Направи дарение на училище!

Автори: Николай К. Витанов – Институт по механика – БАН

Златинка И. Димитрова – Институт по физика на твърдото тяло – БАН

Фигура 1. Луций Корнелий Сула, наричан Феликс (Щастливецът) – най-могъщият генерал от гражданските войни в Рим. Ако Цезар и Октавиан се водят основатели на Империята, то е, защото Сула отказал да приеме за постоянно титлата император. Не, че не са му я предлагали, и то нееднократно. Сула не се поколебал два пъти да превземе Рим, та страх лозе пази и Сенатът след смъртта на Сула забранил на римските генерали да преминават с армиите си реката Рубикон и да атакуват Рим. Но, …., имало един, дето бил женен за внучката на Сула, та научил доста от прочутия си роднина – виж фиг. 2.

Сула, страховитият. Разбил Югурта и Митридат – върлите врагове на Рим, спечелил гражданската война, победил не кого да е, а самия шесткратен консул Марий. Имал абсолютната власт, но я предал доброволно. Отказал да носи постоянно титлата император. Как да излезеш от сянката на такъв колос? Как, бе, как – като го оплюеш. И ето ви я версията за свирепия диктатор Сула, поддържана от Юлий Цезар и Октавиан Август (като имаш такива роднини, врагове не ти трябват) – две фигури, управлявали къде по-безнравствено и по-кърваво от Сула, но принизявали постиженията му, за да изпъкнат техните собствени. Но Сула си е Сула и неговата история ще ви разкажем днес, разбира се, от нашата си гледна точка, която е близка до тази на Гумильов, с чиито възгледи ви запознахме в предните разкази.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Фигура 2. Помпея – внучката на Сула. Показваме ви я тук, за да не се чудите, за кого бил женен Юлий Цезар и защо добре знаел, че като имаш добра армия, забраната да форсираш Рубикон си е просто една безмислица, написана на хартийка.

И тъй Сула отказал да приеме титлата император за постоянно. Вместо това имал титлата пожизнен диктатор – фиг. 3.

Фигура 3. Сенаторите молят Сула да приеме титлата пожизнен диктатор на Рим.

И диктатурата на Сула била ключов момент в дългия преход от републиканското управление на Рим към империята. Но как станало това? Как Сула успял да съсредоточи цялата власт в собствените си ръце в един републикански Рим, който станал република именно за да се избави от тиранията на царете 450 години преди Сула? Това искаме да ви опишем.

И тъй Сула бил аристократ. Което значи, че имал знатни предци – патриции. А пък кастата на патрициите постепенно се формирала от наследниците на тези знатни граждани, които получавали върховната власт за една година – консулите – фиг. 4.

Фигура 4. Структура на властта в републикански Рим. Консулите управлявали, преторите следели за спазването на закона, квесторите се занимавали с финансите, а пък трибуните представлявали простолюдието и можели да създават доста главоболия на Сената, като можели да прокарват закони, въпреки волята на сенаторите.

Да си консул означавало да имаш политическа власт, но консулатът се считал и за дар от боговете и потомците на консулите почитали знатните си предци. И тъй, с годините на съществуване на римската република броят на консулите растял и от 433 г. пр. н.е. нататък вече можело да станеш консул само ако някой в рода ти е бил консул. Тъй възникнала кастата на патрициите. Те били 43 семейства, претендиращи да заемат позицията на консул на Рим – позиция, където политическата и административната власт били тясно преплетени с религиозната власт. Тази работа с 43-те семейства продължила до 367 г. пр. н.е., когато обхвата на семействата, които може да стават консули, бил разширен (след дълга борба от влиятелни непатрициарнски семейства, демек плебейски такива). Та значи от 367 г. пр. н.е. натам един от двата консула, които били ежегодно избирани в Рим, бил от патрицианско семейство, а другият – от видно плебейско семейство – фиг. 5.

Фигура 5. Двамата консули – върховната власт в Римската република. Единият от тях можел да стане и диктатор (за 6 месеца).

Властта, тъй да се каже, била попреразпределена. Плебейските семейства, които излъчвали консули, се постарали и те да се отделят от простия народ и да направят нова, по-широка каста. Та тези семейства, заедно с патрициите образували кастата на нобилите (благородните), та да се отличават от народа. Значи – от едната страна народа, а от другата – нобилите. И консулите се избирали от нобилите – фиг. 6.

Фигура 6. Сенатът бил целта на доста от нобилите. Веднъж избран сенаторът оставал сенатор до края на живота си (който можело и да не трае дълго след избора за сенатор).

Та Сула имал доста предци нобили. Един такъв бил Публий Корнелий Руфин – смел римски генерал, воювал с цар Пир и самнитите около 290 – 270 г. пр. н.е. Руфин бил победоносен генерал, но живеел в разкош и като така, за демонстративен разкош, го изключили от Сената (200 години преди Сула нравите в Рим били доста строги и на публичната демонстрация на богатство хич не се гледало добре) – фиг. 7.

Фигура 7. Цар Пир (оня с пировата победа) показва слон на Публий Корнелий Руфин (седналият отляво). Руфин бил добър войн, но обичал парите и разкоша. И това довело до падението на рода Руфин – 200 години далеч от центъра на римската политика. През които родът си сменил името – от Руфин на Сула.

И тъй, родът на Сула по онова време изпаднал в немилост, въпреки че Руфин бил избиран за консул, водел добре войните, които трябва да води, и даже му устроили триумф при една от неговите победи. Та Руфин бил низвергнат, но успял да уреди сина си за жрец на Юпитер – длъжност религиозна и доста важна. Да, но…, който бил на тази длъжност, не можел да прави политическа кариера. Е, тези, които не обичали Руфин, си отдъхнали – край значи с този род безцеремонни и надменни хора. Да, ама не. Между другото да отбележим, че Гай Марий и Луций Цина (доста ще слушате за тях в този разказ) искали по същия начин да прекратят политическата кариера на младия Юлий Цезар. И какво ги спряло, ще попитате? Е, как какво – свирепото възражение на Луций Корнелий Сула. И тъй младият Цезар бил спасен за политиката и станал даже роднина на могъщия си застъпник. Руфин намеквало за рижа коса и от великия жрец нататък представителите на този род си сменили фамилията, която от Руфин станала Сула. Тъй се появил родът Сула, а пък Сула означавало нещо като червендалест. И ей ви ги Сула – червендалестите лица с рижите коси. Тъй.

Е, все пак по-добре Сула, отколкото Руфин, което напомняло за пропаднала кариера. И родът Сула прекарал някое и друго поколение в областта на длъжностите на жреци на боговете и почти загубил старата си слава, която довела до консулството на Руфий. Внукът на Руфий – Публий Корнелий Сула – и той бил жрец и в 212 г. пр н.е. имал техническата задача да организира игрите в чест на бог Аполон. Родът Руфий се славели като добри генерали, а жреците Сула добавяли към това админстративен и организаторски опит. И тъй, тестото, от което щял да бъде замесен Луций Корнелий Сула, хич не било лошо. Но да караме нататък. Публий Корнелий Сула не можал да стане нещо повече от жрец, тъй като загинал по време на войните с Ханибал. Синовете на Публий Сула и те не могли да станат консули. Обаче се върнали към военна кариера и дослужили до претори (висши длъжности, които можели да командват значителни войски, че и цели армии). Големият син на Публий, Сула, бил претор в Сицилия. Нас обаче ни интересува малкият син – Сервий Корнелий Сула, който през 175 г. пр. н. бил претор в Сардиния. Ето как, 100 години след падението на Руфий, родът Сула се позакрепил, но все още бил далеч от важните длъжности в Републиката. Този Сервий Сула имал син на име Луций Корнелий Сула (бащата на нашия герой) и този Луций заемал магистърска длъжност покрай Босфора и познавал цар Митридат, с когото Сула ще се бие люто по-натам във времето. И толкоз за бащата на Сула – среден чиновник в Републиката, произтичащ от знатен рад, но встрани от голямата игра, кокто му казват някои на това положение днес. И като така, финансовото състояние на рода Сула не било кой знае какво – нашият герой на младини живеел в къща, която не била негова, и трябвало да живее доста скромно. Когато станал “важна клечка” и забогатял, Сула често трябвало да търпи упреците на сенатори, които го укорявали, че не може да се вярва на човек, който е бил тъй беден на младини и тъй богат 20 години по-късно. Е-е-е, сега, нали се сещаме, че Сула бил роднина на Руфий – талантлив, но достатъчно безскрупулен.

Факторът добро обучение

И ето ни в 138 г. пр. н.е., когато на чиновника Луций Корнелий Сула се ражда син. Синът бил кръстен досущ като баща си – Луций Корнелий Сула, и на вратлето му бил закачен златен медальон – свидетелство за знатния му произход. И тъй, благородникът Сула се появил на бял свят в не много богато семейство, встрани от важния политически живот в Рим. Цялото семейство се юрнало да обучава младенеца, а той се оказал възприемчив и бързо научил всичко, на което семейството можело да го научи – и военните техники на предците и знанията на жреците от рода Сула и гръцката литература и култура, на която го учела майка му. След това го пратили в училище по гръцка реторика, където курсът завършвал с посещение в Гърция. Казват, че Сула пеел много добре и се увличал от гръцкия театър. Пък и фигурата му не била лоша и майките на девойките въздишали – идеален кандидат-зет, ама пусто – от бедно семейство. А пък в късните си години Сула бил меценат на театъра и често си пийвал с артистите след представленията.

Факторът любовници и съпруги

Като поотраснал, Сула почнал да позабогатяла. Как ли – намерил си богата вдовица, която си го харесала за любовник и му завещала богатството си. И тъй, ето ни го младият Сула – добре образован, добра изглеждащ и вече не толкова беден, че даже и позабогатял. До края на живота си Сула успял да се ожени 4 пъти. А браковете били средство за издигане в обществената йерархията за талантливи младежи, непринадлежащи към най-горния слой на обществото. Такъв бил и Сула – той щял да стане прекрасен пълководец, но, за да стигне дотам, не трябвало само ум, който Сула безспорно имал. Трябвало и позиция в обществото. Та първата жена на Сула се казвала Юлия. Юлия от Влиятелния род на Юлиите, сестра на Гай Юлий Цезар Страбон и на Луций Юлий Цезар – водещи политици по онова време. И ето как Сула са сродил с Юлиите, което пък ни насочва към това да отгатнем, защо отношението на Сула към младия Юлий Цезар по-късно било такова, щото Юлий Цезар останал жив след прочистването на аристокрацията от Сула след второто превземане на Рим. Просто е – били далечни роднини. По онова време браковете не издържали много и ето ни го след време младият Сула, разведен и оженен за втори път за Клелия – издънка на стар патрициански род. Но и там последвал развод. Причината била липсата на деца. Летописците пишат, че Сула се отнасял с голямо уважение към добре образованата Клелия, която била много добра съпруга. Но нямало деца. Злите езици казват, че Сула се развел с Клелия, за да се ожени за преставителка на най-могъщия патрициански род по онова време – Метелиите. И тъй на сцената се появява третата жена на Сула – Цецилия от рода на Метелиите – дъщеря на Луций Цецилий Метелий Далмаций (наречен така заради бойните му успехи в Далмация) – консул, цензор и какво ли още не. Цецилия била племенница на Квинт Цецилий Метелий Нумидийски, удостоен с военен триумф за военните му успехи в Нумидия, който също бил консул и станал цензор заедно с друг бивш консул – брат си Гай Цецилий Метелий Карпарий. На всичкото отгоре Цецилия била вдовица на още един консул – Марк Емилий Скавър, разбил армията на лигурите и провъзгласен за първи сред сенаторите през 115 г. пр. н.е. Така Руфиите (т.е. родът Сула) отново били в голямата игра и вече не се чудите, защото покрай времето на третата си женитба Сула бил избран за консул. Бракът, разбира се, бил неравен – славният род на Метелиите се сродявал с рода Сула, който имал някаква стара, но позавехнала слава. Метелиите обаче възприели брака спокойно и както виждаме, родата била веднага подкрепена да влезе в голямата политика. Още повече, че другият консул заедно със Сула се казвал Квинт Цецилий Метелий Пий (братовчед на Цецилия). То по онова време, както виждате, Метелиите дърпали конците на политиката в Рим и за тях Сула станал свой човек, ако и родът му да не бил равен на техния. Сула обичал съпругата си, още повече, че тя му родила деца. Бракът продължил 7 години, Цецилия следвала съпруга си в походите му, а когато Сула превзел Атина и атиняните си позволили да се присмеят на Цецилия, Сула им устроил страховит погром (той бил майстор на тия работи). Все пак (и както пишело на гроба на Сула) не било много здравословно да си му враг и той да знае за това. Ама никак здравословно не било. Дори и след развода Сула откликвал на молбите на Цецилия, ходатайстваща за помилване на този или онзи сенатор. Когато Цецилия починала, Сула нарушил издадения от самия него закон за ограничаване на разходите на аристократите при погребение на свои близки и устроил пищно погребение на Цецилия. Сула не искал да се развежда с Цецилия. Но бил принуден. Цецилия се разболяла и Сула, заемайки важен държавен пост, бил предупреден от жреците да не доближава до нея и да се отрече от нея. Когато болестта и напреднала, лекарите и жреците я преместили от дома на Сула и той никога повече не я видял. Но редовно отговарял на писмата и. И тъй – стигаме да четвъртия брак на Сула – Валерия. Сула бил вече над 55, а Валерия била млада (и напориста). И Валерия привлякла вниманието на Сула така. По време на един гладиаторски бой тя минала през трибуната, на която бил Сула, пуснала ръка (напориста била, не може да се отрече) и дръпнала едно от златните украшения на плаща на Сула. След което му казала “Извинявай, императоре, но и аз искам част от твоето богатство”. И си заминала. Рискът бил голям. Все пак това бил Луций Корнелий Сула, когото всички наричали император (а само той не щял да се нарича така). Две думи и Валерия щяла да стане с една глава по-ниска. Но Сула си затраял, проучил въпроса с дръзката девойка и нещата стигнали дотам, че тя станала четвъртата му съпруга. Сула, самият той велик пасонар, явно ценял смелите хора. И хубавите жени, де. И хайде стига за браковете и семейството на Сула. Да говорим за това, в което той бил изключителен – политиката и военното дело.

Факторът Югурта

И тъй по онова време в Римската република трябвало 10 години да служиш в конницата (там служили по-богатите римляни, защото те можели да си позволят да си купят расов кон) и чак тогава те допускали в политиката. Като се позамисли човек, нелошо условие. Та 10-те години служба за Сула свършили в 108 г. преди новата ера и ето ни го 30-годишният Сула на магистратска длъжност. По онова време Рим водел война в Африка и първата задача на новоизпечения магистрат Сула била да събере спомагателна войска и да организира прехвърлянето ѝ от Италия в Африка. Сула имал организаторски талант, а също бил и добър логистик – да не забравяме, че в рода му имало доста военни. Та младият магистрат се справил направо отлично със задачата. Сула организирал прекрасно снабдяването на войниците си и планирал внимателно походите им. В резултат на това войската му започнала да побеждава и скоро Сула станал най-популярният офицер в Африканската армия на Рим. А командващ тази армия бил не кой друг, а легендарният Гай Марий. Марий също бил отличен пълководец и стратег – фиг 8.

Фигура 8. Гай Марий на фона на руините на Картаген. Марий бил 6 пъти консул на Рим, прекрасен генерал, извършил много промени в организацията на римската армия. Но Сула бил … simply the best.

Марий успял да разреши страшен проблем пред Рим. А проблемът бил такъв: по римските закони от онова време тези, които имали земя, трябвало да служат някое време в армията. Лакомията на аристокрацията обаче била голяма и аристократите използвали какви ли не начини, за да отнемат земята на селяните. Е, да де, ама тази лакомия намалявала броя на тези, които можели да служат в армията. Марий измислил решение – предложил реформа, с която, както се казва днес, наборната военна служба била заменена с професионална армия. Войниците не били задължени да притежават земя, а за военната служба се плащало, включително и с част от завоюваните богатства. Та по онова време победоносните генерали станали доста популярни – всеки искал да служи при тях – получавал повече пара, ако оживее. И Марий, и Сула били такива командири – фиг 9.

Фигура 9. Като дете, Марий намерил гнездо на орел. Оракулите видяли в това бъдеща блестяща кариера. И не излъгали…

И както се сещате, двама на едно място са много. Затуй надолу ще ви говорим за битките между Марий и Сула и кой от тях излязъл по-голям пълководец. Е, отговорът ви е ясен още тук – щом ви разказваме за Сула, значи ще да е бил Сула. Но за това – по-надолу, а сега се връщаме по времето, когато Сула бил млад пълководец и квестор под ръководстовото на могъщия генерал и консул Гай Марий. Пристигането на Марий в Африка бързо насочило войната към приключване. Цар Бокх, противникът на Рим, вече бил натупан няколко пъти от предишния консул Метелий, а сега бил натупан и в няколко битки с дейното участие на Сула. И ето ни го цар Бокх, преговаря за мир. Марий пратил на преговорите бившият претор Авел Манилий и за помощник му определил … Корнелий Сула. Явно Марий бил забелязал талантливия младок. Манилий и Сула се разбрали да предложат на Бокх мир, относително достоен, за да го приеме Бокх и да не мисли повече за военни действия. След което Манилий оставил преговорите на Сула – както се казва: “Нека се учи младежът, нека трупа опит“. Сула бил добър оратор (голяма част от предците му били жреци) и бързо се разбрал с Бокх. Бокх имал съюзник на име Югурта. Югурта, цар на Нумидия, също бил натупан от Марий по време на войната. Та Сула дал на Бокх част от земите на Югурта (тоест Бокх излизал от войната с увеличена територия) в замяна на съюз между Рим и Бокх. Накрая Сула казал на Бокх – “Помислете добре над следното: никой народ не превъзхожда по великодушие римския народ. А що се отнася до военната ни сила, вече я видяхте”. Та значи, разделяй, владей и поразмахай пръст, та Бокх да не си и помисля пак да води война с Рим – фиг. 10.

Фигура 10. Сула сключва мир с Бокх (изображение върху сребърен римски денарий). Изобразен е и Югурта, който е предаден като пленник на Сула (и на Рим).

Бокх бил в деликатно положение. Югурта бил женен за една от дъщерите му. И още Югурта бил опасен – по пътя към трона на Нумидия той убил и двамата си братовчеда, после утрепал всички римляни от град Цирт и дълго време подкупвал разследващите комисии от Рим, поради което на Сената били представяни изводи, които не водели до еднозначно решение за военни действия – фиг 11.

Фиг 11. Югурта – свирепият нумидийски цар, който знаел, че Римската република може да бъда напазарувана и го правел практически. По ирония на съдбата Сула, който сложил край на кариерата на Югурта, бил добър ученик и наследил полезното учение и умение на Югурта да напазарува политици и други. Това доста подпомогнало борбите на Сула с Митридат, Марий, Цина и други страховити противници.

Това работило до някое време, след което корупцията на разследващите комисии станала доста очевидна и римските граждани натиснали Сената най-накрая да предприеме нещо. И той предприел – Югурта бил извикан като свидетел в Рим, като му гарантирали неприкосновеност, докато е на териториятана Римската република. И тук Югурта пуснал в действие парите – той успял да подкупи единия от двамата трибуни, който използвал правото си на застъпничество, и забранил на Югурта да говори пред Сената. Лоша работа – свидетелят не може да свидетелства. Като свидетел Югурта се ползвал с имунитет. Нямало да го убият значи, докато е в Рим. Но Югурта прекалил – той поръчал ликвидацията на един от политическите си противници, който бил намерил убежище в Рим. Сенатът бил изправен пред дилема – престъпник с имунитет на свидетел, закрилян от един от трибуните, върши каквото си иска из Рим. И Сенатът решил да изгони Югурта от Рим (и после да прати армия в Африка). Югурта не бил доволен. Казват, че, като напуснал Рим, той се обърнал към града от височината на близкия хълм и казал на придружителите си: “Рим е продажен град и краят му ще дойде, щом се намери някой да го купи” – фиг 12.

Фиг 12. Югурта напуска Рим и произнася знаменитата фраза – “Рим е продажен град и краят му ще дойде, щом се намери, кой да го купи”. Пророчески думи – триото Сула-Цезар-Октавиан претворило тая мисъл в реалност. Републиката издъхнала, задавено от собствената си корупция.

Е, мъдър бил Югурта, но бил също и проклетия. Та с този тип си имал работа Сула. Ще кажете „Ама той и Сула не бил много цвете“. Е, тъй де, тъй, но нека да караме поред. Та африканската армия на Марий покрай Бакх разбила и армията на Югурта в 106 г. пр. н.е. и решаващата роля в тази битка изиграла конницата под командването на … Корнелий Сула (че кой друг, дето има една приказка). Югурта се опитал да отстъпи, на Сула предугадил пътя за отстъплението му (както споменахме по-горе, Сула бил прекрасен логистик и добре разбирал накъде може да отстъпи една армия) и армията на Югурта намаляла още повече. Та Сула поискал от Бакх да предаде Югурта, а пък Югурта поискал от Бакх да му предаде римската делегация, начело със Сула. Бакх се замотал – от една страна била родата Югурта, а от друга – могъщия Рим с този младеж Сула, когото Югурта много мразил. И още нещо – Югурта бил голям майстор в подкупите и корупцията. Той бил подкупил влиятелни членове на съвета на Бакх, които искали да не се сключва мир с Рим, а “наглият младеж” Сула да бъде предаден на Югурта. Бакх се колебаел кое му е по изгодно – да стане приятел на Рим и да предаде Югурта на Сула или да си остане приятел с Югурта и да предаде Сула на Югурта. Нищо, че Марий натупал и неговата армия и тази на Югурта. Агентите на Югурта в съвета на Бакх вършели своята подмолна дейност. И Сула решил да действа, за да накара колебливия Бокх да се подчини на Рим.

И ето го нашият Сула, напуснал с малък отряд лагера на римската армия, на път за двореца на Бакх, царят на Мавритания. Нейде из голямата Африка, където дебнел и Югурта с намалялата си, но все пак немалка армия – и с удоволствие би пленил дръзкия римлянин. След 5 дни път отрядът на Сула срещнал силно превъзхождащия го отряд на Волукс, синът на Бакх. Тогава, за пръв път Сула се усъмнил дали постъпил правилно, като тръгнал с малък отряд, но се оказало, че Волукс бил пратен от Бакх да посрещне Сула. Така общата численост на войските на Сула понарастнала, но все още доста отстъпвала от тази на Югурта. А Югурта си имал отлични шпиони – да не забравяме, че теренът за Югурта бил роден, а Сула бил чужденец в Африка. След още два дни поход привечер пред отряда на Сула и Волукс изведнъж се появила цялата армия на царя на Нумидия Югурта. Волукс посъветвал Сула да избяга, но Сула му казал, че не подобава на римски магистрат да изоставя войниците си. Сула бил победил Югурта доста пъти и не се страхувал, ако и силите на Югурта да били доста повече. Той заповядал на войниците си да построят лагер. Югурта помислил, че ще има битка на другия ден и предвкусвайки победата, също издигнал лагер. През нощта обаче, Сула заповядал на войниците да развалят лагера, което станало бързо, защото лагерът бил малък. Така Сула изчезнал в тъмнината, запазвайки войниците си. Югурта обаче не бил прост и имал много шпиони. На следващия ден, след цяла нощ и цял ден марш, Сула видял армията на Югурта отново на 3 километра от своя отряд. Войниците му заявили, че това е дело само на Волукс и поискали да го убият. Сула трябвало да употреби доста от авторитета си, за да ги убеди да не правят това. Волукс се кълнял, че е невинен. Сула, като гледал младия Волукс и като знаел, че Югурта има тонове шпиони навсякъде, не повярвал, че Волукс го е предал. Така и било – Волукс не бил виновен. Сула знаел, че докато Волукс е при него, Югурта трудно ще нападне – това означавало да ядоса Бокх, бащата на Волукс, и Бокх да вземе страната на Рим, т.е. да предаде Югурта на Рим. Затова Сула решил да се смеси с отряда на Волукс и Волукс да мине покрай армията на Югурта. Идеята била, че Югурта няма да нападне Волукс. Рисковано, но свършило работа. Югурта може и да подозирал, че Сула е нейде сред войниците на Волукс, но не нападнал. Решил, че армията му от шпиони ще свърши работата по друг начин. Тъй Сула минал покрай армията на Югурта и не се прибрал в лагера на римската армия, ами отишъл при Бокх. И при шпионите на Югурта. Бокх знаел, че в съвета му има доста шпиони на Югурта. Та организирал дневни преговори, на които присъствал целия съвет и на които било уговорено Бокх до 10 дни да отговори на предложението на Рим. И още имало и нощни преговори, където Бокх и Сула преговаряли за детайлите. Югурта разбрал за тая работа – (старшият дворцов съветник на Бокх бил негов шпионин) и пратил писмо на Югурта, като му написал, че може да прави каквито си ще комедии с преговорите, но те трябва да завършат с предаването на Сула на Югурта. Накрая Бокх се решил, пратил войска, която заловила Югурта и го предал на Сула – фиг. 13.

Фиг 13. Бокх предава Югурта на Сула.

Така Бокх сключил мир с Рим, обаче тая история не свършила така. Югурта, макар и пленен, знаел как да корумпира. Победата във войната с Нумидия Марий приписал на себе си – фиг. 14, с което ядосал влиятелни групи в Рим, които почнали да мислят, че Марий по същество не прави нищо, а само си присвоява плодовете от победите на другите (под другите разбирайте на първо място Метелий, а на второ – Сула). Причината била, че консул преди Марий бил Квинт Цецилий Метелий, а Марий бил легат под командването на Метелий. Марий се представял за нов човек, несвързан с корумпирания Сенат. И като така бил опасен за Сената. И наистина, Малрий бил доста опасен. Под овчата кожа на чистия и неопетнен политик имало вълк. Но за това по-надолу.

Фигура 14. Сенатът устроил триумф за Метелий по случай победата в нумидийската война. Много хора в Сената и в Рим смятали, че работата свършили Метелий и Сула, а лаврите ги обрал Марий. Метелий получил прозвището Нумидийски, а Марий намразил върло както Метелий, така и Сула.

Сега говорим за друго – как Сула се учил на триковете на Югурта (които по-натам щели доста да му помогнат срещу Марий). Та Метелий започнал да побеждава Югурта и завоювал доста от Нумидия. Както се казва Марий само довършил делото. Затова Сенатът отредил, че победата е на Метелий, а не на Марий, организирал триумф за Метелий и му дал прозвището Нумидийски (та виждате ли как бъдещата рода на Сула изпаднала в конфликт с Марий. И понеже откъдето и жената, оттам е и родата, то и Сула щял да се озове в конфликт с Марий). Сенатът не спрял дотук. За да дискредитира още опасния Марий, голяма група сенатори заявили, че Метелий е натикал Югурта в мишата дупка, а го довършил не Марий, а Сула, който го победил няколко пъти и разкрил шпионските му козни и накрая го пленил. Айде и конфликтът между Марий и Сула – готов. А Сула никой не го пита иска или не иска конфликт. Така е то в политиката. На Сула разрешили да използва печат, изобразяващ как Бокх му предава Югурта (по късно били отсечени златни и сребърни монети с изображение на тази сцена). Тъй Сула станал съюзник на могъщия род на Метелиите, а пътят да им стане и роднина бил открит. Бокх станал приятел на Сула и даже платил да се направи паметник на Капитолийския хълм в чест на победата на Рим над Югурта. Марий никак не бил доволен, защото в този паметник се възвеличавали заслугите на Метелий и Сула. Та по-късно, Марий се погрижил този паметник да изчезне (станало това през 87 г. пр. н.е. когато Марий контролирал Рим, а Сула се сражавал с Митридат в Мала Азия). Той паметникът изчезнал, но в съзнанието на простия римски народ останала историята на храбрия Сула, които преборил лукавия и безпощаден Югурта. А Марий, който довел окования Югурта в Рим и по време на триумфа на Метелий го екзекутирал публично, останал като генералът, който си присвоил заслугите на другите. Сула станал герой на Рим.

Факторът Марий

Сула станал герой, но Марий имал силни позиции. И Марий решил да използва Сула, за да укрепи още позициите си и да получи контрол над Римската политика – фиг 15.

Фиг 15. Гай Марий от времената на конфликта му със Сула.

Времената били подходящи за кариера на добри генерали. В 105 г. пр. н. е. консулът Гней Малий и проконсулът Цепион (които не можели да се понасят един друг), разделили римската армия на две и били разбити, ама яко разбити от германо-келтските племена, нахлули в Галия да си търсят територия за обитание. Яко разбиване означавало убити 80 000 войници и 40 000 армейски слуги за два дена. Такова поражение Рим не помнел от времената на Ханибал и битката при Кана. Италия била под заплахата от нахлуване на 300 000 – на армия германи и келти. Трябвало да се направи нещо. За виновник бил посочен Ципион, от когото отнели всички почести, и го изгонили от Рим. Същото застигнало и Малий. Случаят бил безпрецедентен – никога дотогава главнокомандващите армията не били отстранявани насред войната, ако са живи. Под външната заплаха Сенатът избрал за нов главнокомандващ най-популярния генерал – Гай Марий. Марий станал и консул. Сула също излетял нагоре във военната йерархия – той бил назначен за легат през 104 г. пр. н.е. и за военен трибун през 103 г. пр. н.е. Тоест римската армия попаднала в ръцета на двама талантливи пълководци – Марий (който бил и демагог и искал да установи диктатура в Рим) и контрапуктът му – Сула (блестящ логистик, смел военачалник, герой от Нумидийската война и да не забравяме – приближен на най-могъщия римски род – този на Метелиите).

Противникът напредвал в две посоки – към Южна Галия, където имало римска провинция на брега на Средиземно море, и към провинция Иберия (Испания). Марий получил задача да набере и обучи нова армия и да спре настъплението на германо-келтските племена към Рим. Сула получил малка армия и бил пратен да защитава Иберия, като се разчитало на блестящите му организаторски способности и на таланта му на преговарящ (факторът Югурта превърнал Сула в изкусен преговарящ). И двамата генерали изпълнили отлично задачите си. Марий заварил наборна армия без войници (голяма част от тях били избити, а нови нямало тъй много, закщото да се войник, трябвало да имаш земя, а процесът на обезземляване на селяните вървял с пълна сила заради лакомията на патрициите). Марий решил проблема така – въвел опита на професионалната армия от Нумидийската война за цялата римска армия – от войниците вече не се искало да имат земя, а им се плащала заплата плюс част от плячката. Желаещи не липсвали и скоро Марий събрал внушителна армия, която да обучава. Сула успешно корумпирал племенните вождове и ошамарвал тези племена, чиито вождаве не подлежали на корупция. Той успял да раздели германо-келтските племена и сключил съюз с най-многочисленото от тях. Другите племена били наводнени с шпиони, които трябвало да обезокуражават вождавете да се бият със Сула. Системата Югурта работела без засечки. Така инвазиите към южна Галия и Испания били спрени. Рим отново се изправил на крака. Но този път армията се командвала от страховити генерали – Гай Марий и Корнелий Сула. При това сенатът започнал да преизбира Марий за консул и му поставил задача да завърши войната. Решителните действия започнали през 102 г. пр. н.е. Сула спрял настъплението към Испания, но настъплението към Южна Галия продърлжавало. Планът на германо-келтските вождаве в този район бил прост – завземат римската провинция Подалписка Галия и през нея да нахлуят в северна Италия. Друга част от племената щели да минат Алпите (през днешния проход Бренер) и двете армии се събират между Венеция и Милано и тръгват към Рим. Армията на консула Марий трябва да действа в подалпийска Галия. Другият консул – Квинт Лутаций Катул – стар аристократ, но несведущ много във военните дела, трябвало да отрази нападелието през прохода Бренер. Сенатът решил да му се назначи за легат опитен генерал, който да му помага. Кой ли? – Е, как кой – провикнал се в Сената Квинт Цецилий Метелий Нумидийски – разбира се нашият герой от Нумидийската война и спасител на Иберия – генерал Луций Корнелий Сула! И ето го Сула, по същество командващ значителна римска армия. В равнинната Южна Галия Марий постигал успехи – фиг. 16.

Фигура 16. Марий разбива германските племена в Южна Галия.

В две сражения той изклал настъпващите германи и келти заедно със жените им. Историците пищат, че в тези две сражения Марий пролял толкова кръв, че почвата там станала по-плодородна. В Рим започнал да витае образът на страховития генерал Гай Марий. При Сула нещата били по-сложни. Катул и Сула имали само 2 легиона (25 000 човека), с които трябвало да пазят алпийските проходи и да отблъснат нападението на 100 000-на армия от германи и келти. Катул установил щаба си в Кремона, а Сула се отличил, като с малка войска подчинил едно по една племената, живеещи близа до проходите. Така той избегнал преминаването им на страната на германо-келтската армия. Освен това от тези племена били вербувани многобройни шпиони и Сула започнал да следи доста точно движението на врага от другата страна на Алпите. Скоро се разбрало, че инвазията ще бъде през прохода, който днес се нарича проход Бренер (и е между днешна Австрия и Италия). Сула и Катул успели да отблъснат първия опит за преминаване и разбили част от германо-келтската армия при днешно Болцано. Но все пак останалите били толкова много, че едно открито сражение би довело да разгром на много по-малката римска армия. Затова Сула решил да прибегне да хитрост и да подбере внимателно мястото на решителната битка. Обаче германите нападнали не войските на Сула, а тези на Катул. Само храбростта на един центурион спасила римляните от пълен разгром. Центурионът Марк Петрей, виждайки как вражеската армия обръща в бягство силите на Катул, призовал командващия трибун да заповяда на намиращите се в лагера около 1000 войници да отидат да помогнат на Катул. Трибунът се колебал (също като Кобаякава при Секигахара), но Петрей не бил слабоволев като господаря Ишида Митсунари. Петрей извадил меча си и убил нерешителния трибун, поел командването и нападнал германите в гръб. Легионът на Катул успял да се измъкне. За това си деяние Патрией бил награден в Рим с почести нечувани и невиждани за един центурион. Настъпващите били отблъснати. Ситуацията станала патова. Армията на Катул и Сула не била достатъчна, за да нападне и победи. Германо-келтите не успявали да пробият отбраната при прохода Бренер. Сенатът заповядал на Катул и Сула да организират отбрана и да чакат армията на Марий да завърши кампанията в южна Галия. Многобройните германо-келти нямали късмет при прохода Бренер. Насреща им стоял блестящият логистик Корнелий Сула. Нахранената, обута и облачена римска армия лесно контролирала прохода Бренер срещу силно отстъпващите им в логистиката германо-келтски войски. Решаващото сражение станало през 101 г. пр. н.е. Римляните имали 5 легиона (около 60 000 войници) срещу над 180 000 армия от другата страна (германо-келтите получили помощ от тевтонските племена). Главнокомандващ бил Марий. Марий решил хем да спечели битката, хем да отслаби Сула, като постави армията му така, че тя да бъде избита. Затова двата легиона на Катул и Сула били сложени в центъра на римската армия, а трите легиона на Марий били по фланговете. Битката започнала – фиг 17.

Фигура 17. Легионите на Сула разбиват (и избиват) германо-келтската армия в Алпите.

Легионите на Марий пробили фланговете на противника, но настъпили толкова бързо и дълбоко, че не могли да затворят кръга около германо-келтската армия. Легионите на Катул и Сула се изправи срещу седемкратно превъзхождащи ги сили. Сула обаче избрал благоприятна височина, която бил превърнал в крепост. Морето от германо-келти се изляло върху нея, не успало да я презвеме и било отхвърлено. Врагът тръгнал да бяга. Сула заповядал настъпление и цялата германо-келтската армия била изтрепана (120 000 убити, 60 000 пленени) от 25 000-та армия на Сула и Катул, под командването на Сула и пред погледа на скубещия брадата си от яд Марий, чийто войски практически не участвали. Победата в решителната битка била за Сула (което Метелиите с кеф и бързо разгласили из Рим).

Факторът добра административна длъжност – Сула преторът. От претор към проконсул. Първи сблъсъци с Митридат.

Обаче в Рим нямало място за двама велики генерали. Та въпросът – или Марий, или Сула, щял да бъде поставен скоро. Триумфът от победата обаче бил за главнокомандващия -….Марий. А Марий използвал влиянието си, за да спира кариерата на Сула. Така Сула не бил избран за претор. Станало това в 98 г. пр. н.е. А в 97 г. Сула вече бил избран за претор. Той си спомнил, че в градската джунгла побеждават не великите войни, а учениците на Югурта. И провел избирателната кампания по Югурта. На хората на Марий не им остананало нищо друго осван да приказват как Сула купил изборите за претор. Имало един спор между Страбон и Сула и Сула казал, че ще използва правомощията на преторианската си длъжност срещу Страбон. “Прав си”-присмял се Страбон – “тази длъжност си е твоя, защото ти си си я купил”. Храбър римлянин ще да е бил Страбон. Да говори така на човек, учил занаята от Югурта. А Страбон се дразнел, защото точно преди изборите Сула организирал пищни игри за народа с много гладиаторски боеве и зверове, осигурени от Африка от приятеля му Бокх. Хрониките разказват, че за тези игри Бокх пратил в Рим 100 мъжки лъва – ей така, за да бъдат убити за развлечение на римските граждани (и да подпомогне избирателната кампания на приятеля си Сула).

А длъжността на претора по онези времена била важна – той организирал правосъдието в Рим (нещо като министър на вътрешните работи и на правосъдието днес, но с правомощие да реже глави в буквалния смисъл на думата). Сула, както винаги, добре си организирал работата и след като мандатът му изтекъл, бил натоварен със следващата важна задача. Той получил длъжността проконсул и му била дадена армия, за да приведе в ред римската провинция Сицилия – но това не бил остров Сицилия, а провинцията Сицилия в Мала Азия, където имало проблеми. Тази провинция била в днешната Южна Турция, на границата със Сирия. Сула трябвало да възстанови реда в съседното царство Кападокия, където упровляващите съюзници на Рим не се справяли, царят бил починал и нямало изявен наследник на трона, а източният им съсед – Митридат VI – тоя същия Митридат, обмислял как да завладее Кападокия и да създаде огромна империя – фиг. 18.

Фигура 18. Митридат VI – големият противник на Сула в Анатолия. Опитва да наподобява Александър Македонски нали? Обаче Сула не бил Дарий.

И тъй, след Югурта пред Сула отново изникнал опасен враг. От днешна гледна точка можем да го кажем и така – горкият властолюбив Митридат – завъдил си той опасен враг – прекрасния логистик и добър ученик на интриганта Югурта – Корнелий Сула. Армиите на Митридат щели да бъдат здраво пердашени, но за това по – късно. Засега Митридат имал предимство в Кападокия, където поставил на трона своето подставено лице – Гордий. Сула имал за задача да постави на трона проримски цар – Ариобарзан (който след някое време щял да си смени името на Филоромей, тоест приятел на римляните. Така че политически веселби ставали и по ония времена). Сула хич не си губил времето. Той бързо събрал ефективна и добре обезпечена армия от римски легионери и съюзническите на Рим народи, след това нападнал армията на узурпатора Гордий и я разбил без да се поплюва много (хрониките казват, че Сула пролял много кръв в тази битка) и така Ариобарзан бил поставен на трона. Сула не се спрял дотук. Той преследвал останките от армията на Гордий чак до бреговете на Ефрат и там за пръв път Рим влязъл в контакт с могъщото персийско царство, което се простирало чак до Индия и имало контакти и с Китай – фиг. 19.

Фиг. 19. Персия по времето на Сула. А къде бил Митридат ли? Там горе, на източния край на Черно Море, където била днешна Армения. Сула щял да го започне, а един от генералите на Сула – Лукул щял да довърши Митридат в една кървава битка, където 50 000 – на римска армия щяла да разбие 100 000-ната армия на Митридат. Но това излиза извън нашия разказ. Но името Лукул го запомнете. Защото той наследил непобедимата армия на Сула. И когато Крас и Помпей не могли да разбият армията на Спартак, те повикали от Мала Азия Лукул и неговата армия. И въстанието приключило.

Сула продължавал операцията по прочистване на остатъците от армията на Гордий на територията на арменското царство, което било васално на партското царство и царят на Партия (Персия) Арзас бил недоволен от действията на Сула. Само да отбележим тука, че на север от арменското царство били аланите и едни техни родствени племена, които по-късно ще станат извистни като част от прабълг… Ама я да спрем дотук, че сега ви разказваме за Сула. Сула бързо преценил размера на Партия и провел преговори с посланика и Оробаз и с Ариобарзан. Резултатът бил, че бил подписан договор за добросъседство през 95 г. пр. н.е., били определени границите и се постигнало съгласие за ненападание. Тъй Сула разделил тогавашната цивилизована част на света между двете големи държави – Римската република и Партското царство. Известен е следния случай от тези преговори. В партската делегация имало един халдеец (гадател). Когато погледал как действа проконсулът Сула, той казал на другите от делегацията – “Няма съмнение, че този човек ще стане велик и аз се чудя, как той още търпи да не е първи сред всички”. Това предсказание на халдееца доста бързо се разнесло из всички обществени слоеве в Рим. Както винаги Метелиите му се зарадвали, а Марий се нацупил.

А враговете на Сула в Рим не спяли. На Марий никак не му харесвали успехите на Сула. И както се казва “здравите сили” се задействали и срещу Сула било заведено дело, че похарчил прекалено много пари по време на операцията в Кападокия. Сула бил обвинен, че се държал безцеремонно с посланика на най–силната империя на света – Партия, и че патрицианското високомерие на Сула го накарало да се държи с посланика на царя на Партия като с васал. Сенаторите обаче тайничко се възхищавали на Сула, че се държал безцеремонно на тези преговори и обвиненията срещу Сула пропаднали. Сула обаче бил отвратен от обвиненията на изнежените гражданчета и решил да се оттегли от политиката и войната. Това траяло 4 години. През които обстановката в Рим се хаотизирала и влошавала. Сула не бил набрал още достатъчно титли, за да се кандидатира за консул, а Марий и хората му зорко бдели това де не се случва. И както се казва, за консули били избирани издънки на знатни фамилии, които обаче на ставали за тая работа. Сула търпеливо чакал. Приятелят му Бакх платил за издигане на монементални скулптури на Капитолийския хълм, посветени на пленяването на Югурта от Сула. Марий бил толкова ядосан, че в подходящ момент заповядал да разрушат скулптурите. Това увеличило симпатиите за Сула – първокласният генерал, дипломат и логистик бил мачкан от хората на Марий, а на народа това не му харесвало, още повече, че близките до Марий консули хич не можели да управляват Рим добре. Легионерите въздишали по блестящата логистика, големите победи и плячката, която получавали под командването на Сула. И тъй – до 91 г. пр. н.е., тогава на политическата сцена се появил добър млад оратор от най-богата фамилия в Рим – Марк Ливий Друз – фиг. 20.

Фигура 20. Трибунът Марк Ливий Друз

Друз бил трибун, който оземлявал бедните, раздавал им зърно и бил привърженик на идеята всички италианци да получат римско гражданство. Това щяло да доведе до данъчни облекчения и по-справедливо разпределение на плячката от победите (дяловете на гражданите на Рим и на негражданите, но съюзници на Рим били различни). Разбира се, влиятелни кръгове в Рим били против тая работа и накрая Друз бил убит. Неримските италианци се вдигнали и в цяла Италия почнали да избиват римските граждани. Ситуацията станала опасна. Марий, сивият кардинал на Рим, трябвало да действа. Още повече, че консулът през 90 г. пр. н.е. Публий Рутилий Луп бил убит в една от битките с италийските племена и римската армия претърпяла кърваво поражение. Другият консул – Луций Юлий Цезар, веднага си взел бележка и назначил за легат … Корнелий Сула (женен по това време за жена от рода на Юлиите). Съответната част от римската армия бързо била поставена на крака и започнала методично като часовник да мачка италийските племена под командването на – да цитираме Плутарх – “имащият славата на велик генерал у своите съграждани, най-великият генерал за своите приятели и най-успешният генерал според враговете му” – Луций Корнелий Сула. Като за начало армията на Сула разбила племето марси и изклала 6000 войника. Веста гръмнала в Рим, защото марсите се считали за непобедими и имало даже поговорка, че за да победиш врага, ти трябват непобедимите марси. Авторитетът на Сула излетял до небесата. Благодарните войници му поднесли рядък дар – обсидианова корона, украсена с трева от бойното поле. Такава войнишка признателност се срещала изключително рядко в римската история – само един път за цялата дотогавашна история на Рим, а войниците правели този дар само на пълководци, които са ги спасили от тежко обкръжение или са постигнали велика победа. Сула продължил да громи италийските племена – през 89 г. пр. н.е. блестящо организираната и подготвена армия на Рим разбила самнитите и войната с италийските племена била решена. Марий не могъл да се похвали с такива успехи. Той стареел и в Рим почнало да се шушука, че май великите генерали не са вече двама, а е останал един. Сула постигнал успех и в областта на дипломацията – консулът Луций Юлий Цезар дал римско гражданство на италийските племена, които останали верни на съюза с Рим. И тъй войната била спечелена – Сула избил враговете, а Луций Цезар наградил приятелите.

Римската аристокрация била благодарна и на изборите за консул през 89 г. пр. н.е. Сула бил избран заедно с Квинт Помпей Руф, чийто син се оженил за дъщерята на Сула – Корнелия – фиг. 21.

Фигура 21. Скица на римска монета, посветена на консулството на Сула.

Годината на консулството на Сула (88 г. пр. н.е.) била една от най–ужасните в римската история. Войната с италийските племена приключила, но имало още да се правят прочистветелни операции за разбиване на останалите отряди от вражеските армии. Вследствие на войната икономическото положение в Рим и положението с продоволствието никак не били добре. На всичкото отгоре бил убит и преторът на Рим. В Азия нещата не вървели добре – проконсулът Гай Касий и легатът Маний Аквилий подтикнали царя на Вифиния да започне агресия против Митридат. Митридат това и чакал – фиг 22.

Фигура 22. Царството на Митридат преди инвазията му в римските провинции в Мала Азия.

Той нахлул в Кападокия и я превзел. След което разбил войските на Касий, пленил проконсула и публично го бичувал, което било голямо оскърбление за могъщия Рим. Аквилий бил също пленен и него го завързали за една магаре и го накарали да крещи пред народа – “Аз съм Маний Аквилий, магистрат на римския народ”. След което го убили, като му сипали разтопено злато в гърлото. Митридат напредвал към Гърция и като че ли нищо не можело да спре презвемането на римските провинции в Азия. Сула бил изправен пред сложна задача. Римските управленски

некадърници в Азия довели до големи териториялни загуби, а вътре в Рим дебнел Марий – стар, но още жив, дето има една приказка. Чашата преляла, когато Митридат конфискувал цялата имущество на римските граждани и на римската република в завзетите римски провинции. И избил 80 000 римски граждани за един ден – фиг. 23.

Още един некадърник – командващият римския флот в Гърция, се предал с целия флот на Митридат и така Митридат освен другото имал и силен флот, които можел свободно да оперира в Средиземно море. В Атина започнали безредици – гражданите почнали откровено да подкрепят Митридат. На страната на Митридат застанали противниците на Рим в Африка и недоразбитите италийски племена. За да се справи с положението, Сула имал нужда от добра армия и от добър план. За щастие на Рим Сула имал и двете.

По пътя кам величието – армията на Сула

Една от римските армии добре познавала Сула – фиг 24.

Фигура 24. Легендарните 6 легиона на Сула. Непобедимата армия, прегазила Бокх и Югурта, германо-келтските племена, италийските племена, Марий, Митридат, Цина и всички останали, изправили се на пътя и. Страховитата армия, която превзела 2 пъти Рим и от която треперел целия римски Сенат. Армията, чиито войници наградили Сула с обсидианова корона с треви от бойното поле, нещо, което се случвало за втори път в римската история. Армията, която нямало да изостави консула Сула при Нола, когато Марий се опитал да му отнеме командването. Армията, която ще наруши свещения закон да не се напада Рим, от свои и по заповед на Сула ще прогони Марий и Сулпиций. За тях Сула бил върховният главнокомандващ – императорът, който ги водел от победа към победа.

Той и бил командир и в 90 г. пр. н.е. като легат на консула Цезар и през 89 г. пр. н.е. като легат на консула Катон, а и като негов заместник, когато Катон бил убит в битките с марсите. Много пъти Сула водил тази армия към победа. При нападението на Митридат тази армия била в областта Кампания при град Нола. Сенатът решил тази армия под командването на Сула да тръгне на войва с Митридат. Две други армии продължавали прочистването на италийските племена. Едната била под командването на проконсула Квинт Цецилий Метелий Пий – който бил братовчед на новата жена на Сула – Цецилия Метелия. Тази армия действала в Апулия, а другата – под командването на проконсула Гней Помпей Страбон (бащата на оня Помпей от въстанието на Спартак, за който всички сте чували) прочиствала северна Италия от племената вестини и пелинги. Та армиите воювали и то успещно, а в Рим обстановката се нажежавала. Единият трибун – Публий Сулпиций, сключил таен съюз със стария неприятел на Сула – Гай Марий. Марий щял да помогне на Сулпиций да прокара законите на убития Друз, а в замяна Сулпиций щял да прокара закон, който да отнеме командването на азиатската армия от Сула и да го даде на… Марий – фиг. 25.

И тъй Марий разчитал да се покрие със слава, като разбие Митридат. Но си правел сметката без Сула. Това, което се случило, преобърнало римската история. Сулпиций не бил книжен плъх и добре разбирал, че няма как да прокара реформите на Друз само с тайната политическа помощ на Марий. Затова той привлякъл за съюзник и престъпния свят на Рим. Банди от главорези били подготвени да убиват противниците на Сулпиций. Сулпиций се обявил за революционер и започнал политическа атака срещу Сената, където се намирали повечето от противниците му. Консулите (Сула и Руф) решили да възпрепятстват опита на трибуна Сулпиций да заобиколи Сената и да представи законите си директно пред Народното събрание на Рим и поискали временно прекратяване на политическата дейност, за да се успокои обстановката. Сенатът се съгласил, но Сулпиций и неговите главорези нападнали събранието, на което консулите щели да огласят решението за временно прекратяване на политическата дейност. Руф успял да избяга, но синът му бил убит. Сула бил заловен и с опрян нож в гърлото бил отведен в дома на Марий, където го накарали да подпише отказ от искането за временно спиране на политическата дейност под заплахата да го убият. Сула подписал, но вече знаел как ще се оправи със ситуацията – трябвало да остане жив и да стигне до вярната си армия при град Нола. И така Сула успял да напусне Рим, докато привържениците на Сулпиций празнували победата си над консулите. Сулпиций под остриетата на мечовете на бандите си бързо прокарал закон, който лишавал Сула от командването на армията около Нола, и това командване се предавало на Марий. Ходът на Сулпиций и Марий като че успял – консулът Сула не бил в Рим, за да им се противопоставя, а и нямал вече армия. Така поне си мислили Сулпиций и Марий. В допълнение Сулпиций накарал Сената да гласува оставката на консула Руф и така Сулпиций и Марий станали върховната власт в Рим при отсъствието на консула Сула. Сула не бил отстранен, защото Марий имал нужда от съюзника си – помощника (проконсула) Страбон, който командвал силна армия и ако Сула бил отстранен, то трябвало да бъдат отстранени и проконсулите. И без да губят време, Марий и Сулпиций пратили в Кампания двама офицери, които да поемат комндването на армията на Сула от тяхно име. Превратът като че ли успял. Да, ама не. За войниците от армията при Нола героят бил Сула, а не Марий.

Сула пристигнал първи и подготвил войниците – разказал им за кръвополитията из Рим, извършени от бандите на Сулпиций, разказал им за незаконното отстраняване на Руф (трибун нямал право да иска оставката на консул). Казал също, че Марий не вярва на тази армия, която дълго време е под неговото, на Сула, командване и, че без съмнение, ако Марий поеме командването, той ще набере нова армия и тя ще плячкоса Изтока след предполагаемата победа над Митридат. Последния аргумент бил решаващ – Изтокът бил пълен с плячка и неразорен, а армията на Митридат била къде по-малко опасна от италийските племена, които познавали до най-малкия детайл начина на водене на война от римляните и поради това с тях било много трудно да се воюва. Та не се чудете на резултата – двамата офицери, дошли да свалят Сула и да предадат командването на Марий, били прогонени от войниците с камъни още преди да успеят да завършат речите си. Войниците настояли Сула да ги поведе към Рим, за да оправят положението – фиг 26.

Фигура 26. Армията на Сула напредва към Рим.

Старият вълк това и чакал. И ето, най-опитната римска армия, под командването на най-добрия генерал тръгнала към Рим. Консулът Сула се връщал, за да въведе ред. За пръв път в историята римска армия щяла да атакува Рим (да не се чудите от кого се е учил родата на Сула – Гай Юлий Цезар, когато му се наложило да преминава Рубикон). Шест легиона тръгнали към Рим. Офицерите обаче не пожелали да тръгнат – те били от аристокрацията и не искали да вдигат оръжие срещу Рим по никакъв повод – бил той законен или незаконен. Това не спряло Сула – той произвел най-опитните войници в офицери, а заместник-главнокомондващ станал единственият офицер, който му останал верен – Луций Лициний Лукул (нали си спомняте, че въстанието на Спартак било смазано от армиите на трима генерали – Марк Крас, Гней Помпей и Лициний Лукул). Та за същия Лукул става дума – фиг 27.

Фигура 27. Луций Лициний Лукул – най верният генерал на Сула.

Само той останал верен на Сула. Но и това било достатъчно. Офицерският състав бил попълнен от приятелите на Сула, които избягали заедно с него от Рим. Сулпиций и Марий изведнъж се изправили пред огромен проблем – 6 легиона, верни до смърт на консула Сула, напредвали бързо към Рим. Сулпиций заповядал да убият близките на Сула, които били останали в Рим, като наказание за това, че двамата му офицери били изгонени с камъни от лагера в Нола. Към Сула обаче се присъединил и другият консул – Руф. Сулпиций изпратил двамата претори – Брут и Сервилий, да убедят консулите да спрат “незаконните” си действия. Било вече късно. Преторите били заловени, пребити и изгонени обратно, за да занесат на Сулпиций и Марий вестта, че милост няма да има и редът в Рим ще бъде възстановен. В това време римските гадателите пророкували нова победа за Сула. Самият Сула имал сън, в които му се явила източната богиня Ма, дала му светкавица в ръцете и му прочела списък с врагове, които той трябвало да унищожи. И така, Сула получил и божествена поръчка “да освободи Рим от тираните”. Сулпиций и Марий решили да хитруват – те пратили втора делегация при Сула и казали, че сенатът е взел решение да върне командването на армията на Сула, ако тази армия стои поне на 5 мили от стените на Рим. Сула добре знаел, че сенатът е марионетка в ръцета на Марий и Сулпиций и на свой ред изхитрувал. Той казал, че е съгласен на сделката, и делегацията си заминала. Марий и Сулпиций обаче били пропуснали нещо – Сула бил действащ консул и заповедите му били задължителни (и за дежурната стража по градските стени). Сула заповядал на стражите да предадат на елитни части от неговата армия ключови позиции по градската стена, както и Есквилинската порта, през която източните пътища влизали в Рим. Опитната редовна армия на Сула бързо минала през станите и разбила отрядите главорези на Сулпиций. Марий обещал на робите в Рим да освободи всеки от тях, който му помогне срещу Сула. Отзовали се … три броя роби – дори и робите видели, че Марий и Сулпиций губят. Отрядите на Сулпиций се укрепили в къщи от римскrтe квартали, за да водят улични боеве, докато в Рим пристигнат верни на Марий части. Това не донесло успех – Сула заповядал на два легиона да палят всяка такава къща и скоро голяма част от главорезите на Сулпиций били изгорени или пленени – фиг 28.

Фиг 28. Армията на Сула атакува Рим.

На останалите легиони Сула заповядал да убиват на място всеки заловен мародер. След като Рим бил поставен под контрол, консулите Сула и Руф свикали Сената. Положението било деликатно – Сула нарушил един от най-старите закони на Рим – за свещените места в града, където армията нямала право да стъпва, освен при военни триумфи. Такива места били Форумът и Капитолия. Освен това, в Сената нямало мнозинство за обявяване на Марий и Сулпиций за врагове на родината – те произхождали от знатни родове, от които произхождали и много сенатори, които се страхували, че и те биха могли да бъдат засегнати от наказателните мерки на Сула. Сула щял да запомни това. Нека да ви кажем тук, че Сула още веднъж ще превземе Рим. И тогава … но всяко нещо с времето си. Сенатът набелязал 12 главни виновника за безредиците на Марий и Сулпиций и издал декрет, с който те трябвало да бъдат заловени и съдени и дори убити, ако се съпротивляват. Тези 12 човека обаче отдавна си били плюли на петите, ясно осъзнавайки, че милост няма да има – все пак те убили сина на консула Руф и доста роднини на другия консул – Сула. Били разпратени отряди да търсят 12-те виновника. Марий бил вече на 70 години и при това доста пълен – не бил в спортна форма, както се казва. С помощта на двама роби той успял да се качи на един кораб под носа на преследващия го отряд, но го хванала морска болест и това бил добър предлог на капитана на кораба да го свали на брега и да се освободи от този опасен товар. Един старец го посъветвал да се скрие в тръстиките на близката блато, но друг отряд преследваци забелязал тази работа и го заловил. Марий бил заведен в селцето Минтурно, където никой от магистратите не искал да го убие – все пак това бил великият генерал Марий, шест пъти консул и победител на кимрите и тевтоните – фиг. 29.

Фигура 29. Марий бяга от Сула след първото превземане на Рим от Сула. Добре, че тогава в Италия имало и благоразположени към този стар, заслужил генерал, който обаче много обичал властта.

Селяните разбрали, че този изпоцапан старец, който магистратите държат, е Марий, и решили да го освободят и да му помогнат да избяга. Те дали на Марий храна и лодка и така той успял да избяга. При Сулпиций нещата не се развили така добре. Той се скрил в една от вилите си на няколко километра от Рим, но един от робите му го предал. Сулпиций бил веднага обезглавен.

Тези от 12-те виновника, които успели да напуснат Италия, не били предследвани. Консулите свикали Народното събрание и то гласувало серия мерки, насочени към предотвратяване на подобни безрадици в бъдеще.

Законодателната инициатива била отнета в голяма степен от трибуните и предадена на Сената. Законите на Сулпиций били анулирани, а имуществото на 12-те виновни за безредиците било конфискувано в полза на държавата (и част от него раздадено на народа за успокоение). Проведени били избори за следващи консули и за такива били избрани Луций Корнелий Цинна и Гней Октавий. Октавий бил некомпетентен и откровено некадъран аристократ, но произхождал от доста знатно семейство. Цинна бил хитра лисица и той щял да заграби властта в Рим след заминаването на Сула на изток. Заради Цинна на Сула ще му се наложи да превзема Рим за втори път. Но за това по-натам в нашия разказ. По време на предизборната кампания Цинна се кълнял, че ще защитава интересите на Сула, докато Сула е вън от Рим, и призовавал народът да го убие с камъни, ако не прави това – фиг 30.

Сула не вярвал много на патрициите и затова поставил Руф начело на армията в Италия, която трябвало да довърши разгрома на италийските племена, въстанали срещу Рим. Самият Сула, начело на опитната си армия, тръгнал да се разправя с Митридат в Азия. Веднага след отпътуването на Сула старият съюзник на Марий – Помпей Страбон (когато Руф трябвало да смени като командващ армия) организирал убийството на Руф, когато Руф дошъл да поеме командването, и обещал на армията, че няма да има наказания за войниците за убиството на Руф, ако те му се подчинят. Така Страбон (и групировката на Марий) овладели командването на армията в Италия. Сула вече бил в Гърция, а и не можел да се меси – новите консули били тези, трябвало да прилагат закона. Той обаче разбрал, че предстоят неприятности, и започнал да се оглежда за съюзници. Сула не вярвал на гърците…

Кратко заключение към първата част на разказа

И тъй, ето ни по средата на нашата история за пасионара Сула. Ситуацията не изглежда добре. Отвсякъде врази. На изток Митридат, на юг – гърците, симпатизиращи на Митридат, на запад – Рим под контрола на Цинна и Марий. Но…, който искал да вземе кожата на Сула, трябвало да бъде по-добър пълководец от него и да победи шестте му легиона. Е, по-добър генерал от Сула нямало, а армията му била обута, нахранена и боеспособна. И биела всичко наред. Идвали тежки времена за враговете на Сула. Но за това как пасионарът Сула се справил с трудностите, разбил Митридат и превзел отново Рим и как се чисти елит с проскрипции – за всичко това ще ви разкажем във втората част на нашия разказ.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!