 40 000 човека срещу 110 000 армия на Архелай с 90-те му танка (колесници).
Херонея. Императорът Сула.
Армията на Архелай се построила за бой в Елатийската равнина, предизвиквайки римляните. Сула си държал армията в лагера и чакал. Архелай решил да обкръжи легионите на Сула и армията му се разляла по равнината. Логистикът Сула, обаче, бързо разположил легионите си по ключови хълмове в равнината и в областта Херонeя и планът на Архелай за обкръжаване пропаднал, тъй като Сула го изпреварил в заемането на всички стратегически местности и хълмове – фиг. 7.
Ама във всички. Огромната армия на Архелай се движела насам-натам, дрънкайки оръжие (както се пее в оная иронична песен – край Босфора-а-а-а шум се вдига-а-а-а- да, ама, нищо друго не става-а-а-а…), а легионите на Сула стояли и чакали. На единственото място, откъдето армията на Архелай можела да ги изненада, инженерите на Сула прокопали ров и го запълнили с вода. Сула започнал постепенно да заема стратегическите места в Херонея, изтиквайки полека армията на Архелай в пресечена местност, където тя нямало да може да се разгърне изцяло. Така се стигнало до битката при градчето Фурион. Сула бил овладял стратегическите височини и Архелай разтегнал доста фланговете си, за да се опита да ги обкръжи. Тези флангове станали лесна плячка за свежите легиони на Сула. Фланговете на Архелай не удържали, а скоро и центърът му почнал да отстъпва. Битката се обърнала в кланица. По сведения на хронистите 100 000 войници на Митридат били убити или взети в плен. Сула загубил… 12 човека. Архелай трябвало да бяга и то бързо, и то по море. Защо по море ли? – защото Сула по онова време още нямал флот – някогашният римски флот бил в ръцете на Митридат.
Победата при Херония останала в историята като една от най-важните победи на Римската република. След нея се случило нещо, което можело да промени историята, ако Сула пожелаел. Войниците от легионите на Сула единодушно решили да му присъдят титлата ИМПЕРАТОР. Тази титла се присъждала от войниците на пълководци, които постигали пълна и кървава победа над противника при много малки собствени загуби и пълководецът можел да я носи до деня на триумфа си в Рим. Но Рим бил враждебен и едва ли щял да устрои триумф на Сула. Така че ако Сула искал, той можел да остане пожизнен император. Но Сула не искал. Велика била победата на Сула над Архелай при Херонея. Сула обаче не пропуснал да благодари на боговете (божествената подкрепа била важна и Сула разбирал значението на този символизъм, понеже в рода му имало поколения жреци). Сула поставил две паметни плочи – на мястото на битката, в чест на Марс, Венера и Виктория и на хълма Фурион в чест на войниците си Хемолоих и Анаксидам, които му показали как да се справи с най-силното укрепление на Архелай при Херонея. В чест на победата били организирани тържествени игри. Победата отекнала гръмовно в целия древен свят. Митридат бил изумен, а след това се изплашил, като осъзнал, че с много по-малки сили Сула успял да унищожи такава огромна армия. Но скоро страхът му преминал и го обзела жажда за реванш. Митридат започнал да събира нова армия и изсипал недоволството си върху жителите на остров Хиос, като конфискувал имуществото на всички, които избягали от острова при римляните – а те не били малко). Децата на първенците на острова били изпратени за заложници при Митридат, след което Митридат написал гневно писмо на жителите на Хиос, обвинявайки ги в подкрепа на Сула и ги обложил с данък от 2000 таланта злато. Това било много и за да се плати, трябвало да се вземат всички златни украшения на жените и всичкото злато от храмовете. Когато златото било събрано, на острова пристигнал лично Митридат, взел златото и обвинил жителите в мошеничество, разделил мъжете от жените и откарал всички в Понтийското си царство.
Митридат значи бил много ядосан. Той си мислел, че действията му щели да са за урок на малоазийските гръцки градове. Ефектът бил обаче обратен – старейшините на тези градове започнали да се замислят дали да не предпочетат императора Сула пред жестокия Митридат. Когато Митридат се опитал да повтори историята от Хиос в град Ефес, гражданите заловили генерала на армията му (който бил същият, който провел операцията в Хиос) и го убили. Щом се разчуло, 6 друга града покрай Егейско море (включително и Смирна, днешният Измир), отказали да се подчиняват на Митридат и започнали да се подготвят за война с него. Митридат, разбира се, не можел да позволи това да се разрасне. Той приложил тактиката тояга и морков. По-малките градове били щурмувани, разграбени и съсипани. На по-големите опростил дълговете, освободил всички роби и им дал гражданство. Така гръцките градове били умиротворени – там вече имало много хора, които дължали свободата си на Митридат и още повече такива, които се страхували, да не би Митридат да се присети пак, че те се бунтували срещу него.
Орхомена – второто провъзгласяване на Сула за император: “…и когато Митридат видя, че армията му започна да се топи като пролетен сняг, обзе го страх и прати Архелай при Сула да моли за мир…”
Но Митридат имал други проблеми. Авторитетът му бил поставен на карта. За да покаже, че е силен господар, той трябвало да победи римляните. Докладвали му, че Рим пратил втора армия – от 3 легиона на експедиция в Гърция. Митридат си мислел, че тази армия идва да се бие срещу него. Той не можел да си представи, че Рим ще прати армия срещу легионите на Сула, както била реалната задача на римската армия. Скоро Митридат събрал 65 000 пехотинци, 15 000 конници и 70 танка (колесници, теглени от 4 коня). Тази армия трябвало да срещне Сула в Гърция. Сула обаче знаел, че в гръб идва друга римска армия и тръгнал по посока на Митридат, като армията му форсирала Проливите и стъпила в Мала Азия. Армията на Митридат, водена от генерала му Дорилай и армията на Сула се разминали. Дорилай стъпил на европейска земя и Сула се върнал обратно. Двете армии се срещнали на европейска земя в равнината Орхомена, която била продължението на Херонея на изток.
Дорилай наблюдавал внимателно армията на Сула и когато видял, че римските сапьори започват да копаят ровове, които да попречат на действията на голямата му конница, решил да атакува. Малобройните римски сапьори били пометени от конницата на Дорилай, а дошлите им на помощ новобранци били обърнати в бягство. Конницата на Дорилай настъпвала неудържимо към римските легиони и в очите на войниците се появила паника. Тогава Сула излязъл пред строя и произнесъл знаменитата си кратка реч: “За мен, римляни, славата означава да намеря тук смъртта си! А когато ви попитат къде предадохте императора си, отговаряйте – при Орхомена!” и тръгнал сам срещу цялата армия на Дорилай. При вида на
своя безумно храбър генерал, 7-те легиона забравили за уплахата, тръгнали напред и обърнали в бягство конницата на Дорилай, след което се оттеглили в укрепленията си. Дорилай атакувал отново, но легионите на Сула не трепнали и това струвало на Дорилай 15 000 убити. Армията на Митридат започнала да се топи като пролетен сняг… На другата сутрин Сула атакувал лагера на Дорилай. Резултатът бил 40 000 убити и 25 000 пленени при минимални загуби за римската армия. Ситуацията на Митридат се усложнявала. За няколко месеца той загубил 200 000 войника с оръжието и снаряжението им. Войниците на Сула за втори път го провъзгласили за император. В техните очи той бил най-великият римски генерал. Била отсечена специална монета, на лицевата страна на която била Венера и Купидон, който държал палмово клонче с надпис “Сула – император за втори път”. Сула зачакал завръщането на Лукул, който трябвало да му събере флот. Митридат нямало да създава проблеми някое време и затова Сула насочил взора си към втората римска армия под командването на Флак. Част от тази армия вече преминала на страната на Сула и от нея останали 2 легиона, у които желанието да преминат на страната на непобедимия Сула също се засилвало. Един от генералите на Флак, Фимбрий отчел това и решил да отстрани мудния Флак и да поведе армията срещу отслабения Митридат, да го разбие и да отмъкне славата от Сула, фиг. 10.
Фимбрий направил метеж на Флак, убил го и преминал в Мала Азия. Синът на Флак избягал при Сула и се превърнал в един от най-верните му поддръжници. Фимбрий разбил една армия на Митридат при Милитопол – в битката загинали 6000 войника на Митридат, което обаче не можело да се мери с огромните победи на Сула. Митридат се укрепил в пристанището Питан и Фимбрий обсадил града без много илюзии – той нямал флот и Митридат можело да избяга всеки момент. Но Сула вече имал флот. Лукул се върнал от Египет с достатъчно кораби, изработени за него от цар Птоломей IX. Лукул атакувал и превзел Самос, а после и многострадалния Хиос, откъдето изгонил понтийските войски. Така Лукул стигнал до Питан, където Фимбрий му предложил да му помогне да хванат Митридат и да си поделят славата, а победите на Сула при Херония и Орхомена да отшумят в историята. Лукул обаче бил вeрeн на Сула и не вярвал на Фимбрий – убиеца на консула Флак – фиг. 11. Той закарал корабите си при Сула. Митридат разбрал, че ако не предприеме нещо, краят му идва.
И пратил Архелай да преговаря със Сула. Резултатът бил, че Сула взел от Митридат обратно всички римски провинции, който той бил завоювал, плюс две провинции на понтийското царство. И още 2000 таланта злато и 70 кораба. В замяна, казал Сула, няма да ви закачам повече, а вашият цар Митридат ще получи званието “съюзник на римския народ”. Митридат се опитал да се пазари за едната провинция, която трябвало да отстъпи и не бил съгласен за 70-те кораба, като се надявал да се пазари с Фимбрий. Сметката била крива. Сула нямало да остави Фимбрий да воюва сам в Азия и да отмъкне цялата слава, докато Сула се връщал в Рим. Той просто казал, че ще покаже на Митридат къде зимуват раците и че ще убие Митридат със собствените си ръце. 160 000 трупа на войници на Митридат стояли зад тези думи.
Митридат се уплашил и поискал лична среща, която се провела в Дордания, на азиатския бряг на Проливите. Резултатът бил, че мирът бил сключен така, както поискал Сула. И така, въпросът с Митридат бил решен. Митридат, доволен, че отървал кожата, бързо отплувал към остатъка от царството си. Оставал Фимбрий. А Фимбрий и неговата армия нямало какво да губят, след като победата над Митридат била за Сула. Фимбрий обсадил Троя (да, същата оная Троя), въпреки че Троя вече се била подчинила на Сула. Армията на Фимбрий превзела града и го плячкосала, като направила такива разрушения, каквито Троя не била виждала и в края на Троянската война. След това Фимбрий тръгнал да гони Митридат в понтийското царство. Но пътят му бил пресечен от армията на Сула. Сула се опитал да убеди Фимбрий да се спре. Но Фимбрий отговорил, че за Рим Сула бил враг на народа и като така, той Фимбрий нямало какво да разговаря с него (доста юнашко поведение към човек пратил на оня свят 200 000-та армия на Митридат).
Седмте легиона на Сула обсадили двата легиона на Фимбрий. Войниците от тези два легиона отдавна искали да дезертират при Сула. Сега им се удала възможност и дезертирането започнало. Фимбрий поискал среща със Сула, на която дошъл офицерът на Сула Рутил. Рутил заявил на Фимбрий, че Сула – проконсул на Азия и император на азиатската римска армия, желае Фимбрий незабавно да се отправи към най-близкото пристанище (без легионите си) и да отплава за Рим. Сула гарантирал безопасността на Фимбрий. Фимбрий се съгласил, но поискал да си тръгне пеш. Сула му дал съпровождащ отряд, който го съпроводил до Пергам. Там фанатикът Фимбрий (когото не обичали в Сената в Рим заради жестокостта му), виждайки, че окончателно е загубил, се опитал да се самоубие с меча си в светилището на Асклепий. Опитът не бил успешен, но Фимбрий накарал един от робите си да го доубие, което и било направено. Сула разрешил да се погребе тялото на Фимбрий. И тъй азиатската кампания на Сула приключила. Резултатът – Митридат разбит, Фимбрий – самоубит, а Сула, тръгнал от Италия с 6 легиона, вече имал 9 такива и то легиони със солиден боен опит. Двата легиона на Фимбрий Сула оставил да пазят азиатските провинции на Рим и да подпомагат съюзните царства. Сула изпълнил каквото поискал от него Сенатът, когато го пращал в Азия.
И тъй, 7-те легиона на Сула поели по обратния път и в зимата между 85 и 84 г. пр. н.е. армията на Сула пристигнала в Ефес. Сула не пощадил Ефес, защото гражданите му били активни поддръжници на Митридат и масово участвали в избиването на римски граждани, когато армията на Митридат влязла в Ефес няколко години преди това. Сула обложил някогашните съюзни градове на Митридат с контрибуции от 20 000 таланта злато. Отделно разквартированите му войници получавали от хазяите си по 16 драхми на ден, а центурионите – по 50 драхми плюс облекло за дома и за улицата. Както се вижда, Сула се грижил много добре за войниците си. А контрибуциите използвал, за да подготви похода си към Рим.
Нали не забравяме, че Сула бил най-добрият римски логистик поне за времето на Републиката (а според нас и за цялата история на древния Рим). Ето ви пример – Сула реорганизарал азиатските провинции на Рим и създал 44 данъчни области, начело на които поставил квалифицирани събирачи на данъци. Сула не забравил съюзните си градове – той финансирал възстановяването на Троя, Хиос и Родос и дал привилегии на всички градове, които го поддържали. Като цяло римските провинции в Азия били умиротворени, но и доста обеднели в сравнение с годините преди инвазията на Митридат. И тъй, през лятото на 84 г. пр. н.е. армията на Сула напуснала Ефес и тръгнала към Атина. Сула отправил взор към Рим фиг. 12.
А какво ставало в Рим през тези 3 години, които Сула прекарал в Азия? Там действал консулът Цинна. По-точно, там властта била узурпирана от консула Цинна. Военна подкрепа му бил самият Марий (докато бил жив). Както описахме по-горе в нашия разказ, по едно време членовете на съюзните на Рим племена в Италия получили римско гражданство. Първенците на тези племена подкупили Цинна с 300 таланта злато и той така ги разпределил по избирателните секции в Рим, че старите римски граждани изведнъж се оказали малцинство във всички избирателни секции. Разбира се, новите граждани подкрепяли Цинна, а старите граждани не се противопоставяли, защото не искали да изпуснат от ръцете си контрола върху римските дела. Другият консул Октавий, свикал Народното събрание на Капитолийския хълм, за да се обсъди създалата се ситуация. Хората на Цинна дошли с оръжие, обаче съветниците на Октавий не спели – и хората на Октавий (който защитавал старите граждани) дошли с оръжие. В завързалата се битка привържениците на Октавий надделели. Жертвите били 10 000 човека и по спомените на Цицерон – улиците били покрити с трупове и по тях течала кръв. Октавий поел контрола на Рим и оставката на Цинна била гласувана. Цинна трябвало да бяга. За консул на неговото място бил избран Луций Корнелий Мерул – жрец на Юпитер. Изгубвайки контрола над Рим, Цинна тръгнал из Италия да събира съюзници. Той бил добър оратор и скоро събрал армия и съюзни градове, за да се бори с “узурпаторите в Рим”. А те внимателно следели действията на Цинна и укрепвали отбранителните способности на градската крепост на Рим. И дали заповед на Гней Помпей Страбон да се яви с армията си да защитава Рим. И тъй, Страбон (таен съюзник на Цинна и Марий) трябвало да брани Рим. Страбон искал да стане консул през 86 г. и не бързал да се справи с войските на Цинна (неговата армия можела лесно да ги разбие). Обаче от Африка се завърнал и Марий, когото Цинна повикал на помощ. Марий започнал да набира войници в южна Италия – фиг. 13.
Армията му растяла, римските войници дезертирали при този знаменит генерал (добър генерал = сигурна плячка) и скоро Марий имал голяма армия и флот от 40 кораба. Октавий и Мерул били изправени пред 3 армии – на Марий, на Цинна и на Страбон. Те се обърнали за помощ към Квинт Цецилий Метелий Пий, който също имал армия и провеждал операции срещу враждебните на Рим италиански племена. Метелий, значи рода и съюзник на Сула. Та, Метелий Пий трябвало да защити Рим. В това време и Страбон решил да помага на Октавий (обещали му да го направят консул). И тъй, армиите станали две на две. Първата битка завършила с поражение за Марий – той бил нападнат от армиите на Страбон и Октавий и загубил 7000 войника, понеже Цинна бил далече и не могъл да му се притече на помощ. На помощ на Марий и Цинна дошла обаче… холерата, която поразила армиите на Октавий (11 000 заразени и умрели) и на Страбон (6000 заразени и умрели, включително и самият Страбон). И тъй Страбон нямало да стане консул. Метелий дошъл на помощ, но по-многобройните армии на Цинна и Марий обсадили Рим. Тук репутацията на Марий си казала думата. Войниците предпочитали него пред Октавий, който бил храбър, но все пак не бил Марий. Армията на Марий растяла за сметка на дезертьорите от армията на Октавий. Накрая Сенатът, уплашен от растящите армии на Цинна и Марий, скъсал свитъците със законите, които ги провъзгласявали за врагове на народа и им отворил портите на града. И Марий, и Цинна влезли в Рим с твърдото намерение да избият враговете си. Най-напред бил убит Октавий, който не искал да бяга (въпреки че имал тази възможност и приятелите му го съветвали да бяга). Октавий бил невъзмутим, дори когато му отсичали главата. Били убити също Луций Юлий Цезар, Гай Юлий Цезар Страбон. Убил ги… Фимбрий (същия оня Фимбрий, дето свърши зле при схватката си със Сула). Смъртта си намерили още 10-на консула, в това число и Катул, който бил консул заедно с Марий. Марий просто заповядал да го убият, вместо да го прати в изгнание, както била тогавашната практика. Мерул също бил хванат и съден за държавна измяна. Преди да му произнесат смъртната присъда, обаче, той си прерязал вените в храма на Юпитер на Капитолийския хълм – нещо (самоубийство в храма на Юпитер), което било абсолютно забранено и направило силно впечатление на народа, който почнал да се пита дали Цинна и Марий не прекаляват. Е, прекалявали де, прекалявали. Цинна доста се поуплашил след това събитие, тъй като се намерили хора да му напомнят, че повечето от избитите били добри приятели на някой си Луций Корнелий Сула, който пердашел наред армиите на Митридат в Азия. Но Сула бил далече и Цинна разчитал на Марий да се оправи с него. Да, ама Марий бил вече на години и скоро щял да умре. Цинна и Марий се самоназначили за консули за 86 г. пр. н. е., но седмото консулуване на Марий не траяло дълго – то почнало на 1-ви януари и свършило на 13-ти януари, когато Марий умрял, кроейки планове как ще убие Сула. Цинна – фиг. 14, назначил за втори консул Валерий Флак и тутакси го пратил с армия от 3 легиона да ходи да се бие със Сула.
За заместник на Флак Цинна пратил Фимбрий. И тъй, Цинна като че ли прочистил Рим. Тогава от изток започнали да пристигат вести за славните победи на Сула при Херонея и Орхомена. После дошла вестта за смъртта на Флак и после вестта за победата над Митридат и за сключения мир. Това станало благодарение на подробен доклад на Сула до сената. Сула действал така, все едно, че в Рим нищо не се е случило. Цинна отново се самоназначил за консул през 85 г.пр.н.е. и си назначил за втори консул Гней Папирий Карбон, с когото започнали да събират из цяла Италия армия, която през Гърция да атакува Сула в Мала Азия. В това време, обаче, Сула бил приключил войната и бавно се движел към Европа. Цинна използвал Сула като плашило да набира пари, войници и кораби. Сула – казвал Цинна на италийските плмена – е от старите римляни и никога няма да се съгласи да ви даде право на глас и пълни права на римски граждани. В това време в Сената дошло второ писмо от Сула. В него императорът на азиатската римска армия (с 9 легиона опитни войници под командването си) изброявал военните си успехи и заявявал, че смята да се върне в Рим и да сложи ред в управлението на града. Сенатът изтръпнал от ужас, четейки дългите страници с описание на военните победи на Сула. Някои сенатори познавали добре Сула и си давали сметка, че това писмо означавало едно – върне ли се Сула в Рим, милост за привържениците на Цинна нямало да има. Че и за тези на Марий и за всичката им рода до девето коляно. Цинна и Карбон събрали 270 000 армия и започнали да я прехвърлят в Илирия, за да пресрещнат Сула вън от Италия. В тази армия бил синът на Помпей Страбон – бъдещият Помпей Велики, противникът на Юлий Цезар – фиг. 15.
Той усетил бързо, че войниците от легионите на Цинна ги било страх от митичния Сула и използвал сгодна възможност да дезертира при Сула, като пуснал слух, че Цинна е издал заповед да го убият. Войниците са разбунтували и убили Цинна. Карбон се принудил да върне армията в Италия и трябвало да се избира нов консул. Изборите обаче били отложени поради попадане на мълния в храма на бог Церес. Гадателите казали, че боговете не желаят да се избира втори консул и тъй Карбон останал единствен консул на Рим. В това време Сула стигнал до Пирея, където престоял 3 месеца, за да проучи ситуацията в Рим и да води пропагандна война с противниците си там. След което натоварил войските си на флот от 1200 кораба (като оставил още 400 кораба на Лукул, за да се разправя с пиратите, които се били наплодили покрай войната с Митридат) и потеглил към Италия. Там го чакал Карбон със 7 пъти по-голяма армия. Но Сула бил Сула – непобедимият римски генерал, който бил вече смазвал армии с численост, многократно превишаваща числеността на собствената му армия.
Въпреки качествата на Сула, задачата не изглеждала лесна. Всички инструменти на управлението в самата Италия били в ръцете на привържениците на Марий и Цинна. След смъртта и на двамата, режимът на управление станал по-мек и привлякъл на своя страна голяма част от умерените сенатори, тъй че се ползвал с подкрепата на Сената в Рим. Режимът можел да разчита и на поддръжката на новопроизведените римски граждани от съюзните племена, които се притеснявали, че всяка промяна в режима на управление можела да се отрази неблагоприятно на гражданските им права. Сула се опитал да разсее тези страхове, като във второто си писмо до Сената написал, че ще уважава гражданските права и на старите, и на новите граждани на Рим (в края на краищата и ако си спомняте, разширяването на гражданските права на съюзните италийски племена било направено от близкия до Сула консул Октавий). Сенаторите пък се бояли от нова гражданска война като тази от 87 г. пр. н.е., след която Марий силно намалил броя им и изтрепал доста видни сенатори и бивши консули. Та, сенатът не направил никакви отстъпки на Сула, даже не отменил декретите, които били насочени против него. Голяма грешка. Сула не си поплювал. А имал и основания – Марий бил избил много от близките до него сенатори. Сенатът пратил делегация при Сула за преговори, но Сула бил уклончив и казал само, че всеки, който приеме решение да се присъедини към него, получава пълна безопасност. Сула казал, че няма да изпълни заповедта на Сената и да разпусне победоносната си армия. Сула казал, че той не е варварин, а проконсул, завръщащ се от победоносна война и поискал да му се възстановят правата на римски гражданин (отнети с декретите, за които споменахме по-горе), да му се върне конфискуваното имущество и да му се даде званието авгур. Основното на това звание било, че авгурите не можели да бъдат лишавани от своите титли, каквито и престъпления да са извършили. Сула изпратил няколко от своите офицери да съпроводят делегацията на Сената обратно в Рим. Сред тях бил и Луций Валерий Флак, синът на убития консул Флак. С изпращането на Флак, Сула искал да покаже добрата си воля към Сената – ето, вие пратихте баща му с армия в Азия и той беше убит. Аз спасих сина му и сега ви го връщам. Младият Флак бил станал горещ почитател на Сула и горял от желание да отмъсти на тези в Рим, които имали пръст в смъртта на баща му.
Така, Сула получил ценен източник на информация за това, което ставало в Рим. Посланието на Сула предизвикало ожесточени дискусии в Сената – много сенатори преминали на страната на Сула и влиянието на Карбон отслабнало. Но привържениците на Карбон били повече и в гласуването те надделели и отхвърлили предложенията на Сула. Пътят към мирно решаване на конфликта бил затворен. Армията на Сула още била в Гърция, но той започнал да се приготвя за прехвърляне в Италия. Библиотеката на Аристотел била старателно опакована, опаковани били и мраморните колони, подготвени за строежа на храма на Зевс в Атина – те щели да отидат за строежа на храма на Юпитер в Рим. Опаковани били и голяма част предмети на изкуството, които трябвало да украсят Рим след завръщането на Сула. Що се отнася до войската, Сума имал 40 000 човека в Гърция и в момента на отпътуването му срещу него стояла армия от 450 кохорти по 600 човека всяка, тоест 270 000 армия под командването на Карбон. Съотношението било 7:1 в полза на Карбон. Обаче Сула имал такива генерали – Крас – фиг. 16, Помпей и Лукул (всичките сте ги чували като великите римски генерали, занимаващи се с въстанието на Спартак, което избухнало след смъртта на Сула).
Помпей бил от богат род и започнал да сформира още една армия (тоя същият Помпей, който към оня момент бил само на 23 години, по-късно ще се превърне в основен противник на Юлий Цезар). Под властта на рода му били обширни земи в южна Италия, през които щяла да мине армията на Сула по пътя си към Рим.
И тъй Сула имало вече откъде да мине в Италия по пътя към Рим и той се отправил към столицата. Насреща му тръгнали две армии. По-близката до него била водена от проконсула Гай Норбан. Сула пратил делегация да призове Норбан да се присъедини към него, но пратениците били избити. Този спор щял да се реши с битка. Норбан обаче нямал кой знае каква военна подготовка и опитните легиони на Сула бързо смазали армията му. Норбан дал 7000 убити и 6000 пленени и бил принуден да се скрие в крепостта Капуа. Загубите на Сула били 70 убити и няколкостотин ранени. Битката имала важно психологическо значение – Сула разбрал, че насреща му стоят неопитни командири, а армията му разбрала, че войските, които са насреща ѝ изобщо не могат да се мерят с нея. И Сула решил да постигне военно решение на конфликта (каквото винаги има, колкото и да ви мяцат разни хора, че няма). В чест на победата била отсечена монета, едната страна на която била посветена на боговете – покровители на Рим, а на другата имало изобразен триумфатор на колесница, увенчан с крилата на Победата и държащ в свободната си ръка жезъла на Херкулес с надпис – Луций Сула ИМПЕРАТОР. Посланието било ясно – делото на императора Сула било (правото) дело на Рим, което щяло да бъда доведено докрай победно и триумфално.
Сула оставил част от армията си да обсажда Капуа и тръгнал с другата част срещу армията на втория проконсул Луций Сципион, която била доста деморализирана, след като разбрала какво се било случило с другата армия. Сула отново пратил делегация за преговори, както и агенти, които да призавават войниците на Сципион да дезертират при Сула. Тези агенти действали доста успешно и скоро цялата армия на Сципион преминала на страната на Сула – 25 000 войници се присъединили към победителя на Митридат, а Луций Сципион избягал. В Рим направили грешка – дали му още една армия и го пратили да се разправя с Помпей – все пак този Сципион бил раднина на великия Сципион Африкански. Но пра-пра-внукът никак не бил на висотата на своя пра-пра-дядо.
А в това време Помпей, който бил събрал своя армия, успял да обърне в бягство 10-на легиона – Помпей бил доста способен и ненапразно по-късно му дали прозвището Велики (е, не можал да се оправи с Юлий Цезар, но да напомним, че Юлий Цезар научил много от Сула и от Крас).
Когато армията на Сципион наближила тази на Помпей, войниците на Сципион отново дезертирали и преминали към армията на Помпей. Сципион за втори път останал без армия. Помпей, както и Сула, го пуснал да си ходи (та дано им доведе и трета армия). Но Сципион не посмял да се върне в Рим и отишъл в изгнание. Останал другият проконсул Норбан. Сула пак му пратил делегация и му предложил договор за мир, който предложил и на Сципион. Норбан не вярвал на Сула (в това време в Рим Карбон, след като го запознали със събитията, казал: в душата на Сула живеят лисица и лъв. Повече ме е страх от лисицата). И Норбан го било страх от лисицата и пак изтрепал делегацията на Сула. Е, трета делегация нямало да има. Сула вече контролирал положението. Той започнал да набира войска от италийските племена, като с тази задача бил натоварен младият Марк Крас – фиг. 16 (тъй, тъй, оня Крас от триумвирата Крас-Помпей-Цезар по-късно).
Крас бил върл привърженик на Сула, тъй като баща му, брат му и много от неговите роднини били избити по време на терора на Марий и Цинна в Рим. От другата страна войски набирали консулите Карбон и Гай Марий-младши, синът на стария Гай Марий. Името Марий било популярно сред италианците и двамата консули набрали повече армия като количество от младия Крас, който не бил толкова известен. Що се отнасяло до качеството, обаче, Крас постигнал по-добър резултат. Така дошла пролетта на 82 г. пр. н.е. Войските на Сула продължавали да нанасят поражения на армиите на управниците на Рим. Метелий (представител на оная фамилия, за която ви разказвахме много в първата част на нашия разказ) повел част от войските на Сула на север и разбил армията на Гай Каринас, един от генералите на Карбон. Този Метелий, обаче, не бил толкова опитен пълководец, колкото другите представители на рода на Метелиите и Карбон успял да го притисне между Римини и Езино. Може би Карбон щял да разбие армията на Метелий, но се намесил Помпей, който атакувал Римини и Карбон трябвало да се върне обратно. В завързалата се битка армията на Помпей унищожила доста от конницата на Карбон, така че Карбон вече не бил заплаха за Метелий. На юг действал самият Сула. Той пресрещнал армията на Гай Марий-младши при Торре Пиомвинара. Пет кохорти пехота и две кохорти конница дезертирали от Марий веднага, щом видели армията на Сула и се присъединили към нея. Марий-младши нямал опита на баща си, а срещу него стоял най-страховитият римски генерал. Резултатът от битката бил както винаги – 20 000 убити от армията на Марий и петдесетина убити от страна на Сула. Пътят към Рим останал незащитен. Марий се скрил в град Пренесте, който Сула обсадил. Градът бил добре фортифициран и Сула не бързал да го атакува. Той поставил част от армията си за обсада на прилично разстояние от стените на града и заповядал да прокопаят ров около града, за да предотврати всеки опит за атака на защитниците. Обсадната армия била зад рова и Сула оставил тази армия под командването на един от генералите си – Офелий и започнал подготовка за атака на Рим. И Офелий държал обсадата, докато Марий-младши се самоубил – Сула много добре преценявал кой става за генерал и кой – не.
В това време Метелий и Помпей се справили с войските на Карбон на север и Помпей превзел Римини. В Рим обаче нещата не вървели добре за привържаниците на Сула. Губейки по бойните полета, Карбон и Марий-младши ожесточили репресиите – тъстът на Помпей, както и Гай Папирий Карбон – родственик на консула Карбон, но поддръжник на Сула, били убити направо на улицата. Убит бил и един от най-уважаваните римски политици за времето си – Квинт Муций Сцевола. Сцевола успял да се спаси от опитите на Фимбрий да го убие, но 4 години по-късно, през 82 г. пр. н.е. старецът Сцевола станал опасен за Карбон и Марий, понеже симпатизирал на Сула. Убили го превантивно, та да не би симпатията му да прерасне в нещо друго и огромният му авторитет да послужи на Сула да засили позициите си в Рим.
Марий-младши налагал терор, за да предотврати разрастването на влиянието на Сула в Рим. Ефектът не бил кой знае какъв – младият Флак успял да убеди семейството си, че трябва да подкрепят Сула и така Сула се сдобил с могъщи поддръжници, един от които бил губернаторът на подалпийска Галия (днешните области около Лазурния бряг във Франция) Гай Валерий Флак. Този Флак пропуснал армията на най-опитния генерал на Карбан – Серторий да мине през провинцията му на път за Испания и затворил пътищата, тъй че тази армия да не може да се върне обратно в Италия. В Рим започнали да шушукат, че Серторий, като опитен генерал, нарочно избягал чак в Испания, за да се окопае там и да чака развитието на събитията. Цензорът на Сардиния Луций Марций Филип също се присъединил към Сула. Младежта също преминавала в редиците на Сула – сред всичките тъй известни, бил един не толкова известен тогава – един младеж на име Гай Юлий Цезар. Той бил племеник на Марий и зет на Цинна. От друга страна бил роднина на Сула, който имал по едно време жена от рода на Юлиите. Сула тихичко заповядал на Крас да вземе неопитния Цезар при себе си и да го държи далеч от Рим. Така Крас взел под крилото си неопитния младок Цезар, който, като стане по-опитен, ще се ожени за Помпея – внучката на Сула. И хич нямало да бъде благодарен на Сула, че му спасил живота, като не го включил в проскрипциите. Но за това – по-надолу в разказа.
При това положение нищо не можело да спре похода на армията на Сула към Рим. Крепостите се предавали една по една, а и самият Рим не оказал никаква съпротива – фиг. 17.
Сула разположил армията си на Марсово поле, свикал Народното събрание, където обещал да възстанови демократичния ред и да накаже причинителите на терора. Сула не бързал да прави това и оставил в града гарнизон под командването на верни свои ветерани. Съпротивата срещу него в Северна Италия била силна и той тръгнал натам с по-голямата част от армията си. Метелий бил събрал продоволствие за армията на Сула, а Помпей върлувал по адриатическото крайбрежие и събирал флот от кораби. Самият Сула разбил авангарда на армията на Карбон и се отправил към основната част на тази армия. Докато траело това, Помпей и Крас успели да притиснат остатъците от армията на Гай Каринас (издигнат в ранг на заместник на консула Карбон) в град Сполете и при това загубите на Каринас били 3000 убити. Карбон се опитал да прати един легион на помощ, но шпионите на Сула не спели (и тук виждаме дългата ръка на “учителя” Югурта, нали!), та този легион бил пресрещнат от армията на Сула и разбит. Резултат – още 2000 убити от страна на Карбон и 20-на – от страна на Сула. Каринас успял да избяга благодарение на лошо време и Помпей и Крас го оставили, защото не искали да жертват войници да го преследват при наличие на лошо време по море. Карбон опитал да деблокира Марий, като пратил на помощ армия под комадването на Гай Марцин Цензорин с цел да помогне на Марий при Пренесте. Идеята била да се свали обсадата на Пренесе и Карбон и Марий да притиснат армиите на Сула от север и от юг. Нелош план, но сметката била направена без “кръчмаря” Помпей, който по информация от шпионите на Сула, пресрещнал Цензорин и разбил армията му. При това един цял легион преминал на страната на Помпей и Сула. Цензорин загубил 9/10 от армията си и не му оставало нищо друго, освен да се свре в някой укрепен град. Карбон решил да използва най-големия си коз и хвърлил срещу Сула 70 000 армия под командването на опитните пълководци Марк Лампоний и Понтий Телескин. Тази армия имала голям значителен боен опит, а двамата и генерали били куражлии и не се бояли от Сула. Лампоний и Телескин тръгнали към Пренесте. Усетил шанса си, Марий започнал да се опитва да пробие обсадата на Пренесте. Офелий обаче бил добър пълководец (Сула си познавал хората) и опитите на Марий за пробив се провалили. В това време Метелий прочистил северозападна Италия и открил пътя към подалпийска Галия, където чакал с припаси и войници съюзникът на Сула – губернаторът Флак. Каквото Метелий не унищожил като армия, се присъединило към него. Метелий установил щаба си в Римини и оттам контролирал обстановката в региона. Ако нещо станело опасно – Помпей и Крас били на една ръка разстояние.
В това време Карбон пратил още 2 легиона в помощ на Марий при Пренесте. Тези 2 легиона не успели да се промъкнат през пътищата, добре охранявани от армията на Сула. В това време дошла вестта, че Лукул успял само с 12 кохорти (7200 човека) да разбие 50 кохорти (30 000 човека) под командването на един от генералите на Карбон – Квинктиний. Казват, че Лукул се колебаел да влезе в битката, но тогава подухнал лек вятър, който донесъл полски цветя към войниците на Лукул. Войниците приели това като знак от боговете и се хвърлили напред. Резултатът – Квинктиний загубил 10 000 човека. Каквото не било убито, се присъединило към Лукул. И тъй опитният Лукул, Метелий и младоците Крас и Помпей поставили под контрол голяма част от Северна Италия, а с помощта на Флак имали и стратегическа дълбочина, контролирайки Южна Галия. Карбон се уплашил и избягал в Африка под предлог да събира войски. Помпей използвал момента и нападнал войските на Карбон при Клусия, убивайки 20 000 човека. Остатъците от армията на Карбон се прегрупирали и под командването на генералите Каринас, Цензорин и Дамасип се опитали отново да деблокират армията на Марий при Пренесте. Нищо не се получило – Сула охранявал добре проходите, които водели към Пренесте. На Каринас, Цензорин и Дамасип не им останало нищо друго освен да се върнат. Те се насочили към Рим и в нощта на 30-ти срещу 31-ви октомври на 82 г. пр. н.е. спрели на няколко километра от градските стени. Вътре бил гарнизонът на Сула.
На другия ден започнал щурмът на Рим. Гражданите се опитали да се съпротивляват, но опитът им да излязат от града и да нападнат обсаждащата армия, се провалил поради неопитност. В града настанала паника. Не се паникьосал само малкият гарнизон на Сула, още повече, че те видели отряд от 700 конници, които Сула пратил на помощ. Опитният гарнизон знаел, че самият Сула скоро ще дойде. Така и било – армията на Сула бързо марширувала към Рим. Седемстотинте конника в това време държали в шах обсаждащите войски. Скоро двете армии били една срещу друга. Сула, вместо да заповяда почивка, заповядал атака. Завързало се кърваво сражение между две опитни армии. Дясното крило на армията на Сула, под командването на Крас, натиснало лявото крило на армията на Каринас. Лявото крило на армията на Сула обаче било притиснато. Сула заповядал на Крас да влезе в Рим и да излезе в гръб на консулската армия. Крас направил маневрата и битката продължила. Слънцето залязло и войниците се биели на тъмно. На другата сутрин се видяла истинската картина на битката – Крас не си поплювал и жертвите в армията на противниците на Сула били 70 000 убити и 12 000 пленени. Лампоний, Цензорин и Телезин избягали. Сула влязъл победоносно в Рим в качеството си на проконсул свикал Народното събрание близо до храма на Аполон – фиг. 18.
Повикани били и членовете на Сената. Под намръщените погледи на покритите със слава генерали на Сула – Крас, Помпей и Лукул – събранието и сенатът одобрили действията на Сула като проконсул от момента на заминаването му за Мала Азия до момента на събранието. Сенаторите обаче не искали да разрешат на Сула да направи чистка на римската администрация. Те се страхували, че Сула ще прочисти и Сената, тъй като доста от сенаторите, привърженици на Сула, били избягали от Рим, когато там била диктатурата на Цинна и Марий. Сега те се завърнали и настоявали за местата си, заети от привърженици на Марий, Цинна и Карбон. Сула бил наясно, че Сенатът няма да е добре настроен към него. Затова той бил готов с ново средство за прочистване на елита: вместо да избие без съд и присъда противниците си, Сула щял да предложи на Народното събрание закон за ограничено прочистване на виновниците за гражданската война – закона за проскрипциите.
На другия ден Сула отново свикал Народното събрание. Този път в очите на генералите му имало някакъв блясък. Сула казал на народа, че идеята за разгаряне на война между него, Цинна, Марий и Карбон принадлежала на враговете на Рим. И за да осъществят тази си идея, враговете на Рим намерили безсъвестни хора в римския елит, които да разпалят войната. И тъй – казал Сула – аз реших сурово да накажа тези предатели в елита, но само тях. Гражданите, били те от старите или от новите, които се бореха срещу мен, считам за подмамени от тази група хора – казал Сула – и следователно няма да допусна никакво издевателство над тези измамени граждани. Подкрепете ме граждани – завършил Сула – и мирът бързо ще се възстанови в Рим. Народното събрание гласувало закона за проскрипциите на Сула. А проскрипциите спрямо списъка с врагове, наличен в закона, се изразявали в следното. Лицата от списъка не били осъдени на смърт. Не, можело и до станат живи (и някои останали). Вместо това се забранявало на римските граждани да ги приютяват и да им помагат. На всеки, който донесял глава на лице от списъка, се обещавали 12 000 денария, платими веднага от квестора, получил главата, а ако приносителят на главата бил роб, той веднага трябвало да бъде освободен. Имало и награди за тези, които донесели на властите местонахождението на лицата от списъка. Списъкът съдържал 80 имена. 36 от тях били заловени и убити. На следващия ден след публикуването на първия списък Сула публикувал втори списък с 220 имена на сенатори и благородници. След още един ден бил публикуван и последния списък, съдържащ още 220 имена. И тъй проскрипциите на Сула обхванали 520 души. Римските граждани се юрнали да търсят и залавят лицата от списъците, виждайки, че Сула си държи на думата и щедро раздава награда за всеки заловен – фиг. 19.
Марий младши все още бил обкръжен в Пренесте. Когато научил за превземането на Рим от Сула и за бързото установяване на новата власт в столицата, Марий решил да се самоубие. След самоубийството му войските му се предали. Името на Марий-младши било в списъка на проскрипциите и когато донесли главата му на Сула, Сула промълвил: “Първо трябваше да се научиш на ред, а после да се опитваш да управляваш”.
Имало и такива, които били в списъците с проскрипциите, но били пощадени. Един такъв пример бил Сфиний, собственик на минерални бани в Сицилия, обвинен в сговор с Марий, който ходил в баните му няколко години преди това. Със случая трябвало да се заеме Помпей, който сметнал, че Сфиний си е гледал бизнеса, като е лекувал болежките на Марий. Сула се съгласил с Помпей и Сфиний оцелял.
Важни личности от списъка с проскрипциите обаче избягали по римските провинции и то по тези, които снабдявали Рим със зърно. Такива били Серторий в Испания – фиг. 20, Карбон в Африка и Перперий в Сицилия.
Сула заповядал на Помпей да прочисти Сицилия и Африка, което способният генерал направил за 40 дни, като при това трябвало да удържа войниците си от саморазправа – той им запечатал мечовете и наказвал строго всеки, чийто печат на меча бил счупен. Перперий бил заловен и убит, а по заповед на Помпей, заловеният Карбон бил завързан с вериги и заключен в клетка. Помпей устроил съд на Карбон, запознал го със закона за проскрипциите и го екзекутирал. Много в Рим, включително и младият Юлий Цезар, били на мнение, че Помпей е нямал ранга да се отнесе така с един трикратен консул. Цезар щял да каже на глас мнението си след 30 години, когато двамата с Помпей щели да се борят за върховната власт в Рим. В момента на екзекуцията на Карбон, обаче, върховната власт в Рим се казвала Корнелий Сула и затова Юлий Цезар благоразумно решил да замълчи.
В Африка имало още работа за Помпей. Там се бил барикадирал виден член на списъка с проскрипциите – Гней Домиций Агенобарб, който имал 30 000 армия и марионетен цар под ръка – Агенобарб бил изгонил Гимпсал, законния цар на Нумидия (и приятел на Сула), и бил поставил на трона марионетката Гиарбас. След като Помпей акостирал покрай Картаген със 6-те си легиона, един от легионите на Агенобарб преминал на негова страна. Една смешна случка, обаче, забавила настъплението на Помпей. При изкопни работи за лагер, няколко войника изкопали голямо картагенско съкровище – фиг. 21.
Цялата 40 000 армия на Помпей се юрнала да копае из голямата равнина с надежда да намери още съкровища. Едва след няколко дни, след като каталясали съвсем и нищо не намерили, войниците се върнали към задълженията си. Помпей втрещено гледал огромните изкопни работи, направени нахалост, но решил да не наказва войниците си. И те му се отблагодарили. Битката с армията на Агенобарб била кратка и кървава – 18 000 убити от страна на Агенобарб, а самият той бил заловен, съден от Помпей и обезглавен на основата на закона за проскрипциите. Гиарбас трябвало да бяга и на нумидийския трон бил възстановен приятелят на Сула Гимпсал. И понеже Помпей си изпълнил задачата предсрочно, той прекарал някой и друг месец в лов на слонове и лъвове с Гимпсал.
Оставал Серторий. Той бил в Испания, бил опитен – един от най-опитните генерали на стария Марий и армията му била добре обучена. Но Испания била далече от Рим. А там Сула пратил опитни генерали, които бързо премахнали опасността от армията на Серторий. В тези битки се отличил и бил отличен младият Гай Юлий Цезар, който трупал боен опит в армията на Сула под контрола на самия велик генерал Марк Крас.
Император или диктатор?
След прокарването на закона за проскрипциите Сула останал някое време в Рим в качеството си на проконсул. През това време той затвърдил властта си в града и изпратил Помпей да прочисти Сицилия и Африка. След това Сула се отправил към района на Пренесте, за да ръководи лично прочистването на района, който допреди седмици бил цитаделата на Марий – младши. Сула искал да покаже, че той няма да извършва незаконни действия като Марий, Цинна и Карбон. Затова, въпреки че били проскрибирани, Марий и Карбон не били свалени от консулските си длъжности. Марий се самоубил, а Карбон бил екзекутиран от Помпей, съгласно закона за проскрипциите. Когато двамата консули били мъртви, Сула написал писмо на Сената, в което обявил, че е налице вакуум във върховната власт на Рим – двамата консули били мъртви и поискал Сената да назначи временен управител на Рим. За временен управител на Рим бил назначен Флак – онзи младеж, чийто баща бил убит от Фимбрий в Гърция. Имало такъв закон – Lex Valeria, който казвал, че този временен управител до 5 дни трябвало да назначи още един временен управител и двамата да организират комисия по избор на нови консули. Обаче законът казвал и друго – временният управител можел да назначи и диктатор. Диктаторът бил могъща фигура в Рим и обикновено се назначавал за срок от 6 месеца в случай на тежки проблеми и военни конфликти. В ръцете му се съсредоточавала цялата власт – фиг. 22.
Така диктаторът бил длъжност, много по-могъща от императора – титла, давана на изключително успешните военачалници. Да припомним, че по времето на писмото на Сула до Сената относно липсата на консулите, Сула бил вече двукратен император – звание, присъдено му от войниците му за блестящите му победи над Митридат в Мала Азия.
Римляните рядко прибягвали до обличане на човек в диктаторска власт. Това се случвало само 3 пъти в дотогавашната римска история. Първият диктатор бил назначен в 494 г. пр. н.е. – Маний Валерий Максим, който трябвало да убеди плебса да се включи в армията и да се бие срещу сабелските племена, заплашващи да превземат Рим. Вторият диктатор бил Марк Камил, върнат от изгнание и назначен за диктатор, за да спре галската обсада на Рим. Тритият диктатор бил Марк Фабий Бутеон, който бил назначен за диктатор след поражението на римската армия от Ханибал при Кана, вследствие на което редиците на Сената сериозно били оредели. На път бил четвъртият диктатор, най-известният от всички – Луций Корнелий Сула. В писмото си до Сената (и да неговия председател и верен последовател на Сула Луций Валерий Флак) Сула описвал възможността да бъде назначен диктатор, но диктатор, какъвто Рим никога не бил виждал досега – диктатор, който щял да наложи конституционна реформа на римската република с цел да премахне източниците на нестабилност в републиканското устройство. Тънкият момент тук бил, че този диктатор на практика бил с неограничен срок на действие – в него съгласно закон трябвало да бъде съсредоточена върховната власт (нали виждате зачатъците на имперската система!) и понеже задачата за реформиране на Римската република била огромна, то този диктатор трябвало да действа за срок, много по-голям от 6 месеца.
Флак разбрал добре писмото на Сула и предложил на Сената да назначи диктатор с нечувани пълномощия в римската история. Този диктатор имал правото да прокарва закони дори против волята на Народното събрание и трябвало да промени организацията на римската държава и империя. Законът бил гласуван единодушно от Сената (!!! – въпреки че много сенатори мърморели, че цялата власт в Рим се съсредоточава в ръцете на един човек и това им напомняла времената на римските царе, които те много мразели – затова и Цезар бил убит 40 години по-късно, когато се обявил за пожизнен диктатор и републикански настроеният сенат не могъл да преглътне това) и на следващия ден Флак назначил Сула за безсрочен диктатор на Рим. Сула се прибрал в Рим и започнал да организира диктаторската си власт. За началник на кавалерията (а конниците – това били аристократите) бил назначен самият Флак, за консули били избрани Гней Корнелий Донабелла и Марк Тулий Декуда. Изненадващо за всички Сула назначил на високи постове и бивши привърженици на Марий, Цинна и Карбон. Това внесло успокоение, че Сула не е жаден за кръв, като Марий, и само месец след края на гражданската война в Рим повял вятърът на обединението. Разбира се, Сула не бил прост – върховните генерали в римската армия на диктатора Сула били Марк Крас, Гней Помпей и Лициний Лукул. В акт на помирение, Сула освободил и дал избирателни права на 10 000 роби, които до един приели името Луций Корнелий. Диктаторът Сула се погрижил и за римската армия. Всички войници от 23-те легиона били оземлени, което осигурявало прехраната на роднините им. Императорът се грижел за войниците си – 120 000 войници и техните семейства му били благодарни до гроб. Следващият ход на Сула бил да попълни Сената, който оредял до 150 човека. Той върнал сенатските права на тези, които били лишени от тези права от Марий, Цинна и Карбон. Освен това Сула назначил за сенатори най-доблестните си войници. Сенатът възобновил нормалната си дейност, а за Сула започнало да се говори като за новия Ромул – човекът, основал наново Рим. Сенатът устроил грандиозен триумф за Сула, такъв не били виждали нито Сципион Африкански, нито генералите след него. Зад колесницата на Сула вървели легионите му, а тълпите по улиците, го приветствали, скандирайки: “Спасителю” и “Бащице наш”. И това било искрено – стотици хиляди хора отново получили родина, семейство и обществено положение, благодарение на Сула. Но имало и друго – Сула заповядал на роба, който държал короната над главата му по време на триумфа, от време на време да му нашепва – “Не забравяй, че ти си просто един човек”. И в момента на най-големия си триумф Сула не се възгордял. Цели два дни трябвали, за да бъдат представени на римския народ богатствата, пленени от техния велик генерал, император и диктатор Сула по време на похода му на Изток.
След завършването на триумфа, Сула свикал събрание на Форума, обявил на народа, че започва строителство на нов храм в чест на Венера и помолил да му разрешат да прибави към името си прозвището Феликс – Щастливия. След което Сула се заел със законите. Той наложил минимални възрасти за заемане на управленски длъжности – квестор (управа на града Рим) – 30 години, претор – 36 години, консул – 40 години. Правата на трибуните били ограничени – те вече не можели да заобикалят Сената и да прокарват закони чрез Народното събрание. Броят на квесторите бил увеличен от 12 на 20, а броят на преторите – от 6 на 8. Това се изисквало от факта, че Рим и империята растяли по население и площ и за управлението им били нужни повече хора. Сула удвоил Сената – били избрани още 300 нови сенатори и броят им станал 600. Сградата на Сената обаче не можела да побира 600 души, поради което Сула заповядал да я разширят и да добавят черен мрамор към облицовките ѝ. И Рим и Сенатът и плебеите и благородниците били доволни от това развитие на нещата. Сенатът гласувал да се постави златна статуя на Сула в центъра на Форума, с надпис “На Луций Корнелий Сула Феликс, Диктатор, от благодарния римски народ.”
Сула не забравил генералите си. Тихичко Крас бил направен един от най-богатите хора в Рим. На Помпей Сула дал титлата Велики (Magnus), която Помпей с гордост носил до смъртта си. Сула уредил Помпей да му стане роднина, като го оженил за близка своя родственица, а Лукул получил също купища богатства и пари, тъй като се бил вече наситил на слава. Сула дал 1/10 от богатството си за построяване на огромен храм на Херкулес – считан за бог, даващ енергия на търговците и особено на тези, които движели търговията по море. При откриването на този храм Сула дал банкет за всички римски граждани, който продължил няколко дни. Сула всячески се стараел да изтрие от народната памет спомените за продължителната и кръвопролитна Гражданска война, нищо, че той, Сула бил победител в тази война. Това, което Сула искал, било да обедини довчерашните врагове в името на разширяването на територията и могъществото на Рим. Според Сула, нямало смисъл римляните да се избиват едни други. Там – в Галия, Азия и Африка имало несметни богатства, които можели да бъдат завоювани от римските армии. На изборите за консул през 80 година Сула бил избран с огромно болшинство за консул, заедно с Квинт Цецилий Метелий Пий. Целият Рим видял, че Сула (който бил велик логистик, както неведнъж подчертавахме), успял за 2 години да реформира Римската република, да затвори раните от гражданската война и да насочи енергията на Рим отново към завоюване на нови територии и придобиване на нови богатства. Сула бил на върха на славата и могъществото си. Целият Рим бил в краката му – никой римски император никога нямало да има такава власт над римляните и римската империя. И тогава Сула изпълнил най-важното си обещания към римския народ – след като завършил задачите си, заради които бил назначен за диктатор, най-могъщият диктатор на Рим, двукратният император на източната римска армия… се отказал от диктаторските си пълномощия – фиг. 23.
Никой не искал това от него, никой не му бил поставил срок, в който да свърши диктатурата му. Сула изправил Рим на пътя на създаването на огромна империя и казал – стига, аз съм дотук. И продължил да управлява Рим като консул за още една година. На следващите консулски избори Сула не се кандидатирал, но народът го кандидатирал и тази кандидатура спечелила най-голямата победа на консулски избори в Рим. Сула трябвало дълго да убеждава съгражданите си, че не е добре да поемат по стария път и да дават толкова много власт на един човек. Накрая, за консули били избрани близките приятели на Сула Публий Сервилий Ваций и Апий Клавдий Пулх. Сула се оттеглил от политическия живот и започнал да пише мемоарите си в 22 книги. Сула ходел от време на време в Рим на заседания на сенатските комисии и наблюдавал какво се случвало в града и в политиката. Той давал съвети на Помпей, който си бил буйна глава и не бил твърде опитен в политическите интриги в града (което Юлий Цезар щял да използва много добре след тридесетина години). Сула не пропускал нови театрални представления и особено обичал комедиите. Това, което Сула оставил за себе си от градските дела, бил надзорът на реконструкцията на зданията, улиците и площадите на Капитолийския хълм – тази задача той надзиравал до смъртта си в началото на 78 г. пр. н.е. Казват, че няколко месеца преди да умре, в съня на Сула се явило момче, което довело за ръка при него майката на Сула, която му каза да се приготви да умре. След този сън Сула започнал да регулира това, което щял да остави след себе си – написал завещанието си, погрижил се за завършването на мемоарите си. Казват, че причината за смъртта на Сула станала вестта за забавянето на плащанията за реконструкцията на Капитолийския хълм – великият логистик така се ядосал на некадърността на чиновниците, които не можели и едни пари да придвижат навреме, че вероятно е получил масивен инсулт и на другата сутрин починал. Една ера в римската история завършила. В Рим и в Италия тръгнали слухове, че страховитият Сула сам е предсказал смъртта си и се е подготвил за нея. Консулът Катул веднага предложил се направи величествено държавно погребение. Другият консул обаче – Лепид, решил, че е ударил неговият час да вземе властта. Той обявил Сула за тиранин и поискал тялото му да не се погребва. Разяреният Сенат изгонил Лепид и обявил държавен траур за бащата-възстановител и спасител на Рим – Сула. По време на траура била забранена всякаква политическа и юридическа дейност. Решено било тялото на Сула да бъде занесено в големите италиански градове за поклонение и след една година да бъде върнато в Рим, изгорено на Марсово поле и положено там в гроб, достоен за най-великия римски генерал. През това време Сенатът решил, че жените трябва да носят траур. Една година. Никога никой в римската история нямал право на такива погребални почести. Никога дотогава в римската история никой освен Ромул не бил погребан в рамките на града Рим. Единствените, които имали това право – потомците на Публий Валерий Публикола, никога не се възползвали от него и всеки един от Валериите бил погребван вън от града. Сула бил вторият след Ромул, който щял да бъде погребан в самия град. Тялото на Сула наистина било показано във всички големи италиански градове – ковчегът бил поставен на златна носилка, а на ковчега бил поставен манекен, на чието лице била смъртната маска на Сула, отлята от злато, а самият манекен бил облечен с дрехи, носещи знаците на диктаторската власт. При преминаването през градовете към процесията се присъединявали тези, които служили под командването на Сула и когато кортежът с тялото отново стигнал до Рим, размерът на процесията бил повече от 100 000 души. Армията на Сула отново влязла в Рим, за да отдаде почит на починалия си император. Всички римски граждани, които можели да ходят излезли да почетат Сула. Форумът се оказал тесен за желаещите да почетат Сула. По поръчение на войниците и на приятелите на Сула около ковчега били поставени 2000 златни венеца. Налице бил целият Сенат без нито един отсъстващ – всичките 600 сенатори били там. Цялата римска конница – всички благородници изпращали великия генерал в последния му път. След речите на форума, ковчегът, носен от сенатори бил занесен на Марсово поле и положен на кладата. Цялата римска конница и 15 легиона минали и отдали почит на непобедимия генерал и победител в гражданската война. Когато Сула бил кремиран, събрали праха му, а огънят бил загасен от внезапно изсипал се дъжд. Всички били уверени, че боговете също участвали в погребението на Сула. Положили урната в гроб и го покрили с плоча, на която била написана знаменитата епитафия – “Никой не направи повече добро на приятелите си и повече зло на враговете си”. Кой ли не тълкува днес тези думи по различни начини, но истината за тях е следната. Сула бил възпитан в традициите на гръцката култура, а там имало следната сентенция: “Безчестие е да оставиш приятелите ти да те надминат в добрините, а враговете да те надминат в злините”. Сула не се оставил на такова безчестие. Подобно на Сципион Африкански, на чиято надгробна плоча пишело: “Тук почива човек, на който нито един гражданин и нито един враг не беше равен в това, което той им направи”. Та – добро – за приятелите, зло – за враговете.
Титаничната фигура на Сула, Цезар и Октавиан. За да изглеждат делата ти велики, оплюй Сула. Нищо, че той ти е проправил пътя.
Луций Корнелий Сула се счита за последният от великите представители на старата римска аристокрация. Той държал на традиционните ценности и не искал да става монарх, а много лесно е можел. Диктатурата му е нямала срок. Виж, следващият диктатор на Рим вече не бил такъв. Името му било Гай Юлий Цезар – петият диктатор се обявил за пожизнен. Не бива да ни изненадва това – Марий му бил чичо, а баща му никак на се разбирал със Сула, въпреки че Сула бил роднина на Юлиите – една от жените му била от техния род. Затова Сула не направил нищо на Цезар, даже тихичко заповядал на Крас да го изведе от Рим и да го заведе далеч в Испания. Сула бил най-великият римски генерал. Войниците безрезервно вярвали в неговия военен талант и той ги водел от победа към победа. Сула бил този, който тръгнал сам напред в битката при Орхомена и казал: “И като ви питат къде предадохте вашия император, отговаряйте – при Орхомена!”. Войниците добре знаели, че не ги командва някакъв страхливец, а победоносен генерал. Те били нахранени, облечени, обути и добре платени, Сула се отнасял с тях като баща с децата си. Не случайно цели легиони бягали от противниковите армии и се присъединявали към неговата армия. Сула не употребил армията си, за да смаже тотално противниците си – списъците с проскрипциите съдържали само 520 имена. Следващият диктатор на Рим – Юлий Цезар – фиг. 24, използвал своята армия, за да се разправи с противниците си и да моделира власт, зависеща изключително от него.
Сула се отказал от диктатурата, а пожизненият диктатор Цезар казал по този повод, когато му напомняли за Сула – “Сула се държа като ученик, когато се отказа от диктатурата”. Нека да кажем тук и какво Сула е мислил за Цезар. Когато го попитали, какво мисли за Цезар, Сула казал: “В Цезар живеят много Марии. Някой ден той ще стане причина за загиването на традиционната римска аристокрация, която ние с вас спасихме”. Сула много добре е знаел, що за чудовище дреме в Юлий Цезар. И без съмнение е можел бързо да разреши този проблем, просто като допише списъка с проскрипциите, тъй като по онова време Цезар е бил женен за… дъщерята на Цинна. Вместо това, Сула е оставил Цезар да живее, защитавал го е и Цезар дори е бил женен за внучката на Сула – Помпея.
Цезар и Помпей наблюдавали марша на огромната римска армия пред ковчега на Сула. Мъртвият Сула им преподал последен урок – един човек може да бъде страховито ефективен генерал с огромна армия, която му е вярна като куче. И с тази армия, стига да иска, може лесно да царува над Рим. Сула не искал да царува. Помпей и Цезар обаче искали и щели да се хвърлят в смъртна хватка за това царстване след 30 години. Те вече имали в главите си прототипа на императора – могъщия генерал Корнелий Сула, който на всичко отгоре реорганизирал римската администрация и я подготвил да управлява обширна империя. Оставало само да се появи първият император, нали? Както казал Цицерон: “Сула намери мъжество да се откаже доброволно да стане тиранин, но неговият диктаторски пример бе последван от други, които нямаха такава сила на волята…”.
Още след смъртта на Сула започват опити, образът му да бъде очернен. Спомняте си консулът Лепид, който поискал от Сената Сула да не бъде погребван, защото е тиранин. Лепид имал много проскрибирани роднини. Лепид бил изгонен от Сената и се опитал да организира въстание срещу Рим в Ертурия и Галия. Насреща бил пратен Помпей и този опит бързо бил потушен. Там бил убит и бащата на оня Брут (“…и ти ли Бруте?…”), който Юлий Цезар по-късно щял да осинови. Последната надежда на проскрибираните бил Серторий, който се съпротивлявал в Испания до 72 г. пр. н.е., когато бил убит от собствените си войници, уморени от непрекъснатите поражения, които армията на Крас им нанасяла. Тези, които помнели Сула, нямали мнение за него като за жесток човек. В една реч в Сената Цицерон казал: “… Луций Цинна беше жесток, Гай Марий беше безпощаден в своята злоба, докато Луций Корнелий Сула беше само докачлив...”. Имиджът на Сула като жесток диктатор е създаден от… Юлий Цезар (с такива роднини човек няма нужда от врагове), през 49 г. пр. н.е., когато той влиза в явен конфликт с Помпей. Тогава Цезар използва близостта на Помпей до Сула и издига тезата за невинните жертви на Сула и неговия помагач Помпей, за които трябва да бъде отмъстено. Цезар съвсем умишлено забравя за планините от трупове, с които е покрит Рим по времето на Марий и Цинна (е, ясно защо – Марий му е чичо, а Цинна му е тъст) и изважда на преден план 520-те имена от списъка с проскрипциите, за да се справи с Помпей. Е, справя се с Помпей, със силата на оръжието се самоназначава за пожизнен диктатор. Както виждате нищо оригинално, само дето му е слаб ангелът да се откаже от властта, та трябва да го убива собственият му доведен син Брут.
Политика, батка…, ще каже някой съвременник. Но… трябва да дискредитираме Помпей, а защо не покрай него и колоса Сула, та да не пречи на славата на Цезаря самодържец??? И Цезар станал пожизнен диктатор и консул в това време и се назначил на всички магистратски постове. И кого мислите посочил Цезар като виновник за всичко това?? Ами как кой, Сула – тиранинът. Вярно – Сула бил виновен – но за това, че оставил Цезар жив, въпреки че добре познавал характера му. Нека пак напомним какво казвал Сула за Цезар: “В това момче живеят много Марии…”. И още нещо – в 43 г. пр. н.е. след като Цезар бил убит, Лепид (същия оня Лепид, дето не искал да се погребва Сула, че бил тиранин), Антоний и Октавиан – фиг. 25, организирали… проскрипции (не е ли иронична съдбата към такива като Лепид) и се позовали на… Сула!!!!, когото нарекли: “…този, който преди нас се въоръжи с висшата власт, за да реорганизира държавата и когото нарекоха Феликс, заради успехите му…”
Тези проскрипции, обаче, били напълно различни от проскрипциите на Сула – докато при Сула проскрипциите дошли, за да се приключи с многогодишната гражданска война, то проскрипциите на Лепид, Антоний и Октавиан дошли преди да възникне каквато и да е гражданска война и били чист инструмент на терора, защото списъкът непрекъснато се допълвал и в него попадали всички, които противоречали на триумвирата Лепид-Антоний-Октавиан, дори и роднини и наставници на последните като Емилий Павел – брат на Лепид, Луций Юлий Цезар – чичото на Марк Антоний и Гай Тораний – личният наставник на Октавиан, назначен за такъв от самия Гай Юлий Цезар и допринесъл много Октавиан да се изгради като способен администратор и генерал. В резултат на тези проскрипции загинал и Цицерон и то по лично разпореждане на Октавиан. И още много други си заминали заради Октавиан. И за да се прикрият тъмните страни на Цезар и Октавиан, трябвало да се измисли суперзлодей, толкова коварен, че десетки години след смъртта му заблудените “овчици” Цезар и Октавиан да не могат да се отърват от влиянието. Така се явил митът за абсолютното зло Корнелий Сула, с което десетилетия трябвало да се борят Цезар и Октавиан и чак когато Октавиан станал император, нещата “почнали да се пооправят”. Истината обаче била съвсем друга – Цезар и Октавиан управлявали много по-кърваво от Сула, те избили милиони гали и римски граждани и образът на Сула – по-голям генерал от тях, по-велик реформатор и с по-силна воля срещу разяждащото действие на абсолютната власт – този образ трябвало да бъде очернен, за да блестят те. И тъй се появили лъжите за Сула, страдащия от страшната болест, за Сула, вдигащия меч срещу жени и тъй нататък – всички до една – лъжи.
Заключение
И тъй, идваме до края на историята за пасионара Луций Корнелий Сула, роден и живял периода на гражданските войни в Рим, постигнал победата в тези войни, реорганизирал административното управление и поставил римската държавна машина на пътя на създаване на огромна империя.
Надяваме се, че ви показахме убедително какво означава пасионар в смисъла на Гумильов. Разказахме ви за един човек, изправен пред многобройни грандиозни изпитания и преодолял ги до едно. Един човек, получил абсолютната власт и намерил сили да се откаже от нея. Човек, създал предпоставките за превръщане на Рим в колосална империя, чиито следи са масивни и до ден днешен. Още древните историци са смятали, че има нещо нередно в това, което Цезар и Октавиан разпространявали за Сула. Как може – питали се историците, такъв “жесток тиранин” като Сула да умре от естествена смърт и да бъде погребан като национален герой, равен на Ромул в присъствието на целия Сенат, а “великият” Юлий Цезар да бъде убит насред Сената като куче? Как може “кръвожадният тиранин” Сула да заповяда да Крас да изведе Цезар от Рим, за да се забрави, че Цезар е племенник на Марий и зет на Цинна? Как може “жестокият” Сула да пропусне да включи Цезар в списъка с проскрипциите? Как може доведеният син на Цезар Октавиан – “най-добрият управител на Рим” да убие полубрата си – син на Цезар и Клеопатра. Е, може – колосалната фигура на непобедимия Луций Корнелий Сула Феликс е пречила на Цезар и Октавиан да блестят. И те са били пасионари, но са гонели това, от което Сула се е отказал – абсолютната власт.
Но стига за това. Надяваме се да ви е било интересно да погледнете към историята на основата на методологията на социалната динамика. В следващите разкази ще ви опишем делата на още пасионари, които са имали интересен живот и са оставили следата си в човешката история.
